В ЦК на РКРП се получи писмо от ЦК на КПТ
Уважаеми другари,
Централният комитет на Комунистическата партия на Турция излезе с изявление относно неотдавнашното нападение на РПК в зоната на действие на турските въоръжени сили в Северен Ирак, което доведе до ранени и убити войници. Този случай привлича вниманието към реалните, а не към въображаемите заплахи за сигурността, пред които са изправени работниците в Турция.
По другарски,
Международно бюро на TКП
ЗАПЛАХА ЗА СИГУРНОСТТА OT: ОСМАНИЗЪМ, ИСЛЯМИЗЪМ, КЮРДИЗЪМ, ТУРЦИЗЪМ И ИМПЕРИАЛИЗЪМ!
Вечерта на 12 януари много войници бяха убити и ранени. Нападението не е извършено в границите на Турция, а извън тях.
Знаем, че истинската причина за военното присъствие на Турция в чужди страни, особено в Сирия и Ирак, е ненаситната жажда за печалба на капиталистическата класа.
Освен това знаем, че капиталистическата класа се възползва от безпрецедентната възможност при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), да задоволи своите експанзионистични амбиции; тя успя да преразгледа основните насоки на външната политика на републиката чрез неоосмански подход и по този начин имаше дързостта да създаде основа за оправдаване на своите военни действия и военно присъствие в чужди държави.
Тази кървава игра, която пренебрегва териториалната цялост на други държави, се играе под претекста за „турската сигурност“. Те искат да прокарват граници, необходими за сигурността на страната ни през територията на други държави.
Ние питаме: Турция по-безопасна ли е сега след всички тези години на трансгранични операции?
Може ли подобен външнополитически подход да защити сигурността на турските граници, мира и благосъстоянието на хората, градските центрове, площадите и улиците от бомбени експлозии?
Напротив, тези операции, чиито цели са неясни, чиято продължителност е несигурна, чието съдържание и подробности са скрити от обществеността и които са ограничени от неблагоприятни военни условия, са достигнали точка, в която териториалната цялост на съседните държави, както и безопасността на войниците, са изложени на риск – животът им е пренебрегнат. Турция не може да основава своята сигурност на военното си присъствие в чужди региони, където много регионални и международни сили са въвлечени в жестока конкуренция и конфликти.
Военното присъствие на Турция в чужди държави създава възможности за всякакви агенти на империализма, на джихадистки групи с техните твърдения, че съществуването на Турската република е незаконно, да се укрепят и да продължат дейността си в Турция. Точно както изтеглянето на всички чуждестранни военни бази и персонал е задължително, правителството е също толкова задължено да прекрати военното си присъствие в чужбина.
Вече не е ясно къде започват и свършват границите на Турция с Ирак и Сирия. Ситуацията е доведена до такава степен, че дори може да се каже, че са заличени.
Причината за атаката е ясна: за тези обекти претендира Кюрдската работническа партия (ПКК). Картината на случилото се ясно показва, че подходът, който в най-грубата си форма се свежда до „борба с тероризма“, настоява да се игнорират последствията от продължаването на борбата с ПКК в други страни в продължение на много години. Нещо повече, подобна гледна точка не допуска в дневния ред грешна вътрешна и външна политика, по отношение на Съединените щати, членството на Турция в НАТО или несправедливостите и неравенствата в Турция.
Днес съществуването на ПКК трябва да бъде поставено под въпрос и ПКК трябва да бъде осъдена по отношение на нейната политическа стратегия, цели, съюзници и методи. Добре познатите практики на правителството на ПСР (Партията на справедливостта и развитието) и несправедливостите, понесени от кюрдите в миналото и до днес, не могат да оправдаят съществуването на този факт.
Политическата власт, която е решена да не поеме никаква отговорност за смъртта на войниците ни, също е длъжна да обясни къде и защо са изпратени нашите младежи. Няма да позволим сериозните проблеми на Турция да бъдат загърбени и скрити под претекст „борба с тероризма“.
Онези, които се борят срещу основаването и съществуването на република в Турция, от една страна, се позовават на Севър (които имат предвид Севърския мирен договор между Антантата и нейните съюзници, от една страна, и Османската империя, от друга, подписан на 10 август , 1920 г. в Севър – бел. на ред.) , и действат в съответствие с него, съгласявайки се с Лозана (вероятно имат предвид международната конференция в Лозана през 1922-1923 г. за мирно споразумение след Първата световна война – бел. на ред.), а от друга страна, те се връщат при османския султан Абдулхамид и се крият зад историята за „регионална власт“. Тези, които са врагове на републиката, ясно споделят общия мироглед на османизма.
Широките слоеве от обществото са въвлечени във фалшиви идеологически асоциации като турцизъм, ислямизъм и кюрдизъм и теглят Турската република към разпадане.
Цената за ангажиране на левицата, за присъединяване или симпатизиране на някоя от тези идеологически тенденции под една или друга форма ще бъде много висока.
Експанзионистичният рефлекс на турския капитализъм, смесен с неоосманската идеология, се превърна в лицемерна доктрина за „сигурност“, която легитимира турската намеса във вътрешните работи и суверенните права на други страни.
Сигурността на нито една държава не може да бъде физически гарантирана от границите на друга държава. Тази позиция е не само принципна, но и кореспондира с конкретната реалност. Военното присъствие на Турция в Сирия и Ирак заплашва сигурността на страната ни. Правителството на ПСР крие от нашия народ какво означава Турция да поддържа военно присъствие в тези страни без съгласието на правителствата на тези две страни.
Истинската причина за военното присъствие в чужди държави, което се оправдава със сигурността на страната, е търсенето на печалби от големите компании в Турция. Днес значителна част от капиталистите, които правят големи пари в кюрдския регион на Ирак, имат „националистически“ тенденции. За турските компании, които искат да участват във възстановяването на Сирия утре, решаващият фактор ще бъде напълването на собствените им хазни, а не сигурността на Турция или нашия народ.
Достатъчно! Проблемът ще ни струва твърде скъпо, за да оставим решението на два или дори три светогледа, които се представят така, сякаш са противопоставени един на друг, но всъщност се хранят взаимно.
Няма да позволим повече нашите млади хора да бъдат жертвани за империалистически амбиции, няма да позволим турски, кюрдски и ислямистки джобове да въвлекат народа на Турция в процес, който може да бъде много опасен, няма да позволим националистическа реторика, основана на омразата да отчужди турското общество от реалността!
Ние ще променим експлоататорската социална система, която доминира в Турция. Но ние никога няма да позволим Турската република да бъде обявена за нелегитимна, да бъде третирана като политическа единица, която трябва да бъде премахната.
Днес всички прокюрдски, протурски и проислямистки ориентации в Турция съвместно допринасят за процеса, който ще доведе до загуба на легитимност на Турската република.
Нашият дълг тук е да защитим ценностите, които ще обединят цялата страна, нашите трудови хора, оставяйки настрана много малкото малцинство в тази страна, тоест експлоататорите и паразитите. Турската комунистическа партия (TKP) ще си каже думата в тази посока и няма да бъде част от деструктивния дискурс, който заплашва нашия народ и страната ни. Именно тази гнила социална система на експлоатация трябва да унищожим.
Изказваме съболезнования на пострадалите…
13.01.2024 г
Комунистическа партия на Турция
Централен комитет
От редакторите на сайта: Ние винаги много внимателно следим позицията на КПT, считайки нашите другари за безусловно последователни интернационалисти. Но не винаги сме съгласни с оценките на турските другари както за ситуацията с войната в Украйна, така и конкретно за позицията на Работническата партия на Кюрдистан и изграждането на отношения с кюрдското движение. Другарите заявяват, че „Днес съществуването на ПКК трябва да бъде поставено под въпрос и ПКК трябва да бъде осъдена по отношение на нейната политическа стратегия, цели, съюзници и методи. Добре познатите практики на правителството на ПСР и несправедливостите, понесени от кюрдите в миналото и настоящето, не могат да оправдаят съществуването на този факт.
Просто казано, другарите гледат на ПКК просто като на терористична организация, подобно на правителството на Ердоган. По-рано сме изразявали несъгласие с такова опростяване. Те говореха за някакво недоразумение между другарите за диалектиката на изграждането на общата борба. Между другото, ние се позовахме на опита на болшевиките и диалектическото разбиране на принципа на Ленин за правото на нациите на самоопределение.
Турските другари, попитани за правото на кюрдския народ да създаде национална държава, изглежда правилно отговарят, че трябва да победим капитализма заедно, а при социализма няма да има нужда да се разделяме, да създаваме отделна кюрдска държава и т.н. Въпреки това би било честно да напомним на турските другари, че болшевиките веднага признаха правото на народите на самоопределение и затова националните малцинства на Руската империя с голямо желание и доверие се присъединиха към общата борба за социализъм, упорито участваха в Гражданската война и след победата на съветската власт в мнозинството си те изразиха желанието си да живеят като общо семейство в държавата на работниците – Съветска Русия, а след това в СССР.
Това е диалектиката на интернационализма и общата класова борба. Това е полезно да се знае и да се вземе предвид в съвременната борба.
15 януари 2024 г
Превод Милчо Александров
