АНТИКОМУНИЗЪМ
В последно време наблюдаваме нещо много интересно.Колкото повече се задълбочава всеобхватната криза на световния капитализъм,толкова повече се засилва антикомунистическата пропаганда.И у нас се случва същото.Колкото повече се засилва разрухата в страната и лъсва безсилието на управляващите ни буржоазни елити,толкова повече разни псевдоексперти грачат с дрезгавите си гласчета против комунизма и комунистите.Разбира се,това не е случайно.Буржоазната класа разбира и чувства,че нейното историческо време изтича като мръсна помия в канала.И тя вижда в комунизма и комунистите най-голямата опасност за себе си.
Антикомунизъм-това е реакционна идеология и политика на империалистическата буржоазия,съвкупност от средства и методи за борба срещу комунистическата идеология и революционна практика,с цел да се защити капиталистическият строй.Под знамето на антикомунизма буржоазията обединява различни социални сили,борещи се срещу обществения прогрес-финансовата олигархия,военщината,фашизма,колониализма,ционизма,клерикализма и др.Антикомунизмът възниква като реакция на буржоазната и дребнобуржоазната идеология срещу идеите на комунизма и се развива в съответствие с развитието на вътрешните противоречия на капитализма.Първите нападки на антикомунизма са насочени срещу социалистите-утописти,но от средата на 40-те години на 19-ти век започва да се противопоставя на формиращата се теория на научния комунизъм.След победата на Великата Октомврийска Социалистическа революция,когато социализмът престана да бъде само теория,обект на нападките на антикомунизма стана практиката на строителството на социализма.По това време антикомунизмът прие формата на антисъветизъм,като и до днес тази негова форма съществува,независимо,че Съветският Съюз вече го няма.
През втората половина на ХХ век,със задълбочаването на общата криза на капитализма,образуването на световната социалистическа система,изострянето на класовата борба в капиталистическите страни,разпадането на колониалната система на империализма определят новия етап в развитието на антикомунизма.Той се превръща в главно идейно-политическо оръжие на империализма,основно съдържание на който е оклеветяването на социалистическия строй,фалшифицирането на политиката и целите на комунистическите партии,на учението на марксизма-ленинизма.
В съвременната епоха антикомунизмът пронизва всички форми на буржоазната идеология.Широко разпространение антикомунизмът получава в буржоазната политикономия.Тук той си поставя за цел да опровергае основите на икономическото учение на марксизма-ленинизма,да даде апологетична трактовка на икономическите процеси на съвременния капитализъм ,да изопачи същността на социалистическата стопанска система.За тази цел съвременният антикомунизъм активно използва в малко модернизиран вид теоретичния багаж на вулгарната буржоазна политическа икономия,широко прилага методологическите принципи на субективизма и индивидуализма.Характеризирайки икономическия строй на капитализма,буржоазните теоретици отричат неговата експлоататорска същност,изопачават капиталистическите производствени отношения.Те създават концепцията за „трансформирания „капитализъм под формата на Теория за „народния капитализъм”,теория за „плановия” или „регулирания”капитализъм и др.Важно място в борбата с научния комунизъм заемат антинаучните концепции за икономиката на социализма.Едни буржоазни теоретици отричат теоретическата възможност и практическата осъществимост на социалистическата стопанска система,а други създават свои концепции за социалистическата икономика в противовес на марксистко-ленинската теория и практика в социалистическата стопанска система.Голямо разпространение получиха теориите за сходството между капитализма и социализма като Теорията за индустриалното общество,Теорията за стадиите на развитие,Теорията за конвергенцията и др.Антимарксистките идеи за „сходство” между икономическите системи на капитализма и социализма широко се разпространяват от съвременните десни социал-демократи.Те проникнаха дълбоко и сред ръководните кадри на комунистическите партии и в профсъюзните организации.Така започна ерозията на социализма, за да се стигне до откритото предателство на ревизионистите,както в КПСС,така и в болшинството от комунистическите партии.
На научния комунизъм се противопоставяше теорията за „Демократичния социализъм”,която бе прегърната с двете ръце и от нашите ревизионисти като Ал.Лилов и други.Тази теория отрича по същество класовата борба при социализма,особено в неговия начален етап,когато старите експлоататорски класи още са живи,отрича диктатурата на пролетариата,като необходимо и задължително условие за победата на социализма.Резултатите ги виждаме днес-пълна реставрация на капитализма.
Но буржоазията добре съзнава,че това е само една нейна пирова победа и става все по-активна в нападките си срещу комунистическата идеология и комунистите.Затова последователната и непримирима борба срещу антикомунизма е неделима част от борбата за социализъм и комунизъм и е дълг на всеки комунист. Вл.Цеков
