ТРАГИЧЕН ДЕН В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

90 години от Ньойския договор

Едва ли има по-добро определение на деня, в който на 27.ХІ.1919 г. в парижкото предградие Ньой се подписва така наречения МИРЕН договор на западните страни с България. Острите социални противоречия и недалновидната политика на цар Фердинанд доведоха страната до втора национална катастрофа, унищожаваща ни по достойнство, икономика и пълна разруха, непозната в цялостната ни отечествена история. Ньойският договор? Какъв беше той? Човечеството едва ли познава по-чудовищно, по-несправедливо деяние от страна на западните господари към българския народ с исконни искания да живее в едно Отечество и с добросъседски отношения с останалите страни на Балканите.

На вожда на Земеделския съюз Ал. Стамболийски се падна историческата принуда и неизбежност да подпише договора, счупвайки демонстративно писалката, която е оформила този трагичен акт, който със сълзи на очи признава пред посрещачите на софийската гара, че носят от Париж договор смъртник, присъда толкова тежка, несправедлива и жестока; договор, поставил целия български народ в траур.

Така нареченият мирен договор на Съглашението с България налага на страната ни диктат с жестоки клаузи, съгласно който като кучета от България са откъснати 11 хил. кв. км. Територии. От тях южна Добруджа е дадена на Румъния, Сърбия получава Струмишко, Царибродско, Босилеградско, няколко села от Кулско и Трънско. Гърция взема територията отстъпена от Турция на България през 1915 год. и част от Смолянско. Западна Тракия временно е поставена под управлението на Съглашението, но скоро след месеци е предадена на Гърция. На страната са наложени тежки репарации в размерна 27,5 милиарда лв. – една четвърт от националното богатство на държавата. На България се забранява да притежава бойна авиация, танкове, подводници, а размерът на въоръжените сили е сведен до 33 хиляди души.

Използвайки безизходното положение на България, представителите на великите държави победителки, така нареченото Съглашение, безмилостно отхвърлят многобройните справедливи молби на българската делегация в Париж, изолирана в отделно помещение, и налагат жестока присъда, без да имат предвид, че по фронтовете на войната броят на убитите надхвърля 100 хиляди, ранените са над 155 хил., а 112 хил. остават заложници в плен съгласно Солунското примирие.

Трагичен ден за България е 27.ХІ.1919 г. – денят на подписване на Ньойския договор – ден за дълбок размисъл. Това е рана, която никога няма да зарасне, защото и днес в откъснатите територии живеят българи, които тачат българските нрави и обичаи, пеят български песни, играят български хора, протягат ръце към България и напомнят, че Историята е друга и Ньойският договор е отдавна вече исторически смъртник. Останалото всеки достоен българин може да продължи.

Tags: