ДЕМОКРАТИЧЕН ГЕНОЦИД

С КАКВО СМЕ ЗАСЛУЖИЛИ ВСИЧКО ТОВА?

Аз съм жител на едно чисто българско село в североизточна, пардон, в североизТОЧЕНА България и съм на 49 години. Имам няколко /по-точно 8/ професии.

Веднага след като отбих редовната си военна служба през месец ноември 1984 год. постъпих на работа и работих без прекъсване до м. ноември 1998 год. През този период смених няколко професии в едно и също предприятие, което пък след 10.ХІ.1989 г. няколко пъти смени фирменото си наименование и собствениците си, но винаги предметът му на дейност си оставаше един и същ!

В един момент това гъмжащо от работници и работещо с пълна пара предприятие беше обявено в несъстоятелност и всички работници бяхме изпратени да се регистрираме в бюрото по труда.

От тогава до сега /вече петнадесет години/ ходя да си търся работа в различни /вече частни/ фирми, собственост на новоизлюпени капиталисти, потомци /или стремящи се да подражават/ на някогашните чорбаджии – ИЗЕДНИЦИ.

Случвало се е да постъпя на работа в някоя такава фирма, но най-често бивах назначаван с граждански или срочен договор и, колкото и да се стремях да работя добросъвестно, качествено и високоотговорно, както често се случва, след изтичане на договорения срок чорбаджиите ме изпращаха отново в бюрото по труда. За всичкото това време /от ноември 98 г. до сега – ноември 2013 г./ ми се събират само около 7,5 години трудов стаж. Почти винаги съм работил за минимална заплата, независимо от спецификата на работата, но пък винаги съм бивал осигуряван върху минималната заплата.

Към настоящия момент отново съм активно търсещ работа, след като доскоро бях личен асистент на родната ми майка, която се спомина преди около месец.

Много хора ще кажат, че няма нищо ново под слънцето, че това си е в реда на нещата. Така е. Онова обаче, което ме вбеси и ме накара да седна и да напиша следното: – за да кандидатствам за работа най-напред трябва да имам информация, че в някоя фирма търсят работници с моите квалификации или неквалифицирани кадри. Обикаляйки от фирма на фирма, стигнах до 3-4 такива фирми.

Отивайки в отдел личен състав на тези фирми или при счетоводителите им, с ужас научих, че за да кандидатствам за работа на длъжност „общ работник” , трябва да подам автобиография, копие на личната ми карта, копие на дипломата ми, медицинско свидетелство за постъпване на работа и свидетелство за съдимост. Дотук всичко е нормално. Ужасяващото е това, че в автобиографията си трябва да впиша всичките си професионални удостоверения. След като казах, че съм правоспособен мотокарист, машинист на строителни и пътни машини, водач на МПС кат. „С”, машинист-помпист и т.н. много ми се зарадваха, но ме попитаха дали за тези професии имам допълнителна заверка, тъй като от 2011 г. имало такава наредба за да се намали риска от травми, злополуки и пр. Попитах къде трябва да отида, за да ми направят тези заверки, ми отговориха, че трябвало да търся по фирми или училища, където се провеждат такива курсове и така. На финала ми казаха, че това ще ми струва по 40 лева на професия, но за професията водач на МПС кат. „С” трябва да мина на психотест за професионална компетентност.

Всичко това ще ми струва около 200-250 лева плюс такса за свидетелство за съдимост плюс такси за медицинско удостоверение за работоспособност или общо близо 300 лева.

Абе ей, кожодери, вие, които 24 години тормозите обикновените жители на тази държава, вие, които разпродадохте предприятията, в които работехме честно, добросъвестно и всеотдайно, вие, които започвате да разпродавате и земята българска за да се обогатите максимално до ниво милиардери, кога изкарахте опреснителни курсове по родолюбие, по морал и етика на държавния чиновник и пр.

Комисията, която провежда тези изпити, сме ние – строителите на българската държава, чиито собственици и пазители и ваши работодатели, ако сте забравили, също сме ние – обикновените люде; ние, които 24 години понасяме вашите гаври, вашите безумия, вашите издевателства над всички нас и над всичко българско и родно. Ние, които плащаме и дълговете ви!

Един неквалифициран работник, един неблагонадежден човек, един човек без образование може да предизвика някаква производствена авария или трудова злополука, макар и тежка, фатална, само в един отрасъл, сектор или колектив. Вие обаче, които парадирате с дипломи за няколко завършени висши образования в престижни български и световноизвестни университети, вие сте ония, които тормозите, съсипвате, унищожавате по най-безпардонен начин нас – обикновените жители на някогашната НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, от чиято абревиатура нарочно премахнахте „Народна”, с което искате да покажете на вашите покровители отвън границите на нашата родина, че България не принадлежи на народа си, че тук вие сте чорбаджии. Да, ама не!

Вече почти цяла година българският народ ви показва жълт картон, но много скоро ще ви покаже и червения!!!

Комунист не значи капиталист, кариерист, национален предател, олигарх, подлец, мерзавец и пр., както вие се опитвате да манипулирате обществото и най-вече младежта на България.

Комунистът е трудолюбив, честен, енергичен, високоотговорен патриот-родолюбец, който се радва на красотите на природата, задоволява се с мъничкото, което има или което му дават, силно обича своя народ и Родина и още по-силно мрази враговете им, независимо дали са вътрешни или външни. Комунистът е човек морален. Комунистът е строител, творец на красотата. Той е достоен син на народа си.

Девизът на комунистите е: „Един за всички, всички за един!”

Свърши се вашата, започва НАШАТА.

Петър Владев

Tags: