ГРИГОРИЙ ИГНАТОВ
Особеното на всеки човешки език е това, че колкото и да се прикрива с термини, рано или късно все едно ще „проговориш” – ще кажеш скритата истина. Какво да се прави, никой не е успял да излезе от този семантичен капан.
Така и вице-президентът на САЩ Джозеф Байдън – уж грамотен оратор – и все пак в неговата „украинска реч” направи много такива уговорки, които навеждат читателя на много двусмислени изводи.
Около перлата си за „независими, автономни щати” като модел за украинските региони, Байдън „изля” още един „куршум” – без заобикалки нарече ставащото в Украйна „експеримент” от световно значение: „Ние вземаме върху себе си задължението целият свят да подкрепи този експеримент, в който вие и вашите колеги участвате”. По-нататък последваха много красиви думи за възгледите с надеждата, че целия свят и т.н.т., но за нас интересното е друго.
Произнесената дума – „експеримент”. Не е изключено, че именно така, американските политици описват своя „украински проект” във вътрешните си кръгове, и Байдън лепна етикета „автоматично”. Но, разбира се, главната ценност на този експеримент изобщо не в борбата с корупцията (такава досега не съм виждал! корупцията ще умре заедно с последната държава), а в някои други, къде по-изгодни за самите САЩ резултати.
Да се опитаме да разберем, какво се цели с „украинския експеримент”, какви „научни данни” се проверяват с него и какви практически резултати искат да получат от него „хората с бели халати” от Вашингтон.
Да започнем с общите моменти.
Първо – обект на експеримента стана европейска страна. Не поредната бананова република в Латинска Америка, не азиатска туристическа с „дръпнати очи”, не африканска „черна дупка”. Да, по-бедна от европейските страни, изморена е, но все пак голяма държава от Европа.
Второ – в хода на експеримента се изясни, че отношенията между американския център и „експерименталната страна” са изградени по невиждан до сега шаблон, върху ръчно управление. Никога до сега в Европа – нито във ФРГ, нито в Италия, нито в Полша такъв откровен диктат САЩ не са си позволявали през последните 70 години, независимо от по-малката или по-голямата степен на влияние върху политиката на тези страни. На практика, 40-милионна Украйна се оказа с права като на Пуерто-Рико.
Трето – с подкрепата на САЩ Украйна започна война, частично гражданска, частично със съседна страна (колкото и да е странно, именно Украйна реализира своята собствена концепция за хибридна война). Напомням: това е първата голяма война в Европа от времето на Втората световна война (Югославския конфликт беше малък по размери).
Четвърто – САЩ, от признанието на Байдън, принуждават целия свят да подкрепя украинския експеримент, тоест всичко което се случва е заповядано и ще се преценява от положителна гледна точка.
Какво се получава? Обобщавам, че САЩ провеждат експеримент с европейска страна, лишавайки я от пълен суверенитет и налагайки и́ да води агресивна вътрешна и външна политика. При това – налагат тази концепция като нова европейска норма.
С невъоръжено око се вижда, че по такъв начин се създава голяма държава. Тя е нежизнеспособна, но се подхранва от вън. Тя е неразумна, но изпълнява заповедите на господаря си. Тя е изкуствена, но при това е достатъчно силна и агресивна. И нейното предназначение е да разрушава. Да, разбира се, преди всичко тези господари искат да отвори вратите си за да влезе в „голямата Европа” без да се жали какво ще и направят.
САЩ успешно водят до край експеримента си за внедряване в ЕС на свой агент за влияние и то така, че старицата Европа само ще изкряска. ЕС е главният конкурент на САЩ в икономическата и геополитическата сфера. Целта на експеримента е да се „вкара” в тялото на конкурента голяма ракова клетка. Нека сега ЕС си бие главата не само с малката Гърция, но и с голямата Украйна, която постоянно ще иска пари, шантажирайки го с транзита на газа.
Нека ЕС се притеснява за това, къде да настанява милионите криминализирани мигранти, сред които има много с боен опит без да се различават външно от европейците. Нека ЕС постоянно да работи срещу себе си, конфронтирайки се с Русия поради Украйна. Нека всичко това да е само в ръцете на САЩ.
Експериментът се състои и в това, че Украйна може да стане първата но съвсем не последната европейска държава, която ще бъде принудена от Америка да тръгне по този път. Коя ще е следващата? Молдова? Балканските страни? Къде ще се разгърне плацдарма на американската антиевропейска дейност? Колкото повече тежести се сложат във веригите на краката на ЕС, толкова ще е по-изгодно за САЩ.
На истина, най-незавидна ще е ролята на най – „експерименталната държава”. Парадоксално е, че от нея се изисква абсурдността – да бъде лоша страна. Добра страна не може да играе ролята на „диверсант”, на „лакомия” и „психопат”. А това означава, че 40 милиона украинци станаха заложници, станах въпреки волята си бойци на „геополитическите наказателни батальони”, зад чийто гръб са разположени задокеанските оградителни отряди.
Novorus.info превод Милчо Александров
