Бeл.ред. Продължаваме да запознаваме читателите с обстановката в бившите Съветски републики. В миналите броеве на вестника разгледахме положението в Белорусия, Украйна, в Средноазиатските републики Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Киргизия. Сега отново се връщаме в Европа за да Ви запознаем със ситуацията в Приднестровската Молдавска република /ПМР/. Цитираме интервю под горното заглавие на изпълняващата длъжността председател на Приднестровската Комунистическа партия Надежда Бондаренко, тъй като титулярният ръководител на партията е в затвора за своята политическа дейност:
В момента на своето основаване Приднестровската държава имаше добре развита промишленост и процъфтяващо селско стопанство. Колхози-милионери и развит агропромишлен комплекс – широко известни зад граница. Такива бяха заводите „Квинт”, Рибницкият спиртоварен завод, завод „Ткаченко” и много други. И цялото това съветско наследство беше бездарно приватизирано или безвъзвратно унищожено. Сега управляващият режим се опира върху остатъците от приднестровската икономика и в угода на фирмата „Шериф”, която е монополизирала цялата икономика, а вече и политиката. Така нашата ПМР е нагледен пример за олигархическа държава.
Това е още по-жалко, защото републиката беше създадена преди тридесет години по волята на народа. Когато приднестровците защитаваха с оръжие в ръка републиката от молдавско-румънските националисти, те вярваха, че защитават своя общ дом, своето бъдеще. А сега над страната ни се спусна мрак. И най-страшното е, че да противостоят на настъплението на олигархията са готови малко хора.
Много чуждестранни журналисти питат: къде са хората, които с автомати в ръце се бореха против танковете през 1992 г.? Отговарям им: Някои от тях са много далеч, а други вече ги няма. Много от тях умряха не дочакали държавата да си спомни за тях. Умряха от стари рани, болести, безпаричие, безизходица… И не бива да крия, някои отчаянието ги доведе до чашката, а алкохолът не им прости. А по-младите се разбягаха в чужбина да търсят препитание, тъй като тук достойна работа няма. Лично познавам един офицер, който сега строи вили в Подмосковието на средно богати хора. На него може да се каже, че му е провървяло, запазил е здравето си, може да изхранва себе си и семейството си. Но това са единици. Повечето гастарбайтери пропадат без вест и никой даже и не ги търси.
Но заминават зад граница не само някогашните защитници на нашата република, но и много младежи. Често ми задават въпроса: за сметка на какво съществува нашата държава и как и от какво живее народът? Отговарям: Това как живее обикновеният народ отдавна не вълнува ръководителите на ПМР. Държавата съшествува за сметка на руските помощи, които по някои данни се равняват на половината от държавния ни бюджет. Но за сметка на какво живее фирмата монополист, фактически обсебила държавната власт?
Работата е в това,че днес в Приднестровието има ненормална икономика. Ненормална даже за капиталистическа държава. Родителите отиват да работят в чужбина, да развиват икономиките на другите държави. Тук оставят децата си на бабите и дядовците, а от чужбина пращат пари, с които възрастните отиват за покупки в магазините на гореспоменатия монополист – фирмата „Шериф”, тъй като практически не останаха други магазини, а ако някъде все още има такива, те също са зависими от същата фирма, защото тя е монополист и на вноса на стоки. Ако някой реши все пак да си внесе стока директно от Молдавия, Украйна или някъде другаде, чакат го такива неприятности, че той няма повече да помисли за това.
В шерифовските супермаркети хората купуват турски домати, холандски краставици, украинско брашно, израелски картофи, полска захар, даже видях и бразилска такава. Гледах и си мислех: ето защо унищожиха нашия захарен завод, ето защо унищожиха нашите мелници, нашето селско стопанство, нашата промишленост – за да разчистят пътя на вноса, от производители да се превърнем само в потребители и купувачи на стоките от Запада, в пазари за скъпи стоки и евтина работна ръка.
Фирмата „Шериф” е освободена от редица вносни мита, ползва се с редица преференции и за нея е по-изгодно да внесе стоките, вместо да ги произвежда. Тя не е заинтересована нито да модернизира предприятия, нито да строи нови. Известно е, че там където расте броят на предприятията и заводите, там расте и броят на пролетариата и от това се страхува буржоазията. Но въпреки постоянно влошаващото се положение на хората, много малко излизат на протести. Това са само Комунистическата партия и някои обществени организации. Само ще отбележа, че за последните пет години цените на много стоки се увеличиха двойно и даже повече, а заплатите едва със 7%.
Изпълнителната власт в лицето на президента, законодателната власт в лицето на Върховния Съвет, съдебната власт и СМИ /Средствата за масова информация/, с изключение на две-три, запазващи своята независимост, са подконтролни на фирмата монополист. Подконтролни са и силовите структури. Свидетели сме как от органите на МВР се освобождават последните честни милиционери, като едни ги пенсионират, а на други просто не им подновяват трудовите договори.
Върховният Съвет покорно приема закони, удобни за фирмата, а президентът ги подписва. Последните парламентарни избори през ноември 2020 година бяха фактически безалтернативни. Поради това много хора отказаха да гласуват и изборната активност беше едва 27.79%, а 10% от тях гласуваха „против всички”. По такъв начин сегашните депутати се ползват с доверието само на 18% от общия брой на имащите право на глас граждани на страната. Управляващият режим предчувстваше подобна ситуация и навреме прие закон за отмяна прага на гласуване.
Известно е, че нашият лидер, председателят на ЦК на Приднестровската Комунистическа партия Олег Хоржан е осъден на 4,5 години затвор. Това е напълно разбираемо. Той от самото начало беше против приватизацията на приднестровските предприятия, против разрушаването на колхозите, против разслояването на обществото на бедни и богати, по-точно, на незаконното обогатяване и жестокото ограбване! Той видя опасността от възникването на монополите още когато беше депутат в Тирасполския градски съвет, когато беше едва на 19. По-късно, в качеството си на депутат във Върховния Съвет Хоржан полагаше усилия Тираспол да не попадне в алчните лапи на олигарсите. Той използваше парламентарната трибуна, за да покаже на хората истинското лице на местния олигархиат. Винаги държеше връзка с избирателите, с народа, популярността му се покачваше с всеки изминат ден. И тогава властта видя в него сериозен конкурент в приближаващите президентски избори. Останалото, както знаете, е известно. Арестуваха го, повдигнаха му абсурдни обвинения, осъдиха го, вкараха го в затвора и се опитаха да го дискредитират пред обществото.
Що се касае до преследването на комунисти, това е напълно разбираемо, защото партията продължи да извършва своята дейност, да издава вестници, въпреки неимоверните трудности. Продължаваме и борбата за социална справедливост, за бъдещето, за Човека, за Републиката. И разбира се, за освобождението на Олег Олегович Хоржан. За сега ние работим легално, но не се знае до кога. Готови сме и за това. Властите постоянно оказват натиск и на партията като цяло и на отделни комунисти. Много тежко е за тези, които работят или учат. Тях буквално ги поставят в черни списъци и им отказват трудоустройство, а тези, които са на работа, търсят начин да ги уволнят.
Нашите хора обаче се държат. За целия период от задържането на Хоржан, официално напусналите партията са само трима. За съжаление между тези, които са принудени да търсят работа в чужбина, за да издържат семействата, си има и много комунисти.
Що се касае до задачите на Комунистическата партия в съвременните условия, то сега, за нас, главното е да НЕ СПИРАМЕ. Самолетът в полет не може да спре, защото ще рухне и всичко ще бъде приключено. И макар, че живеем в мрачен период на политическа реакция, партията ще продължи своята дейност. Това е преди всичко борба за умовете на хората, за пропаганда и агитация, за разпространение на правдивата информация за ставащото около нас, за издаването на вестниците, за освобождаване на политическите затворници, оказване на юридическа помощ и морална подкрепа на гражданите, станали жертва на несправедливости и произвол.
