В светлината на неотдавнашната резолюция на Идеологическата комисия на ЦК на РПР от 19 септември 2023 г. „За прочистване на РПР от рецидивите на горбачовизма“, както и резолюцията на Организационната комисия на ЦК на РПР „За мерките за прочистване на РПР от рецидивите на горбачовизма“ от 22 септември 2023 г. което със сигурност подкрепям, бих искал да кажа няколко думи относно причините, довели до подобни решения по отношение на другаря Гордевнин.
Всички образовани хора знаят и разбират позицията, че философската основа на марксизма е хегеловата диалектика, представена материалистично. С други думи, метод, метод за изследване на изучавания предмет, в нашия случай изследване на обществото и неговото развитие. Но както казва Маркс, самото изследване, самата теория все още дава малко, досега философите само са обяснявали света, но нашата задача е да го променим, прилагайки онези положения и закони, които Хегел разкри и материалистично се приложи от класиците на Марксизма, които ни връщат към значението на диалектическата логика.
Историята със своя безусловен, суров и категоричен ход ни показва резултатите от тъжната реалност, до която води един ненаучен, метафизичен (недиалектичен) подход към развитието и промяната на всяко общество, колектив и всичко, което е в процес на развитие.
Тук, според мен, е време да преминем към примери, за да не отегчаваме читателя с дълго въведение.
Относно горбачовщината, отново издигната от другаря Гордевнин, и колко опасна е тя за трудещите се, а в крайна сметка и за цялото общество.
През 1987г Горбачов, първият и последен президент на СССР, издаде книгата „Перестройката и новото мислене за нашата страна и света“.
Заслужава да се отбележи цитирането на Горбачов за значението на точно това „ново мислене” – от речта на Горбачов на 7 декември 1987 г. в ООН „.. Днес ние навлизаме в епоха, когато прогресът ще се основава на универсалния човешки интерес, осъзнаването на това изисква световната политика да се определя от приоритета на общочовешките ценности. Формулата за развитие за сметка на другите остаря…”.
Буржоазията на целия свят го аплодира, сълзи от радост се проляха по раменете на тази фигура с бурен израз на благодарност под формата на прегръдки.
Спряха да го интересуват и примерите за тези общочовешки ценности. Първото нещо, което беше представено, беше, разбира се, човешкият живот и затова, казва той, трябва да дадем пример на целия свят (и го направихме) – да се разоръжим едностранно. По-нататъшният ход на събитията с изтеглянето на войските от Източна Европа, унищожаването на СИВ, Варшавския договор и последвалото унищожаване на СССР, смятам, е известен на всички и в основата бяха универсалните човешки ценности.
Но това не отговаряше на общочовешките ценности или дори на националните, а на напълно специфичните, класови интереси, на страните от буржоазния Запад и Съединените американски щати, поради което те аплодираха и помогнаха за пълното едностранно разоръжаване.
Така Горбачов, оправдавайки действията си с абсолютизирането на общото, което е абстрактно, както ще видим по-късно, унищожи и социализма, и СССР.
Междувременно Сократ вече се е изсмял на Горбачов, още преди 2500 години, показвайки, че няма универсални човешки ценности, използвайки примера на „справедливите“ убийства на атиняните, на персийците, убийствата на жени.
Показва му че за едни дадено действие е добро, а за други е зло.
Общото, общите интереси е известна абстракция от характера – не убивай, не кради, не мами, а междувременно, като се има предвид последното, същите разменни отношения с все още просто стоково производство, поставят двама равни стокопроизводители като в единство (в общо, в общност на интереси) и в борба, всеки иска да размени благата си по-изгодно и следователно нарушава интересите на другия. Възниква противоречие, показващо контраста на интересите на двама привидно равни човека с общия интерес – да разменят благата си.
Без дори да се опитва да задълбочи мислите си по този въпрос, Гордевнин се мята от едната страна към другата и веднага попада в другата противоположност, в друга метафизика – абсолютизирането на индивида (от човечеството), на пролетариата, представяйки неговите интереси за интереси на всички. Човечеството, което, както разбрахме, не е в природата и което, самият този пролетариат, „ще се разтвори в човечеството“ (последното – е без коментари).
Така, отъждествявайки самото човечество с неговите интереси, се получава подмяна на понятията, обърквайки самото човечество с неговите интереси, при чието разглеждане се оказва, че в това обобщение няма общо, а има пряко противоположни класови интереси в едно цяло.
Съдейки по текста, определението за буржоазията и интелигенцията като „не съвсем хора“ в неговата статия, защото те не са пролетариат, смятам, че изобщо не трябва да се разглежда, не само поради ненаучния характер на термина, но също и за да не си навлече логичния гняв на служителите на реда и адекватните хора заради съзвучието на тезата с друга буржоазна фигура, родом от Австрия с уклон към рисуването. Какви са последствията от ненаучния подход към социалните процеси, подход без усвояване на марксистката философия, която обяснява връзката между общото и индивидуалното (частното), че няма общо, без конкретно индивидуално, от което всичко се пречупва по удивителен начин, показващ, че всичко е много относително и конкретно, а метафизичното не е научният подход в политиката – и е вредно по най-пряк начин.
Възниква въпросът съществува ли общото, реално ли е то изобщо? Този въпрос е повдиган от философи през цялата човешка история. Обективните идеалисти (а именно корените на този проблем идват от обективния идеализъм), като Платон и неговите последователи, се придържат към гледната точка, че общото съществува само в света на идеите, в света на универсалните същности и специфичните неща, хората, са само временно въплъщение на този свят от идеи, една от идеите. Тоест от тяхна гледна точка общото реално съществува, преди индивидуалното, и то създава индивидуалното.
Представителите на противоположната концепция, които абсолютизират индивида (а именно от тази позиция, ще разгледаме примера на другаря Гордевнин) номиналистите, вярват, че общото съществува само в името. А в действителност съществуват само единичните неща. И например хората като цяло, сградите като цяло и т.н. не съществуват. И това, което изглежда като цяло, е само в името. Каква е опасността да се зададе въпросът по този начин?
Опасността е, че номинализмът се изразява като основата на човешкото познание по този проблем.
В края на краищата, ако в действителността няма общо, а съществува само индивидуалното, то за да се познае това общо, човек трябва чрез индивидуалното, чрез емпиризма (емпиризъм е философско течение, което твърди, че знанието се получава само чрез опит М А), чрез сетивен опит да се издигне от индивидуалното към общото и да установи това, което е естествено, да направи едно обобщение…
Един от представителите на тази концепция, Джон Лок, твърди, че „Няма нищо в ума, което преди това да не е било в сетивата“, като по този начин издига сетивното познание до абсолюта, т.е. усещането е единствената основа на познанието, следователно основният инструмент на ума, основният инструмент на научното познание.
Така подобна абсолютизация на сетивното е замесена в абсолютизацията на индивида, тъй като с помощта на нашите усещания ние познаваме индивидуалното и ако не виждаме общото зад това, тогава неизбежно се плъзгаме към субективния идеализъм.
Тази малка философска препратка всъщност има за цел да покаже къде в крайна сметка се е подхлъзнал другарят. Гордевнин, е въоръжен с абсолютизирането на индивида.
Дълго време той защитава в партийната поща своите лични емпирични данни и сетивен опит във връзка с развитието на партията, профсъюзите и работническото движение, като изобщо не отрича разума, а му отрежда второстепенна роля.
Е, това беше конкретно изразено във фразите – „След като никога не сте създавали синдикати, след като нямате опит, значи не можете да говорите на тези теми“ .
По характерен начин субективният идеализъм се проявява по отношение на партийния печат във фразата на другаря Гордевнин – „Не вестникът е агитатор и организатор, а хората… Ние разпространяваме вестници от няколко десетилетия. И нещата напредват само там, където хората се заемат с работата…”, отново абсолютизирането на индивидуалното, емпиричното, замита общото, разума, и го приема изолирано.. И в това лидерството се проявява в най – поразителен начин. Когато В И Ленин обръща най-голямо внимание на партийния вестник, наричайки го колективен организатор, агитатор и пропагандист. Който между другото се произвежда от отделни хора, подчинени на общите интереси, на интересите на работническата класа.
Междувременно марксистката философия, диалектическият материализъм, говори за неразделността на общото и индивидуалното, с чувствата и разума.
И така, ние наблюдаваме тези два вида идеализъм в позицията на другаря Гордевнин.
Важен е въпросът за съотношението между качествените и количествените промени от гледна точка на диалектиката и приложено на практика.
Другарят Гордевнин години наред си приписва заслугите за привличането на няколко работници в партията, абсолютизирайки количествения аспект в развитието на партията, без да отчита качествения. А именно. Както самото познаване на диалектико-материалистическата философия, така и въвеждането на същите тези работници в нея, е началото за изучаването и՛, от запознаването първоначално с формалната логика, въпреки че в Работническата партия на Русия на тази конкретна дисциплина е отредено специално място според препоръките на В И Ленин.
Обобщавайки гореизложеното, бих искал да се обърна към моите другари от организацията на РПР в Нижни Новгород.
Уважаеми другари, моля ви, когато повдигате въпроса на събрание на организацията за присъствието на другаря Гордевнин в партията, при вземането на решение се ръководете от научния подход и фундаменталните съображения.
С уважение, член на РПР С А Бабин
Превод Милчо Александров
