СВЕТЪТ БЕЗ СССР-25 ГОДИНИ НЕСТАБИЛНОСТ

za-horata

Маркос Пападопулос

Тази статия е документално описание на това, което се случи на международната арена в резултат на унищожението на СССР преди 25 години – събитие, което продължава да оказва влияние на живота на обикновените хора, независимо дали знаят за него или не. Тази статия директно се противопоставя на стандартния западен разказ за СССР и това я прави особено актуална сега, когато западът иска да се представи като основа на стабилността и мира по света – нещо, което в действителност не съществува. Отчитайки това, аз моля читателите, запознавайки се със статията да проявят откритост в мисленето и да отхвърлят всичко онова, което западните СМИ постоянно пишат за СССР – страна, която освен всичко друго обезпечи победата над нацизма във Втората световна война.

До 1991 г. Западът, по-точно САЩ, се бъркаха с военна сила или подмолно във вътрешните работи на независими суверенни държави като Виетнам и Чили. Всички тези намеси – крещящи нарушения на международното право, доведоха до масови човешки жертви, разруха и регионална нестабилност, която влияеше отрицателно на международната стабилност. Обаче от 1991 г. насам тези намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави рязко нараснаха, международното право се нарушаваше все по-често и нагло както никога до сега. В резултат на това светът става все по нестабилен и все по-опасен.

Списъкът на страните и регионите, в които САЩ  се намесваха е дълъг и ужасен: Босна, Хърватия, Сърбия, Косово, Афганистан, Ирак, Либия, Украйна, Сирия… Всички тези страни са много важни от геостратегическа гледна точка и за това продължават да са на прицела на Вашингтон. В повечето случаи американците или постигнаха своите цели, или се опитват да ги постигнат поддържайки ислямистите /Босна, Либия, Сирия/, фашистите /Хърватия, Украйна/ или организираната престъпност /Косово/. Тези действия, които Западът осъществява под лъжливи лозунги за „хуманитарна помощ”, нанесоха колосална вреда на авторитета на международното право и дейността на ООН. Това превърна стабилни страни и региони в  горящи пещи, европейските градове в свърталища и центрове на организирана престъпност, а ислямският тероризъм – в сила, която като раково образувание се разпростира из Европа. И така, коя е причината за рязкото засилване на намесата на Запада и преди всичко на САЩ след 1991 г.? Отговорът е прост –  отсъствието на СССР.

Съветският съюз беше свръхдържава, която след 1945 г. и до разпадането си през 1991 г. пречеше на САЩ да господства над света. Имайки силно развита промишленост, военно-промишлен комплекс и над 4 милионна отлично въоръжена армия, СССР беше много сериозно препятствие за амбициите на Вашингтон. Когато политиците в САЩ планираха някаква намеса, те винаги трябваше да вземат под внимание  реакцията на СССР. Не, че СССР винаги пречеше на САЩ, но плановете на американците винаги бяха сериозно ограничавани от съветската мощ. Това, на което светът беше свидетел от 1945 до 1991 г., беше противопоставяне на американското политическо, икономическо и военно влияние. Това означаваше, че ръцете на световният жандарм не бяха развързани. Макар, че светът и до 1991 г. не беше съвсем безопасен поради наличието на атомното оръжие, броят на дестабилизираните страни беше много по-малък в сравнение със сега.

Но да видим как би изглеждал светът сега, ако  СССР бе продължил да съществува.

Първо да си спомним за мирното завършване на Кубинската ракетна криза. СССР инсталира ракети в Куба в отговор на ракетите, които САЩ бяха инсталирали в Турция. За да изтегли СССР своите ракети от  Куба, САЩ трябваше да изтеглят своите ракети от Турция. И така всичко приключи мирно и тихо. Светът се отдалечи от катастрофата и стана по-стабилен. Обаче сега САЩ имат ядрено оръжие в Турция, а разпадът на СССР позволи на американците отново да разполагат оръжия за масово унищожение в страни до самите граници на Русия и тя не може да служи за пречка в този случай.

Второ. СССР не би допуснал разпадането на Югославия, което извърши Западът през 1991-92 г. и по-късно през 1999 г. Съветското правителство решително щеше да поддържа Югославската армия за разоръжаването и ареста на незаконните въоръжени формирования в Словения, Хърватия, Босна и Косово. И съветските военно-морски сили щяха да изпратят кораби в югославски води за предотвратяване на военна намеса от страна на Запада.

Трето. СССР въведе войски в Афганистан за неутрализиране на радикалните ислямисти. Отчасти поради започналото разпадане на СССР, талибаните с помощта на САЩ и Пакистан скоро завзеха властта в Афганистан. Ако Горбачовци не вършеха гнусни предателства, то талибаните никога не биха дошли на власт и по-късно, през 2001 г. американците не биха имали претекст да нахлуят в страната. При никакви обстоятелства СССР не би търпял американски войски на своята граница. И американците знаеха това.

Четвърто. Ирак, макар и съюзник на Запада, беше също така и важен съюзник за СССР. И както и Западът, Съветското правителство също продаваше оръжие на Ирак. По време на Ирано-иракската война съветски военни и товарни кораби бяха изпратени в Персийския залив за обезпечение на снабдяването с иракски нефт. Американците никога не биха нападнали Ирак, както го сториха през 2003 г., при съществуването на СССР, защото това означаваше война между тях.

Пето. Либия беше важен пазар за съветско оръжие и важен център за съветско влияние в Северна Африка. Което означава, че ако САЩ, Англия и Франция бяха решили да нападат Либия за да свалят Муамар Кадафи от власт, СССР щеше да изпрати своя военен флот около Либия. Т.е., нямаше да се случи това, което се случи.

Шесто. Сирия беше близък съюзник на СССР в Близкия изток и служеше за негови очи и уши в този размирен район. Американците никога не биха се решили да поддържат терористични групировки на сирийска територия, както го правят сега.

Седмо. Украйна не би се стремяла към членство в ЕС и НАТО, както го прави сега под диктовката на САЩ, защото без разпада на СССР тази изкуствена държава нямаше да съществува.

Осмо. При наличието на СССР социалистическият лагер нямаше да се разпадне и страните от Източна Европа биха продължили уверено да строят социализма, вместо да се смъкнат в блатото на капитализма и да се превърнат в колонии на Запада.

Девето. Разрушаването на СССР донесе и огромно влошаване на социалното положение на народните маси, тъй като изчезна така необходимия за трудещите се и така опасния за буржоазните режими пример на обществото без експлоатация на човек от човека, общество, което е създало най-справедливата организация на живота, в интерес на трудовите хора.

И така, светът беше много по-спокоен и стабилен преди разпада на СССР. Тогава САЩ знаеха, че има граница за тяхната сила, мощ и амбиции. Те не биха могли просто да разбомбят Югославия, а след това да си присвоят част от нея, като създадат там „независимата държава” Косово. Не биха си и помислили да нахлуват в Ирак, да свалят там правителство и президент и да поставят начело свои марионетки. Ако погледнем сега картата на света, то ще видим,че навсякъде, където има нестабилност, размирици и разруха прозира дългата ръка на САЩ. Югославия, Ирак, Афганистан, Северна Африка, Украйна, Сирия, Венецуела… И САЩ правят това, защото няма кой да ги спре, няма го СССР.

Съветският Съюз, съществуването на който поддържаха болшинството от хората на референдума през 1991 г., се оказа, че е нужен не само на своя народ, но и за света като цяло. През тази година се навършиха 25 г. откакто тази сила изчезна от световната арена. И достатъчно е да се каже, че светът сега е много по-опасен, защото в него го няма СССР.

Превод: Вл.Цеков

Tags: