ЗА ЛОЗУНГИТЕ ДНЕС. ОТГОВОР НА НАБОЛЕЛИЯ ВЪПРОС „КАКВО ДА СЕ ПРАВИ”

lozungi

  Главните лозунги никога не падат от луната, а са пряко следствие от тази конкретна ситуация, в която работническата класа и всички останали хора на труда живеят в този момент. Един от главните проблеми сега е обединението на работниците за борба за своите интереси.

Но много по-лесно е да се отхвърли „голият” лозунг, много по-тежко е да се мотивират и да се дадат практически лозунги, чрез които ясно да се извърши обединението. РП нееднократно, опирайки се върху теорията и опита на болшевиките, и от анализа на текущия момент, цитира примери от практическата работа и посочи, как трябва да се води обединителната работа сред трудещите се.

Формите за такава работа са много, една от важните и основни сега е организиране на кръжоци. Марксистко-Ленинския кръжок е лозунг на днешния ден. Той е издигнат не от нас, него го налага самият живот. И това ще забележи всеки, който е способен внимателно да се оглежда на страни.

Но кръжокът – това е форма. Тя трябва да се изпълни със съдържание. Кръжокът – не е клуб по интереси, а зачатък на партийна ядка, школа, в която трябва да се израства и да се подготвят за политически организатори на работническата класа, за неин авангард, за водачи. От тук произтичат и изискванията към кръжочниците:

–  да разширяват и задълбочават марксистко-ленинските си знания, без които не може да има успешна борба на пролетариата;

– да не откъсват болшевишката теория от болшевишката практика, да търсят и да намират подходи към трудовите колективи, упорито да работят в тях, да провеждат сред работниците и останалите трудещи се марксистка пропаганда и агитация, да търсят и намират работници и други трудещи се с напредничави възгледи и да ги привлича към изучаване на болшевишката теория, и към партийна работа.

Широката работническа маса е лишена от истинска (а не формална) организация, – това е рехав пясък, с него могат да направят каквото си искат. За това задачите и лозунгите за всички работници днес са:

– реално участие на всички в работите на своите съществуващи организации (профсъюзи, профкомитети, заводски комитети и т.п.): нито едно решение на профсъюза, съвета, комитета – без широко разгласяване и без съгласието на колектива. Война на тайните и непрозрачността в профсъюзите. Позор за тези работници, които не желаят да се занимават с общите работи на своя цех, участък, завод, отдел!;

– стачката на едно предприятие, без подкрепата на съседните – в рамките на района, града, областта, отраслите и между отраслите – често е обречена на поражение, макар работниците, обявили стачката, да воюват не само за себе си, а и за интересите на работниците изобщо. От тук лозунгът на деня е: единичната стачка е сигнал, клаксон за обща стачка, дотолкова обща, доколкото това е възможно при днешните условия.

Долу ведомствените и териториални прегради за работническата класа, въведени от буржоазията и нейните слуги – опортюнистите от всякакъв род! Пролетариатът е един, а стачката не е малък спор с господарите по малък въпрос, а е показател, че е налице противоречие между труда и капитала, което не може да се реши по мирен път, по пътя на съглашенията и преговорите, сега това е възможно, трябва да се води непримирима борба с класовия враг.

По повод на различните петиции, жалби, молби към държавата. Изобщо всички декларации, молби, колективни писма, жалби до буржоазните чиновници до техните господари и т.н.т. – това е показател за неорганизираност, политическа неграмотност и слабост на нашите трудещи се. Това изобщо няма смисъл, понеже те дезорганизират тактически стихийната организираност на пролетариата, дезорганизират я с помощта на „вярата” и неверието в полза на буржоазната държава. Писмата до царете и болярите унищожават работническата класа, стопяват нейната политическа инициатива и самостоятелност, подкопава вярата в своите сили, пред които не може да устои никой и нищо. Какво представлява буржоазните съд, прокуратура, губернатори или президенти пред могъщата машина на работническата класа? Това са изгнили конци с които е вързан Гъливер. И търпи той тези вонящи конци, понеже и до сега смята, че конците са здрави, а той е слаб.

От тук лозунга на деня: долу „сополивата” теза: „А какво мога сам?..”. Ти не си сам, около тебе са твоите братя и сестри по класа. Не хленчи, а ги организирай на борба – за самите себе си – това е борба за всеки от тях; при конфликтите с капиталистите и тяхната държава не се унижавайте с безсмислици, а опрени върху своята организованост и организация, вземете делата в свои ръце и ги решете по своите пролетарски закони явно. Уволнението на другаря, хванали гестаповците работническия активист, понижават ви заплатата, господарят не плаща всеки месец – никакви монашески сълзи, а спиране на производството, призив към всички близки и далечни предприятия за помощ и подкрепа, стачка, демонстрация, спиране на града, закриване на пътища и т.н.т.

Сега за ленинско-суворовския принцип на войната:

– окомер (оценка за ситуацията на стачката, изработване на тактика, организиране на своите „войски”);

– бързина (взимане на решение, започване без колебание, заемане на всички важни позиции една след друга, прокарване на своята линия, без страх, понеже врага го е страх, защото в обществото той няма никаква база;

– натиск (да се вземе максимума, да се настъпва, а да не се отбранява).

Тук диалектиката е такава: не просто да се изрази „симетрично” поредния натиск или обида от господарите, а бой до полусмърт, плюейки на всички „граници необходими за отбрана”. Да се извиват ръцете на буржоазията при преговори, да се иска, а не да се моли, упорито да укрепва позициите си, ако се наложи да се отстъпва, това трябва да става  бавно и с осъществяване на загуби за противника, масово да се осмива ролята на палачите и враговете на народа и да се привлича на своя страна войската на буржоазията (в голямото си болшинство тя е изградена от синовете на трудещите се), да бъдат поставени пред заплахата от военни престъпления (за гонения, травми и възможно разстрелване на работниците, на техните жени и деца) и т.н.т.

За голямото мнозинство от нашите трудещи е напълно очевидно, че ги грабят, обиждат и бият на всяка крачка (господарите на производството, държавата и бандитите на улицата в учрежденията и т.н.т.), защото за сега, все още всеки се бори сам за себе си. В редки случаи, когато работниците стихийно се обединят, за да защитят един от своите, успехът е очевиден: от 10 случая, 9 успяват да бъдат защитени и опазени от фашистите и техните слуги. От тук лозунга – за самоотбрана на трудещите се в производството и в бита:  „всички работници в борба за един”!

Политическият режим на съвременната буржоазия е фашистки режим, фашистка терористична държава. Това е исторически последната, висша форма на диктатурата на буржоазията. Всички свои сили фашистката държава е насочила срещу работниците и целия трудов народ. Но всички тези въоръжени чиновнически сили са единствената опора и защита на буржоазията от революцията. Без защитата на картечниците и бронята на полицията и армията капитализмът  ще рухне. Но полицията и армията е малка част от нашето общество, тя не е еднородна по състав и тя се колебае политически. Главният въпрос за голямата част е тази сила ще тръгне ли срещу своя народ или не? От тук за всички трудещи се главният лозунг е: с всички сили и средства да се агитира армията и редовите части от полицията към недопускане те да тръгнат срещу бащите си, майките си, братята и сестрите си, да им се показва как буржоазията и държавната върхушка им е приготвила ролята на палачи и убийци, като пушечно месо.

Правителството, изпълнявайки волята на главните си „акционери”, се стреми да сведе общественото производство в Русия, в Украйна и т.н.т. в система от концлагери, в които масите от роби на капитала биха се превърнали в наемни роби, продаващи се за жалка заплата. Да ни се плаща заплатата за буржоазията става все по-неизгодно, понеже тя не може поради това да получава максимална печалба. Инструментът, чрез който новите робовладелци се опитват да захвърлят работническата класа в бараки е също тази фашистка държава с нейните въоръжени отряди. На трудещите се постепенно се ограничава придвижването, затварят им се устата, следят ги, заплашват ги, бият ги, измъчват ги, крачка след крачка им унищожават всички демократични права и свободи.

От тук днешния лозунг е: долу фашистката диктатура, да живее обединеният общонароден антифашистки фронт! Да живее най-широката демокрация, без която борбата на пролетариата за освобождение на всички трудещи се е невъзможна!

Буржоазията извършва ново преразпределение на света. Групата на международните монополисти, се борят един с друг за скъпите пазари, суровини, транспорт, източници на енергия и отдавна изчерпаха мирните средства на конкурентната борба, и организират грабителски войни и конфликти. Финансовите магнати от различни страни трупат от тях милиарди, а техните трудещи се ги изпращат да се избиват едни с други – за да може буржоазията да стане още по-богата. Стотици хиляди работници са извикани от буржоазната държава във войската, за да убиват братята си по класа и да умират за натрупването на нови богатства на своя заклет враг, воюват за запазване на робството си. На работническата класа и на всички трудещи се войните на империалистите на са необходими. От тук лозунга: долу империалистическата война! Да живее гражданската война срещу буржоазното правителство!

Но единственото оръжие и сила на работническата класа е нейната съзнателност и организираност. Страхливостта се лекува с революционна организация,  тя унищожава слабостите.

От тук основния пролетарски лозунг на деня: организация, организация и още веднъж организация!

МЛРДРП                                   превод със съкращения Милчо Александров

Tags: