На 5 декември 1936 г. VIII Всесъюзен конгрес на Съветите приема новата („сталинска“) Конституция на СССР
☆ ☆ ☆
Всеволод Вишневски
„…Несравнимите успехи и постижения на икономическия и културния фронт и укрепването на междуетническите връзки в СССР бяха увенчани със Сталинската конституция.
Тази конституция, приета от умовете и сърцата на всички съветски хора, гласи: „Съюзът на съветските социалистически републики е съюзна държава, образувана върху основата на доброволното обединение на равноправни съветски социалистически републики“…
В продължение на две десетилетия безкористен, вдъхновен труд на десетки милиони съветски хора, водени от гений, беше издигната блестящата сграда на социализма. Сталинската дружба между народите стана неразрушима основа на съветската система. Чие сърце не биеше от радостно вълнение, когато първите заместници на равноправни и суверенни съветски народи влязоха в Кремъл!… Това беше олицетворение на свободата, волята и силата.
И сега, върху този горд, свободен и могъщ народ от 193 милиона, Хитлер реши да постави игото на Върховния. Този дегенерат реши да противопостави на човешката идея – идеята за братство, равенство и приятелство между народите – „идеи“ за расова омраза, гнусна „расова теория“, лозунгът за брутално германско господство над поробените славянски народи и над целия свят.
Ето какво пише една немска листовка:
„Трябва да станем господари тук на Изток… Хората от този район… могат само да се подчиняват. Следователно юздите винаги трябва да бъдат стегнати. Доброто ръководство и постоянното наблюдение са необходими, за да накарат украинците да работят… Очертават се два рязко различни слоя: първият е слоят на управляващите. Това сме ние, германците. А вторият е на управляваните. Това са украинците. Слоят на управляващите планира, организира, управлява и командва.“ „Управляваните се подчиняват и работят…“
Това е съдбата, която германските чудовища и робовладелци подготвяха за народите на СССР.
Нашият народ – като цяло – е научил това в хода на дългата и кървава война, какво означава расистката „теория“ и практика на Хитлер? Това е безмилостното физическо унищожение на милиони и милиони хора. Това е грабеж, без аналог в човешката история, който германците извършиха на територия от над 5 милиона квадратни километра – в СССР и Западна Европа. Това е брутално потъпкване на културата, варварско унищожение на национални традиции, паметници, центрове за образование и култура, медицински заведения и т.н. Това е разрухата на милиони и милиони хора. В Украйна например бяха унищожени няколкостотин хиляди селски колиби, цели райони в Ленинградска област бяха опожарени, а има места, където „мъртвите зони“ се простират на стотици километри – от границата с Волхов до Латвия.
Германският „ред“ са лагерите за унищожение, големият и малкият Майданек, където милиони хора бяха обгазени и изгорени. Ето пред мен… снимки от Майданек, от местата, където обучени немски кучета са отвличали бебета. Бебета, взети от затворени жени, са били влачени до крематориумните пещи. Снимката показва ограден стълб, покрит с бодлива тел. На него е изписан надписът: „Deutschland über alles“ – „Германия над всичко“. Този гнусен надпис и този лозунг са вдъхновили нацистките палачи, които са унищожили милион и половина жертви в Майданек, сред които са били представители на 22 европейски държави.
Хитлер е искал да забие стотици хиляди такива стълбове, да организира хиляди Майданекци из цяла Европа, по целия свят.
И ние се издигнахме, всички със съвест и чест, с жива човешка душа, с любов към истината и свободата, с любов към родната, красива земя, към социалистическото ни отечество, с любов към човечеството. Бяхме и сме водени от голяма морална сила, пламенен и животворящ съветски патриотизъм. Бяхме и сме водени в битка от силно чувство за взаимна братска подкрепа между равни и суверенни съветски народи.
„Идеологията за равенство на всички раси“ и народите, идеологията на приятелството между народите, която се е утвърдила в нашата страна, е постигнала пълна победа над идеологията на бруталния национализъм и расовата омраза на нацистите“, каза другарят Сталин в историческия си доклад за 27-ата годишнина от победата на Съветската революция.
Колко чисти, свети примери за взаимна братска подкрепа, помощ и саможертва на народите на СССР видяхме по време на войната!
През най-трудните дни на Ленинград – през есента на 1941 г. – най-достойният поет от Казахстан Джамбул се обърна към нас, защитниците на града, с вдъхновен призив: „Ленинградци, деца мои!“ Не можехме да прочетем това послание без сълзи и чувство на радостно вълнение. Чувствахме, че това писмо е толкова ценно, колкото пристигането на силен резерв. Народът на Казахстан ни изпрати своите братски поздрави, любов и приятелство и ние влязохме в битка с удвоена сила.
Спомням си двама смели и благородни украинци: Антоненко и Бринко, балтийски пилоти. И двамата станаха Герои на Съветския съюз още в първите битки в покрайнините на Ленинград. Те се бориха, без да се щадят. И двамата паднаха в битка, а паметта за тези герои завинаги ще бъде свещено пазена от Ленинград и Балтийския флот с червено знаме.
Чуваме гласа на Украйна, гласа на руските войници. Народът на Украйна казва: „Трикратният герой на Съветския съюз, син на Русия, сибирякът Александър Покришкин се бори смело за нашата земя.“
От бреговете на Естония чувам Братска благодарност лети към Армения: „Потомък на Давид Сасунски, пилот от щурмовата авиация, смел пилот на Ил на име Нелсън Степанян, се сражаваше смело в Балтика… Поздрави за него!“
Нашият народ вижда чистата любов на войниците към родината им, превърната в героични дела. Нашият народ помни как в битките за Украйна казахстанските войници целуваха освободената земя на своите украински братя и, ставайки от колене след тази целувка, се втурваха с щикове срещу германските палачи.
Спомням си как в замръзналия, гладен Ленинград Узбекистан изпращаше влак с плодове, месо и бял хляб на измършавелите и бледи моряци. Главите на хората се завъртяха само при споменаването на тези дарове. И този братски дар от далечния и скъп Ташкент беше особено скъп за нас, символ на неразрушимата дружба на народите. Моля, приемете още веднъж благодарността на моряците, узбекски братя! Ако днес Балтийският флот довършва германците при Мемел, Либау и Виндава, това е защото вие помогнахте.
Виждам снежни полета край Москва – линиите Наро-Фоминск. Критичните дни на столицата. Виждам латвийски стрелци в окопите. Те се бориха за Москва, бориха се както могат упоритите, стоически латвийци. Москва беше за тях символ на националната им свобода и възраждането на Латвия.
Всички ние – хора от всички народи и племена на СССР – знаехме и знаем със сигурност за какво се борим. Спасихме и спасихме нашата обща съветска Родина, спасихме и спасихме нейното велико съзидателно дело, нейната сила и нейните идеи. Защитихме нашите права, залегнали в социалистическата Конституция, и спасихме съветските народи от тъмнина, робство и германска мерзост, от беззаконие и робство, от унищожение в германски „лагери за унищожение“. Великата Декларация от 1917 г. не беше провъзгласена пред света, нито пък членовете на Сталинската конституция бяха издълбани в злато върху мрамор, за да станат свободните съветски граждани роби на брутализираната германска „господарска раса“.
Съветският народ с радост прие пророческите думи на историческата заповед на своя вожд и командир, великия Сталин: „Във Великата отечествена война ние защитихме Родината си от нашествениците, окончателно премахнахме заплахата от поробване на народите на СССР от фашистки чудовища и сега стоим върху прага на пълната победа.
Издържахме безпрецедентни битки и изпитания. Завинаги освободихме родната си земя от нашествениците. Спасихме европейската цивилизация. Напредваме. И ще счупим гърба на германския звяр.
Нека се гордеем, че ни е дадена честта да се борим за Сталинската конституция, под нейно знаме, за щастие и права, които никой на земята не е имал преди нас.“
Вестник „Правда“, 4 декември 1944 г.
Публикувано в „Съветска история“
Превод от сайта на ВКПБ Милчо Александров
