НУЖНА Е ПОЛИТИЧЕСКА ГРАМОТНОСТ

politicheska-gramotnost

Положението на наемните работници /пролетариите/ при капитализма непрестанно се влошава. Постоянните икономически кризи, неистовият стремеж у капиталистите за още и още печалба, намиращи израз в повишението на цените на стоките, услугите и данъците, хроничната безработица и орязване на заплатите, довеждат работниците и техните семейства до ръба на оцеляването. Това ги принуждава да започнат борба за защита на своите интереси. Отначало това са различните протести. У нас протестираха учители, лекари, а сега и учените от БАН. Постепенно в тези протести изказват своето недоволство и други обществени групи като родителите на деца с увреждания, онкоболни, недоволните от сметките за ток, парно, вода и прочие. Виждайки, че с протести не се постига почти нищо /не ,че ги отричам, но те не са така опасни за буржоазията/, хората, по-точно експлоатираните пролетарии, тръгват на по-радикални действия – стачките. Неотдавна стачкуваха миньорите от мина „Черно море”, после бобовдолските миньори. Но както  тези протести, така и тези стачки не излязоха извън рамките на една от формите на класовата борба – икономическата. Когато работникът протестира или стачкува – все едно – за по-висока заплата, за по-леки условия на труд, за намаляване на работният ден и прочие, той все едно заявява, че е съгласен да бъде експлоатиран от работодателите си, само това да бъде по-малко и по-умерено. Значи с тези стачки нито грабителят /експлоататора/ е наказан или отстранен, нито е отстранена причината, поради която той има възможност да ограбва работниците. Тази причина е собствеността на капиталиста върху средствата за производство /частната собственост/. Или както се казва – у капиталиста е  и ножът и хлябът. За да се премахне възможността на капиталиста да експлоатира работниците, те трябва да му отнемат този нож и този хляб, с други думи, да му отнемат собствеността и тя да премине в ръцете на работниците, на създателите на материални блага. Разбира се, буржоазията зорко следи това да не се случи като използва целия репресивен апарат на буржоазната държава – полиция, армия, съдилища, буржоазен парламент, който твори такива закони, които са винаги в ущърб на милионите трудещи се и в полза на господстващата буржоазна /капиталистическа/ класа. Освен репресивния  апарат на своята държава буржоазията си служи и с откровени лъжи и манипулации, някои от които толкова примитивни, че ако някой им вярва, трябва сериозно да се замислим дали не му липсва цяло едно полукълбо от главния мозък, да не говорим за целия. В противовес на исканията за отнемане на частната собственост и превръщането й в обществена, буржоазните манипулатори плашат хората,че при социализма /комунизма/ всичко ще е общо, дори и жените, а родителите, които с много труд и напрежение са създали блага за своите деца трябва да  разделят тези блага с другите деца. Смешно и жалко, ако някой вярва на такива глупости.

Буржоазната държавна машина зорко контролира и равнището на търпението на експлоатираните трудови маси, за да определи момента, от който натам ще е твърде рисковано да се засилва експлоатацията. При достигане на този момент влиза в действие държавното регулиране, което малко ограничава неутолимото желание на капиталистите за богатство и охолен живот на гърба на милионите народни маси. Така в проекто- бюджета за 2017 г. е залегнало увеличение на минималната работна заплата на 460 лева. Това е упойката, която трябва да създаде у обикновения труженик чувството за подобряване на благосъстоянието му. В резултат на цялата своя политика /репресивна и манипулативна/ буржоазната държава има за цел да потиска класовата борба на угнетените народни маси. За отклоняване на милионите експлоатирани от борбата играе роля и предателството на всевъзможните псевдо леви и „патриотични” партии. И наистина, опитът показва, че угнетените класи, дори и започнали да осъзнават своето унизително положение, сами не могат да се организират за грамотно отстояване на своите класови интереси, доколкото те нямат за това достатъчно знания, организационен опит и решимост за достигане на главната класова задача – освобождение от експлоатацията. Максимумът, на който са способни нямащите марксистко-ленинско-сталинска подготовка трудещи се, е отвоюване от буржоазията на известни икономически отстъпки, които в последващата класова борба буржоазията с редица хватки и реформи ще елиминира. Такава класова борба напълно устройва буржоазията. Най-голяма опасност за нея  представлява организираната политическа борба на пролетариата за своя власт /диктатура на пролетариата/. На такава борба пролетариатът е способен само при условие,че в неговата среда има ръководеща и направляваща сила – комунистическа партия, въоръжена с марксистко-ленинско-сталинска идеология. Такава партия у нас е Българската комунистическа партия.

Вл.Цеков

Tags: