НАРОД ПЪРВОПРОХОДЕЦ

feliks-gorelik

Неусетно измина една година от 100 годишния юбилей от победата на ВОСР и сега сме в навечерието на 101-вата годишнина от тази победа. По този повод поместваме преведената от руски статия на Феликс Горелик – от редакцията

На Съветския народ се падна трудната, но велика роля на първопроходец в историята на цялото човечество. Първи в световната история народните маси на Русия разрушиха експлоататорския обществен строй и на негово място създадоха държава на трудещите се, доказаха, че социализмът не е утопия, а реално общество, основано на обществената, а не на частната собственост, на плановото стопанство, а не на пазарната стихия, на властта на трудещите се, а не на капиталистите. За първи път трудът от средство за препитание се превърна и във въпрос на чест, доблест и геройство, капиталистическите отношения –  отношения на експлоатация на наемните работници от капиталистите, бяха сменени със социалистически – отношения на сътрудничество, другарство и взаимопомощ. Новото социалистическо общество доказа своята прогресивност и жизнеспособност. За кратък срок СССР извърши гигантски скок в своето икономическо и културно развитие и излезе на второ място в света по обем на производството. Трудещите се получиха невиждани до тогава в света права. Ликвидирана беше безработицата, образованието и медицинската помощ станаха безплатни, съкратен беше работният ден, предоставяха се жилища на достъпни цени, с ниски, почти символични лихви на дългосрочните кредити. Утвърдиха се принципите на социалната справедливост. Това беше пример за другите народи. Социалистическият строй в СССР стана основа на победата над хитлеристка Германия, което спаси човечеството от кафявата чума. По социалистически път тръгнаха редица страни от Източна Европа, Азия и Куба.

Но защо нашият народ, осъществил великият пробив в бъдещето, претърпя поражение? Извършили ВОСР, ние застанахме на пътя на строителството на социализма –  общество, съществувало по-рано само в главите на гениите. От края на 19 в. социалистическата перспектива се диктуваше от науката, от законите за общественото развитие, открити от Маркс. Но нито той, нито Енгелс и даже Ленин и неговите съратници, биха могли да предвидят всичко, възможно беше да се определи само направлението на движението. Нужен беше практически опит за преодоляването съпротивата на класовите врагове. Строителството на социализма беше възможно само чрез въвличането на широките народни маси в борбата, като те трябваше да бъдат просвещавани, организирани, да преодолеят пасивността, инертността, стихийността и колебанията и крачка по крачка да се издига тяхното съзнание и организираност. Пробивайки пътя към социализма, Съветският народ даде пример на целия свят със своята жертвоготовност и масов героизъм, натрупа опит от постигнатите успехи и неуспехи, от своите велики победи и горчиви поражения, едно от които е разрушението на СССР и крахът на социализма. И този опит ще послужи на човечеството в борбата за победата на социализма в бъдеще.

Строителството на социализма изисква коренен, революционен преврат във всички сфери на обществото – от базата до надстройката. Производителните сили трябва да достигнат и надминат тези в най-напредналите капиталистически държави по производителност на труда. Жизненият стандарт – също. Нужен е коренен преврат в съзнанието на хората, утвърждаване на принципите на колективизма, братската взаимопомощ, което в значителна степен беше достигнато. На някои им се струваше, че построявайки социализма, в кратки срокове може да започнем строителството на комунизма. Тук обаче се оказаха  недостатъчни историческият опит и теоретическите знания.

СССР започна съревнованието с капитализма от крайно ниско равнище, наследено от царска Русия и редица години война – от Първата световна и след това Гражданската и чуждестранната интервенция. След това дойдоха изпитанията и разрушенията по времето на Великата Отечествена война с хитлеристка Германия, в хода на която бяха дадени 27 милиона убити. Империализмът се стремеше да провали строителството на социализма чрез блокади, надпревара във въоръжаването, психологически натиск и пр. Съветският Съюз, възглавявайки Световната Социалистическа система, трябваше да дели  своите ресурси с народите, тръгнали по пътя на социализма и с тези, освободили се от игото на колониализма.

СССР строеше новото общество, постигна забележителни успехи, но това беше само началото на пътя. Ние изоставахме от САЩ по производителност на труда два пъти. В редица отрасли преобладаваше все още немеханизираният ръчен труд. Необходимостта от ускорено строителство на социализма и поддържането на военен паритет със Запада станаха причина за диспропорции в развитието на някои отрасли. Акцентирахме на тежката промишленост, машиностроенето, отбранителната промишленост. За развитието на леката промишленост, производството на „ширпотреба”, селското стопанство, транспорта, средства не достигаха. Това задържаше жизненото равнище на народа, което оказваше влияние върху неговото съзнание, в отношението към труда за благото на обществото, създаваха се предпоставки за възникване на сива икономика, кражби и разхищения.

И така лека полека се смъквахме към капитализма, реставрацията на който дойде неочаквано за болшинството от хората, те не осъзнаваха какво става. Нито имаха опит, нито необходимия теоретичен минимум от знания по Марксизъм-ленинизъм.

Схватката с капитализма беше неравна. Светът на Капитала съществуваше от столетия, отработил до съвършенство всички свои механизми. Социалистическата система беше млада, неукрепнала, даже СССР трябваше да догонва икономически по-напредналия Запад.

В 70-80-те години на ХХ век в СССР се извърши смяна на поколенията. Дойде поколението родено след войната, непознаващо ентусиазма и масовия героизъм на старото поколение. Измени се съставът и на значителна част от КПСС, в която се зароди привилегирована върхушка от оеснафени партократи. Те се грижеха само за собствения си разкош, а хранеха народа само с илюзии за светлото комунистическо бъдеще, до което сме едва ли не на една ръка разстояние. Но практиката показа погрешността и фалша на такъв подход. Създадените илюзии вършеха работа до известно време, но когато настъпи времето за тяхната реализация те рухнаха, пораждайки неверие и разочарование. Така стана през 80-те, когато в голяма част от обществото илюзиите за комунизъм се смениха с разочарование и преклонение към чуждестранното. Горбачовата „перестройка” се оказа последен писък на надеждата за едни – за възстановяване на Съветската власт по ленински, за други – за приближаване към потребителския „рай”. Всичко завърши с падането на доверието към КПСС и гибелта на СССР.

Един от уроците, който трябва да научим, е да гледаме истината право в очите, да не взимаме желаното за действително, да не шикалкавим и заблуждаваме, а да говорим само истината. Нашата пропаганда възпяваше „монолитното единство” на съветския народ, „единството на партията и народа”. В действителност народът не беше еднороден. Не беше достигнато необходимото равнище на възпитание на новия съветски човек. Челната част на обществото беше представена от истински съветски хора, патриоти на своята социалистическа родина, комунисти. Но това беше авангард, водещо малцинство. Болшинството се състоеше от жители, съчувстващи на съветското общество и ползващи неговите блага. А на другия край се множеше малцинството на алчните егоцентрици, скритите антисъветчици, мечтаещи за кариера, лични облаги и богатство, послужили като основа за реставрацията на капитализма.

В същото време светът на Капитала оказваше яростна съпротива на новородената държава на работниците и селяните – СССР, и на цялата социалистическа система. Антисъветчиците-ревизионисти и предатели, овладели върховете на КПСС, под предлог за „преустройство” поведоха цялата еснафско-потребителска сган към разрушаване на социализма.

Горчиво е да се гледа сега хищническия капитализъм върху руините на СССР. Но така се движи историята. Всяка крачка напред се постига с поражения, зигзаги и велики жертви. Пред народа на Русия предстои дълъг път на борба за възраждане на социалистическото отечество. Но в крайна сметка победата неминуемо ще дойде.

Ще мине време, но в историята ще се съхрани паметта за Съветският народ – народ първопроходец, който първи прокара пътя към социализма.

Tags: