ЗА СТАЛИН

                    (по случай 133-та годишнина от рождението на Йосиф Висарионович Сталин) 

  За Йосиф Висарионович Сталин е писано толкова много, че  с текстовете може многослойно да се покрие повърхността на планетата. Но, за съжаление, днес са много малко опитите задълбочено и непредвзето да се анализира дейността на Й.В.Сталин в контекста на времето, когато той живее и работи. Днес в СМИ се бълва даже не критика, а истерична ненавист към този „тиран”, „диктатор”, „изверг” и даже „човекоядец”. Парадоксално, но същите епитети могат да бъдат използвани и за Иван Грозни, Петър Първи и други истоеически личности, които спадат към великите дейци на Русия.

  Днес е модерно да се разсъждава, че Сталин е правил всичко, както не е трябвало. Но в какви условия той идва на власт? Страната е в разруха. Не е имало промишленост, нито наука, нито кадри. Трябвало е да се създава всичко от нулата. И при това в крайно неблагоприятна обстановка, без сериозна международна помощ, под заплахата на агресия от вън. Разбира се, би могъл да  продължи НЕП-ът, да се разпродаде всичко на пазарната стихия. Но в този случай страната би се развила много бавно и много скоро би била унищожена, или през 1941 година, или още по-рано. Мераклии за руските територии и природните богатства винаги е имало предостатъчно!

  А нима „демократите” в Русия през 90-те години, които заливат Сталин с катран, са правили всичко правилно? Нима страната не плати висока цена за спешните и необмислени реформи? Невижданият спад на производството, милионите бедняци, многото погубени живота. И при това-на нечуваното обогатяване на привилегировани бандитски групи! Вдъхновителите и авторите на тези „реформи” и до сега са уверени в непогрешимостта си, понеже друг път нямало. Но много хора в Русия мислят друго. И това е една от причините големият процент от населението да почита паметта за Сталин, под ръководството на който, каквото и да говорят, страната се превърна във велика световна сила. Нещо повече и в бъдеще не трябва да се изключва такова развитие на събитията, когато болшинството от населението ще поиска нов Сталин.

  Защото в това минало имаше всичко. Имало е искрен стремеж на властта дадоведе страната до достойното бъдеще. Борбата на властта е била жестока, принудена да запази страната в условията на агресивно обкръжение. Имало е и престъпления на някои управници, неоправдани масови репресии. Имало е грешки и пропуски в политиката. Съществувал е неподправен трудов ентусиазъм на съветските хора, имало е и вяра в бъдещето на страната, в победата на новия обществен строй. Постигната беше победа във Великата Отечествена война, извърши се, за невиждано кратък срок, възстановяването на народното стопанство. Имаше впечатляващи социални, научни и културни постижения, действително издигнали човека на труда. Осъществено беше първото в света излизане в космоса. Но след идването на ревизионистите настъпи и периодът на социално-икономическият застой, който в края на краищата доведе страната до печално известните последствия.

  Всичко това беше. Нашето съветско минало не трябва да се оценява в примитивните рамки „лошо-добро”. Трябва да се приеме изцяло, в цялата си сложност. И от подробната равносметка излиза, че няма от какво да се срамуваме за нашето съветско минало. Напротив, имаме всички основания да се гордеем с него. В историческо измерение това беше героичен опит на голямата страна да извърши революционен пробив към по-справедливо общество. И този опит необратимо промени света. Народът не е виновен за това, че от гледна точка на обективните закони на историята и субективните грешки на ревизионистите се случи това, което се случи. Героизмът на народа е безспорен, неговите усилия не са напразни. Днес светът, изправен пред лицето на изострящата се глобална заплаха търси по-хуманна и ефективна система различна от неудържимя егоизъм и паггубното разделение, уникалният съветски опит на нашата страна задължително ще внесе неоценим принос в делото за оцеляването и развитието на човечеството.

  Идеологията на градежа предполага умелото съединяване на икономическата ефективност и социалната справедливост.

  Трябва да си направим необходимите изводи от историята и да се устремим напред. Хората трябва не на думи, а на дело да почувствуват, че трябва да вземат курс за превръщането на Русия в силна, справедлива и уважавана страна в света. Страна, в която живеят свободни, осигурени и щастливи хора.

  Такава страна ни завеща великият Сталин! Ще изградим още по-хубава и по-сигурна!

Tags: