На 20 декември 1917 г. е създадена в Русия ВЧК /Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите/ – като орган на държавната сигурност на Съветската държава.
Това става по инициатива на Ленин. Начело на комисията е назначен твърдият болшевик, верен съратник на Ленин и Сталин – Феликс Едмундович Дзержински. Бързо са формирани териториални органи на ВЧК и създадени специални отдели за военно контраразузнаване. В сферата на дейност на комисията освен борбата със спекулата влизат и борбата с длъжностните престъпления, с бандитизма, с шпионажа на империалистическите държави, а също и организиране на външно разузнаване. Дейността на ВЧК се извършва под контрола на ЦК на болшевишката партия, Съвета на Народните комисари и лично на Ленин, при широката подкрепа на трудещите се. Работата е била много напрегната и трудна. В кратки срокове чекистите успяват да ликвидират саботажа на държавните чиновници и дейността на крупни центрове за спекула. По време на Гражданската война са разкрити и ликвидирани многочислени заговори и нелегални контрареволюционни организации, в това число и такива като „Съюза за защита на Учредителното събрание” и „Съюза за защита на родината и свободата”, „Национален център” и „Тактически център”, а също и заговори, начело на които стоят откровени агенти на империалистическите държави.
През февруари 1922 г. органите на ВЧК са реорганизирани като органи на Държавното политическо управление /ГПУ/, след създаването на СССР преобразувани в Обединено държавно политическо управление /ОГПУ/ при СНК на СССР, а през 1934 г. – в Главно управление на държавната сигурност /ГУГБ/ към Народния комисариат на вътрешните работи /НКВД/ на СССР.
За кратко време през 1941 г. органите за Държавна сигурност са били отделени в Народен комисариат на държавната сигурност /НКГБ/, след това, през 1941/1943 г. влизат в Главното управление на държавната сигурност към НКВД, а през 1944 г. отново се обособяват в отделен Наркомат /НКГБ/. През 1946 г. се преобразуват в Министерство на Държавната сигурност /МГБ/, през 1953 г. влизат в състава на Министерството на вътрешните работи /МВД/, а през 1954 г. отново се отделят в самостоятелен Комитет за държавна сигурност /КГБ/ и в този вид просъществуват до контрареволюционния преврат 1991 г.
В течение на няколко месеца през 1941 г. и в периода 1944-1946 г. чекистките органи обслужват войската и учрежденията подчинени на Народния комисариат на отбраната и Народния комисариат на военно-морския флот, намиращи се в състава на отделните наркомати.
В дейността на Съветските органи за държавна сигурност след Гражданската война може да се видят различни периоди. Това е периодът на 20-те години – период на борба с контрареволюцията и саботажите, с нелегалните банди и заговори, с остри форми на противодействие на социалистическите преобразувания, с кулашки изстъпления и терор, с факти на корупция и вредителства в икономиката, с националистически провокации и пр. В този период се наблюдава и координиране на дейността на контрареволюционните и националистически формирования със задграничните разузнавателни централи, което на свой ред изисква засилване на разузнавателната работа зад граница. Появяват се и редица антипартийни опозиционни групи, което нанася вреда на страната и изисква противодействие.
Тридесетте години се характеризират със засилване на фашизацията на много държави, особено след идването на Хитлер на власт в Германия. Активизира се антисъветската дейност на чуждите разузнавателни центрове, както в Европа, така и в Далечния изток, особено в навечерието на войната. Това изисква засилване на работата както по отношение на разузнаването, така и по отношение на контраразузнаването. Постигат се забележителни успехи по внедряването на чекисти в разузнавателните служби на неприятелски държави като Филби в британските спецслужби и другите членове на „Кембриджката петорка” в редица структури на територията на фашистка Германия и в редица други страни. В този период се наблюдават и някои слабости в работата, като например се допуска в органите да проникнат и прикрити троцкисти. Известен е случаят с ръководителя на службите Ежов и неговите съучастници. За отстраняване на допуснатите слабости и нарушения се налага и намесата на висшите ръководни органи на Партията и страната, което намира израз в известното Постановление на Совнаркома на СССР и ЦК на ВКП/б/ от 17 ноември 1938 г. „За арестите, прокурорския надзор и воденето на следствията”, а също и за мероприятията по изпълнение на постановлението. В периода предшестващ войната и във връзка с влизането в състава на СССР на нови територии се налага те да бъдат очистени от антисъветски елементи, бандитски формирования и хитлеристка агентура.
Ярка страница в дейността на органите на ЧК е тяхното участие във Великата Отечествена война.
Германските служби са действали много активно. На съветско-германската граница са били съсредоточени над 130 разузнавателни формирования, диверсионни и контраразузнавателни органи, създадени са над 60 школи за подготовка на шпионска агентура. Освен това против СССР действат и разузнавателните служби на страните сателити на фашистка Германия, а на изток – разузнавателната служба на Япония. Не остават без внимание от страна на чекистите и спецслужбите на страните съюзници в антихитлеристката коалиция и на неутралните страни, които също имат свои интереси.
На временно окупираните от врага територии действат многочислени /над 2 хиляди/ спецгрупи и спецотряди на чекистите от 4-то Управление на НКВД-НКГБ, съответните наркомати на съюзните републики, намиращи се под окупация, а също и агентурата на военното контраразузнаване, която успява да се внедри в много разузнавателни централи и школи на врага. Огромна работа извършват чекистите и по контраразузнавателното обезпечение на партизанското и нелегалното движение. Чекистите от териториалните органи и военното контраразузнаване извършват не малко по защита на войските и тила от вражеската агентура, обезвреждане на паникьорите, а също по откриването и отстраняването на недостатъците, пречещи на успешните действия на съответните военни части и съединения, на предприятията и учрежденията. В борбата с врага широко се използват методите на дезинформация на противника и радиоигри с използването на превербувана агентура.
Що се касае до външното разузнаване, в това число действащо и на териториите на неутралните страни и на страните-съюзници, то получените сведения са имали не малко значение за приемането на важни решения на равнище Държавен Комитет за Отбрана и Ставка на Върховното Главно командване.
През времето на Великата Отечествена война загиват или пропадат без вест много чекисти. Достатъчно е да се каже, че книгата „НКВД: Книга в памет на сътрудниците от органите на контраразузнаването, загинали или безследно изчезнали в годините на Великата Отечествена война”, издадена през 1995 г., има обем от 500 страници и съдържа над 12000 имена. Много чекисти са наградени с правителствени награди. Присъдено е звание „Герой на Съветския Съюз” на чекисти, отличили се със своята дейност в тила на противника, като Бичек О.С. /посмъртно/, Ваупшасов С.А., Галушкин Б.П. /посмъртно/, Емлютин Д,В., Зебницки Н.В., Карасев В.А., Кудря И.Д. /посмъртно/, Кузнецов Н.И. /посмъртно/, Лопатин П.Г., Лягин В.А. /посмъртно/, Медведев Д.Н., Мирковски Е.И., Михайлашев Н.А., Молодцов В.А. /посмъртно/, Неклюдов В.Л., Озмитель Ф.Ф. /посмъртно/, Орловский К.П., Прокопюк Н.А., Прудников М.С., Рабцевич А.М., Шихов А.Н., а също и сътрудниците на военното контраразузнаване Жидков П.А., Кравцов Г.М., Кригин М.П., Чеботарев В.М. /всичките посмъртно/.
След освобождението на съветската територия от противника и в първите години след това чекистите извършват грандиозна работа по разобличаването на останалата от противника агентура, по разследването на злодеянията на окупаторите и техните помагачи, по привличането им към отговорност. С неотслабваща сила продължава и работата по пресичането на разузнавателната дейност на спецслужбите на империалистическите страни против СССР и страните от социалистическия лагер. Заловени и разобличени са цели групи от агенти, както и отделни агенти, хвърлени на съветска територия с парашути. Предотвратен е опитът на западната разведка, с масов десант да бъде извършен преврат в Албания. Оказва се дейна помощ за организиране на сродните служби на социалистическите страни. Почти до последните дни от съществуването на СССР продължава работата по разкриване и разобличаване на многобройните престъпления на хитлеристите и техните помагачи. Води се активна дейност по залавянето и разобличаването на шпионите и идеологическите диверсанти, проникнали по линията на туризма и дипломацията. Пресечена е дейността на предатели, проникнали в съветските разузнавателни органи като Попов и Пенковски. Пресечени са редица опити за корупция и разхищение на социалистическото имущество, разкрити са и крупни валутни престъпления. Води се непримирима борба с клеветниците на съветския обществен и държавен строй. Осъществени са редица разузнавателни операции зад граница, в резултат на което е получена важна информация, особено за решаване на атомния проблем. Всичко това представлява значителен принос в осигуряване безопасността на СССР.
За съжаление в редица решения на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС се осъществява отклонение от принципите на диктатурата на пролетариата. Това доведе до негативни последствия както в оценката на работата на органите за държавна сигурност, така и в самата работа на тези органи. Наред с някои справедливи критики за допуснати слабости и нарушения в работата се допусна и необосновано охулване и очерняне. Това беше оръжието в арсенала на така наречените дисиденти, като в техните лъжливи изявления често прозираше и явна психическа неуравновесеност и особено неприкрит антисъветизъм, но се акцентираше на хулите и клеветите за органите на сигурността.
По време на Горбачовата „перестройка” редица отговорни сътрудници на КГБ влизат в състава на комисията на Политбюро на ЦК на КПСС за допълнителното изучаване на материалите по проучване на „репресиите” през 30-те, 40-те и началото на 50-те години. Резултат от работата на тази комисия беше реабилитирането, в това число и партийно-политическо на лица, които даже и Хрушчов не посмя да реабилитира.
По време на контрареволюционния преврат от 1991 г. тогавашното ръководство на КГБ, както и другите силови структури, не взимат действени мерки за обуздаването на все по-наглата контрареволюция, макар че сили и средства за това има.
В постсъветския период антисъветската вакханалия получи ново развитие. В нейните рамки, въпреки историческата истина, чекистите се обрисуват като правило с изключително черни краски. В тази кампания се включват литературата, кинематографията, интернет, радиото и телевизията.
И днес, отбелязвайки годишнината от създаването на ВЧК, трябва да се борим за възстановяването на историческата истина и да си спомним с добри думи за всички тези, които в редовете на чекистите, не щадейки своите сили, здраве и живот, се бориха за Съветската власт, за своята социалистическа Родина.
Превод Вл. Цеков
