ПРОЛЕТАРСКИ КОРАБ И КОМУНИСТИЧЕСКИ КОМПАС

vl-tsekov Главна задача на всяка истинска комунистическа партия е съединението в една мощна антикапиталистическа сила на работническото /пролетарското/ и комунистическото движение. Без това всички разговори за приближаване към социализма са безполезни и безсмислени – напразно дърдорене. В своята работа „Накратко за партийните разногласия”, написана през 1905 г., Й.В. Сталин  казва следното:

„Какво е това научен социализъм без работническо движение? Това е компас, който оставен без употреба може само да ръждяса и тогава ще трябва да го изхвърлим зад борда.

Какво е това работническо движение без социализъм? Кораб без компас, който люшкайки се ще стигне до някакъв бряг, но ако има компас, той ще достигне брега много по-бързо и ще срещне много по-малко опасности.

Съединете едното с другото и вие ще получите прекрасен кораб, който ще се понесе право към другия бряг и невредим ще достигне пристана.

Съединете работническото движение със социализма и вие ще получите комунистическо движение, което по най-краткия път ще се устреми към „обетованата земя”.

Ето и задачата на комунистите – да съединят социализма с работническото движение, да внесат в него социалистическо съзнание и по такъв начин да придадат на стихийното работническо движение комунистически характер.”

Ако комунистите успешно реализират съединението на работническото и комунистическото движение, то може да се каже, че на 70-80 % са решили задачата за подготовка на Социалистическа революция.”

За съжаление сега в левите движения се разпространяват мнения, че идеологическото обединение на раб. класа и комунистите е много трудно, сложно и даже невъзможно. С такива скептични мнения като правило се прикриват онези, които по една или друга причина не желаят да решат проблемите на работническото движение и намират различни предлози само и само да не се занимават с този въпрос. Тези хора говорят, че раб. класа е разединена, разложена, промишлените предприятия са малко, работят с минимален капацитет, а повечето са унищожени. Следователно и работническата класа е намаляла –  работниците били малко. С други думи положението е толкова сложно, даже ужасно, че няма смисъл да се занимаваме с този въпрос. На такива скептици трябва да отговорим, че броят на работниците у нас преди Девети септември 1944 г. е бил многократно по-малък отколкото сега, защото тогава страната е била изостанала аграрна, а сега въпреки разрухата, оставените от социализма предприятия, които функционират, събират в себе си повече работници. Подобно е и положението в другите страни от бившия социалистически блок. Например в края на ХIХ в. в Русия е имало 2 милион и 792 хил. работници, но марксистите по това време активно са агитирали за социализъм сред работническите среди. В началото на 2015 г. броят на работниците в промишлените предприятия в Русия е 13 милиона. И това без да се смятат жп и другите транспортни работници, строителите и прочие. Възниква резонният въпрос: Как са могли ленинците при такъв малоброен пролетариат да агитират, пропагандират и приобщават работниците към социализма, как са могли при малобройна раб. Класа преди девети септември 1944 г. това да правят и нашите, български комунисти, а сега някои другари да вдигат бялото знаме. При това трябва да се отбележи, че в дореволюционна Русия господства самодържавието, а у нас преди 1944 г. – фашистка диктатура и не е имало елементарни политически свободи и да се пропагандират социалистическите идеи е било опасно и рисковано. В днешно време възможностите за пропаганда на антикапиталистическите идеи са несравнимо по-големи отколкото преди Девети септември. Трябва само да пожелаем и сериозно, истински да се заемем с агитацията и пропагандата сред  работниците, а не само да търсим оправдания – работниците били малко, нямало заводи и предприятия, много сме заети на работните си места и нямаме време за това, садим картофи на село, пасем овците на комшиите и т.н, и т.н.

Но само желание няма да ни е достатъчно. На първо място трябва активно, всекидневно да овладяваме марксистко-ленинската наука. Това е задължително условие за успешна и качествена агитация и пропаганда,което изисква редовно посещение на лекциите от партийната учебна година, а там където все още не е организирана такава, незабавно да се организира. На второ място, задължение на всеки комунист е да разпространява нашите печатни органи –вестниците „Комунистическо дело” и „Работническо дело”. На трето място, полезно е да се разпространяват листовки сред трудещите се, в които да се описва тежкото положение на много работници, да се разобличава политиката,както на техните работодатели, така и на буржоазното, антинародно управление, да им се показва как трябва да се борят за своите права и какви икономически и политически искания трябва да предявяват. На четвърто място комунистите трябва да реагират своевременно на избухващите стачки на работниците в различните предприятия, а не да наблюдават събитията от разстояние като неутрални наблюдатели. Ето, наскоро имаше стачка на бургаските миньори. Но къде бяха толкова многото Ком. партии у нас, всяка от които се бие по гърдите, че е най-правоверна. Не се ли получи за пореден път това, за което говори на времето Ленин – да наблюдават „задника на пролетарското движение”? На пето място, комунистите са длъжни да активизират своята работа и в профсъюзното движение. Там те трябва да разобличават политиката както на работодателите и управляващите, така и на лъжепатриотите, които са толкова много у нас. Но най-важната задача е да се неутрализира влиянието на опортюнистическите партии от типа на БСП, които ако успеят да въздействат на трудовите маси, ще доведат тяхната борба до задънена улица или ще я вкарат в русло, удобно за капитала. На шесто място, трябва да се води непримирима борба с разпространяваните сред народа и особено сред младежта и жените  дребнобуржоазни, еснафско-потребителски възгледи.

Съумеем ли да решим тези задачи, можем да бъдем сигурни, че нашите идеи са овладели  народните маси и са станали материална сила.

Вл.Цеков

 

Tags: , , ,