МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Това е най-честият въпрос който си задават много мои приятели членове на Социалистическата партия. Ние отдавна предвиждахме тези процеси. Но веднага трябва да разочаровам ония, които смятат, че това е някакво злорадство. Личните чувства са лош съветник в политиката, да не говорим за анализа. Но тогава… защо ми е притрябвало да пиша за друга партия, а не за състоянието на БКП?
Защото моето социално положение е на пенсиониран работник, в БСП членуват много мои млади и по-възрастни другари. Техният живот не ми е безразличен. Затова и пиша тази статия, а не за да се намесвам във вътрешните работи на друга партия, и то при положение, че нашата не можа за пореден път да се регистрира за изборите, което само по себе си е признак на структурна и организационна немощ. Какво да се прави, понякога и да можеш да възпроизведеш искра, когато съчките са подгизнали се оказва, че няма огън, дори и дим няма.
И така – какво представлява БСП днес?
От момента на разбиването на БКП от троцкистката и социал демократическата група на Луканов и Лилов, унищожаването на класовите единни Професионални съюзи от проф. Кирил Василев, чрез своите оръдия Петков и Тренчев, които изградиха опортюнистичните-съглашателски синдикати с мераклиите за нова номенклатурно-кланова буржоазия, като по този начин на практика, класовата борба на нововъзникналия пролетариат приключи – тя беше подменена с имитация на икономическа борба. Животът на българските работници, както очаквахме, се влоши до равнището на монархо-фашисткото буржоазно управление. Няма да се спирам на очевидната им участ, защото това означава да преповтарям това, което между другото, не може да се скрие и от „медиите“ на олигархията. Само ще отбележа, че се върнахме по равнище на живота до лелеяната от много буржоазни анализатори 1939 година и ако по нещо я надминаваме, това не се дължи на днешната буржоазна, капиталистическа система.
Разбира се, съществуващото обществено безобразие и престъпление не можеше да се случи без благословията на новосъздадената тогава социалдемократическа буржоазна партия БСП. Ние, които си запазихме партията се опитахме тогава, като първа извънпарламентарна партия, да спрем обуржоазяването на икономиката – но не успяхме, трябваше да устоим на последователните удари на вътрешното и външно цунамита предизвикани от оформени грабители, наречени по-късно „задкулисие“ и външни сили. Все пак нашият матросовски стоицизъм, убеден съм в това, ще доведе до възраждането и победата на работническото и комунистическо движение – такава е обективната логика. Но днес при днешните условия ние все още оцеляваме.
Благодарение на тези действия, живеем сега в колониално, зависимо от САЩ буржоазно общество.
Глупавото сравнение че: „и преди сме били зависими и днес също“ няма как да е вярно. Дори и при силно ревизираните социалистически отношения, страните от СИВ и Варшавския договор бяха суверенни. Разбира се в името на общия интерес някоя от държавите трябваше да прави отстъпки. Ще разочаровам младото поколение, но повечето от тях се правеха от СССР, защото той беше изключително мощна държава, или по-точно система от държави и можеше да си го позволи без това да се отразява негативно върху живота на съветските граждани. В междудържавните отношения наистина, а не на думи действаха принципите – „свобода, равенство и братство“ . Всеки който е живял по това време и няма интерес да си „криви душата“ го е усетил на практика. Днес ние сме поробена страна от САЩ без никакъв суверенитет, суровинен придатък и работна сила за ЕС и метрополията.
Това би трябвало да отрезви главите на нашите работници, селяни, народни интелигенти от опиатите на световните и наши СМИ, пък и някои имат вече непосредствен опит и представа от „прелестите“ на прехваления Запад. Но това за сега не се случва защото им се предлага поредния все по-квалифициран буржоазен опиат. И въпреки всичко, ако вземем участието на българските гласоподаватели в поредните избори ще се получи, че те са „в процес на размисъл“. От този „размисъл“ зависи бъдещето на България, а не от процесите в БСП.
И все пак, какво става в тази партия?
Неубедителните резултати в изборите се обясняват освен с лошото стечение на обстоятелствата при появата на ПП, но и от вътрешните борби между социалдемократи и либерали (по-точно, както твърди руският икономист М Хазин, либерасти – защото либералите са в САЩ и Великобритания). Когато се появят различни идеологически течения в буржоазната партия, разцеплението е въпрос на време. То не започва с Нинова и няма да свърши с нея. Субективният фактор макар и значим, все пак не е определящ даден процес. А този процес върви много отдавна, още от времето на Янко Сакъзов, саботажите на вътрешната опозиция по време на Деветоюнския преврат и по време на Септемврийското въстание, действията след Витошката конференция, управлението на Трайчо Костов, след това при Тодор Живков и така до днес.
Как могат моите другари да си спасят партията, която те все още смятат за своя?:
- Да я върнат към корените на марксизма-ленинизма, като основополагаща идеология. Нихилизмът относно бъдещето на комунизма, внедрен в главите на повечето работници, трудови селяни и народни интелигенти, членове на БСП, е в основата на разложението на работническото и комунистическо движение в България и те накрая трябва самокритично да погледнат на това обстоятелство, и с помощта на науката да започнат работа, и разговор по същество за промяна в тенденцията. От комунистическия нихилизъм – към комунистическото бъдеще!
- Да се научат, че ако искат да имат своя партия, те трябва да си я издържат.
- Да прекъснат всички връзки с олигарсите, които се домогват до нея и я използват за свои частни цели. Лекият път е път за никъде!
- Преобладаващото мнозинство от депутатите да са умни хора от работническата класа, трудовото селячество и народната интелигенция (учители, инженери, архитекти, философи, икономисти, социолози, техници, юристи, лекари, здравни работници от всички сектори, агрономи, зоо лекари и техници, фармацевти и хора които действително са наясно от сигурност и ред, и др.).
- Да се приключи с буржоазните традиции в начина за осъществяване на организационно-политическата дейност.
- Мобилизиране на структурите във воденето на организационно-политическия процес.
- Мащабна учебна и идейно – възпитателна работа в партията и извън нея сред работническите колективи, в селските райони, а интелигенцията да изгради мощни пропагандни, постоянно действащи центрове.
- Ясна цялостна програма за изграждането на социализма в България. Конкретна програма за действие в настоящия момент. Те трябва да се изработят от учени марксисти-ленинци, да преминат през критиката на цялата партия и да бъдат приети от конгреса.
- Да престанат да се крият зад демагогията „ляво“, а да се определят – че ще се борят за властта на работническата класа, която единствена е способна да обедини и поведе след себе си в борбата с капитала трудовото селячество, народната интелигенция и служещите, самонаетите.
- Да помогне за изграждането на боеви класови професионални съюзи, да подготви ръководните и՛ кадри. Да им обясни, че те са тези, които трябва да пазят държавните предприятия от буржоазни посегателства. Че утре, днешната буржоазна държавна собственост, много по- лесно ще може да се превърне в обществена – т.е. тяхна. Да водят организирана борба не за по-големи печалби, а за достоен живот на всички и т.н.т..
Това са елементарните неща, които могат да спасят БСП. Стрелбата по личностите е маневра за отвличане на вниманието. Връщането към корените е нейното спасение. Янкосакъзовщината и бернщайнянството, троцкизмът са „Раундъп“ за корените на тази партия. Дърво без корени – изсъхва!
