ОБЩЕСТВЕНО – ИКОНОМИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ. БАЗА И НАДСТРОЙКА

dp

  Още от най-древни времена, от своето възникване, човек е обществено същество. Той живее в определена социална среда, сред себеподобни. Неговият живот и развитие са немислими извън взаимовръзката му с другите хора.

Обществото не е механичен сбор от индивиди, изолирани и независими един от друг, а съвкупност от всички социални, политически и духовни отношения, които се формират върху основата на даден начин на производство.

Идеолозите от миналите епохи напразно са се опитвали да изработят някакво универсално понятие за обществото, пригодно за всички времена. Те не са разбирали, че общество изобщо няма, а има различни, закономерно свързани една с друга обществено-икономически формации.

ПЪРВОБИТНО ОБЩЕСТВО. Първата обществена формация в историята на обществото е първобитно-общинният строй. Той е съществувал десетки хиляди години. Производителните сили в първобитно-общинния строй са се намирали на крайно ниска степен на развитие. Хората били въоръжени с примитивни, крайно несъвършени оръдия на труда. Много векове наред те използвали в борбата за съществуване природни предмети: камъни, пръчки и др. След много усилия и лутания те изобретили такива мощни за времето си оръдия на труда като копието, лъка и стрелата, каменната брадва и т.н. Силата на човека многократно нараснала с откриването на огъня.

На примитивните, неразвити производителни сили през първобитно-общинния строй съответствала обществената форма на собственост и уравнителното разпределение на благата. Всички средства за производство освен личното оръжие били собственост но рода. Обществената собственост и равенството обединявали хората, били основата на другарското сътрудничество и взаимопомощта в живота и труда.

В своята борба за съществуване първобитните хора непрестанно, макар и много бавно, са усъвършенствали оръдията на труда, придобивали са производствен опит и трудови навици. Истински преврат в отношенията между хората се извършил след откриването на металите и начините на тяхната употреба. Употребата на железни оръдия на труда /рало с железен лемеж, желязна брадва и т.н./, които по своята твърдост и острота далеч надхвърляли каменните, довело до коренно изменение на производството и в производствените отношения между хората – значително се увеличило производството на продукти, трудът станал по-производителен, постепенно земеделието, животновъдството и занаятите станали самостоятелни производствени дейности, с които започнали да се занимават отделни племена, общини и даже семейства. С други думи, появило се обществено разделение на труда, а заедно с него и имуществено неравенство между хората. Постепенно родовите първенци – царете, старейшините, вождовете, жреците –  заграбили богатствата на рода, обособили се като експлоататорска класа, превърнали се в родова аристокрация, появило се класовото общество.

РОБОВЛАДЕЛСКИ СТРОЙ. Робовладелският строй е крачка напред в прогресивното развитие на обществото в сравнение с първобитното общество. Робският труд създава възможност за част от хората да се занимават само с умствена дейност, да обобщават трудовия опит, да усъвършенстват оръдията на труда, да създават архитектурни, литературни, скулптурни паметници.

В епохата на робовладелския строй производителните сили достигат голямо за времето си развитие. Металът окончателно измества дървените и каменните оръдия за производство. След ралото с железен лемеж бил произведен и железния плуг, металния сърп и пр. Започнало изкуственото напояване на земята, създадена била мелницата, развива се добивът на руда и други полезни изкопаеми. Голямо развитие достигнало занаятчийското производство. Появили се много изкусни занаятчии в различните отрасли на производството. Широко развитие получило строителното дело, корабостроенето, военното дело. Израствали гладове, голям размах получила търговията.

Производствените отношения на робовладелския строй коренно се различават от отношенията на първобитното общество. Робовладелецът бил абсолютен господар на средствата за производство и на роба. С живота на роба той можел са се разпорежда както намери за добре – да го продава, да го убива, да му възложи някаква работа и т.н. Изпълнени с аристократическо високомерие, робовладелците изобщо не са смятали робите за хора. Древните мислители в своите трудове разглеждат робите като „говорещи оръдия на труда”, за разлика от „немите оръдия” – сечивата и „мучащите оръдия” – животните.

Първоначално системата на робския труд тласнала напред развитието на производителните сили. Но положението, в което бил поставен робът, унищожавало у него всяка заинтересованост да усъвършенства и съхранява оръдията на труда. Нещо повече, деградирал физически и умствено, озлобен от жестоката експлоатация, робът много често чупел инструментите и производствените съоръжения. Робският труд влязъл в крещящо противоречие с нуждата непрекъснато да се развиват производителните сили и вече не успявал да задоволи растящите нужди на обществото. Стихийно, неорганизирано, робите започнали да се надигат срещу своите господари, борели се на живот и на смърт за правото си на съществуване.

ФЕОДАЛЕН СТРОЙ. Прогресивното развитие на производителните сили продължило и в епохата на феодализма. В много области на производството били направени важни усъвършенствания и изобретения. Създават се водни и вятърни мелници, платноходки, развива се мореплаването и т.н. Изобретени са хартията, барутът, книгопечатането. Значителен прогрес е постигнат и в текстилното производство, появяват се по-съвършени занаятчийски инструменти.

Широки възможности за развитие на производителните сили създали феодалните производствени отношения, които били по-прогресивни от робовладелските. Наистина и феодалът, подобно на робовладелеца владеел основните средства за производство и преди всичко земята. Той имал право да заставя селянина да се труди на господарската земя, могъл да купува и продава крепостните селяни, но животът на селяните вече не принадлежал на феодала. Макар и зависими от феодалите, селяните и занаятчиите имали за разлика от робите свое лично стопанство, където са работели през свободното от феодални повинности време. Поради това трудещите се при феодализма били заинтересовани да усъвършенстват оръдията на труда, да развиват земеделието и занаятите.

С течение на времето, особено след великите географски открития в края на петнадесети и началото на шестнадесети век /откриването на Америка, морския път за Индия/ производителните сили на феодалния строй достигнали такова равнище, при което феодалните производствени отношения започнали да спъват тяхното развитие и трябвало да бъдат унищожени. Необходимостта от преврат в икономическите отношения между хората напълно назряла тогава, когато възникнала манифактурата. Като по-прогресивна форма на производството манифактурата постепенно измествала дребното занаятчийско производство. Но на възхода на манифактурата пречели феодалните производствени отношения, които задържали работната сила на село, утвърждавали разпокъсаността, обособеността и натуралния характер на стопанството. Поради това възникнала историческата необходимост да бъдат унищожени феодалните производствени отношения. Тази задача била изпълнена от буржоазните революции.

КАПИТАЛИЗЪМ. След унищожаването на феодалните производствени отношения и победата на буржоазния строй започнало много по-бързо развитие на производителните сили. За няколко столетия капитализмът развил производителните сили в много по-големи мащаби, отколкото всички предшестващи формации взети заедно. Най-важният резултат от развитието на производителните сили при капитализма е появата на едрото машинно производство. Бързо се увеличава главната производителна сила – населението на земята.

Основната причина за бурното развитие на производителните сили в началния период от историята на капитализма били капиталистическите производствени отношения, които тогава съответствали на достигнатата степен на развитие на производителните сили. Главният стимул за увеличаване на производството бел стремежът към печалба. В стремежа си да получи повече печалба буржоазията развивала производството, усъвършенствала техниката, подобрявала технологията на производството. Освобождавайки работника от феодална зависимост, капитализмът си осигурил необходимата за неговото развитие работна сила. Машинното производство въвлича в производствения процес стотици хиляди и милиони работници и служители. То концентрира работната сила в едри предприятия, свързва тясно интересите на всички експлоатирани от буржоазията трудещи се. Голямата специализация на производството в гигантските предприятия с огромни маси работници засилва неимоверно и прави съвсем очевиден обществения характер на производството. Но присвояването на продуктите остава частно-капиталистическо.

При капитализма в гигантски размери се задълбочава пропастта между богатството на буржоазията и бедността на пролетариата. Капиталистите не държат сметка за действителните нужди на трудещите се, на народа. Въпреки огромните производствени мощности при капитализма мизерията, гладът, болестите, израждането, са неизменни спътници на мнозинството от населението. Най-ярко изпъкват недъзите на капиталистическия строй в неговата висша и последна фаза – империализма. На тази основа възниква обективната историческа необходимост да се ликвидират капиталистическите производствени отношения, превърнали се в окови на обществения прогрес, да се изградят такива отношения, които да съответстват на обществения характер на производството.

КОМУНИЗЪМЪТ е най-висшата обществено-икономическа формация, начало на нова ера в историята на човечеството. Комунизмът е обществото на всестранно развити производителни сили, включително и човека като основна, главна производителна сила. В основата на комунистическите производствени отношения стои обществената собственост върху средствата за производство, което изключва експлоатацията на човек от човека и осигурява постоянното издигане на материалното и духовното положение на трудещите се.

Обликът на всяка отделна обществена формация се определя от присъщите й база и надстройка.

БАЗА И НАДСТРОЙКА НА ОБЩЕСТВОТО. Базата на обществото – това е съвкупността от производствените отношения на всеки даден етап от общественото развитие. Основният определящ елемент в производствените отношения, а следователно и на базата, са формите на собственост. От това в чии ръце се намират основните средства за производство в дадена епоха се определя характерът на съответната икономическа база. Базата в класово-антагонистичните общества е антагонистично противоречива, защото изразява отношения между експлоататори и експлоатирани, господари и роби. Извън базата няма производство, а следователно и обществен живот.

Надстройката – това са политическите, правните, философските, нравствените, художествените и религиозните възгледи на обществото и съответните на тях отношения, учреждения и организации. Подобно на базата надстройката в класово-антагонистичните общества е антагонистично противоречива. Между идеологията и учрежденията на враждебните класи се води непримирима борба. Господстваща роля в класовите общества играят възгледите и учрежденията на господстващите класи. Възникналата въз основа на дадена база надстройка играе огромна роля в живота на обществото. Тази роля е тясно свързана с относителната самостоятелност в нейното развитие. Най-съществена проява на относителната самостоятелност на надстройката е нейната способност да оказва обратно /ускоряващо или забавящо/ въздействие върху породилата я икономическа база. Както възникването, така и съществуването на всяка обществена формация е немислимо без онази роля, която играят идеите, възгледите и съответните на тях учреждения. Така например великите идеи на френските мислители-материалисти и хуманисти от осемнадесети век подготвиха идейно френската буржоазна революция. Относителната самостоятелност на надстройката намира израз и в приемствеността в нейното развитие. Създаването на идеологията на новата класа не може да стане изолирано, напълно независимо от мисловния материал, натрупан от миналите поколения. Част от идеите и възгледите на старата епоха неизбежно се вливат в идеологията на новата класа. Като най-прогресивна класа на нашето време  работническата класа е единственият наследник на духовните ценности, постигнати от човечеството в неговото многовековно развитие. Приемствеността съществува и в другата съставна на надстройката-учрежденията, които пропагандират и защитават дадени обществени идеи. Така например експлоататорската държава е институт, присъщ на всички класово-антагонистични обществено-икономически формации.

Друга проява на относителната самостоятелност на надстройката е възможността идеологията, а също и някои свързани с нея учреждения, да изостанат в своето развитие от икономическата база на обществото или да изпреварят в известна степен нейното утвърждаване. Пример за изоставане на надстройката представляват отживелиците от капитализма в съзнанието и битието на трудещите се и свързаните с тях учреждения /например църквата/. Ярко проявление на възможността надстройката да изпревари в своето развитие икономическата база представлява марксистката философия и марксистките партии преди победата на социалистическата  революция, зародишите на комунистическото отношение към труда и изобщо съществуващите още през нисшата фаза на комунизма елементи  на комунизма в духовния живот на най-издигнатите членове на обществото.

Посочените до тук закономерности на възникването и ролята на базата и надстройката на обществото се проявяват и при прехода от капитализма към социализма. Тук обаче има някои особености, които се определят от особеностите на социализма като качествено различен от всички други обществени формации социален строй. За разлика от класово-антагонистичните обществени формации зараждането на новите производствени отношения не става в недрата на стария строй. Поради това формирането на социалистическата база става след победата на социалистическата революция. Създадена под ръководството на Комунистическата партия, социалистическата държава играе огромна роля в процеса на формиране и утвърждаване на социалистическата икономическа база. След изграждането на социалистическата държава, социалистическата надстройка напълно се формира и развива. Следователно и тук базата е първична по отношение на надстройката. Други особености на социалистическата база и надстройка са: те не възникват стихийно, а като резултат от целенасочената дейност на хората, преди всичко на работническата класа, между тях и вътре в тях няма антагонистични противоречия, те непрекъснато се развиват и усъвършенстват, все повече се издига ролята им в изграждането на социалистическото и комунистическото общество.

Ако поне една малка част от работническата класа владееше тези и някои други теоретични постановки на марксизма-ленинизма, никога нямаше да бъде възможна реставрацията на капитализма у нас. За съжаление обаче в управляващата ни през 1989 г. партийна върхушка преобладаваха откровени ревизионисти и предатели, а малкото честни комунисти не бяха на идейна висота за да разгромят враговете. Днес е още по-необходимо всеки комунист да владее теорията на марксизма-ленинизма. Без нея ние ще се лутаме като корабокрушенци в практическата си дейност. И прав е бил Сталин, като е казал: „Без теория ние сме мъртви, мъртви, мъртви!”

Забележка: Настоящият материал включва част от записките на лекция, изнесена от М.Марков – известен марксист, пред студентска аудитория.

Владимир Цеков

Tags: