66 Г. ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА КНР И 70 Г. ОТ ПОБЕДАТА НАД ЯПОНСКИЯ МИЛИТАРИЗЪМ

MAO

  Малко народи по света могат да се похвалят с такава богата и дълголетна история като китайският. Жестоките поражения са следвани от бляскави победи, неуспехите – от грандиозни постижения. Това е така, защото най-многолюдният народ на земята винаги е успявал да си вземе поука от грешките и слабостите и да ги поправи. Тази негова черта преминава като червена нишка през цялата му история.

KNR

  Необятната територия на Китай, неговите богатства, винаги са привличали агресори, още от дълбока древност, но те винаги са си отивали с подвити опашки. Така се случва и с японските милитаристи, съюзници на Хитлер през Втората световна война. Японската агресия обаче започва още през 1931 г., а последният агресор напуска Китай през 1945 г. Това е период на кървави битки, през който китайският народ под ръководството на Китайската комунистическа партия, начело със своя вожд и учител Мао Дзе-дун, води борбата на два фронта – срещу японците и срещу Гоминдана. В тази борба загиват 37 милиона китайци, което прави по над 6 хиляди души дневно, за целия 14 годишен период. Мащабите на военните действия са наистина грандиозни. Фронтовата линия достига и надминава 3 хиляди километра. Няма думи,с  които може да се опише жестокостта на агресорите. Само за по-малко от месец, през 1937 г. в град Нанкин, по това време столица на Китай, са избити над 400 хиляди китайци. Те са станали жертва както на огнестрелно и хладно оръжие, така и на химическо и бактериологично оръжие, което показва отвратителното лице на японския фашизъм. Даже броят на жертвите от атомната бомбардировка над Хирошима и Нагазаки е по-малък от броя на избитите китайци в Нанкин за няколко седмици! Но китайският народ не пада на колене. Правилният път, по който комунистите водят народа, неминуемо довежда до победата през 1945 г.,а по-сетне и до създаването на Китайската народна република през 1949 г. Борбата за национално освобождение, прераснала в борба за социално освобождение и сляла се с нея в едно единно цяло – ето разковничето към победата. Това го проумя китайският народ и макар и икономически изостанал в своето развитие, успя да извърши социалистическа революция. Ако народите искат да живеят свободно, трябва да следват примера на двата велики народа – руския и китайския, защото китайската революция, въпреки спецификата на условията в Китай, е повторение на главното, на основното във ВОСР.

kkp

  А успехите, които завоюва Китайската народна република, показват, че само в условията на свободата народите могат да разгърнат с пълна сила своя творчески и съзидателен гений. За малко повече от половин век Китай се превърна от страна, намираща се на опашката на световното икономическо развитие, в страна с изумителни темпове на растеж. Даже най-песимистичната прогноза за темпа на развитие на китайската икономика  – 7%, означава че ще се  роди една нова икономика с величината на Южнокорейската или Иранската например. А ако темпът на растеж е по-голям от 7%? Освен по темповете на растеж можем да съдим за една икономика и по редица други показатели. При обща парична маса в целия свят, равняваща се на 71,5 трилиона долара, Китай притежава повече от 22 трилиона, докато САЩ имат едва 12 трилиона. Данните сочат че Китай притежава толкова пари, колкото САЩ и Евросъюзът взети заедно.

От 2012 г. насам икономическото първенство на САЩ в света е под въпрос. Едни данни сочат, че САЩ все още са първи, но Китай ги догонва; други данни показват, че Китай ги е догонил и вече ги надминава. Но което и да е вярно за момента, истината е очевидна. Последните 60-70 г. са най-плодотворният период от хилядолетното развитие на Китай.

Сега, когато честваме 70 г. от победата над японския милитаризъм и 66 г. от основаването на КНР, не ни остава нищо друго, освен да пожелаем на другарите от Китайската комунистическа партия марксистко-ленинска мъдрост, а на целия китайски народ – твърдост и решителност в борбата за изграждане на общество без експлоатация и социално неравенство.

ЦК на БКП