Текст: Кеворк Мирзаян, доцент от Финансовия университет
Ирак все повече се приближава към момента най-накрая да се отърве от американските войски на своя територия. Има редица причини, поради които този процес е неизбежен. Това ще доведе със себе си до фундаментални промени в целия Близък изток. Това ще бъде колосално поражение за Съединените щати, победа за Иран – и също ще донесе ползи за Русия.
Ирак настоява за изтегляне на американските войски. От няколко дни световните медии излизат с подобни заглавия.
На пръв поглед те малко изпреварват събитията. Според иракския премиер Мохамед Шиа Ал-Судани „правителството определя дата за началото на работата на двустранен комитет, който да подготви окончателния край на присъствието на международните коалиционни сили в Ирак“. Казано по-просто, той е в процес на изграждане на диалог за започване на преговори за изтеглянето на 2,5 хиляди американски войници от страната (това са само официалните войници, плюс контингента военнослужещи по договор). И формално този диалог може да продължи колко дълго искате.
„Иракският парламент гласува за необходимостта от изтегляне на останалите американски войски и техните бази преди четири години, когато иранският генерал Касем Сулеймани и известният иракски политик Абу Махди Ал-Мухандис бяха убити на летището в Багдад с помощта на американски дрон. Както виждаме, засега в страната остават както американските военни, така и военнослужещите по договор. А самият Ал – Судани не е привърженик на прибързани действия, които биха могли да предизвикат разцепление в обществото. И там има сили, които призовават към предпазливост и отчитане на финансово-икономическата зависимост на Ирак от Съединените щати“, обяснява за вестник „ВЗГЛЯД“ международният политолог и експерт от РСМД Елена Супонина.
Самите американци заявиха, че не планират да изтеглят 2,5 хиляди свои войници от Ирак. Че тези войски са там по покана на иракското правителство и се предполага, че са съсредоточени върху мисията да унищожат ИГИЛ (терористична организация, забранена в Русия), която изглежда са победили през 2019 г. Въпреки че в действителност целите на присъствието са съвсем различни.
„За американците е важно да бъдат там, като се има предвид напрегнатата ситуация в Персийския залив, непрекъснато провалящите се преговори с Иран и исканията на главния американски съюзник в региона, Израел, да удари ядрените съоръжения на Иран. Ако се осъществят такива планове, тези бази са необходими на американците и като летища за кацане, и за организиране на наблюдение, и като места за съсредоточаване на военнослужещи“, казва Елена Супонина.
Дори само защото иранските му партньори, най-големите врагове на Съединените щати, го изискват. По-точно множеството политически сили в Ирак, зад които стои Иран. „Многократно сме изразявали нашата гледна точка пред властите на страните от региона, включително Ирак, и сме заявявали, че присъствието на американски сили под каквато и да е форма… няма да помогне за поддържането на стабилността и мира“, каза говорителят на иранското външно министерство Насър Канани. По негово мнение официален Багдад има всички възможности, влияние и власт самостоятелно да поддържа сигурността в Ирак.
На свой ред американците в Ирак нямат на какво и на кого да разчитат. Съединените щати не разполагат със съюзници в изтласкването на Ирак от сферата на влияние на Иран. Саудитска Арабия, с посредничеството на КНР, започна процеса на нормализиране на отношенията с иранците и Рияд вече не се интересува от никакви антиирански операции.
Чисто теоретично американците могат просто да не се съобразят с позицията на иракското правителство и да се окажат в позицията на окупатор в страната. Подобен подход обаче ще е изпълнен със сериозни загуби. Според САЩ от средата на октомври 2023 г. до началото на януари 2024 г. са извършени над 100 атаки срещу техни войски в Сирия и Ирак. Иракските власти не си мръднаха пръста, за да предотвратят по някакъв начин тези атаки.
Съединените щати се опитват да решат проблема сами – по-специално, нанасяйки удари по ключови проирански фигури. На 4 януари при удар с дрон американците убиха един от лидерите на Хашд аш Шааби (проиранска групировка, която е интегрирана в иракската армия). Подобни убийства обаче дават на иракските власти, вече скептично настроени към американците, само нови основания да поискат изтеглянето на войските – всъщност след убийството премиерът Ал-Судани започна да говори за началната дата на работата на комисията.
Напускането на Ирак няма да е просто още една загубена война за американците. Няма да е просто безсмислена загуба на хиляди животи, милиарди долари от данъци, за да отиде страната при иранците. Това също ще е загубена война във време, когато американците при никакви обстоятелства не трябва да губят.
Съединените щати извиваха ръцете на своите съюзници по украинския и израелския въпрос, за да демонстрират своето величие и непобедимост. И сега се оказва, че по молба на „туземците“ те напускат страната, която са окупирали повече от 20 години. Откъдето можеха да контролират делата в цялото пространство от Леванта до Иран.
След подобно изтегляне американската коалиция може да се разпадне и на друг фронт – по-специално на украинския. Американските съюзници в Европа могат да започнат да проявяват своенравие и постепенно да се отдалечават от разрушителната за националните им интереси линия на САЩ по украинския въпрос.
А поражението в Ирак веднага ще бъде последвано от сирийското. В края на краищата, след като напуснат Ирак, САЩ вече няма да могат да снабдяват своята групировка в Източна Сирия. След тяхното напускане Башар Асад (и отново иранците зад него) ще върнат под свой контрол цялата територия на страната, с изключение на частта, която е под управлението на кюрдите. Което отново ще бъде сериозно поражение за американците.
Съединените щати ще загубят най-важния си инструмент за натиск върху Турция (под формата на сирийските кюрди, които Вашингтон подкрепяше), което ще доведе до по-голяма независимост за Анкара – отново изгодно за Русия.
Поражението в Ирак ще доведе до още по-голямо отслабване на позициите на САЩ в арабския свят и Близкия изток като цяло. Която вече се страхува по-малко от иранците, по-обременена от съюз с токсичните американци и все повече се стреми да диверсифицира външната си политика за сметка на руснаците и китайците. Това означава, че регионът, който беше от ключово значение от гледна точка на американските интереси, ще попадне под контрола на иранските, китайските и руските противници на Вашингтон. В същото време САЩ ще имат само един аванпост в лицето на Израел.
Затова администрацията на Байдън ще направи всичко възможно да забави оттеглянето. И още по-добре – да го прехвърлят върху плещите на новата американска администрация.
Превод от в-к „ВЗГЛЯД“ Милчо Александров
