СОЦИАЛИЗМЪТ ДНЕС Е НЕОБХОДИМ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА!

DKPГЕРМАНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОБЯСНЯВА 25-ТА ГОДИШНИНА ОТ „НЕМСКОТО ЕДИНСТВО”

На 3 октомври се навършиха 25 години от „немското единство”. Тези 25 години се смятат за „исторически успех” на Германия. Но ние твърдим, че няма какво да се празнува! Да си спомним 2 октомври 1990 година когато ГДР, съгласно чл.23 от Конституцията, се присъедини към Федерална република Германия. Това беше края на процеса, който започна през лятото и есента на 1989 година, продължи с разрушаването на границата на 9 ноември 1989 година и с изборите на Народна палата на 18 март 1990 година. Края на ГДР, първата социалистическа държава на немска земя, в която в продължение на 40 години, властта на капитала беше победена. Така от немска земя изчезна държавата, в която работническата класа и нейната партия, СЕПГ, в съюз с други обществени сили в продължение на 40 години строяха социализма. Това беше страна, която се ползваше с уважение в целия свят понеже се бореше за мир, взаимното разбирателство между народите и международната солидарност заедно с другите социалистически страни.

След освобождението през 1945 година немските и съветските социалисти и комунисти взеха решение за запазването на единството на Германия и да изградят нова демократична страна, без фашисти и милитаристи, да изградят действително нова, демократична и мирна Германия. Това очакваха страните – победителки с Потсдамския договор. Но ситуацията се разви по друг начин. „По добре е половин Германия да действа като цялата, отколкото цялата да действа като половината” – такъв беше лозунгът на Аденауер, благодарение на който страната беше разделена. След основаването на ФРГ на 23 май 1949 година, не ни оставаше нищо друго освен да изградим своя държава. Тя се появи на 7 октомври 1949 година. Краят на ГДР дойде поради външни обективни – исторически, икономически и политически причини, и имаше субективен характер. Същото се отнасяше и за другите социалистически държави в Европа и преди всичко в Съветския Съюз. Процесите  от 70-те години в ръководната партия СЕПГ водеха до загубата на доверието на болшинството от хората.

Процесите, развили се до 3 октомври 1990 година, бяха също следствие от дейността на външната и вътрешната контрареволюция. От самото начало на появата на ГДР, от страна на Западна Германия се правеха опити да се задуши и разруши социализмът върху немската земя: оказваше  икономически натиск, организираше търговски блокади, масово превербоваше специалисти, извършваше саботажи и терористични актове, планираше Денят Х и военни заплахи. Провеждаше идеологическа диверсия, както и осъществяването на политиката на социалдемократите за „Промяна чрез сближаване”. Всичко възможно, включително и грешките на политическото ръководство на ГДР, бяха използвани за тази цел.Това и се случи през 1889-90 години.

Икономическият и валутният съюз в началото на 1990 година вече означаваше, че ГДР преминава в собственост на ФРГ, Източна Германия е предадена на едрия капитал, подчинена напълно без шансове за самостоятелно развитие.

Те стигнаха до там, че въпросът за собствеността и властта беше решен в полза на западногерманските концерни, банки и застрахователни компании, за който те се бореха 40 години. Договорът 2 плюс 4, декларацията за присъединяване на последната Народна палата на ГДР, договорът за обединение – всичко това е само укрепване на  юридическите и на практика установените политически обстоятелства.

Последствията от икономическия и валутния съюз, след който последва политическият съюз на 3 октомври, т.е. извършването на държавна анексия, за болшинството от гражданите на ГДР бяха унищожителни. След тази анексия народното имущество в ГДР стана ничие и с помощта на „Тройханд” беше системно разграбено и поделено. „Победители” станаха западногерманските банки, застрахователните концерни: които наред с предишните неща, изключиха конкуренцията, разшириха търговските си връзки, разшириха пазарите си. След 1990 година промишлеността на ГДР – ако не се броят малкото „лакоми залъци”  – беше разрушена, държавните институции, както и многото културни институции бяха „преустроени”. Стотици випускници на университети и институти бяха уволнени. През 1997 година в областта на промишлеността беше зает само всеки трети от работещите през 1989 година.

До 1990 година гражданите на ГДР бяха много добре осигурени съгласно трудовият кодекс на страната и по правило, тези права се осъществяваха, в месеците след 1990 година много от жителите на Източна Германия се превърнаха в просяци, търсещи подаяние. В следствие, в много региони преди всичко младите, квалифицирани специалисти започнаха масово да напускат родните си места. Най – потърпевши от всички бяха активните застъпници на ГДР и социализма. В следствие от унищожаването на предприятията и държавните институции, постепенното разрушаване на икономическите зони, на науката и културата, постоянната несигурност за работа, постоянното оклеветяване на социализма, форсирането на „щази истерията” и т.н.т., последва разрушаване на солидарността между тези, които само заедно можеха да защитят правата си.

Неравноправното отношение към източните немци съществува и сега. Както и преди, в Източна Германия, заплатите са по-ниски, работният ден е по-дълъг, пенсиите са много по-малки. Равнището на безработицата е много по-голямо, от колкото в „старите федерални земи”.

Но и в Западна Германия от 1990 година за мнозина ситуацията се промени, броят на безработните и бедните драматично нарасна. Едрият немски капитал се укрепи за сметка поражението на социализма в Европа и анексирането на ГДР и засили икономическите си и  политическите си позиции в ЕС и в целия свят. Съотношението на силите принципно се промени. Настана време за настъпление, за да заграби повече мощ и власт.

Не само на изток в Германия през 1990 година се превърна в експериментално поле на приватизация за едрия капитал, за разрушаване на социалните завоевания и демократичните права. Полученият „опит” беше използван за цялата страна, а след това и в цяла Европа – ЕС.   На   16.12.2004 година председателят на Германското Индустриално дружество обясни пред телевизионния канал „Феникс” следното: „разрушаването на Берлинската стена послужи като детонатор за взривяването на социалната държава. След законите Харц – 4 ще последват Харц-5 до Харц-8. Това е класова борба и не е лошо, че противникът почти не се забелязва”. С поражението на социализма в Европа и края на ГДР „нарасна” ролята на Германия в европейската и интернационалната политика, беше открит пътя за участие във войни и международни военни акции на Бундесвера заради интересите на капитала. Днес войната тръгва също от областите на бившата ГДР. На съвременният армейски полигон на Европа. Бойният подготвителен център (GUZ) в Саксония-Ангалт войниците тренират да водят война и да потушават въстания. Но и това е недостатъчно. Надават се силни крясъци да се поемат „по-големи отговорности” в целия свят.

Тази политика ще подпомогне много ескалацията на войните и военните конфликти – главната причина за появата на милиони бежанци. Опасността от война в Европа расте.

И разбира се, става дума за още по-големи разрушения, за влошаване на условията за живот, на социалните и политическите права, става ясно че при днешните съотношения на силите дори грамадните демонстрации за мир или стачки в предприятията стават много по-малко, отколкото преди 25-26 години – това парализира съпротивата.

В такава ситуация десните популисти и фашисти, не само от изток, но също и на запад в Германия, както и в много страни на Европа – предлагат мним изход от социалната и политическа задънена улица. Този процес е много опасен. Това беше невъзможно по време на социалистическата система. Тогава властта на агресивните кръгове на западногерманския монополистичен капитал и неговите политически представители можеше да бъде вкаран в рамки.

25 години след 3 октомври 1990 година буржоазната пропаганда отново се разгаря: едва ли не е извършена някаква „мирна” революция против „неправовия режим на ГДР”, против „несвободата” и „щази”, което довело едва ли не за „немското единство”. Изопачаването на историята и опитите за дискриминиране на ГДР продължават, понеже на хората трябва да се внуши, че на капитализма обществена алтернатива няма.

Но тази следа, която остави ГДР е много дълбока: независимо от продължаващата комунистическа пропаганда и днес много хора помнят, че е имало страна, която беше социално осигурена, в която никой не е изпитвал страх да си загуби работата, страна с прогресивна система на образование, система за здравеопазване, с недостатъци, но за всички. Хората си спомнят, че в тази страна вече беше постигнато равноправието между жените и мъжете, че това беше страна, която никога не е предприемала война, където държавна доктрина беше солидарност с угнетените и експлоатираните, за мир и антифашизъм.

Ние, комунистките и комунистите, пазим паметта за ГДР, за добрата Германия, за възможната обществена алтернатива. Но ние се борим против войната, за мир, за социални и демократични права, против фашистите и за промяна на отношението към собствеността, която трябва да се засили.

Социализмът днес ни е необходим, повече от всякога!

Международно комунистическо движение                   превод Милчо Александров

Tags: ,