ОТНОСНО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

plenum

Понеже на Балканите отново се вихри национализъм от най-умерения, до най-яростно шовинистичния и понеже, във връзка с това, се сипе всякакъв боклук върху историята на Българската комунистическа партия – редакцията на в-к. „Комунистическа правда”ми възложи да публикувам документи, които правилно отразяват развитието на Македонския въпрос свързан с нея. А след това, да направя кратък коментар.

(Милчо Александров)

 

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

ДОКЛАД

ПРЕД XVI ПЛЕНУМ НА ЦК НА БРП(к)

(12 юли 1948 г.)

Разширеният пленум на ЦК с участието на секретарите на околийските комитети, който се състоя на 27 юни 1948 година, обсъди и одобри резолюцията на Информбюро по положението в Югославската комунистическа партия, както и доклада на нашата делегация на това съвещание и взе редица практически мерки за разясняване в нашата партия, в Отечествения фронт и всред народа на кризата в ЮКП, нейните причини, пътищата и средствата за изхода от нея. Освен това, разширеният пленум натовари Политбюро на ЦК да подготви предложение за ония изводи и поуки, които нашата партия и нейното ръководство трябва да извлекат от решенията на Информбюро и особено от критиката на ЦК на ВКП(б) на грешките и отклоненията от марксизмо-ленинизма на югославските ръководители.

В изпълнение на това поръчение на разширения пленум Политбюро предложи на сериозна преценка дейността на партийното ръководство, състоянието на партията и допуснатите сериозни грешки и слабости. Чрез една откровена критика и самокритика, без оглед на лицата, Политбюро извлече единодушно редица важни изводи и поуки за нашата партия, формулирани в раздадената вече проекторезолюция, които то предлага на обсъждане и решение от Централния комитет.

Аз ще се спра само върху по-важните пунктове на проекторезолюцията, които се нуждаят от известно разяснение и обосноваване, тъй като редица други пунктове са достатъчно ясни сами по себе си.

В ръководството на нашата партия не е имало никакви колебания и съмнения по въпроса за ръководната роля на ВКП(б) и Съветския съюз в демократическия лагер, за единния фронт на България със Съветския съюз, със страните на народната демокрация и с демократическите движения в капиталистическите страни. За ръководството на нашата партия ръководната роля на ВКП(б) и Съветския съюз винаги е била безспорна истина и то е възпитавало цялата партия, а чрез нея и всички трудещи се, в духа на безпределна любов, преданост и вярност към ВКП(б), Съветския съюз, към другаря Сталин, като гениален учител и вожд на трудещите се от целия свят, в духа на нерушима международна солидарност в борбата против империализма, за демокрация и социализъм.

Ръководството на нашата партия винаги е било убедено в необходимостта от укрепване ръководната роля на работническата класа и нейния комунистически авангард в лицето на нашата партия и сериозно е работило за това укрепване.

Несъмнените успехи на нашата партия в изграждането на народната демокрация, във възстановяване на народното стопанство и преустройството му на нови социалистически начала свидетелствуват, че провежданата от Централния комитет на нашата партия политическа линия в основата си е била правилна.

Но правилността на нашата политическа линия и постигнатите положителни резултати не означават, че ние не сме допускали грешки, че няма сериозни слабости и недостатъци в нашата партия и в партийното ръководство. Тия слабости и недостатъци в общи линии бяха изложени по поръчение на Политбюро от нашата делегация в съвещанието на Информбюро. В доклада на делегацията между другото, се казва: „Ние открито ще признаем пред съвещанието, че и у нас в партията далеч не всичко е благополучно. Ние сме твърде доволни, че обсъждането на югославските грешки ни дава възможност със смела болшевишка критика и самокритика да покажем нашите собствени грешки и недостатъци и да вземем мерки за тяхното отстранение.

Така например, ние също не можем да кажем, че вътрешнопартийната демокрация у нас се намира на нужната висота, въпреки че у нас всяка година се провежда в цялата партия отчетно-изборна кампания. Критиката и самокритиката, без оглед на лицата, още не е станала напълно основно движеща сила на партийното развитие отгоре до долу, макар че ние много говорим за това. В самия ЦК в това отношение не може да се каже, че положението е напълно благополучно и че ЦК всякога работи като здраво сплотен колектив. Ние още не сме се простили окончателно с методите на командуването на партийните организации и не всякога умеем да развиваме и да се вслушваме в колективния ум и опит на партията. Именно с това подценяване на партията като колективно цяло и самодейна организация може да се обясни фактът, че досега – четири години след излизането от нелегалност и повече от 20 години след последния конгрес на партията – ние не намерихме възможност да свикаме партиен конгрес, ограничавайки се със свикването на разширени пленуми на ЦК и на партийни конференции.

Не съвсем благополучно стои работата у нас и що се отнася до състава на партията. Ние можем да кажем, че от гледна точка на състава си нашата партия не отговаря напълно на изискванията на марксизмо-ленинизма за включването в партията на най-прогресивните елементи на работническата класа и трудещите се. В партията има немалко такива членове, които всъщност биха могли да бъдат само кандидати за партийни членове и които не са в състояние да изпълнят ролята на авангард. Излизайки от нелегалност и вземайки властта, нашата партия широко разкри вратите си за трудещите се, тя започна да приема масово в редовете си нови членове, без да се придържа всъщност към строгото съблюдаване на партийния устав, отмени кандидатския стаж. Ние направихме това съзнателно, защото към нашата партия, в резултат на войната и събарянето на фашистката диктатура, в резултат на героичната борба на самата партия се устремиха огромни маси трудещи се, за първи път пробудени за политически живот. Ние решихме, че не трябва да поставяме пречки на тоя стремеж. Ние се бояхме, че ако откажем да приемем в партията масата съчувстващи и стремящи се към нея трудещи се, тя, тая маса, може да стане обект на въздействие от други политически партии, влизащи в Отечествения фронт, които, разбира се, не правеха никакъв подбор при приемане на членове. Ние решихме да приемем в партията колкото е възможно по-голям брой трудещи се, макар и политически още неподготвени да играят ролята на авангард, с цел вече в самата партия, опирайки се на старите кадри, да се заемем с тяхната идейно-политическа подготовка и възпитание. В един кратък срок партията увеличи своя състав 20 пъти (от 25 хиляди на 500 хиляди). Но работата по идейно-политическото възпитание на партийните членове не можа да даде изведнъж своите резултати. Тя се оказа твърде трудна и изискваща по-продължително време. Поради това, въпреки взетите мерки (разширяване мрежата от партийни школи и курсове, просветни събрания, кръжоци, лекции, беседи), идейно-политическото равнище на партийните членове все още стои далеч от нарасналите нужди по осъществяване ръководната роля на партията, на нейната политика, особено по места. Поради това има не малко такива партийни членове и дори цели първични партийни организации, главно в селата, които не изпълняваха, а в редица от тях и досега по същество не изпълняват своята роля на авангард, влачат се в опашката на събитията, стават изразители на назадничави настроения и не само не се борят срещу трудностите, но понякога сами подкопават трудовата и държавната дисциплина. Факт е, че не малко членове на нашите селски партийни организации миналата година, когато правителството трябваше да приложи някои извънредни мерки за осигуряване събирането на държавните нарядни храни, саботираха тези мерки, дори заставаха начело на противодействията срещу тия мерки.

Наред с честните и предани хора в нашата партия, като управляваща партия, влязнаха и случайни, гнили, кариеристични елементи, които се стремят да използуват партията за лични и користни цели. Подобни елементи създават около себе си в организациите нездрава атмосфера, отслабват дисциплината, разпространяват бацилите на разложението. Не са редки случаите на „боледуващи” организации, раздирани от ежби, от борбата на отделни групи за разпределяне на постове.

Очевидно, подобни явления не трябва да имат място в партията – авангард на трудещите се. Подобни явления трябва колкото се може по-скоро да се ликвидират, да се очисти партията колкото е възможно по-пълно от всякакви чужди, случайни, гнили, кариеристични елементи.

Ние смятаме линията на нашата партия, провеждана от ЦК начело с др. Георги Димитров от 9 септември 1944 г. до днес, за правилна в основата си, и това най-добре се вижда от резултатите.

Нашата партия постигна сериозни успехи в сплотяването около себе си на демократичните сили, в утвърждаването на своята ръководна роля в народната демокрация у нас. Под ръководството на нашата партия бяха разгромени силите на реакцията, от Отечествения фронт бяха отстранени десните елементи. В резултат на упоритата и продължителна работа на нашата партия Отечествения фронт се превърна в масова обществено-политическа организация с общопризната в нея ръководна роля на комунистите, с обща дисциплина и програма, осъществяването на която води към създаването основите на социалистическата икономика на България. Цялата дейност на съществуващите у нас демократични организации се поставя по такъв начин напълно под ръководството на нашата партия и спомага за по-нататъшното укрепване на нейната ръководна роля в държавата. Ние смятаме това за много голям наш успех.

Правилността на общата партийна линия, обаче не означава, че ние не сме допускали грешки. Ние имахме грешки и понякога доста големи. Тия грешки също така вървят главно по линията на подценяване неизбежността от изострянето на класовата борба в преходния период от капитализма, по линията на илюзията за възможността от смекчаването на тази борба при нашите условия. Ние не бяхме напълно наясно по отношение на перспективите и темповете на нашето движение към социализма. У нас вие ще намерите в различни времена формулировки за така наречените „патриотични” индустриалци и търговци, които уж ще съумеят да съчетаят своите интереси и интересите на работническата класа и държава (по-късно, разбира се, ние експроприирахме и тия „патриотични” индустриалци и търговци), за хармоничното съчетаване на държавния, кооперативния и частния сектор от производството, за това, че у нас нямало уж вече никакви антагонистични елементи между работническата класа и селячеството (и при това при преобладаващото господство на дребното селско производство) и т.н.

Тия илюзии за възможността за мирно развитие бяха причина за това, че ние забавихме разгромяването на злостната опозиция и особено вземането на решителни мерки спрямо дясното крило на звенарите, начело с бившия военен министър Д Велчев, който се оказа заклет враг на народната власт и създаде своя заговорническа организация в армията.

У нас се получаваше така, че на практика ние обикновено биехме по-здраво по класовия враг отколкото в нашите теоретически формулировки.

Ние никога няма да забравим оная неоценима и съвременна помощ, която нашата партия получаваше от великата болшевишка партия, преди всичко лично от др. Сталин – указанията, съветите, предупрежденията и разясненията по въпросите за основните пътища, за темповете и перспективите на нашето развитие, за тактиката и организацията на борбата на нашата партия като ръководна сила на народната демокрация.

Все пак нашите  грешки в редица случаи водеха до забавяне темповете на нашата борба и придвижването напред. В някои пък случаи ние забягвахме твърде много напред, както това следователно стана с формулировката за пълното ликвидиране на антагонистичните класи.

Ние проведохме у нас в най-широк мащаб национализация на индустрията (90% от цялата индустрия се намира в ръцете на държавата), на банковото и застрахователно дело, на едрата външна и вътрешна търговия. Ние проведохме редица мероприятия за ограничаване на кулака (установихме максимума за частното земевладение на 20 хектара, изкупихме едрия селскостопански инвентар, взехме мелниците и другите индустриални предприятия от кулаците, с помощта на които кулакът експлоатира и граби селяните, затворихме кулашките кръчми, изтласкваме с помощта на кооперацията кулака като закупчик на селскостопанските произведения и т.н.). Но все пак кулакът като важен производител на зърнени храни на пазара си остава и неговата роля в това отношение далеч още не може да бъде изпълнена от селскопроизводителните кооперации. Главната фигура и в нашето село си остава все още частният дребен стопанин. При тая обстановка да се говори за липсата на класов антагонизъм между тружениците от града и тружениците от село – това значи да се създават вредни и опасни илюзии, да се подценява класовият враг в лицето на кулака.

Говорейки за нашите немалки успехи, ние обаче не трябва никога да забравяме каква огромна роля в постигането на тия успехи изигра и играе непосредствената подкрепа на Съветския съюз. Фактът за престоя в нашата страна в повече от три години частите на освободителната Съветска армия сам по себе си извънредно много ни облекчи възможността сравнително бързо и основно да разгромим силите на реакцията, да вземем в свои ръце всички важни командни постове в държавата, да утвърдим напълно нашата ръководна роля. Благодарение на това, слабостите и недостатъците, каквито ги имаше в партията и които бяха неизбежни, като се има предвид, че на 9 септември 1944 година партията за първи път взе властта и пристъпи към разрешаване на съвършено нови за нея много сложни задачи по преустройването на обществото на народнодемократични и социалистически начала, изобщо не се отразиха върху общия положителен резултат на провежданата от партията политика. Но ако в страната не бяха частите на Съветската армия, които със самото си присъствие сковаваха реакцията, отнемаха и́ всяка охота за сериозна проява против народната власт, трудностите на нашето развитие щяха да бъдат несравнено повече, слабостите и недостатъците на партията биха се отразили в по-големи мащаби и биха се отразили и върху общия резултат на борбата.

Ето защо, ние нямаме никакво основание да се възгордяваме от постигнатите успехи, да се успокояваме, да подценяваме нашите слабости и недостатъци. Ние трябва да мобилизираме всичките си сили, за да преодолеем колкото е възможно по-скоро тия слабости и недостатъци, да заздравим и разширим по-нататък нашите завоевания в предшествуващия период, да укрепваме непрестанно партията като боеви и преден отред на трудещите се.

С още по-голяма енергия отколкото досега, извличайки всички уроци от югославския случай, ние трябва да възпитаваме всички партийни членове в непоколебима вярност към Съветския съюз, към великия наш учител и вожд др. Сталин.”

В доклада на нашата делегация на съвещанието в Румъния е изнесено единодушното мнение на Политбюро за слабостите и недостатъците в нашата партия и в нейното ръководство. На сегашния пленум на ЦК ние трябва да задълбочим и конкретизираме тази самокритика, за да можем да избегнем в бъдеще грешки и слабости, каквито сме допускали досега.

Колкото и значителни да са нашите досегашни постижения, ние трябва винаги да помним указанията на Ленин и Сталин против главозамайването от постигнатите успехи и за отношението на комунистическите партии към своите собствени слабости и допуснати грешки.

„Всички революционни партии, които досега са загивали – казва Ленин, – са загивали, защото са се възгордявали и не са умеели да видят в какво е тяхната сила, боели са се да говорят за своите слабости. А ние няма да загинем, защото  не се боим да говорим за своите слабости и сме се научили да преодоляваме слабостите.”

„Отношението на Комунистическата партия към грешките – казва пак Ленин – е един от най-важните и сигурни критерии за сериозността на партията и за изпълнението от нея на дело на задълженията и́ към своята класа и към трудещите се маси. Открито да се признае грешката, да се разкрият нейните причини, да се проанализира обстановката, която я е породила, да се обсъдят внимателно средствата, за да се поправи грешката – ето това е признак на сериозна партия, това е изпълнение от нея на своите задължения, ето това е възпитание и обучение на класата, а след това и на масата.”

Кризата в ръководството на Югославската комунистическа партия и критиката на ЦК на ВКП(б) и Информбюро на грешките и отстъпленията на югославските ръководители от марксизмо-ленинизма ни дадоха нов повод да се вгледаме по-издълбоко в нашата собствена работа, да я подхвърлим на проверка и преценка, да видим по-добре нашите слабости, недостатъци и грешки и с помощта на критиката и самокритиката да разкрием техните причини, корените им, да набележим средства и мерки за тяхното решително преодоляване, за да разширим и заздравим завоеванията, да укрепим още по-добре нашата партия, нейната ръководна роля в народната демокрация у нас, да ускорим нашето развитие напред по пътя към социализма.

На 9 септември 1944 год. нашата партия стана управляваща партия и пред нея, като ръководна сила, се изпречиха за разрешение съвършено нови и много сложни задачи. Тя стана управляваща партия заедно с други демократически партии в средата на които съществуваха, силни десничарски крила. Трябваше да се проведе и завърши успешно Отечествената война против германските завоеватели, да се сключи мир и да се отстои независимостта на страната и нейния държавен суверенитет, да се поведе борбата по разгрома на фашизма докрай, да се сложат основите на народнодемократическия режим, да се възстанови разстроеното от фашисткия режим, от германското грабителство и войната народно стопанство, да се укрепят позициите на Комунистическата партия в държавата. Цялата обстановка непосредствено след 9 септември 1944 год. носеше отпечатъка на обстоятелството, че България беше страна победена. Трябваше да се държи сметка за това положение, както и за факта, че войната не беше още свършена и че тя се водеше от коалицията между СССР, Великобритания и САЩ.

В тази обстановка нашата партия осъществяваше политика на максимално обединение на всички антигермански и патриотични сили. Тя зовеше под знамето на Отечествения фронт не само работниците, всички селяни, занаятчии, народна интелигенция, но и демократическите елементи из средата на буржоазията. С оглед на задачите, които тя тогава практически разрешаваше, това беше правилен и целеобразен ход.

Но факт е, че нашата партия и по-късно, след като беше приключена войната, след като нашата страна получи мирен договор и нейната независимост беше отстояна, допусна забавяне на разгрома на реакционната опозиция, продължаваше да говори за възможности да се съчетават интересите на капиталистическите елементи с интересите на работническата класа при създалите се у нас условия. Тя забави провеждането на решителни мероприятия по отнемане икономическата база на капиталистическата реакция, не си изработи своевременно ново отношение към различните слоеве на селото, което трябваше да ориентира партията към последователна политика на ограничение капиталистическите елементи в село, към неизбежното изостряне на класовата борба. Това показва, че нашата партия, в лицето на своето ръководство, нямаше достатъчно ясна представа за перспективите и темповете на нашето развитие след 9 септември 1944 год., не беше въоръжена с издържан докрай марксистко-ленински анализ на извършения на 9 септември обществен прелом и на произтичащите от него на различните  етапи от развитието на революционно преобразователния процес задачи на партията. Нашето партийно ръководство закъсня да внесе необходимата яснота от гледището на марксизмо-ленинизма за характера на така наречената отечественофронтовска ера, т.е. за пътищата и особеностите на нашето движение към социализма в условията на народната демокрация. То и досега не е осигурило за партията марксистко-ленинска теоретическа разработка на основните проблеми на нашата политика. Нашите теоретически обобщения в много отношения носят случаен характер. Този факт говори за сериозната теоретическа слабост на нашата партия и на нейното ръководство. Когато ние проследяваме нашата работа и политика през последните две-три години, ние наистина виждаме колко далеч назад от практиката изостава нашата теоретична мисъл. Ние например национализирахме предприятията на индустриалците, когато стана съвсем очевидно, че всяко по-нататъшно отлагане спъва нашето движение напред, без да се считаме с нашите собствени теоретически формулировки за възможността от съчетанието на техните интереси с интересите на държавата. Това показва, че на дело ние действително биехме по класовия враг по-силно, отколкото в нашите теоретически обобщения. Но то показва, че ние недостатъчно сме умеели да приложим марксистко-ленинското учение в нашите условия, че не сме направили необходимото, за да осигурим правилното му приложение в много важни случаи.

Никакви опити за ревизия на основните положения на марксизмо-ленинизма в нашето ръководство, разбира се, не е имало. Но от страна на ЦК са давани недостатъчно издържани в марксистко-ленинско отношение формулировки. Голяма слабост на нашето ръководство е не особено сериозното му отношение към теоретическите формулировки. Често по важни въпроси тия формулировки се дават импровизирано и случайно. Причината за всичко това лежи на първо място в обстоятелството, че тези въпроси обикновено не са обсъждани и решавани колективно от Политбюро и ЦК – една вредна практика, на която безусловно и час по скоро трябва да се тури край. Увлечени в текуща практическа работа в управлението на страната, ние силно подценихме необходимостта от колективно теоретическо разработване в духа на марксизмо-ленинизма на основните проблеми на нашата политика, а им давахме обикновено случайно и частично разрешение, и, разбира се, в много случаи с непрецизни, едностранчиви или направо погрешни формулировки. Такива погрешни формулировки например са формулировките за хармоничното съчетание на трите сектора в народното стопанство, за възможността от смекчаване на класовата борба в преходния от капитализма към социализма период, за предпочитането на нашия, българския, път към социализма пред съветския и др. Изоставането на нашата теоретична мисъл от практиката крие в себе си огромни опасности. Централният комитет на нашата партия трябва на това заседание да констатира определено подценяване на теоретическите проблеми, на своевременния и зрял марксистко-ленински анализ на обстановката в страната, допуснато от ръководството на партията, и да набележи мерки, за да бъде преодоляна тази много опасна слабост.

„Може да се каже с увереност – казва др. Сталин, – че ако ние бихме могли да подготвим идеологически нашите кадри от всички отрасли на живота, да ги калим политически до такава степен, че те да могат свободно да се ориентират във вътрешната и международна обстановка, ако ние бихме могли да ги направим напълно зрели марксисти-ленинци, способни да решават без сериозни грешки въпросите на ръководството на страната, ние бихме имали всички основания да смятаме, че девет десети от всичките наши въпроси са вече разрешени.”

Трябва добре да помним това указание на др. Сталин, което с всичка сила се отнася и до нашата партия.

Главната причина за редица наши грешки е, несъмнено, подценяването на неизбежността от изостряне на класовата борба в преходния от капитализма към социализма период при нашите условия, както и надценяване силите на реакцията и подценяване силите на работническата класа и трудещите се маси.

Няма съмнение, че известни илюзии за възможността от смекчаване на класовата борба при нашите условия ни доведоха до сериозни грешки, от които особено важни са забавяне с вземане на Военното министерство в наши ръце, забавяне с отстраняване на Дамян Велчев като военен министър, забавяне с чистката в армията, бавното и нерешително провеждане на чистката във Външното министерство и дипломацията, забавяне на разгрома на Никола Петковата опозиция.

Друга много важна слабост на нашата партия е тази, че в нея критиката и самокритиката, без оглед на лицата, още не е станала основна движеща сила на нейното развитие. Ние много приказваме за критика и самокритика, но не сме създали още необходимите условия за нейната благотворна проява. Нещо повече: има в партията и партийните ръководства много случаи на задушаване на критиката. Не може да има действена полезна самокритика и критика, ако колективно не се обсъждат и решават важните партийни и държавни въпроси, ако не се вслушваме в колективния ум и опит на партията. Ние много сме грешили в това отношение. Преди всичко Централният комитет на партията не работеше като здраво сплотен ръководен колектив. Политбюро не винаги слагаше за обсъждане и решаване в ЦК важните партийни и държавни въпроси, не информираше редовно и пълно членовете на ЦК за своите решения. Ние все още не бяхме се простили окончателно с методите на командуване на партийните организации, не развивахме последователно вътрешнопартийната демокрация, подценявахме партията като самодейна организация.

Централният комитет на партията трябва да приеме редица мерки за развитието на пълна вътрешнопартийна демокрация, като се осигури възможността на партийните организации да заживеят пълнокръвен живот, ликвидирайки всички остатъци от методите на командуването, широко развивайки критиката и самокритиката, като се почне от Централния комитет и се стигне до ръководствата на първичните партийни организации, върху основата на колективността и активното участие на всички партийни членове в обсъждането и решаването на партийните въпроси.

За тази цел трябва да бъде укрепен, преди всичко самият Централен комитет, да се създаде и осигури здрава колективност в неговата работа, да се издига все повече неговия авторитет пред партията, като нейно колективно ръководство.

Особено остро стои пред партията проблемата за бдителността по отношение на враговете. В резултат на недооценката на неизбежното изостряне на класовата борба значително бе притъпена тая тъй необходима зорка и постоянна бдителност.

Трябва да се отбележи, че и официалното признаване на ръководната роля на нашата партия в Отечествения фронт и в управлението на държавата подхранва в известни звена на партията и държавния апарат самоуспокояване и подценяване на необходимостта от най зорка бдителност по отношение враговете на народната власт и нашата партия. Често ние, и много от ръководителите, забравяме, че ако на повърхността видимо въобще е спокойно, че ако няма особени публични вражески проявления, то толкова по-усърдно, яростно и коварно враговете действуват по всички скрити канали за изграждане на конспиративни центрове, организиране терористически и диверсионни банди, за подготовка и извършване на саботажи, пожари, убийства и пр. И тая дейност на враговете ще става толкова по-ожесточена, колкото повече засягаме буржоазно-капиталистическите елементи с нашите стопански и други преобразования и мероприятия. До колко ниско стои бдителността, освен много други факти, най-ярък пример е отвличането на наш пътнически самолет в Турция от една банда от бивши военни летци, които въобще не са имали право да пътуват в самолета.

Нужно е да се вземат изключителни мерки за бързото мобилизиране на бдителността на цялата партия, на Отечествения фронт и всички обществени и държавни органи, за да се пресече навреме развиващият се бандитизъм против народната власт, да се запази от сериозни поражения народното стопанство и да се избягнат скъпи човешки жертви, които инак партията и народът ни биха понесли.

Пленумът на Централния комитет на нашата партия не може да не констатира във връзка с кризата в Югославската комунистическа партия и антисъветската и антимарксистка позиция на югославските ръководители, че ние, като най-близки съседи на Югославия, свързани с най-тясно сътрудничество с югославските комунисти, не проявихме необходимата прозорливост спрямо тези ръководители, отнасяхме се безкритично към тях, макар някои техни прояви да ни даваха основание за критично отношение. Ние не следяхме отблизо политиката и дейността на югославските ръководители, с които се канехме да осъществим федерацията на южните славяни. Именно благодарение на липсата на точно и близко познаване на провежданата от югославските ръководители политика, на сляпо доверие към тях, се обяснява и известно вредно влияние, което тяхната политика оказа и върху политиката на нашата партия. Това вредно влияние се отрази особено при преустройката на Отечествения фронт и на държавния апарат. Прехвърлянето на партийни кадри в държавния апарат и Отечествения фронт стана по такъв начин,че донесе известно несъмнено отслабване на партийното ръководство – в центъра и по места.

Създаването на Единната обществено-политическа организация е, безспорно, един голям наш успех. Но това не значи, че ние не се поувлякохме малко, когато формулирахме, че и нашата партия ще върши публичната си политическа дейност от името на Отечествения фронт. Тази формулировка води към известно скриване лицето на партията пред трудещите се маси и затова е погрешна. Ръководната роля на нашата партия в Отечествения фронт, официално призната от нашите съюзници, трябва да бъде ясна и несъмнена за масите и всичко, което пречи за такава яснота, трябва да бъде отстранено. То е в интерес на самия Отечествен фронт, в интереса на правилното развитие на нашата народна република по пътя на социализма.

Би било много опасно, ако във връзка с критиката срещу грешките на ЮКП някои другари отидат в другата крайност – да се дезинтересират от работата на единната организация, да я оставят в чужди ръце и да се превърне тя в организационен център на антикомунистическите и реакционни сили. Толкова повече това е опасно, като се има предвид, че такава дезинтересираност от работата на единната организация съществува в средата на нашата партия на много места.

Ние бихме направили много опасна и вредна грешка, ако бихме поставили под съмнение и под дискусия Отечествения фронт като единна обществено-политическа организация.

Събранията на Единната обществено-политическа организация трябва да бъдат по-редки, за да не се пречи на работата на партията, но в Единната обществено-политическа организация нашите хора трябва да участват активно, за да държат здраво в ръцете си ръководството и́ и да не позволяват попадането и́ под дребнобуржоазни и враждебни влияния. Ударението в отечественофронтовските организации трябва да се постави върху политическата просвета на масите, разясняване политиката на правителството и мобилизиране на масите за активно сътрудничество в провеждането на тая политика. Масовите организации трябва да се ръководят политически направо от партията чрез комунистите в техните ръководства.

Без да обсъждаме сега изцяло позициите на нашата партия по македонския въпрос, все пак ще трябва да се спра накратко на въпроса за положението в Пиринския край.

Ние винаги изхождахме от близката перспектива за федерирането на Народна република България с Федеративна народна република Югославия, за създаване федерация на южните славяни. Обединението на македонското население от Пиринския край с Македонската народна република ние считахме, че може да стане единствено в рамките на федерацията, когато би се извършило и възвръщането на Западните покрайнини към България. Дотогава Пиринския край остава под суверенитета на нашата страна, а Западните покрайнини под суверенитета на Югославия, като се осигури за населението от двата края културна автономия.

Това бе потвърдено миналата година и на срещата в Блед между нас и югославските ръководители.

То бе потвърдено и през пролетта на тази година (месец февруари), когато бе установено, че трябва да се ускори създаването на федерацията, тъй като, колкото по-скоро би била създадена тя, толкова по-малко трудности ще срещнем в международно отношение.

Югославците се съгласиха и обещаха да предприемат необходимите мерки в това направление и да се организира една близка среща между нас и тях. На 14 март т.г. обаче нашият ЦК получи от Югославския ЦК следната телеграма: „Ние сме осведомени, че някои от вашите дейци доста нашироко говорят, че след 2-3 месеца ще има федерация между Югославия и България.

ЦК на ЮКП смята, че сега е още много рано да се говори за федерация. С нашите проекти ще запознаем др. Димитров по време на неговото пътуване за Чехословакия.”

Във връзка с това ЦК на БРП(к) се споразумя с югославските ръководители да стане среща между представителите на двата централни комитета в Белград в края на април при завръщането на нашата правителствена делегация от Прага. Но в момента на тръгването на нашата делегация от Прага (25 април т.г.) се получава от Тито бърза телеграма, с която се отказва тая среща.

Оказа се, че югославските ръководители са били неискрени не само в отношенията си към ВКП(б) и Съветския съюз, но и към нашата партия.

Водейки такава политическа игра по въпроса за федерацията, югославските ръководители, и специално македонските, усилваха своята работа за присъединяване на Пиринския край към Македонската народна република (респ. към Югославия). Те наводняваха Пиринския край със свои емисари, организатори на книжарници и пр., които провеждаха тяхната тяснонационалистическа политика. Благодарение на наши собствени опущения и недоглеждания, те превърнаха тоя край, съставна част от България, в край, фактически ръководен от Скопие. Така се получи създаването на недопустимото положение в Пиринския край на държава в държава.

Особено провокационна бе речта на Кулишевски на конгреса на Македонския народен фронт. Обвинявайки нашата партия във великобългарски шовинизъм, той издигна лозунга за незабавно присъединяване на Пиринския край към Македонската народна република, без да каже нито една дума за федерацията на южните славяни. Емисарите на Кулишевски широко разпространиха тая реч в Пиринския край.

По тоя случай ЦК счете за нужно срочно да се обърне към нашите партийни организации от Пиринския край с едно нарочно писмо, в което между другото се казваше: „Изказванията на министър-председателя на Македонската народна република, Лазар Кулишевски, относно положението в Пиринския край са необосновани и в сегашната международна обстановка явно вредни. Не случайно реакционната американска и английска преса използуваха тия изказвания на Кулишевски, за да предприемат кампания за всяване на смут в средата на демократичните средата на демократическите среди в Европа и Америка, които съчуствуват на идеята за федериране на Народна република България и Федеративната народна република Югославия. Не случайно гръцките монархо-фашисти посрещнаха тия изказвания с нескрита радост.

Изказванията на Кулишевски, независимо от неговите лични намерения, са мечешка услуга на нашето общо дело. Една публична полемика по тях обаче сега би увеличила само нанесената пакост. Ето защо ЦК предлага да се разясни на партийния актив непосредствено следното:

  1. Отечественият фронт, особено нашата партия, не може да търпи и не търпи в своите среди активисти, които биха провеждали великобългарска политика за „велика България”. Отечественият фронт и нашата партия водят систематически идеологическа борба за изкореняването на последните остатъци от великобългарския шовинизъм. При констатиране на прояви на великобългарски шовинизъм съществува възможност за тяхното ликвидиране.
  2. Македонското население в Пиринския край се ползува с всички права наравно с другите граждани в нашата народна република и затова просто нелепост е да се говори за някакво „освобождение” на македонците от тоя край.
  3. Българският език, на който говори мнозинството от македонското население, не представлява никаква сериозна пречка за развитието на македонското съзнание и още по-малко за неговото бъдещо присъединяване към Македонската народна република. Спорът около езика не подобава на марксисти-комунисти, тъй като той може да бъде полезен само за враговете на нашите народи.
  4. На основание на всички досегашни съглашения между нашата партия и Югославската компартия ние стоим на единствено правилната позиция, че присъединяването на Пиринския край към Македонската народна република, което очевидно някои скопски ръководители са склонни да поставят за непосредствено практическо разрешение, може да бъде извършено само в рамките на федерацията, и то едновременно с присъединяването на Западните покрайнини към България. Дотогава Пиринският край ще се намира под суверенитета на Народна република България.
  5. Въпросът за обединението на македонците от Пиринския край и македонците от Македонската народна република е свързан и подчинен на въпроса за федерацията.”

Това писмо на ЦК на БРП(к) целеше главно да внесе необходимата яснота по въпроса, за да се избегне възможното разделение в средата на македонците комунисти за и против обединението.

Няма съмнение, че националистическата политика на югославските ръководители по македонския въпрос е в неразривна връзка с тяхната обща антимарксическа и антисъветска политика, осъдена от резолюцията на Информбюро.

Предложенията на Политбюро в проекторезолюцията за Пиринския край ще ни позволят да поправим стореното зло, да оздравим партийните организации в Пиринския край и се предпазим от възможни авантюристични действия към тоя край от страна на югославските ръководители.

Необходимо е обаче окончателно да се изясни и установи едно правилно марксистко-ленинско гледище по македонския въпрос в средата на нашата партия, особено при новосъздаденото положение в Югославия. Затова Политбюро счита, че в близко бъдеще ЦК трябва да осигури цялостното обсъждане и решение на този важен и сложен въпрос.

У нас често се изпуска изпредвид, че макар и да не съществува Комунистическият интернационал, комунистическите партии съставляват един единен международен комунистически фронт под ръководството на най-мощната и изпитана в борбата против капитализма и в строителството на социализма партия на Ленин и Сталин; че всички комунистически партии имат една единствена научна теория като ръководство за действие – марксизмо-ленинизма, и че всички те имат общ, всепризнат водач и учител – другаря Сталин – вожда на славната болшевишка партия и великата страна на социализма.

Югославският пример достатъчно ясно показва, че ония, които стоят начело на колективното ръководство на своите партии, които и да са те, трябва да чувствуват  контролата на партията. Никога не трябва да се забравя, че ръководителите на партията могат да се меняват, но партията остава, и тя ще пребъде. Не партията трябва да зависи от ръководителите, а ръководителите – от партията и те ще бъдат дотолкова истински партийни водачи, доколкото остават верни на непобедимото марксистко-ленинско учение и доколкото изпълняват здравата колективна воля на партията.

Ако ние, ръководителите на партията, останем докрай верни ученици на Ленин и Сталин, ако по болшевишки своевременно откриваме, признаваме и бързо поправяме своите грешки и слабости, опасност за нашата партия от криза като югославската ще бъде съвършено изключена.

А ние на дело сме решени да останем до смърт верни на марксизмо-ленинизма, на международната комунистическа солидарност, на нашите гениални учители – Ленин и Сталин, като се учим от тях постоянно, неуморно, все по-усърдно и по-добре.

 

Tags: