МОРАЛЪТ ДНЕС

Съвременното алчно човечество се самоизяжда.

Човешкият егоизъм е най-отровната жад.

Егоистичното човечество унищожава природата и собственото си съществуване.

Паричният измерител на всички ценности превръща човека в паричен знак.

Алчността поглъща и разрушава природата и самия човек.

Алчността и егоизмът са най-страшното оръжие, което човечеството създава срещу себе си.

Паричният измерител в съвременното егоистично общество е най-точният и всеобхватен измерител на ефективността на неговия морал.

Правото на силния узурпира моралното право, за да го направи чрез морала по-малко отвратително, но с този акт унищожава морала.

Човекът като „венец на природата” изсъхва с непрестанната жажда и неразумно изсмуква природата, без да я възстановява.

С каквито и сили да е подкрепян даден интерес, той загива, щом усвоява страстта да подчини всички други интереси.

Азът на морала придобива действителна стойност когато се съизмерва със своето противоположно.

Съвременният човек не може истински да опознае доброто, ако не му достигат сили и не желае да опознае съвременните морални измерения на злото!

И доброто и злото са творения на човека, защото друг творец освен него не съществува.

Оправданието на злото с „божествено наказание” е умишлена човешка заблуда за да прикрива самото човешко зло, което самият човек сътворява.

Злото расте и големее върху добре наторяваната почва на егоизма, алчността и користолюбието.

Доброто и злото у човека са природно и обществено предпоставени, но злото получава силната подкрепа на съвременното обществено развитие на покварата, а доброто – само добрата воля на разума.

Дългът е силовата принуда на дълга над принудата.

Непринуденият дълг е едно от най-великите достойнства на човешкия дух.

Духът на егоизма неизбежно води към престъпления.

У животните егоизмът е вроден, а у човека той е с неограничени възможности.

Действителният критерий за моралните ценности е обективно-историческият критерий на развитието, на неговия прогрес.

Опитите моралът да се изведе и концентрира само в субективното – Аз на отделния индивид е целенасочено скриване на истинските недъзи на обществения морал.

Парадокс е намесата на „Бог” в моралните обществени отношения, защото не съществува никакъв „Бог”.

„Богът-капитал” е открито проявление на истинското зло на богатата класа в капиталистическото общество.

Съвременният свят гъмжи от злоба и ненавист.

Идеята за хуманизма и хуманното общество е действително познание и реализираща се практика.

Обществено-историческото развитие в съвременния свят отрежда място за действителния хуманизъм като обществено явление и практическа реализация на прогреса!

Действителният хуманизъм на общественото и алтруистичното – Аз, предизвиква презрение и ненавист у егоистичния и корумпиран съвременен свят.

Властващият съвременен фалшив хуманизъм неизбежно следва да отстъпи мястото си на действителния хуманизъм.

Действителният хуманизъм е хармония на човешкото в индивидуалния и обществен субект.

Там, където съществува насилие на личното над общественото, няма нито хуманизъм, нито справедливост.

Действителният хуманизъм се реализира като процес; той не е абсолютно установяващо се магическо фокусничество.

Високият скок към хуманизма и справедливостта се осъществява посредством революционни преобразувания на обществото и неговия прогресивен морал.

Няма в обществените морални отношения справедливост без хуманизъм и няма хуманизъм без справедливост.

Действителната хуманна революционна идея е рожба на обществено-историческия прогрес.

Моралното основание на революционното насилие е законово установено от „конституцията” на обществено-историческия прогрес.

Класата губи тогава, когато не оправдава доверието на масата.

Истинско хуманно е само това, което е общочовешко.

Общочовешкото хуманно за ксенофобите е фатално, но е действително разумно и реално.

Извън действителното хуманно, в човешкото общество вилнее злото.

Действителното морално е общочовешко, а истинското зло е специфично само човешко, а не животинско явление.

Прекалено силната любов у човека лесно преминава във вражда, ако не е разумно обусловена.

Придобитото субективно щастие, направено общо достояние, поражда завист.

фалшивият хуманизъм се самоизяжда посредством собствената си злоба.

Другото лице на човешкото нещастие е щастливата смърт.

Там, където не се признава и се потъпква волята на народа, там няма хуманизъм, затова в експлоататорското общество няма хуманизъм.

Политиците са най-образованите мошеници, които притежават власт в буржоазното общество.

Паричният морален измерител на всички ценности в буржоазното общество е духовен убиец на човека; той е антипод на действителната справедливост.

Действителният хуманизъм е опората на единството на материалното и духовното битие.

Действителният хуманизъм не е възможен в общество, в което всички морални ценности и хуманизма се измерват с парите.

Паричният измерител, като няма морална ценност в хуманно изграждащо се общество, има преходен характер.

Понятието „чиста съвест” в съвременното общество на покварата звучи цинично и комично.

Между честността и мръсните пари застава съвестта, която често се разколебава, а когато е покварена, твърдо на страната на парите тя застава.

Ако съвестта е чиста и неподкупна – пренебрегва дори златната купчина крупна.

По-мека възглавница няма от чистата съвест – и по-смела в критиката към злините.

Съвестта не се гради сама, в собствения Аз прикрита, а когато към нея злините връхлитат.

Действително хуманно общество се изгражда само тогава, когато се премахне частната собственост върху средствата за производство.

В експлоататорското общество явлението хуманизъм истински се защитава само от борците срещу експлоатацията – безцеремонно скован от моралната и духовната депресия на потисничеството.

Действителният хуманизъм осигурява и действителна свобода.

Политиката е осигуряван морално-икономически интерес.

В името на паричните интереси биват превръщани в жертва стотици милиони човешки същества, а може да се пожертва и цялото човечество.

Безумието на капитала напуска разумните си граници с повишаване на възможностите му да нараства.

„Богът-капитал”, функциониращ в съвременните морални обществени отношение, е назначил за свой „управител” самия „сатана”, който е обозначен с парични символи.

Щедростта винаги има морални измерения – действителни и фалшиви.

Щедростта на материалното богатство утвърждава само отрицанието на моралните ценности.

Моралната разруха на стария обществен строй има предимство пред другите обществени отношения и първа застава пред вратата на „ада”, и първа в огнения кръговрат попада. Но адът тук е – на земята! Небесният се само прокламира.

Във „вълчето общество” трябвало да се вие като вълк, но някои викат срещу вълците и не изучават техния език; да правят това никой не може да ги накара; те не могат да възприемат тяхната нравственост и поквара.

Парадоксът – буржоазната философия страстно защитава тезата, че първичното е духовното битие, но фанатично прегръща материалното битие и го превръща практически в груб материализъм.

Грубият материализъм се реализира в практиката на съвременното капиталистическо общество посредством превръщането му в консумативно общество.

Грубият материализъм неизбежно води до разрухата на обществото, защото ограничава човека в неговото духовно развитие и го тласка в алчността за натрупване на материално богатство.

Истинското величие на човека и човешката се състои в реализирането на хармонията на материалното и духовното битие.

На индивида, личността и обществото са необходими и материалното и духовното развитие в тяхното диалектическо единство!

За да просъществува човечеството следва да снеме антагонистичното противоречие, налагано от буржоазно-капиталистическото общество чрез грубия материализъм на консумативното общество.

Човешкото общество неизбежно ще стигне до снемане на противоречието, налагано от грубия материализъм, чрез необходимите революционни мерки!

КД

 

Tags: