Уважаеми другари по борба! Приветствам ви от името на комунистите – членове на Руската комунистическа работническа партия.
Нашата днешна среща и нашата обща работа е много важна по време, когато напрежението в света, в това число и военното, расте. Когато буржоазните правителства в различните страни полагат големи усилия, за да наложат на хората позата на лъжливия патриотизъм – призовават ги безразсъдно да защитават действията на буржоазията си, а причините за бедствията им да се прехвърлят на външните врагове.
В едни страни (Турция, Европа, Украйна…) се разгаря антируска истерия, в други (Русия) – антитурска, като антиислямистка и др…
Но ние като комунисти стоим на позицията, утвърдена от нашите учители и поместена в нашия пръв и основен документ „Манифест на комунистическата партия” – „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”
Днес, както винаги, ние, комунистите от Русия, комунистите и работниците на Турция сме много по-близки, отколкото руския президент и цялата негова борба против НАТО и против Ердоган. Ние с комунистите от Турция, Сирия, Гърция и всички страни сме в един класов строй.
Нашата теория еднозначно доказа и практиката много пъти потвърди това, че империализмът предизвиква войните. Не защото, някъде на власт са дошли лоши момчета като Ердоган или Обама, а защото вътрешната природа на капитализма, в епохата на монополите, тласка силните империалистически държави към експанзия, към излизане от кризата, чрез преразпределение на пазарите, суровините, природните ресурси, сферата на икономическо и политическо влияние.
Днес при изясняването на причините и оценките на кървавите събития в Сирия и в Украйна е неправилно да се разглеждат по отделно, изхождайки от редица аналогични събития през последните десетилетия: като в Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Украйна – това е брънка от една верига. Империализмът начело със САЩ и ЕС след разпадането на СССР стана действително нагъл и агресивен. От оценките на нашата партия, ситуацията е подобна на предвоенните 30-те години на миналия век. С водещата роля на най-реакционните елементи на финансовия капитал империалистите все по-често прибягват към методите на открития терор във външната политика. В това число чрез създадените от империализма банди от ИДИЛ в Сирия и Ирак, както и откровено фашистките бандеровски формирования в Украйна.
Разбира се, руските комунисти често ни питат – „Как оценяваме ролята на руския капитализъм?” За да отговорим на този въпрос, трябва да тръгнем от ленинското разбиране за империализма, при който един кръг от големи империалистически хищници, ограбват целия останал капиталистически свят. Освен междуимпериалистическите противоречия съществуват и противоречия между кръговете от грабителите и всички останали капиталистически държави, които се стремят също да станат империалистически хищници, но в зависимост от създалата се конкретна историческа ситуация са принудени, като Ирак, Либия, Сирия, (в определена степен и Гърция), да изоставят независимостта си или, изхождайки от съображението за защита на интересите и независимостта на своя капитал, помагат на други капиталистически страни.
В Русия предстои установяване на империализма. Върху руската буржоазия лежи специалната отговорност за разрушаването на социализма, за кръвта и войните, които контрареволюцията донесе на народите от СССР. На Баку, Карабах, Сумгаит, Таджикистан, Приднестровието, Чечня, Абхазия, Осетия, а днес и в Украйна. Това е поредица от кръвопролитни конфликти, които бяха донесени от капитализма. Не всички знаят тези географски названия дори, но за разбирането на същността и тежестта на процеса ще посоча: само в Таджикистан в гражданската война през1992-1993 години с ислямистите 5 милионното население загуби повече от 100 хиляди живота, а в Чечения още повече. За това ние много добре разбрахме формулата че, „Преходът от социализъм към пазарно капиталистическо стопанство води до национални войни”.
Но това не означава, че ние като сме комунисти не можем да използваме междудържавните противоречия на капиталистическия свят и пукнатините в лагера на империализма. Днес РКРП подкрепя антифашистката борба на народа от Донбас, където основата на опълчението е от пролетарските сили. Това, може би неволно, призна и Путин, който прокара мисълта си, че за Порошенко и неговите наказателни батальони е обидно да губят от миньори и трактористи. РКРП оказва помощ на Комунистическата работническа организация на Донбас и изисква от правителството на РФ още по-големи предметни, политически, материални, военни помощи в антифашистката борба.
Ние също подкрепяме днешната помощ на Въоръжените сили на Русия от официалната власт за борбата на народа на Сирия. Но, ние смятаме за необходимо да подчертаем, че тази помощ не е по идейни съображения, не от чувство на справедливост. Буржоазна Русия – това не е СССР. Движещ мотив за действията на РФ са интересите на руските капитали. За това е възможно предателство от страна на руските власти, за което ние предупреждаваме нашите другари от Сирия и Украйна. В Донбас тези процеси, според нас, се наблюдават много ясно. За това говорят т.н. „мински договорености” и набелязаното предаване на границите през март на ЛНР и ДНР от Русия под контрола на официален Киев, откровеният антикомунизъм на буржоазните власти от така наречените народни републики (недопускането на Компартията до изборите) и дори убийството на най-авторитетния полеви командир, изказващ се за социалистическо развитие (Мозговой).
Ленин, описва агресивността на империализма, много образно по следния начин: „Пред нас е съвсем голият империализъм, който не смята за необходимо да се облече в нещо, предполагайки, че той и така е много великолепен”.
Днес империализмът начело със САЩ и ЕС върши черните си дела под прикритието на загриженост за демокрацията. Преди седмица в Киев беше вице-президентът на САЩ, един от ястребите на войната Джо Байдън, който говори пред реакционният украински парламент. На прощаване, Байдън каза, че Украйна е получила втори шанс да изгради демократична държава. (Такава държава, която изгаряше хора в Одеса, която стреля по жилищните квартали на Донецк и Луганск, която призна за герои съратниците на Хитлер Бандера и Шухевич).
Империализмът винаги ще търси, а днес и създава, слаби звена във веригата на международното комунистическо и работническо движение. Днес опортюнизмът и ревизионизмът са управляемо оръжие на империализма в работническото движение. Днес както никога е актуално указанието на В И Ленин, че „Борбата с империализма, ако не е неразривно свързана с борбата срещу опортюнизма е празна лъжлива фраза”.
Нашите другари се майтапят, че империализмът съвсем не е изчерпил възможностите си за приспособяване и заблуда на хората. Ако капиталистите закъсат съвсем, то за да се спасят и да запазят своята собственост те първи ще вдигнат червеното знаме и силно ще запеят „Интернационала”. Как в Гърция Сириза го пее вие много добре знаете.
Днес в редовете на левите и дори в комунистическите партии се наблюдават два външни противоположни уклона: първият – подкрепя своите буржоазни власти в отбранителната или в настъпателната политика. Вторият се отказва от анализ на конкретната ситуация и осъждане на всякакви действия на буржоазните сили, като например, помощта за борбата на Донбас. Кой от тези два уклона е по-лош? Както казваше някога другарят Сталин: „И двата са лоши”. И тук ние искаме да благодарим на КПГ за нейната последователна интернационална позиция, във връзка с която Порошенко забрани на тримата гръцки другари да посещават Украйна, сред които са депутатът на Европарламента – Сотирис Зарянопулос и депутатът от гръцкия парламент – Георгиос Ламбрулис.
За това за нас изводът е еднозначен: комунистите не могат да застават на страната на този или друг „по-добър империалист”. Те винаги трябва да водят борбата на работническата класа и на всички трудещи се против капитализма като такъв. Само социалистическата революция може коренно да реши въпросите с ликвидирането на експлоатацията и да прекрати безкрайните войни.
Не трябва да ни притеснява временното поражение на социализма в СССР и страните от Източна Европа. Ние трябва да направим правилните изводи от допуснатите грешки, поради не достатъчната борба с ревизионизма. Както казват немските другари, на един от паметниците на Маркс и Енгелс работниците написали: „Нищо! Следващият път ще стане по-добре!”
Ние сме исторически оптимисти. Както казваше В И Ленин, комунистите трябва твърдо да знаят, че бъдещето във всички случаи им принадлежи.
Да живее социалистическата революция!
превод Милчо Александров
