КЛАСИ И КЛАСОВА БОРБА

klasi

  Във всички обществени формации с изключение на първобитно-общинната и бъдещата комунистическа обществото е било разделено на класи с коренно противоположни интереси. Борбата между тях е основна движеща сила на общественото развитие.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КЛАСИТЕ? Класи се наричат големи групи от хора, които се различават по своето място в исторически определената система на общественото производство, по своето отношение /най-често затвърдено и оформено от закона/ към средствата за производство, по своята роля в обществената организация на труда, а следователно и по начините на получаване и по размерите на онази част от общественото богатство, с което те разполагат. Класите са такива групи от хора, една от които може да присвоява труда на друга благодарение на разликата в мястото, което заемат в определения строй на общественото стопанство. /Ленин/

Нека по-отблизо да се вгледаме в това лениново определение на класите.

Първият белег на класите, това е различието в мястото, което те заемат в исторически определената система на общественото производство. НА ВСЯКА КЛАСОВОАНТАГОНИСТИЧНА ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ СЪОТВЕТСТВУВАТ ДВЕ ОСНОВНИ КЛАСИ, ЕДНАТА ОТ КОИТО Е ЕКСПЛОАТАТОРСКА, А ДРУГАТА –  ЕКСПЛОАТИРАНА. Наред с това съществуват и неосновни класи, като например дребни производители при робовладелския и феодалния строй, буржоазията в епохата на феодализма и т.н.

Мястото на класите в системата на общественото производство се определя от тяхното отношение към средствата за производство. Робовладелците, феодалите и капиталистите са собственици на средствата за производство и поради това те са в състояние да експлоатират трудещите се – робите, крепостните селяни, пролетариите, които на свой ред са производителите на материалните блага на обществото.

Класите се различават и по ролята, която играят в организацията на обществения труд. Господстващата класа ръководи /направо или чрез доверени лица/ производството, определя насоките на неговото развитие. Нейната дейност има повече или по-малко характер на умствен труд, докато потиснатите и експлоатирани класи са обречени на тежък, изтощителен физически труд. В класовото общество съществува противоположност между умствения и физическия труд. Всяка класа получава в различна форма и в различни размери част от общественото богатство. Те зависят от отношението на класите към средствата за производство и от мястото, което те заемат в общественото производство. Феодалът получава рента, капиталистът печалба, работникът – работна заплата и т.н.

Представителите на експлоататорските класи се стремят да докажат, че класите са вечни, а класовото деление на обществото – съвсем естествено и нормално явление. Този възглед, продиктуван от буржоазни, реакционни класови съображения, противоречи на науката, на обективния анализ на общественото развитие, който показва, че класовото деление на обществото не е вечно, а исторически възникнало и  преходно обществено явление. То е свързано само със съществуването на частната собственост върху средствата за производство.

КЛАСОВАТА БОРБА И НЕЙНАТА РОЛЯ В ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО. И най-беглият поглед върху живота на робовладелското, феодалното и буржоазното общество показва, че между богати и бедни, експлоататори и експлоатирани, потисници и потиснати винаги се е водела борба. Жестоката експлоатация и дивият произвол на господстващите класи е принуждавал робите в робовладелското общество, крепостните селяни при феодализма и пролетариите в буржоазното общество да се съпротивляват, да се борят за човешко съществуване, за по-добър живот. Тях малко ги е утешавала проповедта на поповете за небесния рай, който уж ги очаква след смъртта. Те искали да живеят като хора на земята.

Защо, по какви причини се води класовата борба? Причината за борбата между класите трябва да се търси в това, че те имат различни основни интереси. Експлоататорите и експлоатираните стоят на различни полюси в обществото. Първите са заинтересовани да запазят и утвърдят системата на експлоатация, да увековечат своите привилегии, а вторите – да ликвидират експлоатацията и потисничеството. Поради това класовата борба е обективна необходимост, съществува в класовоантагонистичните общества. Тя произтича от положението на класите в производството, от цялата тяхна жизнена обстановка. Няма сила, която да отстрани, да „отмени” борбата на класите, да установи класов мир,за който с такова усърдие говорят идеолозите на експлоататорите. Те с всички средства се мъчат да докажат, че в капиталистическото общество няма класи и класова борба. Но доколкото под натиска на фактите те са принудени да признаят наличието на класова борба, те я представят в съвсем погрешна светлина. В класовата борба те виждат задържаща, консервативна сила, а в класовото сътрудничество – най-благоприятния фактор на обществения прогрес. Това схващане изопачава действителната  роля на класовата борба в историческото развитие, противоречи на целия опит, натрупан от прогресивните сили. НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОГРЕС ТАМ, КЪДЕТО ЕКСПЛОАТИРАНАТА КЛАСА СЕ ПРИМИРЯВА СЪС СВОЕТО РОБСКО ПОЛОЖЕНИЕ, КЪДЕТО НЕ ВОДИ РЕШИТЕЛНА БОРБА ЗА СВОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ! Теориите за класов мир, упорито проповядвани от дясната социалдемокрация, задържат развитието на класовата борба, пречат на класовото осъзнаването на работническата класа.

Класовата борба играе огромна, прогресивна роля в общественото развитие. В общество, разделено на враждебни класи, тя е главният двигател на прогреса, основна движеща сила на развитието. Борбата на потиснатите и експлоатирани класи ускорява развитието на всички страни на обществения живот. Тя тласка собствениците, особено в капиталистическото общество, да усъвършенстват оръдията за производство, да модернизират производството, да ускоряват техническия прогрес. Тя ускорява гибелта на старите, отживели времето си обществени формации, съдейства за победата на новите обществени отношения. Класовата борба е неотделима от социалната революция – без нея победата на социалната революция е невъзможна.

Съществуването на класи с коренно противоположни интереси е основата за възникването на политическите партии и на политическата борба в класовоантагонистичното общество. Политическите партии изразяват интересите на съответните класи и слоеве в обществото и обединяват най-активната част от тях. Партията обслужва класата, целенасочва нейната борба, дава завършен израз на нейните тежнения и стремежи. Поради това в класовото общество, и особено при капитализма, борбата на класите е неотделима от политическата борба, от борбата между партиите, представителки на различните класи в обществото.

Характерно за политическите партии на реакционните класи е да скриват своята връзка със съответните класи. да се представят за изразители на цялото общество. Но в хода на общественото развитие все по-ясно изпъква зависимостта на партиите от класите, ролята на политическите партии като изразители и защитници на определени класови интереси и цели. Разбулвайки действителната същност на класите в капиталистическото общество, комунистическата партия открито провъзгласява своята цел – да служи на работническата класа, да ръководи нейната борба за освобождение от експлоатация и политически гнет.

Пролетариатът е гробокопач на капитализма. На него историята е възложила историческата мисия да освободи човечеството от експлоатацията и потисничеството и да изгради най-справедливото човешко общество – комунизма. Тази световно-историческа роля на пролетариата не е случайно явление. Тя произтича от неговото място в капиталистическото общество.

ФОРМИ НА КЛАСОВАТА БОРБА НА ПРОЛЕТАРИАТА. Пролетариатът, наред с буржоазията, е основна класа в капиталистическото общество. Но за разлика от буржоазията той е лишен от средствата за производство и е принуден да продава своята работна сила, за да осигури съществуването си. В хода на развитието на капиталистическото общество пролетариатът непрекъснато нараства числено в резултат на това, че се разоряват дребните производители от града и селото. Бидейки лишен от средствата за производство пролетариатът е най-решителен борец против експлоатацията и потисничеството, истински изразител на интересите на всички експлоатирани трудещи се. Затова той стои начело на революционната борба против капитализма, води след себе си всички трудещи се слоеве на обществото, бедните и средни селяни, народната интелигенция, служещите и т.н. Въоръжен с научна марксистко-ленинска идеология, ръководен от комунистическата партия, пролетариатът насочва борбата на всички трудещи се към крайната цел – изграждането на комунистическото общество.

Борбата на пролетариата против капитализма се осъществява в три главни форми –  икономическа, политическа и теоретическа /идеологическа/. Исторически първата форма на класовата борба е икономическата борба. Нейната същност се изразява в защита на материалните икономически интереси на пролетариата. Жестоко експлоатиран от капиталистите, пролетариатът се бори за увеличение на работната заплата, намаление на работния ден и т.н. Икономическата борба сплотява работниците, помага им да разберат своята сила и историческата си мисия. Затова икономическата борба закономерно прераства в политическа – в борба за унищожаване на самата система на експлоатация на човек от човека,за изграждане на социалистическо общество. Теоретическата форма на класовата борба се изразява в борбата против буржоазната идеология,за преодоляване на влиянието на буржоазията сред пролетариата. Основната и най-важна форма на класовата борба е политическата борба, защото само по пътя на непримиримата борба против политическото господство на буржоазията може да се унищожи капитализмът, да се освободят пролетариатът и всички трудещи се, да се изгради комунистическото общество. В политическата борба работническата класа използва най-различни методи – стачки, демонстрации, дейност в парламента и пр. За да бъде успешна нейната борба, работническата класа трябва да владее всички форми – мирни и немирни, парламентарни и извънпарламентарни.

Изострянето на класовата борба при капитализма е естествено и неизбежно явление. То произтича от конфликта между производителните сили и производствените отношения, от реакционната политика на буржоазията. То говори недвусмислено, че експлоататорските класи трябва да бъдат унищожени, да се изгради ново, безкласово общество.

СЪЩНОСТ НА УНИЩОЖАВАНЕТО НА КЛАСИТЕ. Научен, марксистки отговор на въпроса за съдържанието на процеса на унищожаване на класите даде Ленин. Да се унищожат класите – казва Ленин – това значи да се поставят всички граждани в еднакво отношение към средствата за производство на цялото общество, това значи – всички граждани да имат еднакъв достъп да работят с обществените средства за производство, на обществената земя, на обществените фабрики и т.н. /Ленин, Съчинения, т.20, стр.142/

Премахването на класите е сложен и продължителен процес, който обхваща цяла епоха. Първа крачка в тази насока е унищожението на експлоататорските класи – капиталистите, селските експлоататори /помешчици и чорбаджии/ – там където съществуват. Това става в хода на упорита и ожесточена класова борба. В рамките на преходния период работническата класа престава да бъде пролетариат, т.е. класа лишена от собственост, защото в нейни ръце, в ръцете на целия народ се съсредоточават основните средства за производство – фабрики, мини, електроцентрали, средства за съобщения и пр. Настъпват дълбоки промени и в живота на селяните. С победата на кооперативния строй те се превръщат в единна социалистическа класа, която успешно изгражда социалистическия строй на село. Интелигенцията – хората на умствения труд, се свързва тясно с работническата класа и селяните и се превръща във важен фактор за прогрес във всички области на живота на социалистическото общество. На основата на всички тези изменения изчезва класовият антагонизъм, характерен например за капитализма и се изгражда социално-политическо и идейно единство на трудещите се под ръководството на комунистическата партия.

Но и при социализма има известни социално-класови различия. Така например работническата класа е свързана с общонародната форма на собственост, а класата на селяните-кооператори – с груповата, кооперативната форма. Запазват се и някои съществени различия между умствения и физическия труд, във формата и размера на доходите, които отделните категории трудещи се получават. Тези различия са неизбежни за низшата форма на комунизма, свързани са с недостатъчната степен на развитие на производителните сили и на обществените отношения.

В постепенния преход към висшата фаза на комунистическото общество се създават условия за сближаване на работниците, селяните и интелигенцията, за по-нататъшното преодоляване на различията между тях. На определена степен от развитието на обществото двете форми на собственост – общонародната и кооперативната – ще се слеят в една единна комунистическа форма на собственост и следователно ще изчезне основното социално различие между работниците и селяните. Гигантският ръст на производителните сили ще даде възможност да се премине към комунистическия принцип на разпределение – „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите”. Още по-късно, когато обществото достигне много висока степен на развитие, физическият и умственият труд ще престанат да бъдат самостоятелни сфери на човешката дейност, ще се съединят органически в трудовата дейност на тружениците на комунистическото общество. Изграждането на безкласово комунистическо общество ще бъде най-великият триумф на борбата на работническата класа, тържество на нейния велик идеал.

Вл. Цеков

Tags: