134 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН

На 21 декември 1879 г. в град Гори се ражда Сталин. Във връзка със 134-та годишнина от неговото рождение редакцията на в-к „Комунистическа правда” публикува писмото му до Ян-ски,и поздравява своите читатели с новогодишните празници.

ТРИТЕ ОСНОВНИ ЛОЗУНГА НА ПАРТИЯТА ПО СЕЛСКИЯ ВЪПРОС

ОТГОВОР НА ДР. ЯН-СКИ

     Др. Ян-ски!

Вашето писмо получих, разбира се, навреме. Отговарям с малко закъснение, за което моля да ме извините.

1) Ленин казва, че „най-главният въпрос с всяка революция е въпросът за държавната власт” (виж т. XXI, стр.142). В ръцете на коя класа или на кои класи е съсредоточена властта; коя класа или кои класи трябва да бъдат съборени, коя класа или кои класи трябва да вземат властта – това е „най-главният въпрос във всяка революция”.

Основните стратегически лозунги на партията, които остават в сила през целия период на един или друг етап на революцията, не могат да бъдат наречени  основни лозунги, ако не се опират изцяло и напълно на този кардинален тезис на Ленин. Основните лозунги могат да бъдат правилни само в такъв случай, ако те се градят върху марксисткия анализ на класовите сили, ако те набелязват правилно схемата за разположението на революционните сили на фронта на класовата борба, ако те улесняват привеждането на масите към фронта на борбата за победа на революцията, към фронта на борбата за вземане на властта от новата класа, ако те улесняват партията да формира от широките народни маси широка мощна политическа армия, която е необходима за решаване на тази задача.

В течение на един или друг етап от революцията могат да се случат поражения и отстъпления, неуспехи и отделни тактически грешки, но това още не значи, че основният стратегически лозунг е неверен. Така например, основният лозунг на първия етап на нашата революция – „заедно с всички селяни, против царя и помешчиците при неутрализиране на буржоазията, за победа на буржоазно-демократическата революция” – беше съвършено правилен, въпреки че революцията 1905 год. претърпя поражение.

Не бива значи да се смесва въпросът за основния лозунг на партията с въпроса за поражението или неуспехите на революцията на едно или друго стъпало от нейното развитие.

В хода на революцията може да се случи, че основният лозунг на партията е вече довел до събаряне властта на старите класи или на старата класа, но че редица съществени искания на революцията, които произтичат от този лозунг, не са осъществени или че тяхното осъществяване се е проточило през целия период от време, или че за тяхното осъществяване е необходима нова революция; но това още не значи, че основният лозунг е неправилен. Така например, Февруарската революция в 1917 г. събори царизма и помешчиците, но не осъществи конфискацията на помешчическите земи и т.н.; но това още не значи, че нашият основен лозунг през първия етап на революцията бе неправилен. Или друг пример: Октомврийската революция осъществи събарянето на буржоазията и преминаването на властта в ръцете на пролетариата, но не доведе изведнъж: а) до пълното завършване на буржоазната революция, изобщо, и б) до изолирането на кулачеството в село, специално, като проточи тая работа през известен период от време: но това още не значи, че нашият основен лозунг през втория етап на революцията – „заедно с бедните селяни, против капитализма в града и селото при неутрализиране на средните селяни, за властта на пролетариата” – беше неправилен.

Не бива значи да се смесва въпросът за основния лозунг на партията с въпроса за срока и формите на осъществяване на едни или други искания, които произтичат от този лозунг.

Поради това стратегическите лозунги на нашата партия не бива да се оценяват нито от гледището на епизодичните успехи или поражения на революционното движение през един или друг период, нито още по-малко от гледището на сроковете или формите, в които се осъществяват едни или други искания, произтичащи от тези лозунги. Стратегическите лозунги на партията могат да бъдат оценявани само от гледището на марксисткия анализ на класовите сили и правилното разположение на революционните сили на фронта на борбата за победа на революцията, за съсредоточаване на властта в ръцете на новата класа.

Вашата грешка, др. Ян-ски, е в това, че вие заобикаляте този извънредно важен методологически въпрос или не сте го разбрали.

2) В писмото си вие пишете:

„Вярно ли е твърдението, че ние вървяхме в съюз с всички селяни само до Октомври? Не, не е вярно. Лозунгът „съюз с всички селяни” беше действителен до Октомври, в момента на Октомври и в първия период след Октомври – доколкото всички селяни бяха заинтересовани от завършването докрай на буржоазната революция”.

По този начин от този цитат излиза, че стратегическият лозунг на партията през първия етап на революцията (1905г. – февруари 1917 г.), когато борбата се водеше за събаряне на царско-помешчическата власт и за установяване диктатурата на пролетариата и селяните, не се е отличавал от стратегическия лозунг; през втория етап на революцията(февруари 1917 г. – октомври 1917г.), когато борбата се водеше за събаряне властта на буржоазията и установяване диктатурата на пролетариата. Вие значи отричате принципната разлика между буржоазно-демократическата и пролетарско-социалистическата революция. А правите тази грешка поради това, че не искате, изглежда, да разберете тая проста работа, че основната тема на стратегическия лозунг е въпросът за властта на дадения етап от революцията, въпросът – коя класа се събаря и в ръцете на коя класа преминава властта. Едва ли е необходимо да се доказва, че вие тука коренно грешите.

Вие казвате, че в момента на Октомври и в първия период след Октомври ние сме провеждали лозунга „съюз с всички селяни”, доколкото всички селяни били заинтересовани от завършването докрай на буржоазната революция. Но кой ви е казал, че Октомврийският преврат и Октомврийската революция се изчерпваха или си поставяха за главна задача завършването докрай на буржоазната революция? Откъде сте взели това? Нима събарянето властта на буржоазията и установяването на диктатурата на пролетариата може да се вмести в рамките на буржоазната революция? Нима завоюването диктатурата на пролетариата не е излизане от рамките на буржоазната революция? Как може да се твърди, че кулаците (те нали също така са селяни) можеха да поддържат събарянето на буржоазията и минаването на властта в ръцете на пролетариата? Как може да се отрича, че декретът за национализиране на земята, за отменяне частната собственост върху земята, за забраняване покупко-продажбите на земята и т.н., въпреки че той не може да се счита за социалистически декрет, се е провеждал у нас в борба против кулачеството, а не в съюз с него? Как може да се твърди, че кулаците (които също така са селяни) можеха да поддържат декретите на съветската власт за експроприиране на фабриките, заводите, железниците, банките и т.н., или лозунга на пролетариата за превръщане на империалистическата война във война гражданска? Как може да се твърди, че основното в Октомври не са тези и други подобни актове, не е събарянето на буржоазията и установяването диктатурата на пролетариата, а завършването докрай на буржоазната революция?

Безспорно е, че Октомврийската революция имаше като една от своите главни задачи завършването докрай на буржоазната революция, че без Октомврийската революция буржоазната революция не би могла да бъде завършена, както и самата Октомврийска революция не би могла да бъде заздравена без завършването на буржоазната революция. И доколкото Октомврийската революция завършваше буржоазната революция докрай, тя трябваше да срещне съчуствие от страна на всички селяни. Всичко това е безспорно. Но нима може на това основание да се твърди, че завършването на буржоазната революция не беше производно явление в хода на Октомврийската революция, а нейната същност или нейната главна цел? Ами къде се е дянала у вас главната цел на Октомврийската революция – събарянето на властта на буржоазията, установяването диктатурата на пролетариата, превръщането на империалистическата война във война гражданска, експроприацията на капиталистите и т. н.? И ако главната тема на стратегическия лозунг е основният въпрос на всяка революция, т.е. въпросът за преминаването на властта от ръцете на една класа в ръцете на друга класа, то не става ли ясно оттука, че въпросът за завръщането  на буржоазната революция докрай от пролетарската власт не бива да се смесва с въпроса за събарянето на буржоазията и за завоюването на самата тази пролетарска власт, т. е. С въпроса, който е главна тема на стратегическия лозунг през втория етап на революцията.

Едно от най-големите постижения на диктатурата на пролетариата е това, че тя доведе буржоазната революция докрай и изрина напълно средновековния боклук. За селото това имаше най-важно и наистина решаващо значение. Без това не можеше да бъде осъществено съединяването на селските войни с пролетарската революция, за която Маркс говореше още във втората половина на миналия век. Без това не можеше да бъде заздравена самата пролетарска революция. При това трябва да се има предвид следното важно обстоятелство. Довеждането на буржоазната революция докрай не е единичен акт. В действителност то се проточи през цял период, обхващайки не само откъслеци от 1918 година, както твърдите в своето писмо, но и откъслеци от 1919 година (Поволжието – Урал) и от 1919 – 1920 г. (Украйна). Аз имам предвид настъплението на Колчак и Деникин, когато пред селяните като цяло се изправи опастността от възстановяване властта на помешчиците и когато те, именно като цяло, бяха принудени да се сплотят около съветската власт, за да осигурят довеждането на буржоазната революция докрай и за да запазят за себе си плодовете на тази революция. Тази сложност и многообразие на процесите на живия живот, това „чудновато” преплитане на преките социалистически задачи на диктатурата със задачата да бъде доведена буржоазната революция докрай трябва да се имат винаги пред очи, за да се разберат правилно както приведените от вас цитати от Ленин, така и механиката на осъществяването на партийните лозунги. Може ли да се заключи от това преплитане, че лозунгът на партията през втория етап на революцията беше погрешен, че този лозунг не се отличава от лозунга през първия етап на революцията? Не, не може. Напротив, това преплитане само потвърждава правилността на лозунга на партията през втория етап на революцията: заедно с бедните селяни против капиталистическата буржоазия в града и селото, за властта на пролетариата и т.н. Защо? Затова, защото, за да се доведе буржоазната революция докрай, трябваше отначало през Октомври да се събори буржоазната власт и създаде пролетарската власт, тъй като само такава власт е способна да доведе докрай буржоазната революция; а за да се създаде през Октомври пролетарска власт, трябваше да се подготви и организира преди Октомври съответната политическа армия, способна да събори буржоазията, способна да установи властта на пролетариата, като при това няма нужда да се доказва, че такава политическа армия ние можехме да подготвим и да организираме само под лозунга: съюз на пролетариата с бедните селяни против буржоазията, за диктатурата на пролетариата. Ясно е, че без такъв стратегически лозунг, който се провеждаше от април 1917 година до октомври 1917 година, ние не бихме могли да имаме такава политическа армия, не бихме могли значи да победим през Октомври, не бихме  съборили властта на буржоазията и не бихме имали следователно възможност да доведем докрай буржоазната революция.

Ето защо завършването на буржоазната революция не бива да се противопоставя на стратегическия лозунг от втория етап на революцията, който имаше за задача да осигури завземането на властта от пролетариата.

За да се избягнат всички тези „противоречия”, има само едно средство – да се признае основната разлика между стратегическия лозунг през първия етап на революцията (буржоазно-демократическата революция) и стратегическия лозунг през втория етап на революцията (пролетарската революция), да се признае, че през първия етап на революцията ние вървяхме заедно с всички селяни за буржоазно-демократическата революция, а през втория етап на революцията ние вървяхме заедно с бедните селяни против властта на капитала, за пролетарската революция. А това трябва да се признае, тъй като анализът на класовите сили през първия и втория етап на революцията ни задължава да направим това. В противен случай не би могло да се обясни фактът, че преди февруари 1917 година ние се борехме под лозунга за революционно-демократическата диктатура на пролетариата и селяните, а след февруари 1917 година ние заменихме този лозунг с лозунга за социалистическата диктатура на пролетариата и бедните селяни. Съгласете се, др. Ян-ски, че заменянето на единия лозунг с другия през март-април 1917 година не може да се обясни по вашата схема.

Тази основна разлика между двата стратегически лозунга на партията Ленин отбелязва още в брошурата си „Двете тактики”. Лозунгът на партията при подготовката на буржоазнодемократическата революция той формулира така:

„Пролетариатът” трябва да доведе докрай демократическия преврат, като присъедини към себе си селската маса, за да задуши със сила съпротивата на самодържавието и парализира непостоянството на буржоазията” (виж т.VIII,стр.96).

Другояче казано: с всички селяни против самодържавието, при неутрализиране на буржоазията за демократически преврат.

Що се отнася до лозунга на партията през периода, когато се подготвяше социалистическата революция, той го формулира така:

„Пролетариатът трябва да извърши социалистическия преврат, като присъедини към себе си полупролетарските елементи от населението, за да сломи със сила съпротивата на буржоазията и парализира непостоянството на селяните и на дребната буржоазия” (виж пак там).

Другояче казано: заедно с бедните селяни и въобще с полупролетарските слоеве на населението против буржоазията при неутрализиране на дребната буржоазия в града и селото, за социалистически преврат.

Това беше в 1905 година.

През април 1917 година Ленин, характеризирайки тогавашното политическо положение като преплитане на революционно-демократическата диктатура на пролетариата и селяните с фактическата власт на буржоазията, казваше:

„Своеобразието на текущия момент в Русия се състои в прехода на първия етап на революцията, който поради недостатъчната съзнателност и организираност на пролетариата предаде властта на буржоазията – към втория неин етап, който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бедните селски слоеве (виж „Априлските тезиси” на Ленин – т. XX,стр.88).

В края на август 1917 година, когато подготовката на Октомврийската революция вървеше с пълна пара, Ленин в специална статия, „Селяните и работниците”, писа:

„Само пролетариатът и селяните могат да съборят монархията – такова беше основното за онова време (има се предвид 1905 година. И Ст.) определение на нашата класова политика. И това определение беше вярно. Февруари и март 1917 година за сетен път потвърдиха това. Само пролетариатът, който ръководи бедните селяни (полупролетариите, както казва нашата програма), може да завърши войната с демократически мир, да излекува нейните рани, да изправи първите станали безусловно необходими и неотложни стъпки към социализма – такова е определението на нашата класова политика сега”      (виж т.XXI,стр. III).

Това не трябва да се разбира така, като че ли у нас има сега диктатура на пролетариата и бедните селяни. Това, разбира се, не е вярно. Ние отивахме към Октомври под лозунга за диктатура на пролетариата и бедните селяни и формално осъществихме този лозунг през Октомври, доколкото имахме блок с левите есери и деляхме ръководството с тях, макар че фактически още тогава у нас имаше диктатура на пролетариата, тъй като ние, болшевиките, бяхме мнозинство. Диктатурата на пролетариата и бедните селяни престана обаче да съществува формално след ляво-есерския „пуч”, след скъсването на блока с левите есери, когато ръководството премина изцяло и напълно в ръцете на една партия, в ръцете на нашата партия, която не дели и не може да дели ръководството на държавата с друга партия. Това именно се нарича у нас диктатура на пролетариата.

Най-сетне, през ноември 1818 година Ленин, хвърляйки поглед назад върху изминатия от революцията път, писа:

„Да, нашата революция е буржоазна, докато ние вървим заедно със селяните като цяло. Това ние съзнавахме съвсем ясно, стотици и хиляди пъти сме го казвали от 1905 година насам, никога не сме се опитвали нито да прескочим през това необходимо стъпало на историческия процес, нито да го отменим с декрети … Но в 1917 година, като се почне от април, много преди Октомврийската революция, до вземането на властта от нас, ние казвахме открито и разяснявахме на народа: сега революцията не ще може да се спре на това стъпало, защото страната отиде напред, капитализмът направи стъпка напред, разорението взе невиждани размери и то ще наложи (независимо дали някой желае или не желае това), ще наложи стъпки напред – стъпки към социализма. Защото иначе не е възможно да се върви напред, да се спаси измъчената от войната страна, да се облекчат мъките на трудещите се и експлоататорите. Стана именно така, както ние казвахме. Развитието на революцията потвърди правилността на нашето разсъждение. Отначало заедно с „всички” селяни против монархията, против помешчиците, против средновековието (и дотолкова революцията си остава буржоазна, буржоазно-демократическа). След това заедно с бедните селяни, заедно с полупролетариата, заедно с всички експлоатирани против капитализма, в това число против селските богаташи, кулаците, спекулантите – и дотолкова революцията става социалистическа”                     (виж т. XXIII,стр. 390-391).

Както виждате, Ленин нееднократно е подчертавал във всичката нейна дълбочина разликата между първия стратегически лозунг през периода, когато се подготвяше буржоазнодемократическата революция, и втория стратегически лозунг през периода, когато се подготвяше Октомври. Там лозунгът е: с всички селяни против самодържавието, тука лозунгът е: с бедните селяни против буржоазията.

Фактът, че довеждането на буржоазната революция докрай се проточи през цял период след Октомври, че, доколкото ние довеждахме буржоазната революция докрай, не можеше да нямаме съчувствието на „всички” селяни – този факт, както вече казах по-горе, ни на йота не поколебава основното положение, че ние вървяхме към Октомврийската революция и победихме през Октомври заедно с бедните селяни, че ние съборихме властта на буржоазията и установихме диктатурата на пролетариата (една от задачите на която беше да се доведе докрай буржоазната революция) заедно с бедните селяни, при съпротивата на кулачеството (също селяни) и при колебанията на средните селяни.

Струва ми се, че е ясно.

3) По-нататък вие пишете в писмото си:

„Правилно ли е твърдението, че „ние дойдохме до Октомврийската революция с лозунга съюз със селската беднота при неутрализиране на средняка”? Не, не е правилно. По посочените по-горе съображения и от приведените цитати от Ленин се вижда, че този лозунг можеше да възникне само тогава, когато „назря класовото деление сред селяните” (Ленин), т.е. „през лятото и есента на 1918 г.”

Според този цитат излиза, че партията пристъпила към неутрализиране на средняка не през периода на подготовката и не през самата Октомврийска революция, а след нея и особено след 1918 година, след комбедите (комитет на селската беднота). Това е съвършено невярно, др.Ян-ски. Наопаки, политиката на неутрализиране средняка не се започна, но завърши след комбедите, след 1918 година. Политиката на неутрализиране средняка беше отменена (а не въведена) в нашата практика именно след 1918 година. Именно след 1918 година, през март 1919, Ленин, като откриваше VIII конгрес на нашата партия, каза:

„ Най-добрите представители на социализма от старото време – когато те още вярваха в революцията и и служеха теоретически и идейно – говореха за неутрализиране на селяните, т.е. да се превърнат средните селяни в такъв обществен слой, който, ако не помага активно на пролетарската революция, то поне да стои неутрално, да не и пречи и да не застава на страната на нашите врагове. Тази отвлечена, теоретическа постановка на задачата е за нас напълно ясна. Но тя не е достатъчна. Ние навлязохме в такъв стадий на социалистическото строителство, когато трябва да се изработят конкретно, подробно, проверени по опита на работата в село основни правила и указания, от които ние трябва да се ръководим, за да застанем по отношение на средния селянин върху почвата на траен съюз” (жиж т.XXIV, стр. 114).

Получава се, както виждате, нещо право противоположно на онова, което вие казвате в писмото си, като при това вие обръщате тука нашата действителна партийна практика нагоре с краката, смесвайки началото на неутрализирането с неговия край.

Среднякът хленчеше и се колебаеше между революцията и контрареволюцията, докато властта на Съветите не беше още заздравена, поради което и трябваше той да бъде неутрализиран. Среднякът почна да се обръща към нас, когато почна да се убеждава, че буржоазията е „сериозно” съборена, че съветската власт се заздравява, че кулакът пада, че Червената армия започна да побеждава на гражданските фронтове. Именно тоя прелом направи възможен третия стратегически лозунг на партията, формулиран от Ленин на VIII конгрес на партията: опрени на беднотата и в траен съюз със средняка – напред към социалистическото строителство.

Как сте могли да забравите този общоизвестен факт?

От вашето писмо по-нататък произтича, че политиката на неутрализиране на средняка при преминаването към пролетарската революция и в първите дни след победата на тази революция е погрешна, непригодна и поради това неприемлива. Това е съвършено невярно,др.Ян-ски. Работата стои тъкмо обратно. Именно при събарянето властта на буржоазията и до заздравяване властта на „пролетариата най-много се колебае и съпротивлява среднякът. Именно през този период са необходими съюзът с беднотата и неутрализирането на средняка.

Настоявайки на своята грешка, вие твърдите, че въпросът за селяните има голямо значение не само за нашата страна, но и за другите страни, които „повече или по-малко напомнят икономиката на дооктомврийска Русия”. Това последното, разбира се, е вярно. Но ето какво казва Ленин в своите тезиси по аграрния въпрос на II конгрес на Коминтерна за политиката на пролетарските партии по отношение на средняка през периода на вземането властта от пролетариата. След като отделя бедните селяни, или, по-точно, „трудещите се и експлоатирани маси в село”, в отделна група, състояща се от селскостопанските работници, полупролетариите или парцелните селяни и дребните селяни, и преминавайки след това към въпроса за средните селяни, взети като особена група в село, Ленин продължава:

„ Под „средни селяни” в икономически смисъл трябва да се разбират дребните земеделци, които владеят, в собственост или под аренда, също неголеми парчета земя, но все пак такива, които при капитализма, като общо правило, дават не само оскъдна издръжка на семейството и стопанството, но и възможност да се получава известен излишък, способен поне в най-добрите години да се превърне в капитал, и които доста често прибягват към наемане на чужда работна сила … Революционният пролетариат не може да си постави за задача – поне за близкото бъдеще и за началния период на пролетарската диктатура – привличането на този слой на своя страна. Той трябва да се ограничи със задачата да го неутрализира, т.е. да го застави да не оказва активна подкрепа на буржоазията в нейната борба против пролетариата” (виж „Стенографический отчет II конгреса Коминтерна”, стр.610-611).

Как може след това да се твърди, че политиката на неутрализиране средняка е могла „да възникне” у нас „само” през „лятото и есента на 1918 година”, т.е. след решителните успехи, които укрепиха властта на Съветите, властта на пролетариата?

Както виждате, въпросът за стратегическия лозунг на пролетарските партии в момента, когато те минават към социалистическата революция и към укрепване властта на пролетариата, както и въпросът за неутрализирането на средняка, не е така прост, както вие го представяте.

4) От всичко казано по-горе се вижда, че приведените от вас цитати от съчиненията на Ленин съвсем не могат да бъдат противопоставени на основния лозунг на партията през втория етап на революцията, защото те, тези цитати: а) разглеждат не основния лозунг на партията преди Октомври, а довеждането на буржоазната революция докрай след Октомври, б) те не опровергават, а потвърждават правилността на този лозунг. Аз вече казах по-горе и съм принуден да повторя още веднаж, че на стратегическия лозунг на партията през втория етап на революцията, до вземането на властта от пролетариата, главната тема на който лозунг е въпросът за властта, не може да се противопоставя провежданата след вземането властта от пролетариата задача – да бъде доведена докрай буржоазната революция.

5) Вие говорите за известната статия на др. Молотов в „Правда”, „Буржоазната революция в нашата страна” (12 март 1927 г.), която ви била „потикнала” да се обърнете към мене за разяснение. Аз не зная как вие четете статиите, др. Ян-ски. Аз също четох статията на др. Молотов и мисля, че тя съвсем не противоречи на казаното в моя доклад пред XIV конгрес на нашата партия за лозунгите на партията относно селяните. Др. Молотов разглежда в статията си не основния лозунг на партията през Октомврийския период, а твърди, че, доколкото партията след Октомври довеждаше докрай буржоазната революция, тя имаше съчуствието на всички селяни. Но аз вече казах по-горе, че констатирането на този факт не отрича, а, напротив, потвърждава верността на основното положение, че ние съборихме властта на буржоазията и установихме диктатурата на пролетариата заедно с бедните селяни и при неутрализиране на средняка против буржоазията в града и селото, че без това ние не бихме могли да завършим докрай буржоазната революция.

„Болшевик” бр. 7-8,

15 април 1927 г.

Tags: ,