В последно време жестоките санкции на САЩ спрямо Русия се превърнаха в неотвратима реалност, а сред така наречения руски „елит”, независимо от бодряшката показност, се забелязва смущение. Сменящите се един с друг на постоянните политически толк -шоута представители на „Единна Русия” като че ли се оплакват – непонятно на кого – от поведението на Запада. Под една или друга форма звучи мисъл, граничеща с обида: как е възможно това, даже в годините на „студената война” против Съветския Съюз, САЩ и техните съюзници не са се държали така разюздано и враждебно, както се държат сега с днешна /разбирай буржоазна/ Русия. Но наистина ли това поведение на Запада действително е нелогично и неразбираемо? Всъщност Западът действа напълно логично и последователно. И ако господа „единоросите” не бяха побързали да отхвърлят настрана работите на Ленин и особено теорията за империализма и учението за междуимпериалистическите противоречия, те щяха да намерят отговорите на много въпроси, свързани с днешните отношения между Русия и Запада. Ленинските идеи, формулирани преди повече от сто години, не само не загубиха своята актуалност, напротив – практическото им значение за разбирането на ситуацията, в която попадна днешна Русия многократно нарасна.
Да започнем с това, че класовите сили, които завзеха властта в Русия в резултат на Елцинския преврат от преди 26 г., през август 1991 г., се изразява в декларираното от тях приемане на така наречените общочовешки ценности /разбирай капиталистически/ и вграждането в световната капиталистическа система. Но нали същото правеше и „елитът” на царска Русия, който преди век и половина, току що излязъл от феодализма, с радост се хвърли в обятията на Запада. В замяна на продадените на безценица на англо-френския капитал, донбазки въглища, бакински нефт и много други природни богатства, този „елит” придоби безчислени вили на лазурния бряг във Франция, изнесе парите си в западни банки и после ги харчеше безогледно в казината на Монако и Баден-Баден. Това вграждане в системата на Запада и днешното си приличат като две капки вода. При това романовска Русия, независимо от твърденията на някои единороси и псевдоопозиционери от ЛДПР, винаги си оставаше най-слабата сред империалистическите хищници. А какво означава това на практика?
В своето епохално произведение „Империализмът като висш и последен стадий на капитализма”, което Ленин завършва през 1916 г., той от една страна, както е известно, убедително показва неизбежността на острите противоречия и кървавите войни при капитализма в неговия империалистически стадий. От друга страна, според закона за неравномерното развитие при капитализма изостаналата, слабата държава – по естествени причини винаги губи.
В брошурата „За хляб и мир”, написана през 1917 г. Ленин дава изчерпателна характеристика на продължаващата по това време вече три години и половина първа световна война. Той я нарича империалистическа война, война на най-богатите банкови фирми на Англия и Германия за господство над света, като по този начин ясно назовава главните империалистически съперници по това време, а останалите участници в това световно кръвопролитие, включително и царска Русия, играят второстепенна роля, на страната на този или онзи „главен империалист”. И именно в тази си роля те могат да бъдат бити.
В своето изложение на Първата Всесъюзна конференция на работниците от социалистическата промишленост на 4 февруари 1931 г. Сталин продължава мисълта на Ленин като казва: „Историята на стара Русия се състоеше между впрочем в това, че нея непрекъснато я биеха за нейната изостаналост… Такъв е законът на експлоататорите – да бият изостаналите и слабите. Вълчи закон на капитализма.” Очевидно е, че днешна путинска Русия, провъзгласила се както и старата царска Русия за част от Запада, е също така слаба, икономически изостанала негова част. С тази разлика, че сега си позволява да претендира за някакви особени условия, неподкрепени с икономическа мощ. Ето за това са я били по царско време и за това сега й прилагат икономически санкции и натиск на дипломатическото поприще.
В това се състои едно от проявленията на междуимпериалистическите противоречия, което и сега не е изчезнало, както заявяват някои. Просто в периода на Втората световна война малко са се изменили и приемат сега нов облик във вид на икономическо съперничество на най-големите корпорации, опиращи се на поддръжката на своите държави и правителства. Потвърждение на това ние виждаме в изострящите се спорове между ЕС и САЩ, по повод на новите санкции срещу Русия. Но защо става тази трансформация? На нея й влияят три фактора. На първо място военно-политическият разгром на двете най-бързо развиващи се държави в този момент, противостоящи на англосаксонската коалиция – Германия и Япония, което изключва възможността те да имат претенции за световно господство. Намиращите се на техните територии, фактически окупационни, американски войски служат като гарант за запазване на съществуващото положение. На второ място, придобиването на статус на неоспорим лидер на западния свят на една от победителките в последната война – САЩ – притежаващи несъпоставими с останалите империалистически държави икономическа и военна мощ, което не се е случвало по-рано. И това се отнася не само за победените във войната държави – агресори, но и за съюзниците на САЩ, съучредители на ООН и постоянни членове на съвета за сигурност. Брутният вътрешен продукт на САЩ за 2016 г. е 18.6 трилиона долара. Той превишава 4 пъти този на Япония – 4.4 трилиона долара, 5 пъти този на Германия – 3.5 трилиона долара, 6.5 пъти този на Великобритания – 2.8 трилиона, 7.5 пъти този на Франция – 2.5 трилиона долара. Във военно отношение разликата не е в пъти, а в светлинни години. Ето защо сега съперничеството вътре между империалистическите страни не може да се прояви в предишния си вид – силово, а придобива формата на борба за „свои” корпорации. На трето място, възникването, пак в резултат на победата във Втората световна война, на социалистически лагер, начело със СССР и страхът от него способстваха за идеологическото и военно-политическо сплотяване на империалистическите държави около признатия лидер – САЩ. Да, СССР, СИВ и Варшавският договор бяха реална алтернатива на Запада, съпоставима с неговата мощ.
Какво да кажем за днешна Русия с нейния брутен вътрешен продукт от 1.3 трилиона долара,14 пъти по-малък от този на САЩ и липсата на привлекателна идеология и съюзници. Ето защо същият този Запад и преди всичко САЩ си позволяват да използват срещу Русия такива агресивни методи, каквито никога не биха си позволили да използват срещу СССР и социалистическия лагер. И само останалият в наследство от СССР могъщ, съпоставим с този на САЩ, ядрен потенциал позволяват на Русия да претендира за ролята на велика държава и я защитава от още по-агресивни действия.
превод Вл. Цеков
