За събитията в Одеса се знае малко. Факт е, че на 26 октомври 2024 г. жителите на града организираха бунт срещу служители на TЦК, които дойдоха да нападнат местния пазар на „7-ми километър“.
Въпросът е следният. Служители на местния ТЦК дойдоха на пазара да търсят „пушечно месо“ и задържаха много мъже там. Местните жители обаче успяха да прогонят „военните фашисти“ от пазара и да освободят отново задържаните. В публикуваните видеоклипове на граждани, настояващи за освобождаването на задържаните, обградиха желязната врата на входа на сградата, където се барикадираха служителите на TЦК, и се чуха удари по метала. Колко мъже успяха да бъдат освободени, колко успяха да избягат от TКЦ – няма точни данни.
По-рано украинското „Гестапо“ (Службата за сигурност на Украйна) организира масирана акция срещу администраторите на така наречените „публици“ и др. „блогъри“, които някога са публикували за действията на служители на TЦК из града в търсене на „месо“ за войната. Гестапо задържа 19 администратори и кореспонденти на канали в Telegram, които „се опитаха да осуетят мобилизацията и публикуваха местонахождението на Въоръжените сили на Украйна“.
Освен това имаше случай, когато фашисти от украинската военна служба „обгазиха“ мъж в кола с помощта на бутилка с боен газ. С други думи, украинските фашисти обгазяваха хората по същия начин, както по време на войната техните колеги, есесовците, тровиха съветските хора с Трилон-Б в кариерите на Аджимушка. Или затворниците в газовите камери на Дахау. Същността е същата.
Както знаете, капиталистите не воюват лично. За да се борят помежду си за преразпределение на пазари, суровини, сфери на влияние, мощни групи от капиталисти и подчинените им правителства на САЩ, ЕС и други страни използват хората от тези страни, трудещите се маси. Те са наборни или примамени, въоръжени и изпратени да се бият помежду си. За да могат военните фронтове да приемат оръжия и да дават повече заповеди на капиталистите, е необходимо масовите армии да се бият на големи площи. Ако няма достатъчно войници на фронтовете, потреблението на оръжия ще намалее и няма да има кой да завземе пазарите, богатствата и земите на други хора, тъй като съдбата на завземането на чужда държава в крайна сметка се решава от битката на фронта, а не чрез ракетни удари по градове или вражески бази.
Недостигът на войници в хищническата война застрашава интересите на най-печелившите от всички световни империалистически групи. Затова буржоазните правителства, подчинени на групите на финансовия капитал, нападат по най-брутален начин своите трудещи се и работници, които не искат да се бият. Не трябва да забравяме, че шовинизмът и подготовката за война като основни елементи на външната политика, обуздаването на работническата класа и терорът във вътрешната политика са необходимо средство за укрепване на тила на военните фронтове – това е, което сега представлява същността на цялата политика на сегашното правителство на Украйна и т.н.
Оттук става ясно защо фашистите в Украйна ловуват работници като диви животни, газят хора, стрелят ги в краката, бият ги до смърт и т.н. Украинската буржоазия плаща добре на офицерите от СБУ, офицерите от ТЦК и другите преки извършители на терора. Колкото по-жестоко потискат работниците и трудещите се, толкова по-високи са заплатите и толкова по-бързо е издигането в редиците. От друга страна, тези екзекутори знаят, че ако „не хващат“ или съжалят трудещите се, които не искат да се бият, тогава самите те ще отидат в окопите, като гестаповците, които се провалиха на Източния фронт.
Голяма е заслугата на шепата смели хора в Одеса. Те не изливаха омразата си към правителството върху евреите или циганите, а дадоха директен отпор на фашистите. На пазара на 7-ми километър се разигра истинска класова битка между трудещите се и буржоазията. Тези смели хора са дребната буржоазия и обикновените трудови хора. Те са малко, не са организирани, наплашени и потиснати от украинските власти. Те знаят, че цялата наказателна машина на украинската държава ще се притече на помощ на фашистите от ТЦК. Те разбраха, че за „съпротива срещу властите“ могат не само да бъдат бити, но и лишени от работа, измъчвани в затвора, убити на пазара или зад ъгъла вечерта. Но те не се страхуваха да влязат в неравна битка с въоръжените фашисти. Те влязоха и нанесоха политическо поражение на нацистите.
В какво се състои значението на неравната битка в Одеса за антифашисткото движение на масите. То е огромно. Фашисткият лед се пропуква. Одеса показа, че фашизмът може да бъде победен, ако не се страхувате от него. Потиснатите маси в Украйна, които се намират в състояние на и депресия и униние, получиха пример за революционна смелост. Десетина-двадесет жители на Одеса показаха на всички маси, че не е толкова страшно да се бориш с фашизма, че фашистката власт няма корени в народа, тя може да бъде победена, тя е жестока, но крехка.
Сред тези хора от Одеса нямаше революционери и напреднали работници. Как да си обясним избухването на съпротивата срещу фашистите, спонтанното организиране на работниците срещу „наборната“ военна служба?
Първо, защото идеята за въоръжена борба срещу фашисткото правителство вече зрее в съзнанието на украинските работници и витае във въздуха. Следователно поредният фашистки лов на мъже беше достатъчен, за да се скъса на места бента на търпението сред трудещите се.
Защото, второ, в битка с фашистите на пазара на тези хора най-накрая ги превърна в граждани. Те се „намесиха“ в политиката, защото искат да бъдат свободни граждани на свободна страна, а не затворници в сегашния лагер „Украйна“. Идеята за борбата за свобода, чест и достойнство на човека, срещу фашисткото потисничество придобива реално, живо въплъщение в сблъсъците с властта. Тези граждани показаха на практика, че искат да бъдат хора, а не унизени роби.
Защото, трето, широките маси не искат да се борят за ненужни и неразбираеми интереси. Те все още не разбират класовия характер на „своето“ правителство и империалистическата същност на войната в Украйна, но със здравия си „инстинкт“ чувстват, че такава война, независимо кой ще я спечели, ще донесе само по-голямо робство и нови бедствия за жителите на Одеса. Не можеш да защитиш затвор, в който хората тънат, където ги ограбват, потъпкват достойнството им, убиват ги, харчат ги като материал за печалбата на шепа милиардери.
Защото, четвърто, самото фашистко правителство се тревожи да не тласне масите към жестокост, когато хората, които вече са уморени да се страхуват и да търпят унижения, вземат оръжие и отиват да убиват държавни служители.
Може да кажат, че борбата с ТЦК не е решение, трябва да вървим по обратния път – организиране на работниците и трудещите се в единен фронт на основата на обща демократична и антивоенна борба. Необходим е фронт, защото борбата срещу фашизма е борба срещу финансовия капитал, свалянето на фашизма е сваляне на властта на финансовия капитал, чийто носител е откритата диктатура – фашизмът. Не е по силите само на напредналия пролетариат да свали това правителство без помощта на най-широките работнически маси. Но, както знаем, най-доброто възпитание на пролетариата и на дребнобуржоазните маси се постига в процеса на борба, в практиката на собствения политически опит на тези маси. Всеки сериозен въпрос се решава не в кабинети, а чрез въоръжено насилие. Всяка половинчата тактика е обречена на провал. Само със сила работниците ще извоюват политическата свобода, за да започнат широка борба за своите крайни цели – за пълна победа на социализма.
И без спонтанни изблици на борба на работниците срещу фашисткото правителство, без каквито и да било схватки и битки между народа и правителството, като това, което се случи на Одеския пазар, няма как да говорим за класови битки, за създаване на единен антифашистки фронт. Това ще бъде хартиена украса, а не предна част на фронта.
Битовите и уличните сблъсъци между обикновените хора и фашистите, съпротивата на работниците срещу фашистите на практика, а не „в кухнята“, по всичките линии и въпроси, спонтанните битки на гражданите, доведени до точката на „ярост“ с правителството – това е единственият начин да се получи основата на общонационален антифашистки фронт – масите, които вече са се „събудили“ за политиката и има кадри от нейни съзнателни лидери.
Това не е бланкизъм или преклонение пред стихиите. Елементът на борбата на работническите маси осигурява материалната основа за организираната и съзнателна борба на работническата класа срещу буржоазията и нейното правителство. Новите марксисти и съзнателни работници могат да прилагат знанията си към масите не в Интернет, а в хода на практическата борба срещу фашизма, на негова основа. Само в борба те могат най-после да получат дългоочакваната практика на болшевизма, партийната работа и да станат от книжни марксисти практически марксисти, водачи на работниците. Само в битките и схватките с фашистите масите придобиват боен опит в борбата за свобода и жизнените интереси. Битките с фашизма, победите и пораженията осигуряват кадри от революционери от народа, който сега спи и дори не знае кои е. Никаква агитация няма да ги събуди, но те бързо ще бъдат събудени и ще станат по-внимателни към нашата агитация чрез уличния бой с TЦК, бой с пияните фашисти за честта на жена им, бой с охраната за освобождаването на задържаните деца, разбиването на фашистките огради край морето, защитата на парковете от унищожение, използването на сила за отхвърляне на опитите за забрана на обичайните и естествени свободи от ширещата се фашистка престъпност. С една дума, всичко в ежедневието, което „докарва” обикновения човек до бойна ярост, го принуждава да търси умножение на силите – собствена организация от съмишленици и подходящи за борба идеи.
Борбите с фашистите ускоряват разбирането, че политическата свобода е по-ценна за трудещите се от живота, хляба и въздуха, тъй като без нея животът губи смисъл, защото човек не може да диша свободно, да яде достатъчно, да говори свободно, да ходи по собствената си земя. Нуждата от свобода трябва да влезе в живота на широките маси и това сега. При сегашните условия е най-добре да се влезе не чрез теории, а чрез битки с полицията и „мъртвешките глави“. Задачата на съзнателните работници е да помогнат на това разбиране, да го формализират идеологически по простия и ясен начин на Сталин и да насочат борбата на масите за свобода по болшевишки начин – в организирано русло по най-правилния и печеливш начин.
Уличните битки и схватките с фашистите водят масите до необходимостта от собствена организация, за да умножат силите си, да попречат на фашизма да ги нападне и след това да преминат в настъпление срещу него. И тук последната дума принадлежи на марксистите и на напредналите работници-организатори на масите. И тъй като силите са неравностойни поради наличието на оръжие в ръцете на властта, трудещите се „естествено“ се изправят пред въпроса за оръжие и военна организация за гражданска война с буржоазията и правителството. Възможно ли е да не се радваме на това, без да изневерим на марксизма? Възможно ли е марксистите да не се опитват да организират, водят и въоръжават трудещите се, решили да се борят срещу фашистката тирания? Ясно е, че е невъзможно.
Въпросът за оръжието срещу властта стои пред трудещите се в Одеса и другите места по-остро, отколкото в Русия. Гражданите на пазара на „7 километър” и на други места съжалиха, че в този момент не са имали под ръка оръжие, за да изгонят служителите на ТЦК или полицаите. Това, между другото, различава битката на Одеския пазар от Черносотническия цигански погром в Коркино. В първия случай борбата на шепата работници се насочи директно срещу техните потисници – фашисткото правителство и местните власти. И нещата – по силата на обстоятелствата – тръгнаха към въоръжена борба срещу властта. Във втория случай (ако приемем истинското възмущение на обикновените хора срещу местната престъпност и властта, която ѝ се отдава), това възмущение намери най-страхливия и срамен изход под формата на национален погром с робски уверения за лоялност към властите.
Масите на експлоатираните са длъжни да отговорят на оръжейната заплаха от правителството с оръжие. Ако някъде в отговор на побой, разпръскване, арест, стрелба, работниците убиват и разстрелват ЦТК, полицията, наказателните войски, те ще дадат на правителството най-енергичния, единен и най-целесъобразен отговор на целия народ. Масите действително ще видят каква огромна власт имат срещу това правителство. Стъпка по стъпка работниците ще се научат да не се страхуват да използват оръжия срещу правителството. Напротив, както през 1905 г., работниците ще търсят оръжие, ще призовават „на оръжие“ – в отговор на зверствата и терора на фашистките власти. Общият лозунг на трудещите се трябва да бъде: „Бий фашистите!“
От друга страна, на улицата масите ще бъдат избивани не от Ахметовци и Зеленски, а от обикновени наказателни наемници. И това не може да не внесе разцепление и колебание в редовете на военно-наказателната машина на фашизма. Обикновените извършители на фашистки терор разбират, че една глава все още струва повече от 2 милиона украински гривни като обезщетение и служебно задължение за терор, разпръскване или екзекуция на работници. Побоят и убийството на работниците трябва да се превърне в рискован бизнес за наказателните сили, който ще доведе не само до проклятието и омразата на хората, но и до неизбежната бесилка. Земята трябва да гори под фашистите. И всяко колебание на фашистката армия и полиция трябва да се засили и подхранва, за да се привлекат войниците на своя страна, което е една от практическите задачи на агитацията и пропагандата на сегашните кръжочници и напреднали работници. Армията на страната на революционния народ е средство за насочване на новата революция по най-малко кръвния и най-бързия път.
Казват, че болшевик, който не е лежал в затвора е лош болшевик. Смешно е и дори не е умно. Болшевишкото закаляване на работниците не се определя от затвора. Друго нещо е, че днешните съзнателни работници и нови марксисти, ако искат да станат лидери на работническата класа, ще трябва лично да участват в улични битки с фашистите. Това е необходимо, първо, за да бъдем винаги с масите, в средата на масите, да се научим да ги ръководим, като същевременно изучаваме настроенията и стремежите на масите, учейки се от тях на живо революционно творчество.
Това е необходимо, второ, за да има авторитет сред масите, така че масите да вярват на своите водачи и смело да ги следват. Болшевиките вървят пред работниците на 9 януари под обстрела на царските войски, когато не успяват да убедят работниците в разрушителността и вредата на похода към царя. Болшевиките бяха с работниците във въстанието в мините на Лена през 1912 г., без да се страхуват от куршумите на царските наказателни сили. Германските болшевики се бият в ръкопашни схватки с фашистките банди до смърт от 1919 до 1933 г. по улиците на Берлин, Хамбург, Дрезден, ръководейки работническите отряди. Много болшевики загинаха в тези битки. Но ако те не бяха водили тези битки, цялата партия щеше да загине, болшевизмът щеше да се превърне в очите на работниците от революционно оръжие в една от кресльовските теории.
Това е необходимо, трето, за да се придобие опит в практическата улична война с правителството, без което е трудно да станеш командир на работнически отряди в гражданска война. Това е необходимо, за да могат напредналите работници да станат по-силни и по-уверени в себе си, да придобият тактическа и бойна сръчност, да се убедят ясно, че трябва да загърбят страха от фашистите и че те могат успешно да бъдат разбити и победени.
В битката при Одеса работничките се отличиха на този пазар. Забелязано е, че в дните на най-мрачната реакция женското население излиза някъде пред мъжете работници. Те казват, че това е така, защото жените не се страхуват да бъдат изпратени на фронта и очакват, че мъжете – полицаи, войници, служители от ЦТК и т.н. няма да бият жени. Разбира се, те няма да бъдат изпратени на фронта, но фашистите никога не бяха спирани от факта, че пред тях има жени. Фашистите винаги и навсякъде биеха, тъпчеха, разстрелваха работнички, бесиха и режеха главите на жените антифашисти, малтретираха работничките в производството с особена жестокост, изнасилваха ги и унижаваха женското достойнство по най-мръсен и циничен начин.
Основната точка обаче е, че капитализмът удря работничките два пъти по-силно, отколкото удря мъжете. Фашисткото правителство им взема мъжете и синовете и им ги връща като трупове или безпомощно сакати. Атаката на капиталистите срещу жизнения стандарт на работниците удря особено тежко работничките и съпругите на работниците. Ударите на фашизма върху свободата и демокрацията, мракобесието и клерикализмът връщат работничките обратно в унизителното средновековно положение на безвластно и унизено същество, „робиня на роба“.
Някои другари казват, че сега се е получил „порочен кръг“. Няма спонтанен подем на работниците и трудещите се, марксистите няма на какво да се опрат, нямат материална основа за възникване на работническо и демократично движение. Няма движение – няма партия на работническата класа. Но смелите жители на Одеса показаха, че в класовата борба няма „затворени кръгове“. Настъпва временно затишие, причинено от потисничество, объркване и известна деморализация на работниците от фашизма, в което назрява експлозия, даваща първите си „изблици“ тук-там.
Те казват, че работниците не водят икономическа борба за своите интереси, тъй като буржоазията досега е задоволила главния интерес на широките маси: мнозинството не гладува, малцина живеят в работнически бараки, няма милиони безработни хора, търсещи приложение на труда си. Но жителите на Одеса се бориха не за хляб и заплати, а за свобода и демокрация, срещу фашизма и войната. И това е политическа борба.
Другарите са объркани от факта, че „според каноните“ класовата борба на работниците трябва при всички условия да започне с икономическа борба и първата стъпка трябва да бъде борбата за жизненото равнище и условията на труд. Но ако днес животът показва затишие в икономическата борба на трудещите се, а на преден план излиза борбата за демократични свободи, срещу войната и фашизма, възможно ли е при такива условия да се придържаме към старите „канони“ и да чакаме икономическата борба да се подобри и развива започвайки политическата борба? Ясно е, че това е невъзможно, ако империализмът сам подсказва на работниците главната посока на настоящата борба, ако другарите не искат да се превърнат в кресльовци марксисти. Политическата борба служи на борбата на работническата класа за икономическо освобождение. Икономическата борба на пролетариата не е изчезнала: цените растат, реалните заплати падат, експлоатацията се засилва и т. н. Но днес е невъзможно икономическата борба да се води отделно от борбата за политически свободи.
Ето защо, за да има по-малко „затворени кръгове“ другарите трябва да имат предмет и обем на конкретна работа, трябва да се обърне повече внимание в такива случаи на политическа борба като в Одеса. Това изисква, първо, конкретна оценка на текущата ситуация на местно ниво, не само в Украйна или Русия като цяло, но и поотделно в Одеса, Херсон, Харков, Ростов, Ленинград, Омск и т.н., в предприятието и микрорайона.
Това изисква, второ, контакт с антифашистките елементи на работниците и трудещите се. Такива елементи са навсякъде; те са социалната основа на партийната работа на другарите. Буржоазията не може да купи всички и не всички ще заменят свободата, честта и достойнството си срещу ипотека. Ситуацията, както всичко, постоянно се променя. Вчера имахте работа с фашист на улицата, а днес, сте ограбен, бит или унизен от фашистите, този пострадал може да стане съюзник. Затова важна част от работата на комунистите с масите е умението да бъдеш на точното място в точното време, да подходиш към човека точно тогава, когато той е готов да приеме пропагандата и агитацията.
За да се постигне това, на трето място, трябва да се обърне най-голямо внимание на работата с женското население и младежта като групи работници, които са най-пострадали от фашизма и са най-лесно податливи на правилно проведена болшевишка агитация. По-широко включване на жените и младежта в марксисткото и антифашисткото движение. Защото, ако тенденцията е правилна и работническите „батальони“ на някои места се ръководят от работнички, тогава това ще означава, че правителството няма да устои. Кой може да устои на половината пролетарска армия, представена от „разгневени жени“? Никой не може да устои.
Като цяло има по-малко „затворените кръгове“, тъй като фашизмът предостави огромно поле за работа на новите болшевики. Включително на такива маси като тези, които не се страхуват от фашизма в Одеса.
Превод от МЛРД „Рабочий путь“- Милчо Александров
