ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ИЗБОРИТЕ И ПОЗИЦИИТЕ НА КОМУНИСТИТЕ

Отношението към изборите от различните комунистически (или смятащите се за такива) и леви организации, също както и отделните комунисти е много различно, намиращо се в диапазона от пълното неучастие до  екстазното предчуствие за поредната епохална победа.

Зюганов и неговите привърженици, както и през изминалите 18 години, призовават всички като един да отидат и да гласуват за тях, като истински патриоти, загрижени за народа. Впрочем тяхната риторика не се различава съществено от тази на буржоазните партии. Всъщност и няма никакви партии. Има групи за подкрепа на УПРАВЛЯВАЩАТА КЛАСА с малки едва забележими цветови отенъци.

Ако погледнем на буржоазната руска държава от класови позиции, то изводът е еднозначен: участието на КПРФ във всевъзможните избори през всички тези години обективно укрепиха капиталистическия ред, като го направиха легитимен. И каква ще е разликата в Думата ако КПРФ има 50, 80 или 10 депутати? Когато имаше подкрепата на половината депутати, зюгановското ръководство не извърши никакви реални революционни действия, нещо повече, през 1998 година то се бореше за спасяване на буржоазната държава. Във всичките си изказвания Зюганов осъжда „дивия”, „бандитския”, „компрадорския” и какъв ли още не капитализъм, внедрявайки в част от населението илюзията, че капитализмът може да бъде друг, трябва само да се поправят някакви недостатъци. Такава е позицията  и  дейността му за ОСЪВЪРШЕНСТВАНЕ на системата на капиталистическата експлоатация.

Нещо повече, според Зюганов, нефтените олигарси – са добри момчета, влагат много в бюджета, а ето олигарсите от металургията – са лоши, не доплащат. А може би отношението на Зюганов и неговото обкръжение към различните групи на буржоазията се определя от съвсем други лобистки взаимоотношения с буржоазните им клиенти.

Естествено, да се очакват някакви реални опозиционни действия от другите официални политически партии е несериозно.

В списъкът на КПРФ, както винаги са включени много и всевъзможни т.н. „бизнесмени-патриоти”, което изобщо не смущава партийната номенклатура. Дори виждаме в челните места на листата  другаря на Путин Черкасов, както и други по-малки бизнесмени. А депутатът Смолин, единственият свестен човек във фракцията на КПРФ, заслужено уважаважаван в педагогическата общност, организатор на движението „Образование – за всички” е поставен на несигурното четвърто място в регионалната листа. Даже и едната лъжица мед в казана на зюгановия катран се оказа излишна.

Активистите в комунистическото движение, в това число и членовете на КПРФ, вълго време се утешаваха с това, че Зюганов и неговата камарила – са разбира се зло, но в КПРФ има много честни комунисти, достойни кандидати в думата и законодателството, че Зюганов е нещо временно, а комунистическата партия е завинаги. Стига сте се утешавали с тези руски бисери! След многогодишните чистки и изхвърляния в КПРФ на практика не останаха „честни комунисти”. Колебаещите се и изгонените от КПРФ трябва незабавно да бъдат въвлечени в съвместната работа и да се откажат от перспективата да върнат съвестта на Зюганов. Този, който не може или не желае на направи марксистки анализ на ситуацията и продължава да подкрепя ръководството на КПРФ и вършените от тях безобразия, разбира се не е комунист. В КПРФ останаха главно напети ръководни негодяи и граждани в напреднала пенсионна възраст, останали в партията по навик или за запазване на емоционалния си комфорт. И едните и другите напълно устройват Зюганов и компания. Понеже изискването за числен минимум за членове на партията не го натоварва, защото крайното и безспорно решение взима администрацията на президента. Партия, устройваща администрацията, може да има няколко хиляди членове, т.е. толкова, колкото трябват за да ги направят избраници на различни длъжности, при това малко – колкото да не пречат.

Трябва ли комунистите да подкрепят тази профанска буржоазна демокрация? Трябва ли да призовават хората на избори? Отговорът е очевиден. За промиването на мозъците от СМИ се използват всевъзможни прийоми, натиск и зомбиране, отказването на регистрация на партии със смехотворни причини, в това число на Руския Обединен Трудов Фронт и ВКПБ (има се предвид ВКП на Бъдещето – ред.). Целият този „политически процес” толкова неприличен и още толкова безсмислен вид, че даже Кудрин още в качеството си на министър призова, да се проведат честни избори, за да може населението да приеме новите реформи. С присъщата си непосредственост гвардейското момче разказа истинския смисъл на подготвените действия – да се принуди населението безропотно да понесе  новото влошаване на живота. Кудрин по-добре от другите членове на правителството представи оглупяващите последствия от кризата, многогодишната пагубна социално-икономическа политика и подготви тригодишен план със заем от 500 милиарда долара, тоест сумата на златния и валутния резерв. Неговият икономически план беше разчетен за три години с надеждата, че кризата през това време ще приключи. Но, загубил връзката с действителността, управляващият режим по-нататък на президентските избори няма намерение да прави такива отстъпки, той се оказа неспособен да направи изборите поне мъничко по-честни.

Така, тогава защо комунистите и въобще нормалните хора трябва да придават легитимност на изборите? Да помогнем на режима по-сигурно да потъне и да се удави?

Отговорът на комунистите трябва да бъде активен бойкот на изборите, активната агитация против участието на гражданите в този позор. Бойкотът – това не е лежане около печката. Комунистическите организации и техните съюзници трябва да координират действията си, пропагандата си и агитацията си, да организират размножаване и раздаване на агитационни материали, да използват всички средства на идеологическата борба. Предизборният етап да послужи за сплотяване на външната лява опозиция и съюзниците. Трябва, най-накрая, да покажем, че има истински комунисти, които са в състояние да вземат инициативата, активно да се противопоставят на режима и най-главното да ОБЕДИНЯТ ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ.

Специално внимание заслужава въпросът за взаимодействието с буржоазните организации и отделни фигури. Всеки случай трябва да се разглежда диалектически. От съвместните акции с Немцов, Касянов и такива подобни на тях екземпляри вредата е по-голяма, от колкото потенциалната полза. Други могат да станат полезни „спътници”.

Във всеки случай, главното е с максимална полза да се запълва времето на предизборната кампания, когато населението проявява по-голям интерес към политическите въпроси. Главната задача на комунистите и левите е да завоюват колкото се може повече политическо пространство в системната опозиция, да разобличават буржоазните политически партии, включително и КПРФ, да привлекат колкото се може повече симпатизанти.

Александър Веселов „Комунисты России”,

Москва (бивш член на КПРФ)                                         преведе от руски Милчо Александров

Tags: ,