Руските „десни“ с упоритост, продължават да настояват, че „Украйна никога не е съществувала“ и че „Някой е измислил Украйна“.
Най-глупавите продължават да повтарят, че „Украйна е измислена от Ленин“. Тези „десни“, които са малко по-умни и са чели нещо – за Централната рада или за „Съюза за освобождение на Украйна“ – казват, че „Украйна е измислена от австрийския генерален щаб“. Е, и други подобни.
На същата вълна е и Владимир Путин, който на 3 ноември 2023 г. отново заяви, че „Украйна не е съществувала в Руската империя“, а болшевиките включват „южноруските земи“ в Украинската ССР.
Естествено е че подобни твърдения са глупости. За тези, които вярват че империята от (1871 и 1914 г.) е създадена върху базата на преброяването на населението.
Както можете да видите, териториите на съвременна Украйна са засенчени с цветове, показващи населението, говорещо „украински“ (или „малоруски“) диалекти. Тоест на украинския език и неговите диалекти. И така – Украйна беше (ако считаме украинското население за „Украйна“) – и то приблизително в рамките на бъдещите съветски граници.
Но наистина ли В Путин е толкова исторически неграмотен или се прави на такъв?
Може би и двете. На първо място, отбелязваме, че през 2022 г. Донецката и Луганската народни републики, Херсонската и Запорожката области се присъединиха към Руската федерация. Това се случи след референдуми, на които мнозинството от гласувалите бяха за присъединяването на регионите към Русия. В същото време, например, не беше повдигнат въпросът за създаване на независими държави (както от Украйна, така и от Русия), а Херсонска област и Запорожка област (освободени не в резултат на въстание, като Донбас, а в резултат от навлизането на руските войски) не са провъзгласени за републики. Ако в бюлетината на референдума, освен отговорите „да“ или „не“ на въпроса за присъединяване към Русия, имаше и трети въпрос – за създаването на независими републики, тогава все още не е известно какви биха били резултатите от гласуването.
По-ясно е, че формулирането на тези въпроси е станало в Кремъл. Защо беше решено да се повдигне въпросът за присъединяване към Русия, а не за създаване, например, на буферни републики? Дали става въпрос просто за някакъв великодържавен шовинизъм на кремълските обитатели, както се опитват да ни убедят някои тесногръди „левичари“?
Всъщност личната позиция на В Путин не може да бъде отхвърлена. Настоящият президент на Руската федерация е вече на преклонна възраст и не е далеч времето, когато по естествени причини ще си отиде от този свят. Очевидно е, че той би искал да остане в историята като „обединител на руските земи“. В същото време той вероятно разбира, че след смъртта му наследникът или наследниците, които го заместват, могат да се поддадат на желанието да „нормализират“ отношенията със Запада и в името на това да се опитат напълно или частично да „отвоюват“ положението. С други думи, не може да се изключи, че наследниците няма да имат нищо против да се откажат от интересите на проруските бивши украински региони в името на „постигането на мир със Запада“.
И включването на тези региони в Русия прави невъзможно „възпроизвеждането“. Ако републиките в Донбас, Запорожието и Херсонската област бяха републики, отделни от Русия, тогава бъдещите предатели в Кремъл биха могли, спасявайки лицето си, да изтеглят руските войски от тях и да ги предадат на разкъсване от украинските нацисти с думите: „ разберете се сами.“ Присъствието на тези региони в рамките на Русия прави това невъзможно: предаването на каквито и да било руски региони или предложението те да бъдат изключени от Русия се счита за престъпление.
Осъзнавайки това, антифашистките жители на тези региони гласуваха за присъединяване към Русия, дори и да продължават да се смятат за украинци (и мнозина избраха украинския като език на обучение на децата си в училищата).
Преди това Путин направи това с Крим – отхвърли вариантите за „независима република“ и решително присъедини полуострова към Русия.
Но включването на тези територии в Русия трябваше да бъде оправдано по някакъв начин. Въпреки това, вместо да се съсредоточи върху антифашистката позиция и да наблегне на аспекта върху спасяването на тези територии от неофашистки Киев, Кремъл реши да акцентира върху темата за „историческата принадлежност“ на тези земи, твърдейки, че те „не са били украински, а ” и т.н. Всъщност подобен аргумент може да въздейства само върху исторически неграмотни хора и само за момента – докато на тези хора не се докаже противното (а това няма да е толкова трудно да се направи).
По тази причина подчертаването на „великодържавната“ идея за предполагаемата вечна непринадлежност на тези региони към Украйна е погрешно. За разлика от международната тема за борбата срещу фашизма и отделянето им от неофашистката „Република Украйна” в резултат на освободителната борба.
Не може обаче да се изключи, че след като започна да твърди, че тези региони исторически не принадлежат на Украйна, самият В Путин започна да вярва, че е така.
Много по-лошо е, ако Кремъл първоначално искрено е вярвал в тази идея. Първо, показва, че държавата се управлява от исторически неграмотни хора. Второ, това създава грешки в отношението към Украйна и украинците.
И наистина не е тайна, че след като започна атака срещу Киев през февруари 2022 г., Кремъл очакваше бързо падане на режима на Зеленски или готовността му за преговори, равносилни на капитулация. В същото време нямаше сериозна пропаганда, насочена към украинците. Вероятно в Кремъл са смятали, че украинците ще посрещнат руската армия с цветя? Илюзиите може да са продиктувани от факта, че Кремъл искрено не вярва в съществуването на украинската национална идентичност, не я взема под внимание и смята Украйна за „изкуствено“ държавно образувание, което няма историческа основа. Русия не предложи нищо на украинците (например появилите се идеи за създаване на „украинска федеративна република“ те не бяха развити) и много от тях започнаха да се съпротивляват срещу руската армия.
Тези грешки все още не са преодолени. В Кремъл все още не знаят какво могат да предложат на украинците на мястото на неофашистката „Република Украйна“.
Не, има известен напредък към по-добро. Например, започна формирането на украински национални части „на името на Богдан Хмелницки“ в руската армия. Но засега всичко това се прави много бавно.
⁎⁎⁎
И така, нека обобщим. Включването на Донецката и Луганската републики, Запорожието и Херсонската област в Руската федерация на този етап от историческите събития беше правилно. Нямаше друг изход.
Но ако се опитате да развиете темата за „великата сила“ на тази основа и дори да критикувате болшевиките, че са начертали границите по различен начин преди сто години, и в същото време отричате историчността на Украйна, това са грешки, които ще бъдат изпълнени с много негативни последици в близко бъдеще.
Тези грешки могат да бъдат коригирани в рамките на съвременната буржоазна (държавно капиталистическа) Руска федерация. Но пълното преодоляване на изкривяванията на „великите сили” – както и унищожаването на украинския национализъм – ще бъде възможно само във възроден СССР, където Русия, Украйна и другите съветски републики отново ще се обединят в единна социалистическа федерация.
Дар Ветров ВКПБ превод Милчо Александров
