По време на перестройката либерали и демократи от всякакъв вид яростно се опитваха да убедят съветските хора, че те не са свободни, че СССР е „тоталитарна“ страна, почти концентрационен лагер зад бодлива тел. Че там всичко е разписано до най-малкия детайл – какво да се прави, на кого и кога, а крачка встрани означава „неизпълнение“, т.е. тежки наказания за всяко отклонение от указанията на партията и държавата.
Говорихме за това какво всъщност е тоталитаризмът в статията „Какво трябва да знаете за тоталитаризма“. Но що се отнася до свободата, няма да навреди да се говори за нея, защото митът, че буржоазното общество предоставя на своите граждани много по-големи свободи от социалистическото общество, все още е широко разпространен у нас. И въпреки че две десетилетия живот при капитализма вече са научили на много нашите работници, все още има много руски граждани, особено сред по-младото поколение, които не познават реалностите в СССР, които са убедени, че социализмът е нещо като затворническа зона, където всички вървят в строй.
Няма смисъл да се говори абстрактно за абсолютна свобода. Свободата без граници е невъзможна. Нито за отделната личност, нито за всяко човешко общество. Свободата, за да бъде наистина свобода, винаги изисква рамки и ограничения. Защото свободата без ограничения за едни винаги означава пълна липса на свобода за други.
Защо?
Защото хората не живеят сами. Човекът е социално същество. Човек, живеещ в изолация от другите хора, ако това се случи достатъчно дълго време, до голяма степен губи човешката си същност, превръща се в животно, чийто цял живот е посветен само и изключително на борбата за оцеляване в природата, за задоволяване на своите най-малки неотложни (жизненоважни) материални нужди. И това е съвсем разбираемо – той не може да се покаже като човек, понеже няма причина за това. Само сред себеподобните, само в компанията на други хора човек става човек, т.е. се държи не само като биологичен организъм, но и като мислещо същество, реализиращо всички свои физически наклонности и духовни способности.
Свободен ли е човек, който живее в изолация? Не, изобщо не е . Той не може да си позволи да живее и действа както иска в един или друг момент, той е принуден постоянно да прави това, което средата изисква от него, принуден е непрекъснато да се бори за оцеляването си.
Човек може да бъде свободен само в човешкото общество, където човек трябва да мисли много по-малко за жизненоважни ползи, тъй като хората в човешкото общество решават проблема за оцеляването заедно. Но за да бъдат съвместните действия успешни, хората трябва да се научат да взаимодействат правилно помежду си, да се държат един с друг не както всеки от тях иска, а както изисква производството, което съвместно извършват. Личната свобода на всеки човек свършва там, където започва свободата на друг човек. Това е първото нещо. И второ, индивидуалните свободи на хората в човешкото общество трябва да бъдат подчинени на интересите на обществото като цяло. Само в този случай е възможна най-добрата адаптация на цялото човешко общество към заобикалящия го природен свят и следователно само в този случай оцеляването на всеки отделен член на обществото е осигурено в най-голяма степен.
На този принцип – приоритет на общественото пред личното – беше построен СССР. Този принцип не е паднал от Луната; той е резултат от много хиляди години човешки опит, резултат от опити и грешки на милиарди хора през цялата човешка история.
Но точно този принцип възмути повечето либерали и демократи по време на перестройката, защото от него пряко следваше, че ВСЕКИ е длъжен да работи за благото на обществото. Въпреки че беше съвсем логично. Съдете сами – ако всеки получава от обществото всички необходими жизнени и духовни блага, тогава всеки трябва да даде всичко на обществото, в противен случай няма да бъде честно и справедливо.
Всъщност в СССР човек от самото си раждане, без да е направил нищо за съветското общество, вече е получил много от обществото:
– грижа за здравето (медицината беше безплатна и обхващаше абсолютно всички граждани на СССР без изключение от раждането им до смъртта им),
– отлично образование и възпитание (детски градини, училища, институти – безплатно обучение за всички),
– възможност да развиете всичките си способности и таланти, както умствени, така и физически (много безплатни спортни секции във всички спортове във всяко кътче на страната, стадиони и басейни, достъпни за всеки, голямо разнообразие от школи за допълнително обучение – музика и изкуство, безброй клубове и общества от любителско радио до бродиране и др.),
– безплатно жилище (къщи и апартаменти, в екстремни случаи, временно – общежитие), което също непрекъснато се подобрява,
– храна и комунални услуги достъпни за всеки, чиито цени бяха изключително ниски,
– евтин и достъпен градски транспорт, с който можете да стигнете до почти всяка точка на страната,
— достъпна почивка,
За да се гарантира това, бяха създадени всички условия в цялата страна (летни вили за детски градини, пионерски лагери, спортни лагери за ученици, ваканционни домове, туристически центрове, санаториуми, диспансери и др., разположени в най-красивите природни кътчета на страната),
– гарантирана работа в трудоспособна възраст и пенсия за старост или инвалидност, а оттам и възможност за осигуряване на най-важното – правото на живот.
Не изброяваме всичко, което са използвали гражданите в СССР. Но вече е ясно, особено в сравнение с днешния ден, колко колосално се различава животът на съветските граждани от окаяния живот на гражданите на капиталистическите страни, които дори не смеят да мечтаят за нещо подобно. Дори ако някои от тях разполагат със значителни средства, тогава в едно капиталистическо общество те могат да купят само незначителна част от благата, които съветското общество предоставя на ВСИЧКИ свои граждани без изключение, или напълно безплатно, или за много малко пари, достъпни за абсолютно ВСИЧКИ.
Но самите социални помощи не падат от небето. Те са създадени и предоставени от самите хора. Съветските граждани създадоха всички тези невероятни социални гаранции за себе си, работейки заедно. Затова те станаха възможни за ВСЕКИ, защото никой в СССР не се отдръпна от създаването им, никой не се криеше от работа и не се стремеше другите да работят за него.
Не напразно работата в полза на цялото общество беше задължение на всеки съветски човек. Защото само в този случай е възможно пълно задоволяване на всички човешки потребности на всеки член на обществото. И само в такова общество има наистина истинска свобода за човека – свободата да живееш като Човек, развивайки в себе си това, което природата ти е дала.
Но либералите и демократите от перестройката не искаха да живеят като всички останали, те мечтаеха да живеят по-добре от другите. Получили всичко от съветското общество, те не се замисляха как и поради какво съществува това „всичко“. Те мислеха само за себе си – как да грабнат повече за себе си и как да дадат по-малко на другите. Оставиха другите да си осигурят съществуването с тежък труд в заводите, колхозите и совхозите. „Работата обича глупаците“ – това е основната им фундаментална теза. Да живеят щастливо, без да работят, е основното им желание.
Тази позиция коренно противоречи на принципа за съществуване на социалистическото общество. Капитализмът беше духовно по-близък до тези граждани, защото именно той позволява на част от, макар и много малка, от буржоазното общество да живее без да работи. И либералите и демократите започнаха да крещят за липсата на свобода в СССР, внушавайки свобода лично за тях, и то една доста специфична свобода – свободата да паразитираш върху другите.
Да, социализмът наистина не позволяваше на никого такава „свобода“. В това отношение СССР беше много строг. Не напразно в Конституцията на СССР черно на бяло пишеше, че „икономическата основа на съветското общество е националната собственост върху средствата за производство“.
Какво общо има тук собствеността върху средствата за производство, питат читателите?
Фактът, че когото те принадлежат – на целият народ (национален, както в СССР) или на част от народа (частна собственост, както е сега в Руската федерация) – определя всички права и свободи в дадено общество. Правата и свободите винаги ще бъдат достъпни само за тези, които притежават средствата за производство.
В СССР собствеността беше обществена и с всички права и свободи се ползваха самите съветски хора, съветските работници. Затова те живееха добре.
При капитализма цари частната собственост върху средствата за производство, в резултат на което права и свободи имат само тези, които я притежават – капиталистите.
Но най-важното нещо, което имат капиталистите при капитализма, е свободата да паразитират върху другите, свободата да присвояват чуждия труд, да живеят за сметка на другите – т.е. точно това, което липсваше на нашите либерали и демократи и за което горчиво ридаеха по време на перестройката. Вярно, малко хора успяват да се впишат така хитро в капитализма, според статистиката само 1% от населението на капиталистическите страни живее по този начин, т.е. притежава средствата за производство. Но останалите 99% са принудени да се наемат при първите на работа, за да оцелеят. Но нашите либерали бяха уверени, че със сигурност ще „спечелят късметлийски билет“ и ще попаднат в този 1% от населението. Въпреки че това щастие, честно казано, е доста съмнително, да живееш през цялото време в страх за имуществото си, да мислиш за неговата безопасност и защита, да се страхуваш, че някой ще ти го отнеме или конкурентите ти ще те съсипят, да мислиш как да използвате тази собственост по-ефективно, за да получите повече пари от работата на някой друг и т.н. Но от друга страна, не можете да работите и да живеете по-добре от тези, които наемате, да се чувствате като крал пред тях, защото сте много по-лоши и по-глупави от тях.
Притежаването на собственост повишава самочувствието на човек, който освен тази собственост няма какво друго да покаже на света. Сам по себе си някой, който желае да притежава частна собственост, е незначителен и не представлява интерес за никого. Това е губещ, който изпитва болка. Няма с какво да се отличава, но той наистина иска да го направи, иска му се да мисли, че той също означава нещо и представлява нещо.
Точно този тип хора се присъединиха към либералите и демократите по време на перестройката – те бяха сива и скучна посредственост, чиито амбиции многократно надвишаваха възможностите им.
Капитализмът като цяло е общество, в което процъфтява злата тъпота, в което нищетата е издигната до стандарт, а неморалността е представена като единственият достоен стандарт на поведение. В капитализма няма място за Човек, това е общество от „черва на крака“, хуманоидни амеби, които са забравили, че са хора. За един талантлив човек, истински творец, духовно богат и готов да сподели богатството си с други хора, в такова общество на всеобщ примитивизъм за него е задушаващо, не му позволява да разкрие своите способности и таланти. Буржоазното общество, което крещи навсякъде в полза на индивидуализма, всъщност не толерира индивидуалността, то убива нестандартните хора или ги вкарва в такива твърди граници, че е невъзможно да се реализират. Това общество не се нуждае от хора в цялото им прекрасно многообразие, а от зъбни колела, механизми за производство на печалба. Следователно за някаква лична свобода в капиталистическото общество не може да става дума – самата икономика на капитализма не позволява това.
В капиталистическото общество, който има повече пари, има повече свобода и повече права. Не напразно в „цивилизованите“ страни казват, че „ако си откраднал кифла, ще бъдеш в затвора, ако си откраднал милион, ще те направят сенатор“.
При капитализма всички свободи, декларирани за хората, са фиктивни. Те са само на хартия. Всъщност мнозинството от населението в буржоазното общество няма свободи. Всъщност наемните работници, които съставляват огромното мнозинство от населението на всяка капиталистическа страна, при капитализма имат само една свобода – свободата да умрат от глад, след като са загубили работата си. Тук със сигурност никой няма да им се намеси – никой дори няма да обърне внимание на факта, че човекът е зле и има нужда от помощ. При социализма това не е позволено, той ще се бори за всеки човек, измъквайки го ако е случайно попаднал в беда.
А при капитализма никой не се интересува какво се случва с обикновените хора, как се чувстват, за какво мечтаят и какво искат. Капиталистическите държави не са загрижени за техните нужди и желания, те са загрижени за по-сериозни проблеми – осигуряване на печалбите на своите капиталисти, които трябва да растат на всяка цена, може би дори с цената на смъртта на милиони обикновени хора. Едно капиталистическо общество би предпочело да се грижи за правата на едно малко малцинство, от гейове или лесбийки, отколкото да мисли за интересите на огромното мнозинство от населението – неговите работници.
Истинската лична свобода е осигурена само в социалистическото общество и само защото там съществува истинската икономическа свобода – а не свободата да се бият помежду си в икономиката, свободата изобщо да не мислят за своето лично икономическо благополучие; там няма свободата да откъснеш парче от устата на ближния си, а освобождение от постоянните потискащи мисли за утрешния ден, освобождаване от безкрайния страх, че утре ти и децата ти няма да имате какво да ядете.
Г Гагин
Превод от МЛРД „Рабочий путь“ – Милчо Александров
