КОЕ МНЕНИЕ Е ИСТИНСКО? КАК ДА РАЗЛИЧИМ ИСТИНАТА ОТ ЛЪЖАТА?

Често в съвременните дискусии, независимо каква тема те засягат, можете да намерите такава категорична гледна точка: „Това е моето мнение!“ По правило тази теза се излага от един от участниците в дискусията, когато завърши с други аргументи, за да докаже верността на своята позиция. Това означава приблизително следното: „Каквото и да ми кажете, без значение как доказвате и каквито аргументи давате, пак ще мисля по този начин, а не по друг начин, дори ако моята гледна точка е погрешна“. Разбира се, става напълно безсмислено да обсъждате с такъв опонент каквото и да е, тъй като той не се интересува от истината, той има нужда само от спор, за да ви наложи мнението си, независимо дали е вярно или е невярно. 

  Древното правило на софистите [1], което демагозите обичат да цитират [2], че истината се ражда в спора, няма нищо общо с истинското знание, тъй като означава само едно: който ви надвиква, е по -силен, който мами и обърква, той е прав … Човекът, постигнал особен успех в тази нежелана област, е софист. Работата на софиста не е да се грижи за истината, а да се грижи за успеха в спора или за практическата полза, която той може да му донесе. Следователно софистиката често се използва, когато те се стремят на всяка цена да докажат всякакви антинаучни концепции и теории.

  Една от тези антинаучни теории, доста древна, е агностицизмът, който отрича познаваемостта на света. Агностиците, които сега, за съжаление, станаха много популярни в нашето руско общество, твърдят, че няма абсолютна истина, че няма една истина, а много и следователно всичко, което идва на главата на човек, е истина.

  Глупостта тук е очевидна. Но опасността за обществото от такава идеологическа позиция не е толкова очевидна за всички.

  Ще помислите, погрешно мнение, каква е опасността в него?

  Малка, ако това погрешно мнение се споделя от един човек и той не заема високо място в обществото. Но когато погрешното мнение се защитава от човек с висок социален статус, чиято дейност засяга цялото общество, или погрешното мнение се налага на цялото общество, например, с помощта на същите медии, в резултат на което това погрешно мнение започва да се споделя от хиляди и дори милиони хора, след което, мислейки погрешно, те започват и да го осъществяват. И това вече е истинска катастрофа за страната и хората, която, най – общо казано, наблюдаваме в страната през последния четвърт век.

  Плурализмът – правото да имаш много мнения, предавайки ги като истинни – е буржоазна демагогия, чиято цел е да разтвори истината в лъжите, да изравни лъжите с истината, невежеството и знанието. С това започна разрушаването на Съветския съюз.

  В края на краищата правото на грешка в този случай плавно се влива в правото на лъжа. Когато има твърде много погрешни мнения по същия въпрос, те заместват истината, която е почти невидима зад многотонен слой лъжи. Истината всъщност престава да има право на съществуване. А човешкото общество, лишено от истина, губи ориентацията си и съответно способността да оцелява.

  Интуитивно много от нас разбират това. И когато питаме други хора , за което ние самите не знаем (в края на краищата никой човек не може да знае всичко!), ние очакваме, че именно истината ще бъде споделена с нас, а не лъжата. Лъжите не представляват интерес за никого и никой от питащите не иска да чуе погрешно мнение, независимо от кой известен човек идва. Всички ние се интересуваме само от истината, защото тя ни помага да живеем и да разбираме света около нас. Но в класовото общество много често лъжата се представя като истина.

  И така, как можете да ги различите? Как да разберем коя е истината и коя е лъжата?

  Първо, човек трябва твърдо да се придържа към научните позиции и науката недвусмислено твърди, че има много мнения, но истината е една. (Тук става въпрос за наука, а не за псевдонаука, която в класовото общество често се представя като наука!) Само мнението, което отразява знанието и съответства на истината, е справедливо и вярно.

  На второ място, истината винаги може да се аргументира въз основа на знания, въз основа на факти и научна логика. Там, където вместо знание се предлага измислица, където фактите не отговарят на реалността или не се вземат предвид в тяхната цялост, пълнота и взаимовръзка помежду си, където логиката се заменя с демагогия, няма и не може да има истина, но има обикновено  мнение. И това мнение умишлено е погрешно, тоест това е лъжа.

    Истината винаги е съответствие на понятията с обекта. Въпросният предмет, явление или събитие трябва да се разглежда от всички страни, взети в цялата му пълнота и разнообразие, във всичките му отрицателни и положителни аспекти, всички присъщи на него противоречия и всички взаимовръзки  или събития с други обекти, явления трябва да бъдат взети под внимание.

  Едностранният възглед не може да бъде истина, дори ако отразява някои факти. Защо? Защото пренебрегва много други факти! Това не е цялата истина, а само част от истината. Защото има и други истини, които са най – пряко свързани със същия обект, явление или събитие.

  Какво означава това? Много е просто! Виждайки, че Маша има руса коса, ще я наречем руса. Това е вярно? Да, това е истината. Но Маша може да бъде боядисана блондинка и всъщност истинската и′ коса да е черна, тоест тя е брюнетка. Оказва се, че Маша е едновременно е блондинка и брюнетка! Освен това понятията „блондинка“ или „брюнетка“ не характеризират напълно Маша. В края на краищата нищо не се казва за нейната възраст, характер, образование, действия и т.н. – за цялата съвкупност от личността на Маша, които всъщност представляват самата Маша. Но едва след като опишем напълно Маша, като я погледнем от всички страни, както външно, така и вътрешно, като вземем предвид всички противоречия на нейната личност и нейните действия, можем да получим истинска представа за това какво е Маша.

  По същия начин трябва да третираме явленията и събитията от социалния живот или историята, като разглеждаме тези явления и събития от всички страни, като вземаме предвид времето и специфичните исторически условия, в които са възникнали, връзката им с други явления и събития и т.н. … ще можем да получим истински познания за това, което е било или е, а не да станем обект на манипулация от други хора, които искат да ни наложат лъжа вместо истина.

  [1] Софистика – разсъждения, основани на умишлено нарушаване на законите на логиката, на използване на неверни аргументи. – Велика съветска енциклопедия.

[2] Демагогията е начин за измама на работническите маси с всякакви изкусителни, но неизпълними обещания и лозунги. Демагогията е основният метод на политиката на буржоазните партии. – Политически речник, изд. Г. Александрова, Държавно издателство за политическа литература, 1940, с. 165.

„Рабочий путь“; „Въпроси и отговори“      превод Милчо Александров