НАЙ-ТЕЖКАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА 93 ГОДИНИ – НЬОЙСКИ МИРЕН ДОГОВОР

На много места в България през тази година беше отбелязана 100 годишнината от началото на Балканската война срещу Османската империя за освобождаване на останалите под робство земи. Почетени бяха героичните подвизи на българските войници, както и въведените от тях новости във военните действия.

Последваха Междусъюзническата и Първата световна война и всички военни успехи завършват с Ньойския мирен договор, който представлява най-тежката национална катастрофа.

Три национални катастрофи слагат трагичен отпечатък върху новата и най-новата ни история. Политическото поражение на страната ни след Първата световна война не само откъсва живи части от изстрадала България, но и беляза за дълъг период депресивното състояние на националната ни кауза.

Българската армия участва в пет войни, в които няма загубено нито едно сражение по бойните полета и нито една спечелена битка на полето на дипломацията. Печална е парадоксалната историческа истина. Случайност или закономерност е, че българският войник победно забива българското бойно знаме върху непревземаемите крепости като Одрин, Люлебургаз, Лозенград, а от почти всяка война излиза победен и унизен. България се включва в Балканската война водена от единствения и свещен идеал: „България единна и обединена”, а излиза от тях обезкървена, териториално орязана, заплатила с откъсване от живата й плът изконно български територии и собствен народ за сметка на балканските й съседи. Злоупотребявайки със стремежа на народа към национално обединение, цар Фердинанд и послушното му буржоазно правителство въвличат страната в Първата световна война в услуга на германския империализъм. Партията на Д.Благоев е единствената социалдемократическа партия на Балканите, обявила се против участието на страната си във войната.

Противоречивата ни история, изпълнена с трагична гордост и трагични развръзки, регистрира една поредица от договори, които довеждат страната до тежки национални катастрофи, хиляди убити и милиарди левове репарации към съседните държави и Великите сили.

По силата на Берлинския диктат България е разпокъсана на пет части, но въпреки това българите получават възможност да докажат, че присъствието им върху европейската политическа карта не е случайност и че те заемат своето изгубено през ХІV век място. Следват Балканските войни, в които България дава много жертви (63 хил. души), а успява да присъедини само 20% от своето население. Отново скъпо плаща свещения си дълг – присъединяването и обединението на собственото си население в една обща територия на българската държава. В същото време нашите балкански съюзници с цената на много по-малко жертви уголемяват значително своята територия за сметка на България. С Букурещкия мир от 23.VІІ.1913 год. България получава за награда своята първа национална катастрофа, заради стремежа си да приобщи своите сънародници към себе си.

Трагизмът в българската история не свършва до тук. Той продължава до своята кулминация – Ньой – синоним на най-тежката национална катастрофа за България. С Ньойския мирен договор ние излизаме от Първата световна война поради изчерпване на всички възможни сили за съпротива. По-нататъшното ни участие заплашва страната с пълен разгром. България отново е разпъната от Великите сили на кръст и отново скъпо ще плати за безумния авантюризъм на царя и буржоазията. През 1919 год. победителките в Първата световна война свикват във френската столица Париж конференция, която трябва да изработи  мирните договори с победените страни: Германия, Австрия, Унгария, България и Турция.

По желание на френския министър председател Клемансо мирната конференция се събира във Версай до Париж. Присъстват президентът на САЩ Уилсън, премиерите на Англия – Лойд Джордж, на Италия – Орлеандо и на Франция – Клемансо и други представители на Антантата без Русия. Не са поканени победените и шестте неутрални държави. И както в много съдбоносни исторически събития и това не прави изключение със своя парадокс. Президентът на САЩ Уилсън настоява да се приеме програма от 14 точки, изградена на един демократичен и хуманен принцип. Ала никой не чува този глас. Победителите решават да обсъдят всички въпроси и да подготвят договорите сами, без да изслушат, без да питат за нищо победените. Надеждата, че договорите ще бъдат изработени според прокламираните от американския президент демократични принципи, много бързо се изпаряват. Решава се: „Обезщетение и територия не може да се иска от победителя в полза на победения”. По силата на този принцип 500 законодатели и специалисти съставят мирните договори: Версайския с Германия, Сен-Жерменския с Австрия, Трианонския с Унгария, Ньойския с България и Севърския с Турция.

Българската делегация, която трябва да замине за Париж, за да подпише унизителния договор, е в състав: министър председателя Т. Теодоров, министрите Ал.Стамболийски, В.Ганев и депутатите Я.Сакъзов и Сакарев. Делегацията е посрещната на Лионската гара и настанена в хотел „Мадарският замък”, превърнат в затвор за българите с наложени особени арастантски ограничения и обиден полицейски надзор. Франция и френският печат посрещат българите с нескрита враждебност. На 19.ІХ.1919 г. на министър председателя е връчен проектодоговора, написан на три езика – френски, английски и италиански. Българският премиер прочита на френски език декларация, с която иска да защити честта на отечеството ни „Законните граници на България са определени по очевиден начин от историята, етнографията и международните договори”. Унизени и възмутена от драконовския проектодоговор, българската делегация се завръща в родината. Несъгласен с новия диктат премиерът Теодоров си подава оставката, което е своеобразен протест срещу всичко, случило се в Париж. Договорът е подписан от новия премиер Александър Стамболийски. На 27.ХІ.1919 год. в кметството на предградието Ньой до Париж в присъствието на представители на Великите сили и техните балкански съюзници. Узаконявайки чрез подписа си още една национална катастрофа, Стамболийски натиска писалката и чупи златното перо. Това е не само мълчаливият протест на човека о официалното лице, но това е и протестът на един цял народ, който изпада за втори път в незаслужено катастрофално бедствие.

Според мирния договор България се задължава да признае устава на изграденото от победителите Общество на народите. Определят се и новите граници на държавата:  1. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; 2. Струмишко, Царибродско и Босилеградско (Западните покрайнини) се прехвърлят в границите на новообразуваното кралство на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия); 3. Беломорска Тракия се предава под управление на обединените сили на победителките. Единствената изгода за България е осигуреният териториален коридор между поречието на р. Марица и р. Места с излаз на Егейско море. Този коридор малко по-късно на международната конференция в Сан Ремо е предоставен на Гърция със задължението Атина да осигури излаз на България на морето, което не е направено и до днес. България предава на своите съседи Сърбия, Гърция и Румъния общо 11 000 кв. км територия населена изключително с българи. Ньойският мирен договор налага на България и тежки репарационни задължения, възлизащи на стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, които да изплаща за срок от 37 години с 5% лихва, което я довежда до чужд финансов контрол. Към паричните задължения се прибавят и допълнително количество въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните балкански държави. Освен това по силата на диктата България трябва да се обезоръжи, отнема й се правото на наборна армия. Съкратен е и броят на военните училища, авиацията и флот. След подписването на договора България има всичко 33 000 въоръжени мъже. Това е жесток удар върху установените традиции в българската държава още от времето на хан Аспарух.

От прословутите „14 точки” на Уилсън не останала и следа. В създадените в Париж договори победителите поставят основата на бъдещи войни, тъй като проявената неправда спрямо победените народи тегне и до днес на Балканите. Ньойският мирен договор е наказание за България, възпрепятствано е икономическото й развитие, тя изпада в дълбока криза и изолация, която довежда до следващи сътресения.

И до сега остава неясна съдбата на българите в Западните покрайнини, Македония и Одринска Тракия, белязана в миналото с преселнически трагедии и агресивна асимилаторска политика на балканските ни съседи.

Актуално звучи и днес изказването на Уилсън в Сорбоната: „Една висока справедливост за всички народи трябва да се създаде и да се закрепи чрез общите съвести. Който се опита да се ротивопостави на справедливостта ще бъде срамно повален”.

Обаче в условията на капитализма справедливостта отстъпва на парите и интересите на силните на деня. Тогава никой не чува справедливия упрек. Днес обаче сме длъжни да го чуем, за да не изкачваме отново пътя на страданието към националната Голгота и да осъзнаем истини, които историята обективно потвърди.

Tags: