ИЗ ДОКЛАДА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ПРЕД V КОНГРЕС НА БКП 19 ДЕКЕМВРИ 1948 ГОДИНА
Във връзка с въпросите на международната обстановка и нашата политика необходимо е да се спра и върху въпроса за федерацията на южните славяни и македонския въпрос.
Известната измяна на титовата група към Съветския съюз и единния демократичен антиимпериалистически лагер, нейният антимарксистки и националистически курс, осъден от Информбюро и от всички комунистически партии и действително пролетарски и демократически организации в света, намериха особен израз в отношението на тази група по въпроса за федерацията на южните славяни и по македонския въпрос.
След 9 септември 1944 година, когато фашистката диктатура в България биде смъкната и когато в България и Югославия биде установена народнодемократическа власт при ръководната роля на комунистическите партии, се създадоха най-благоприятни условия за едно трайно уреждане на отношенията между двете държави, при което и македонският въпрос трябваше да получи последователно и докрай демократическо разрешение.
При създалото се вътрешно и международно положение жизнените интереси и на българския, и на югославските народи диктуваха повелително да се пристъпи към едно колкото се може по-тясно сближение между двете страни, което да доведе в най-близко време до тяхното икономическо и държавно-политическо единство, до образуването на една федерация на южните славяни. Такава една федерация, опряна на дружбата със Съветския съюз и братското сътрудничество с другите народнодемократически републики, би била в състояние успешно да брани свободата и независимостта на нашите народи и да осигури тяхното правилно развитие по пътя към социализма. В рамките на такава федерация биха намерили своето правилно разрешение и получените в наследство от старите буржоазно-монархически режими неразрешени въпроси за обединението на македонците от Пиринския край с Народна република Македония, както и връщането към Народна република България на чисто българските Западни покрайнини, заграбени от кралалександровска Югославия след Първата световна война.
По тоя път тръгна решително и с ентусиазъм нашата партия, разчитайки на думата на югославските комунисти, с които нас ни свързват дългогодишна съвместна работа и дружба. Това поддържа нашата партия и днес. Но тоя единствено правилен път биде изоставен от националистическите ръководители на Югославия. След като между правителствата на двете страни бяха обсъдени и решени редица мероприятия във връзка с предстоящото образуване на федерацията, Централният комитет на Югославската комунистическа партия през март т.г. заяви на нашата партия, че той имал друго схващане по тоя въпрос, че не трябвало да се бърза с федерацията, и отказа да води по-нататъшни преговори. Едновременно с това югославските ръководители издигнаха на пръв план превръщането на Пиринския край в автономна област с оглед на неговото присъединяване към Югославия, независимо от съществуващото споразумение за създаването на федерация.
Очевидно този обрат на Тито и неговата група по въпроса за федерацията се намира в неразривна връзка с извършената от тях измяна към марксизма-ленинизма. Фактически групата на Тито се плъзна по наклонената плоскост на национализма и тя днес стои на позициите на великосръбските шовинисти, които се стремяха към хегемония на Балканите и към присъединяване на Македония към Сърбия и Югославия.
Направените разкрития на конгреса на албанските комунисти за завоевателните стремежи на титовата група по отношение на Народна република Албания са друго ярко доказателство за нейната двулична политика, груб национализъм и отстъплението и́ от единния социалистически фронт на Съветския съюз и народните демокрации.
Както е известно, за разрешението на македонския въпрос, който цели десетилетия е бил в центъра на съперничествата и войните на Балканите, се очертаваха два пътя.
Единият път беше демократическата революция, която трябваше да доведе до освобождението на Македония от турско иго. По тоя път вървяха Вътрешната македонска революционна организация (Гоце Делчев, Сандански и др.), както и Македонският революционен социалдемократически съюз (Хаджи Димов, Никола Карев и др.). Тия македонски организации се ползуваха с пълната поддръжка на нашата партия. Много членове на партията бяха активни дейци в македонското революционно движение.
Вторият път беше – буржоазно-националистическият път, а именно освобождението на Македония от турско иго чрез война и нейното присъединяване към една от балканските държави или разделянето и́ между тях. Нашата партия винаги е била решителен противник на войнствения буржоазен национализъм и се е борила най-енергично срещу плановете на балканските монархии и буржоазно-капиталистическите клики за заробване и разделяне на Македония.
На практика вторият път надделя и той доведе до двете балкански войни (1912-1913), в резултат на които Македония биде освободена от турско иго, но в същото време тя биде разкъсана между Сърбия, Гърция и България.
Пред лицето на засилващата се опастност от империалистическа агресия на Балканите балканските социалистически партии издигнаха лозунга за Балканска демократична федерация. Обединени в една мощна федерация, балканските народи щяха по-добре да бранят своята свобода и независимост от завоевателните домогвания на империалистическите сили. А също така федерацията щеше да облекчи разрешението на всички неразрешени национални въпроси на Балканите, в това число и македонския. В рамките на Балканската демократическа федерация трябваше да се обедини разпокъсаната на три части Македония в единна, равноправна македонска държава.
Нашата партия свързваше разрешението на македонския въпрос със създаването на Балканска демократическа федерация. И затова тя води през всичкото това време една последователна непримирима борба против завоевателните великобългарски стремежи, срещу великобългарския шовинизъм.Тази своя позиция тя запази през всичкото време на Балканската война, както и през време на Първата световна война.
В какво се заключаваше великобългарският шовинизъм на българската монархическа и капиталистическа буржоазия?
Той се заключаваше, първо, в нейното стремление да бъде хегемон на Балканите и, второ – в нейното стремление да присъедини насилствено Македония към българската държава. Тая политика, която през време на Втората световна война се провеждаше под ръководството на хитлеристка Германия, фактически беше една предателска политика, зад която се скриваше стремлението на хитлеристка Германия да превърне тъй наречената „велика България” в немска колония.
След Великата октомврийска социалистическа революция и влизането на балканските социалистически партии в Комунистически интернационал Балканската социалистическа федерация биде превърната в Балканска комунистическа федерация, в която нашата партия играеше твърде активна роля. И Балканската комунистическа федерация също виждаше разрешението на всички балкански въпроси, в това число и на македонския, в създаването на една Балканска демократическа федерация, способна да брани свободата и независимостта на всички балкански народи.
Така, нашата партия имаше едно правилно и популярно традиционно становище по балканския въпрос, което предлагаше едно истинско демократическо разрешение и на македонския въпрос. Лозунгът за Балканска демократическа федеративна република се съгласуваше напълно с учението на марксизма-ленинизма по националния въпрос.
„Съзнателните работници в балканските страни – пише Ленин в 1912 година – първи издигнаха лозунга за последователно демократическо разрешение на националния въпрос на Балканите. Този лозунг е федеративната балканска република. Слабостта на демократическите класи в сегашните балкански държави (пролетариатът немногоброен, селяните изостанали, раздробени, безграмотни) доведе до това, икономически и политически необходимият съюз стана съюз на балканските монархии.”
Преди Втората световна война в България беше разгърнато едно мощно прогресивно македонско движение в името на правото на самоопределение на македонския народ като самостоятелна нация, което намери най-енергична поддръжка в нашата партия. През време на войната нашата партия работеше в пълно разбирателство с македонските комунисти; българските партизани рамо до рамо с македонските партизани водеха решителна борба срещу немско-българските окупатори. Нашата партия приветствува горещо създаването на Народната република Македония в рамките на Федеративната народна република Югославия.
Всеизвестно е, че в борбата за отстояване правото на македонския народ за самоопределение против завоевателната политика на българската буржоазия нашата партия даде не малко скъпи жертви.
След споразумението в Блед, за да облекчи процеса на сближението и бъдещото обединение на македонските области от двете страни, нашата партия се съгласи да бъде въведен като задължителен предмет официалният македонски език във всички училища в Пиринския край и допусна като преподаватели голямо число македонски учители от Скопие, както и македонски книжари да разпространяват книжнина на македонски език. Това беше доказателство, че нашата партия се отнася с най-голяма симпатия към обединението на македонския народ.
Но нашата партия беше измамена в своята добра воля от белградските и скопски ръководители. Повечето от изпратените от Скопие учители и книжари, очевидно по директиви на своите югославски ръководители, се превърнаха в агенти на една великоюгославска и антибългарска шовинистическа пропаганда, а по-късно, след измяната на групата на Тито към Съветския съюз и единния антиимпериалистически лагер, и в открита антисъветска агентура.
Това, което агентите на Колишевски вършеха в Пиринския край, бе само отражение на онова, което ставаше и става в самата Народна република Македония. Под предлог на борба с великобългарския шовинизъм, с помощта на държавния апарат и на всички други обществено-политически и културни организации тук се водеше и води една системна, кампания против режима на народната демокрация, против Отечествения фронт и особено против нашата партия. В Народната република Македония не се допуска българска книга, български вестници, в това число и „Работническо дело”. Всички български надписи върху старите училищни сгради и други паметници старателно са заличени. Фамилните имена, като например Колишев, Узунов, Цветков и пр., станаха както знаем, Колишевски, Узуновски, Цветковски – с единствената цел да нямат сходство с българските имена.
Официалните лица в Македонската народна република не се стесняват да правят изявления, насочени против българския народ и Народната република България. Известна е речта на Колишевски, държана на 23 март т.г. пред втория конгрес на Македонския народен фронт, в която той се нахвърля върху нашата страна, върху народната власт с клеветата, че тя уж държала в безправие и потискала македонското население в Пиринския край.
За тази провокаторска реч на Колишевски охотно се хванаха вестниците, агенциите и радиото на англо-американските империалисти, за да отпочнат кална клеветническа кампания против Народна република България и против обединителното дело на самия македонски народ.
През юли т.г. от трибуната на петия конгрес на Югославската комунистическа партия в Белград главното острие в нападките, отправени към страните с народна демокрация, бе насочено против нашата страна. В речите си Тито, Джилас, Темпо, Колишевски, Влахов изляха своята шовинистична злоба против България, против нашата партия, вината на която се състои в това, че не се съгласява чисто и просто да ги остави да заграбят Пиринския край и че осъди измяната на югославските ръководители. Генерал Темпо отиде дори дотам в своето шовинистическо озлобление, че си позволи най-низки гаври и обиди по отношение антифашистката борба на българския народ и нашето партизанско движение, и то въпреки всеизвестния факт, че наши партизани се бориха заедно с югославските партизани и наши войски взеха активно участие под ръководството на маршал Толбухин във войната за окончателното освобождение на Югославия.
В края на септември т.г. министър-председателят на Народна република Сърбия Петър Стамболич също така не се постесни в съюзната скупщина в Белград да хвърли публично клевета върху нашата страна, че уж български отговорни политици водили пропаганда, насочена против териториалната цялост и суверенитет на Н Р Югославия.
Явно е, че подобни клевети не целят нищо друго, освен да създадат враждебно настроение у югославските народи против българския народ, да изкопаят пропаст между тези два братски народа, а също така да дадат оръжие в ръцете на империалистическата пропаганда да сипе нови лъжи и клевети и да насъсква против България.
Във втората половина на ноември т.г. в Скопие се води процес против български фашисти, полицейски агенти и други военнопрестъпници, които през време на окупацията са вършили зулуми в Македония и които нашите власти предадоха на Югославия, за да бъдат съдени. Всъщност този процес съзнателно бе превърнат в злостна шовинистическа кампания против българския народ и против нашата страна. И прокурорът, и съдиите, и обвиняемите фашистки злосторници в този процес, по предварителна съгласуваност, с трогателно единодушие ругаеха и клеветяха България и българския народ.
Националистическата и шовинистическа политика на титовци, която е другото лице на техния антисъветски курс, не е насочена само срещу България и българския народ, но и срещу самия македонски народ. Тая политика, която е усвоила методите на българските и сръбските националисти, сее вражда всред самия македонски народ, насъсква една част от него срещу друга, упражнява насилие и терор по отношение на ония, които не са съгласни с официалния курс на сегашните югославски ръководители. По тоя начин изкуствено се забавя осъществяването на заветния идеал на македонския народ – неговото национално и държавно обединение.
Населението от Пиринския край обаче не се поддава на тая злостна антибългарска и разколническа пропаганда. То се отнася отрицателно към искането за присъединяване на тоя край към Югославия преди да бъде осъществена федерацията между Югославия и България, тъй като то от незапомнени времена се чувствува свързано икономически, политически и културно с българския народ и не желае да се отделя от него. Освен това у населението от Пиринския край са живи традициите на македонското революционно движение и особено на Серското крило начело със Сандански, което винаги е стояло здраво на позициите на федерацията, като единствено правилно разрешение на македонския въпрос.
Ние добре знаем, че националистическият и шовинистически курс на белградските и скопски ръководители от типа на Тито и Колишевски не се одобрява от мнозинството на македонския народ, който е убеден, че неговото национално обединение ще бъде изградено върху разбирателството между Югославия и България в сътрудничество с техните народи и при мощната подкрепа на Съветския съюз.
Нашата партия е стояла винаги и днес стои твърдо на позицията, че Македония принадлежи на македонците. Верни на традициите на македонските революционери, заедно с всички честни македонски патриоти, ние сме непоколебимо убедени, че македонският народ ще осъществи своето национално единство и ще осигури своето бъдеще като свободна и равноправна нация само в рамките на федерацията на южните славяни. (Ръкопляскания).
В миналото обединението на южните славяни се е натъквало винаги на упоритата съпротива на немския империализъм.
Днес против обединението и сплотяването на южните славяни са новите претенденти за световно господство – американските и английски империалисти. В лицето на сегашните югославски ръководители те имат добри съюзници и помощници.
Имайки поддръжката на Съветския съюз обаче, на народните демокрации, на демократическите сили в целия свят южните славяни ще могат да сломят съпротивата на империалистите и осъществят своето жизнено необходимо единство. Главната спънка за федерацията на южните славяни днес са изменниците на марксизма-ленинизма, националистическите ръководители в Белград и Скопие – титовци, джиласовци, колишевци, влаховци. Но историята върви напред, като помита всичко, което стои на пътя на прогреса. Делото на обединението на южните славяни, в това число и на македонския народ, ще възтържествува. (Бурни ръкопляскания).
