На 6 януари 2022 година се навършват 174 години от рождението на великия син на българския народ Христо Ботев. Във връзка с това редакцията на електронното издание на ГК София „Комунистическа правда“ публикува част от 4-та глава „Идейните течения в революционната партия“, като ще се спрем на – „Комунарите“, в забележителния труд на Димитър Благоев „Принос към историята на социализма в България“.
Представител на това течение се явява Христо Ботев. За него обществено-политическия идеал, който трябва да реализира революционната партия, съставлява също демократическа република, но основана на „принципите на най-новата наука“, т.е. социалната република. Идеалите на Христо Ботев отговарят тъкмо на една изпаднала дребна буржоазия, на хора, които са изгубили надеждата да повърнат старото си положение, на пролетаризираните, с една дума, на „сиромашията“. Хр. Ботев под понятието „народ“ разбира именно този народ, „сиромашта“. Този именно народ Христо Ботев идеализира и го идентифицира с богомилите, на които той гледа като на една революционна сила. По-горе видяхме как той изкарва, че „българинът“ мразел още от най-старо време „чорбаджият и духовенството“ и как българският „народ“ заедно с другите славяне имал „що да каже в света, що да внесе в човещината“. Ботев идеализираше не само „народа“, но и основите на неговия тогавашен социален живот. В същата статия: „Народът вчера, днес и утре“, като се пита какво е бъдещето на българския народ, казва: „Нашия народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, която го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той: дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с което няма той нищо общо, и ще видите как ще той да са устрои. Или не видите семето, зародишът в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества, мъжки, женски, и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?…“
Христо Ботев през 60-те години се учеше в Русия. А тези години в Русия бяха години на силен революционен кипеж. В основата на революционното движение в Русия през онова време лежаха социалистическите идеи на Н. Чернишевски. Социализмът на този знаменит руски философ, икономист и публицист съставлява утопическия период на социализма в Русия. За Н. Чернишевски западната че тя водеше към цивилизация беше гнила вече, главно поради това, че тя водеше към пролетаризиране на масите, към създаването на пролетарската класа. Последното обстоятелство Н.Г.Чернишевски считаше за язва в живота на западните народи, продукт и признак на гнилост в западната цивилизация. Поради това Н. Г. Чернишевски считаше, че Русия може да избегне тази язва, като мине към една по-висока обществена форма. Тази възможност той виждаше в особения социален живот на руския народ. Селската община, с общинното владение на земята, артелите, занаятчийски и работнически сдружения в градовете за общо предприемане на работи и общото им извършване, и трудовото начало, както се изразяваха тогава в Русия, легнало в основата на светогледа на руския народ, съставляваха според Чернишевски отличителните черти на социалния му живот, каквито у другите народи не съществувал. Чернишевски доказваше, че историческото развитие отива към ония обществени форми, които съставляваха негова първоначална изходна точка. От комунистическата форма почна то, към нея и отива, но в по-висока форма. Руският народ е запазил тази първоначална комунистическа форма, оставаше върху нея да се основе целият руски живот и да се развие тая първобитна комунистическа форма в по-висока, без да има нужда Русия да минава през оная „язва“, която разяждала Западна Европа, т.е. без да мине през капиталистическо развитие. Обаче кой ще направи това? – Очевидно, това ще направи и самият „народ“ , подпомогнат от революционната интелигенция; с други думи, това ще стане чрез една „народна революция“, към която да се подготви руският народ ще е мъчна работа: историческата му омраза към чокойството (чорбаджийството), към бюрокрацията и горното духовенство и изобщо към официалната църква, против които в миналото руският народ неведнъж е въставал общо и частично, съставляваха вярната гаранция за лесното му подготвяне за една „народна революция“ , за „социалната революция“ в името на социалистическия идеал, който е идеал на руския народ, който съставлява основа на социалния му живот. Такава беше теорията. Практически тя се изрази в началото на 70-те години в знаменитото „хожденiе в народ“, отиването на интелигенцията сред народа с цел да организира „народната революция“. Хр. Ботев попадна в Русия да се учи тъкмо в това знаменито време, когато социалистическите идеи на Чернишевски напълно господствуваха сред революционно настроената руска интелигенция, когато те проникваха в университетите, в гимназиите, в семинариите, в педагогическите институти и училища, и в недоволната част на руското общество, в либералните свободни професии, в така наричаните разночинници и в различните слоеве на славянофилстващото и кающето се за прегрешенията си към народа руско дворянство.
Ако сравним току-що казаното с възгледите на Хр. Ботев, ще стане ясно, че те са социалистическите идеи на руския знаменит социалист Чернишевски. Хр. Ботев оценява „българския народ“ и неговото тогавашно социално устройство от гледна точка на тези социалистически идеи. Социалното устройство на българския народ за него е особено, което го отличава от другите народи, което му придава „особен характер, особена физиономия“. Това особено социално устройство на българския народ Хр. Ботев вижда в „неговите общини, без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества, мъжки и женски, и детински“. „Народната революция“, като освободи българския народ от турско иго, ще му даде възможност да се устрои по комунистически, като развие в по-висока форма общинното управление, еснафските и работнически сдружения. Няма нужда да доказваме, че този социализъм е един утопически социализъм, главният недостатък на който се състои в това, че идеализира един социален живот, плод на закъснялост, на неразвити икономически условия, който е осъден поради това да изчезне.
Впрочем, социализмът на Хр. Ботев е едно смешение на социалистическите идеи на Чернишевски и Прудон. Но до 1871 год. У него господствува първите над вторите, а от 1874 год. обратно. След шестия брой в. „Дума на българските емигранти“ спира и Хр. Ботев след това до декември 1874 г. напуска публицистичното поле, като само отвреме-навреме взима участие в Любен Каравеловия в. „Независимост“ с разни хумористически подлистници и писма. През декември 1874 год. Л. Каравелов се отказва от революционната дейност, като се залавя за чисто просветителна. Той спира в. „Независимост“ и почва в. „Знание“. Тога Хр. Ботев почва да издава в. „Знаме“. Тука вече у него господствуват идеите на Прудон.
Прудоновият социализъм е дребно буржоазен социализъм. Прудон пише за „Икономическите противоречия, или философия на мизерията“, доказва, че собствеността е кражба, че тя е ограбен от капиталистическата класа работнически труд, обаче решава „социалния въпрос“, като запазва стоковото обръщение, частната собственост и имотната класа, като иска унищожението само на паричното обращение чрез една „народна разменна банка“, която да служи за развитие на стоките. Неговото разрешение на „социалния въпрос“ съставляваше чиста утопия, но която тъкмо отговаряше на копнежите на дребната буржоазия. Прудон се опита практически да осъществи своята утопия, като отвори публична подписка за устройството на „народната разменна банка“, която първо време имаше грамаден успех, но скоро стана ясна цялата утопичност на Прудоновото разрешение на „социалния въпрос“. Банката фалира, без да остави каквито и да било преобразователни следи. Но от този дребнобуржоазен социализъм до анархизма има само една крачка. След пропадането на банката Прудон пише теорията на анархизма. Според Прудоновата теория на анархизма, всичкото зло иде от държавата, от правителствата, които заедно с паразитната класа, в която влиза и духовенството, против което, както и против религията Прудон хранеше най-голяма омраза, съставляват съзаклятие против народите. Разрушаването на държавата и на религията и заместването и с комуната, с общината, основана на равенството и свободата – такава беше накъсо Прудоновата анархистична теория, която по-сетне в лицето на руския революционер Бакунин намери най-ревностния си апостол.
Името и идеите на Прудон на времето си бяха твърде популярни и особено в романските страни, дето феодалните и дребнобуржоазните отношения още господствуваха. За Ботев идеите на Прудон не бяха чужди. Прудоновското му отношение към религията и духовенството показва това, а по-нататък Ботев вече проповядва Прудоновските идеи. Ботев почна своята публицистическа и революционна дейност тъкмо в знаменитата 1871 год., в годината на въстанието на пролетариата в Париж, на Комуната. До тази знаменита година в романските народи, особено във Франция, господствуваха социалистическите идеи на Прудон. Голяма част от парижките комунари бяха прудоновисти. Изобщо, работническият социализъм, Марксовите идеи на научния социализъм още от малцина бяха усвоени. Ботев се учеше в Русия, дето наред с идеите на Н. Чернишевски деятелно се разпространяваха от последователите на Бакунин и идеите на Прудон. След напускането на Русия Ботев живееше в Румъния, дето името и идеите на Прудон също бяха известни. Когато Ботев излезе отново на публистическото поле и начело на революционната партия с в. „Знаме“ Ботев, той се яви вече с Прудоновите идеи. В бр. 14 на в. „Знаме“ Ботев, като говори за беззаконията на тогавашното румънско правителство“, казва: „И ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудон, че всяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.“ В бр.16 на същия вестник той казва: „Един от най-главните врагове на прогресът и на свободата са биле, а може би още дълго време ще бъдат, духовенството и религията. Ако тие и да са имали какво-годе значение за човечеството, то е било в епохата на християнството, т.е. в ония ближни времена, когато учениците на Христа, заедно с чистото, но идеалното и неземното негово учение, са проповядвали някакъв си комунизъм в обществото“. Цитираната статия от бр. 14 Ботев започва със следните редове: „Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие, из сляпо едно нископоклонничество към божите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бял ден за човекът. Правителството и привилегированите класове у секи народ ще мъчат и притесняват сиромахът, ще да поядат неговът труд, ще да го държат в невежество, ще да увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на всичкото това ще да го изпроваждат да бие и истребява брата си или да бъде бит и истребен от него. Разбира се, че ако би могле народите да разберат веднаж за секога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси са би убедили че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онези клас паразити, които, за да могат и да прекарват своя празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тиранете и под покровителството на „законите“ упражняват принципите на лъжата и кражбата. Основа на секо едно господарство е кражбата, лъжата и насилието“.
Както виждаме от току-що цитираното, Хр. Ботев тука се намира вече под пълното влияние на Прудоновите идеи. Трябва да се напомни тука, че Прудон бе един извънредно непоследователен ум. Той проповядва, както видяхме, „социален преврат“ в обществото чрез унищожението на паричното обращение, но в същото време той се обявява против социалистите. Опитва се да произведе „социалния преврат“ чрез основаването на теория на анархията. Но след няколко години се отказва от анархическите идеали, като утопични, и проповядва вече „принципа на федерацията“. Обаче неговите идеи се усвоиха от мнозина и съставляваха концепция, от една страна, на социалистите, от друга, на анархистите. Социалният идеал на Хр. Ботев, както вече знаем, съставляваше социалната република, основна единица на която съставлява комуната, „общината, без всякаква централизация“ и „еснафите, дружествата мъжки и женски, и детински“, които, според него, съставляваха отличителна черта на българския народ и на славяните. Но това той проповядваше в първия период от неговото развитие. Във втория период той проповядваше вече „братския съюз между народите“, който само „е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкият род“ и „да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо“. Но реализирането на тоя съюз е възможно само след едно коренно преобразуване на „социалното и политическо устройство“ на съвременното общество. „Всяко едно откритие и усъвършенствуване в науката и индустрията – казва Ботев в бр. 17 на „Знаме“, – ако то не може да се приложи на практика от секиго и да принася еднаква полза както на богатият, така и на сиромахът, е вредително за прогресът на свободата, а следователно и за щастието на човечеството. Наистина в последното столетие естествоведението, физическите и математическите науки са направили големи успехи в своето развитие, но от сичките техни резултати ние видим, че се ползува само оная част от човечеството, която и без това сякога е живяла добре, и без това никога не е работила нищо, и без това постоянно е пила кръвта на милиони нещастни човечески същества. Погледнете на сичките цивилизовани страни в Европа, прислушайте се на ония вопли и страдания, които се чуят зад официалните ширми на човеческият напредък, обърнете сериозно внимание на отчаяната борба между труда и капитала както в Европа, така и в Америка, и вие ще да са уверите в истинността на нашите думи и ще да кажете заедно със здравият разум, че при днешното обществено и политическо устройство на човечеството сиромахът е на сякаде роб, а робът на сякаде сиромах.“
Такива са социалистическите възгледи на множеството социалисти по онова време, когато Хр. Ботев се учеше, а по-сетне и действуваше. Те са твърде далеч от идеите на Маркс-Енгелсовия, на научния социализъм. Социализмът, който Хр. Ботев застъпваше в България, не е в състояние да обясни причините на социалното неравенство, на разделението на народите на „привилегировани“ и „робе“, на „паразити“ и „сиромаси“. Той обяснява това със самия факт на класовото разделение и с невежеството, неразумността на „робовете“ и изобщо на хората, а също и със злата воля на „тираните и паразитния клас“, факти, които именно и трябваше да се обяснят. Тъй че социализмът не е историческа необходимост, която се налага от историческото развитие на человеческото общество, а искане на човешкия „разум“. С други думи, социализмът, който Хр. Ботев застъпваше, бе утопическият или дребнобуржоазният социализъм. На въпроса, при какви условия е възможен „социалният преврат“ и основанието на „братския съюз между народите върху принципите на „истинна свобода, братство и равенство“, утопичният социализъм може да отговори само: при условието да се махне неравенството и паразитизмът, да се махат „короните“ и „килимявките“, „тираните“ и „чорбаджиите“, но не чрез какви условия ще се достгне до този „идеал“, дали той е възможен при всички условия или при дадени материални условия и защо е възможен, върху тези въпроси утопическият социализъм нищо не е в състояние да обясни, или дава също тъй утопични отговори. Също тъй утопически той отговаря и на въпроса: кой и как ще реализира заповедта на „разума“ – да бъде комунистическото общество, да бъде социалистическият идеал! – На този въпрос социализмът на Хр. Ботев може да отговори само с думите: „народната революция“ ще направи това или, както мислеха бланкистите, това ще направи тайното революционно дружество, което в сгоден момент напада на правителството, грабва властта и декретира „социалната република“. Очевидно е, че и този отговор нищо не обяснява. Какво е това „народна революция“ и възможно ли е да се декретира „социалният преврат“ с един удар от едно тайно революционно дружество? – Това са въпроси, над които утопическият социализъм нито се спира, за да ги обясни. Класовата борба, като пружина на историческото движение, е непонятна за него. Ако той говори за борба, то я разбира като борба на „прогресивните“ елементи или „народа“ с реакцията, на прогресивните принципи с реакционните, на разума с предразсъдъците, на свободата и истината с тиранията и лъжата и т.н. Ние видяхме вече, че за Хр. Ботев борбата е лостът на „човешкия прогрес“, че „без борба светът до днес щеше да бъде на точката на Япония“. Но видяхме тъй също, че „борбата“ у него е борба „за свобода и истина“, на конституцията с монархията, на републиката с конституцията и на общината с републиката, т.е. тя е борба на отвлечените принципи, а не класова борба, или зад борбата на тия принципи той не вижда борбата на материалните интереси на класите, на които борбата за принципи е само идеологическо облекло. И като не вижда истинската пружина на историческото движение, той не е в състояние нито да обясни научно това движение, нито да обоснове научно историческата необходимост на социализма. Затова той е и се казва утопичен и дребнобуржоазен социализъм.
Фактът, че тогава този утопичен социализъм господствуваше над умовете на множеството социалисти и на международния пазар и грамадното разцъфтяване индустрията в нея, обширните колонии, които можеха да извличат от Англия една част от пролетариата, и то най-деятелната; от друга страна, бавното капиталистическо развитие в другите големи страни бяха причина, че класовата борба на пролетариата не беше в състояние да наложи своя печат върху умовете на социалистите и да ги тласне към идеите на Маркс-Енгелсовия социализъм. Христо Ботев се е родил и пораснал в България, учил се е в Русия и е работил в Румъния – страни със средновековни феодални и дребнобуржоазни отношения. Естествено е, значи, че ако в страни по-напреднали в социалното развитие, като Франция и др., множеството от социалистите не можеха да отидат по-далече от дребнобуржоазния социализъм, то Ботев още по-малко можеше да направи това. Ние по-нататък ще видим как тези условия, при които действуваше Хр. Ботев, влияеха върху социалното развитие на България след освобождението изобщо и особено върху развитието на социалистическата мисъл у нас. Но във всеки случай Ботевите социалистически идеи влияеха върху революционната партия и революционерите. В основата на известната „свада“ между Хр. Ботев и Л. Каравелов лежаха принципиалните различия във възгледите им. Същите различия накараха Хр. Ботев да се раздели и от другите свои другари-революционери, да напусне в края на 1875 год. Централния комитет на революционната партия и да спре в. „Знаме“. Но неговите идеи вече проникваха в умовете на мнозина революционери, които мечтаеха след освобождението на „народа“ да издигнат „комунистическо царство“, дето да няма „робе и притеснители – чужди и свои“. Бенковски след превземането на Панагюрище вече вижда България преобърната в едно „комунистическо“ царство и на своето недълготрайно царуване в Панагюрище той придава комунистически вид. Ботевите идеи придадоха на революционното движение след 1873 год. нов и твърде възвишен полет, вдъхнаха нов ентусиазъм в революционните среди, които след събитията в 1873 год. бяха паднали в отчаяние. От друга страна Ботевите идеи дълго време упражняваха голямо влияние върху умственото развитие на младите поколения след освобождението на днешна България, за която Ботев си сложи костите на Врачанския балкан, като войвода на една чета, която в 1876 година през май мина Дунава, за да се присъедини към въстаналия роб.
Подготви за печат Милчо Александров
