ЦЗЯ ВАЙЛЕ
8 ноември, „Женмин жибао“ – Конференцията на ООН за промяната на климата 2021 (COP26) се проведе в Глазгоу, Великобритания. Участниците в срещата постигнаха редица резултати, включително подписването на Глазгоуската декларация за горите и използването на земята и Програмата за пробив в Глазгоу. В следващите дни различни страни, участващи в конференцията, ще започнат преговори за глобално намаляване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата.
Наблюдавайки тази конференция, може да се отбележи, че развитите страни, от една страна, имат високи морални стандарти по въпросите на климата, сякаш само те могат да доведат света до въглеродна неутралност. От друга страна, действията на лидерите на западните държави за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата засега се виждат само в лозунги.
Наскоро генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази опасенията си, че COP26 може да завърши напразно, но лидерите на развитите икономики никога не са се замисляли за действията си, които са в противоречие с борбата с изменението на климата.
Наскоро Гал Лафт, съдиректор на Американския институт за анализ на глобалната сигурност, отбеляза, че „борбата срещу изменението на климата не може да се превърне в безсрамна принуда бедните страни да се откажат от развитието, да достигнат богатите страни“, в противен случай усилията по COP26 няма да успеят. Действията на развитите икономики всъщност противоречат на глобалния отговор на изменението на климата.
Наскоро Световната метеорологична станция публикува доклад за „Състоянието на световния климат през 2021 г.“, според който последните седем години са били най-горещите от появата на метеорологичните данни. Глобалното морско ниво постави нов рекорд тази година, тъй като окисляването на океана се ускорява поради нарастващите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата. В такива сериозни условия развитите икономики не търсят причини в своята история и реалност, а се опитват да обвиняват други държави.
Играта с климата сега се превърна в основен глобален политически проблем. Международната общност положи огромни усилия през десетилетията. Според последните данни обаче се очаква глобалните емисии на парникови газове да се увеличат с 13,7% до 2030 г. спрямо 2010 г., което е далеч от достигането на целта за намаляване на емисиите с 50% през следващите девет години.
Сред 15-те страни с най-високи въглеродни емисии в света през 2020 г. трябва да се отбележат САЩ, Русия, Япония, Бразилия, Индонезия, Германия, Канада, Република Корея, Обединеното кралство и Франция, които вече са достигнали своя пик въглеродни емисии. Китай е в „период на стагнация“. Емисиите на въглероден диоксид от новоиндустриализираните страни все още се увеличават, а значителен брой развиващи се страни дори не са започнали да отделят парникови газове. Сред 233 страни и региона на света развитите икономики съставляват 1/5, неразвитите страни – 1/5, а развиващите се страни – 3/5.
Предпоставка за въглеродна неутралност е постигането на индустриализация или прилагането на основна индустриализация. Напредналите икономики и няколко новоиндустриализирани страни могат да постигнат зелено развитие чрез технологични иновации и енергийна трансформация. Поради ограничените ресурси на Земята, междинното научно и технологично развитие, както и „ефекта на Матю“ в икономическото развитие, „постигането на цели в трудна ситуация“, които са постигнати от отделните развиващи се страни, не е повсеместно явление в света.
Глобалният ангажимент за съкращаване на метан в атмосферата в Глазгоу е, както отбеляза президентът на САЩ Джо Байдън, „обещание за промяна на играта“, но всъщност съдържа целта за прехвърляне на отговорността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от развитите икономики, както и оказване на натиск върху други страни в забавяне на темпа си на развитие.
Ако напредналите икономики искат да водят пътя към въглеродната неутралност, те първо трябва да поемат отговорност и да се отдалечат от високовъглеродните производства. В същото време развитите страни трябва да предоставят технологична и финансова помощ на развиващите се страни в съответствие с Парижкото споразумение за климата. Това е ангажимент, който развитите икономики трябва да изпълнят, за да работят заедно за борба с изменението на климата.
За развиващите се икономики бъдещото развитие може да зависи главно от техните собствени правилни решения и действия.
Публикуваното е от заместник-директора на Пекинския институт за еко-културни инженерни изследвания и разработки
Превод Милчо Александров
