Като отчетем опита от унищожаването на КПСС и разрушаването на СССР, е крайно необходимо да разберем и отбележим. Че в началото на XXI век, през 2018 година – все по-ярко се проявява в съзнанието на трудовия народ гениалното предвиждане на И В Сталин, изказано в разговора му с Александра Колонтай: „Ще израснат нови поколения и ще ни дадат дължимото”. Да, интересът към дейността на болшевиките расте. Идеите на болшевизма все повече навлизат в съзнанието на хората на труда. Защото не оставят без внимание основните принципи на болшевизма:
- Обществената собственост върху средствата и оръдията за производство, върху природните богатства и земята.
- Диктатура на пролетариата под формата на Съвети на трудовите колективи.
- Интернационализъм – тясна и твърда дружба между народите.
Болшевизмът набира скорост. Но, не трябва да не се отчита обстоятелството, което целенасочено се използва от дейците в определена посока за своите користни интереси. Именно тази, която нарекоха троцкизъм в СССР, по името на нейния вдъхновител, уж комуниста, Троцки Л Д (по баща Бронщейн).
Чрез понятието троцкизъм се отразяват идеологическите убеждения на Троцки, които той разпространява през март 1917 година, връщайки се от САЩ в Русия след Февруарската революция. За илюстрация да погледнем неговата мемоарна творба „Моят живот” (МЖ), появила се за пръв път през 1930 година. Името и́ прилича на вече излезналата през 1925 година книга на Адолф Хитлер „Майн кампф” (Моята борба) и нашите читатели ще се съгласят с нас, че има пряк паралел не само в заглавието, но и в съдържанието. Вглеждайки се в „МЖ”, откриваме, че Троцки е бил син на едър земевладелец на юг в царска Русия, даващ под аренда земя на дребните стопани от което трупал капитали. Тоест, Л Д Троцки е носител на идеологията на селския буржоа. Всъщност, той много откровено излага познанията си за същността на селския буржоа в т.1, стр.120-126 в „МЖ”: „Най-напред в разговорите си аз давах решителен отпор на социалистическите утопии. Марксизмът плашеше, така наречените низини. Изгаряйки от нетърпение, аз исках, аз се опитвах да схвана чутото. Но те не се даваха така лесно. Аз четях вестници. Чрез „Русские ведомости” аз получих първата си представа за политическия живот в Западна Европа. Статиите за франкмасонството в богословските списания ме заинтригуваха. Аз изписах хиляди номерирани страници с цитати, които като малки бисери откривах в многобройните книги, успоредно с моите собствени съображения за франкмасонството и за материалистическото разбиране на материята”; „Това обстоятелство, че работата ми върху франкмасонството аз извърших, като разполагах с ограничен брой политически книги, ми беше от полза и се превърна в опора за цялото ми идейно развитие”.
„Историческият материализъм възприех веднага в догматичната му форма(„МЖ” т.1, стр.140-148). Официалният или легалният марксизъм през това време (1896-1897години), когато аз се отклонявах от теорията на марксизма, преживяваше остра криза. Сега аз видях вече от живият си опит, как безцеремонно новите социални потребности създават за себе си мундири от теоретична тъкан, предназначени за други цели. Острият нож на марксизма преряза пъпната му връв. Но едва изпълнила тази задача, теорията на Маркс започна да изтласква интелигенцията. Европейската критика на марксизма намери в Русия голяма реклама. Моята работа върху историята на франкмасонството ме въоръжи за да мога да разбера служебната функция на идеите в историческия процес”.
И така, Троцки с предимство определя за себе си идеите на франкмасонството, а не идеите на марксизма. Нищо чудно, че такава е представата му за идеите на масонството, понеже в началото на XIX век се засилват опитите на ръководството на ционистките лидери за приспособяване на масонството за нуждите на революцията.
Усвоявайки франкмасонството, в началото на 20 –то столетие Троцки определи и гръмогласно обяви (това, което представлява личната тайна на Гришка Распутин и което Арон Симанович записва в спомените си): „Ние трябва да превърнем Русия в пустиня, населена с бели роби, на които ще осигурим такава тирания, която не се е присънвала никога и на най-страшните деспоти от Изтока. Ние ще им покажем, какво е това истинска власт. Ние ще доведем руската интелигенция до пълно затъпяване, до идиотизъм, до животинско състояние”.
Именно против троцкистите въстана партията на болшевиките от октомври 1917 година, приемайки точката в Устава на партията, че: „…Подборът на кадрите по принципа на кланови, родствени, семействени, другарски и приятелски отношения е несъвместим с пребиваването в редовете на партията”.
Механизмът за дейността на франкмасонството е определен в „Катахизиса” му („ Русская Правда”; №2; от 1958 година; Тел-Авив) така: „Нашият национализъм е интернационален. Истински интернационализъм е само този, който с главните си връзки е свързан с еврейството, всичко останало е провокация, лъжа. Изграждайте своите национални кадри – това е светая светих. Всяка лаборатория, всяка катедра, всеки институт трябва да се превърне в ковачница на нашите кадри. За това е необходимо колкото е възможно по-рано да се издигат млади хора, доказвайки тяхната зрялост и гениалност”.
Ръководейки се и изпълнявайки тези указания, Троцки Л Д (Бронщейн), връщайки се в Русия още през юли 1917 година, се обръща към ЦК на РСДРП(б) с декларация за приемането в партията на „Междурайонците” от гр. Петроград в състава на партията на болшевиките. На VI-я конгрес на РСДРП(б) те (400 човека) са болшинство с два гласа и ги приемат в партията. В И Ленин не присъства на този конгрес, той е в нелегалност, иначе едва ли би допуснал това, защото той още по това време разбира и се разпорежда, че франкмасонството трябва да се премахва от нея, за което в писмото си до конгреса предупреждава на 6 януари 1923 година. Още на IV Конгрес на Коминтерна през декември 1922 година иска членовете на комунистическите партии от Западна Европа да напуснат масонските ложи. Но именно с това допълнение към писмото, партийната номенклатура на КПСС (както и Горбачов, в частност) не се съобразява никъде и никога.
Приетите в РСДРП(б) „Междурайонци” от Петроград и попълват първото Съветско правителство – Съвета на народните комисари (СНК) от 456 членове – 396са били междурайонци, тоест – франкмасони. А в последствие, там където в ръководството на организацията е имало франкмасони, то колективът се насищал с техни хора. По този начин се попълвал ръководният състав на РККА, защото Председател на Реввоенсъвета е бил Троцки. През 1930 година, както ни е известно, висши ръководители на РККА замислят военен заговор срещу Съветската власт, който е разкрит и ликвидиран от службите на Сталин. Подобна е била картината и в НКВД, която под ръководството на Ягода и след това при Ежов пусна в страната на Съветите, така наречените „ежови ръкавици”. Но именно Й В Сталин спира маховика на франкмасонската ежовщина. Именно по тази причина днешните франкмасони постоянно клеветят Сталин, процес който започва още след смъртта му през 1953 година от Хрушчов.
СЕРП И МОЛОТ
Крымская Республиканская
организация ВКПБ превод Милчо Александров
