„НА ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА” С КОНФОРМИСТА ЧАКЪРОВ

По телевизия „Алфа” на 10 ноември, в предаването „На жълтите павета” беше излъчено интервю с помощника на Живков Константин Чакъров по случай годишнината от „преврата”, или от контрареволюцията както уточняваме ние.

В началото на предаването и професор Станилов, и Чакъров бяха единни в извода, че за трансформирането на бивши партийни членове в отявлени антикомунисти е виновен „българският комформизъм” (поведение на съглашателство и приспособленчество).

Да, така е. Благодарение на конформиста Хрушчов и неговите последователи, в СССР и социалистическия блок на власт дойдоха конформистите. В нашия, българския вариант това се случи след „Априлския пленум” и се утвърди в началото на 60-те години, и отбеляза своя връх с разправата срещу комунистите наречени „групата на Горуня”. След това, вратата за конформистите в БКП и държавното управление беше широко отворена. Вероятно по това време или малко след това около главния конформист Живков се забелязва и парвенюто на опортюнизма (конформизма) Константин Чакъров. Както се казва „крушката си има опашка”.

Вероятно ще се намерят другари, които ще ме обвинят в злонамереност по адрес на Чакъров, с когото в личен план дори и не се познаваме.

Но тогава как да си обясним тълкуванията, свързани с изцепката на неговия кумир Живков, по повод обявяването на българския социализъм като недоносче. Ето какво казва Чакъров по-нататък в интервюто по този случай:

„В марксизма, развитието и прехода към социалистическа, или да не използвам дефиницията комунистическа обществено-икономическа формация се преминава през един дълъг път на духовно и материално богатство на обществото. Този път е дълъг за да се преодолее обществения характер на производството и частния начин на присвояване… Трябва да се достигне до такова равнище, до такова материално и духовно богатство при което да се създадат обществени фондове, които да могат да решават проблемите за една социална държава – социалистическа. Обаче това е по Маркс. Но какво се получи? Революцията в Съветска Русия – Ленин и тръгват, изпреварвайки тези събития, и правят една нова, комунистическа, както я наричат… Казват, че социализмът може да победи в една отделно взета страна”…

„… Изведнъж (социализмът МА) се ражда на една примитивна материална основа… в този смисъл утробното развитие на социализма е прекъснато, вместо 9 месеца да расте това дете и да се роди нормално по Маркс, той се ражда, да кажем, в 6-ия месец… в този смисъл той казва недоносено дете, за това казваше назад към Маркс.”

Забелязвате ли? Маркс не бил за революция на пролетариата, за  власт на пролетариата, а значи не е и за класовата борба на пролетариата, излиза, че Маркс е против диктатурата на пролетариата. Следователно, според Чакъров, Маркс е за еволюцията на капитализма, който ще създаде необходимите блага, които ще са достатъчна предпоставка за социализма.

Извинявам се, ама такъв Маркс поне аз не познавам. Наистина някъде той беше писал, като научно предположение, че социализмът ще се появи като явление в някоя от водещите капиталистически страни, но за това той имаше като основа оформящата се грамадна общност на работническата класа в тях, като водач на революционните преобразования, а не някакви си имагинерни буржоазни благинки, за които и днес мечтаят разните конформисти. Чакъров и такива като него и до днес не могат да схванат, че Маркс живееше в началото на капиталистическото развитие, в момент когато България беше още под феодалния турски ботуш. Никога ли не са се запитвали защо ние наричаме  великия Ботев социалист-утопист. Е, ще им напомним. Ние никога не сме смятали идеите на Ботев за утопични. Напротив, от класова позиция той е бил по-голям комунист от всички нас. Но по времето в което живее, работническата класа, която е в основата на социалистическата революция, е в зачатък. Никой друг, освен организираната борба на работническата класа, начело с нейния авангард комунистическата партия не е в състояние и не може да извърши социалистическа революция. С капиталистическо злато – още по-малко.Това е доказан факт и никакви еквилибристики на опортюнисти от рода на Константин Чакъров не са в състояние да докажат противното.

Не стига всичко това, но и по време на защитата на правилната хидромелиорационна политика, във връзка с наводненията по времето на НРБ, той изтърси: „дядо Господ създал реките”.

Както се казва: „те ти булка – Спасов ден”. И съвсем логично поставяме въпроса: От кога комунистите използват като своя фундаментална философия религиозния идеализъм? Може би и това да е от Маркс?

И накрая на предаването, отговаряйки на зрител, който се представи за един от първите частници още от времето на Живков Костадин Чакъров се похвали:

„Господине, Юлският пленум постанови, че държавата, българското общество преминава в едно ново състояние. Равенство на всички форми на собственост – това беше първият тезис. Вторият – изтегляне на комунистическата партия, като ешелон в управлението. Третият – върховенство на закона и гражданско общество. По първия тезис се направиха няколко стъпки. Едната беше постановление № 35, което даваше простор и размах на индивидуалната (частна МА) стопанска дейност, тогава много дълго време се умува – авторът който ръководи тази група съм аз и много добре знам какъв беше прехода…”

Е, драги другари комунисти, тази характеристика прави за себе си той-Чакъров. Той е за ново сътояние на държавата – капиталистическо. Той е за равенство на всички форми на собственост включително и частната, частна собственост и социализъм в свободния пазар на империализма, изтегляне на комунистическата партия от властта, влизането на буржоазни партии в управлението на страната, за върховенство на буржоазното право и гражданско общество. По неговото твърдение той е един от авторите и ръководител на контра-революционна група. С такъв водач като Живков, който се вдъхновява от западните концерни и такива отбор юнаци като Чакъров, които се нагаждат към всеки и всичко само те да се добре – освен капитализъм, нищо друго не може да се роди. Разбирате ли сега защо с такива „комунисти” нямаме никакво желание да се обединяваме.

02 декември 2014 година          Милчо Александров

Tags: