В миналия брой на в. „Комунистическо дело”публикувахме писмото на Генералният секретар на Комунистическата партия на Испания Мануел Перес Мартинес /Аренас/до неговите другари,отразяващо мислите му по повод на случващото се в Украина.Ще напомним,че Аренас е бивш работник,ръководител на партията от нейното основаване през 1975 година,три пъти осъждан и попадал в затвора,Последният път е вкаран в затвора с 30 годишна присъда,която трябва да изтече през 2030 година.Но както и своите другари по партия,намиращи се по затворите,той никога не се е отказвал от своите убеждения и не прекратява борбата даже и в затвора.Още преди двадесет години той пише: „Аз съм виновен в „престъплението”да бъда комунист и още от 14 годишната си възраст да се боря,заедно със своите другари,срещу несправедливите буржоазни порядки.Докато у мен има сили и доколкото това е възможно от мястото,в което се намирам,аз ще продължавам борбата срещу жестоките врагове на моята класа и цялото човечество.”По долу публикуваме следващото негово писмо.
Денацификацията на Украина
Първото,което трябва да имаме предвид,когато разглеждаме този въпрос е това,че въоръжената борба на антифашистката съпротива в Донбас,предшества,както е известно, държавният преврат,извършен от бандеровците през февруари 2014 година.В действителност,както съпротивителната борба,така и провъзгласяването на Донецката и Луганската народни републики беше отговор на този държавен преврат,организиран,финансиран и поддържан от САЩ.
Още от самото начало Русия оказваше помощ на съпротивителното движение,но както беше продемонстрирано,в нейните планове не влизаше признаването на „самопровъзгласилите” се републики,и още по-малко,пряко участие в конфликта.Най-ясното доказателство в това отношение ние имаме в този факт,че руското правителство се отказа да признае референдумите обявили независимост на двете „сепаратистки” републики.
Но днес е напълно ясно,че Руската федерация не би могла да допусне бандеровците да продължат масовото изтребване на населението на Донбас и проникването на НАТО на територията на Украина,с всичките рискове за собствената си безопасност.
Връщането на Крим към Руската федерация,,одобрено с голямо мнозинство от населението на референдум,мотивирано от същата причина,по цял ред фактори не представляваше големи трудности.Напротив,в Донбас руското правителство трябваше да има пред вид други дипломатически,политически,икономически,военни и прочие фактори.Така конфликтът беше отправен в руслото на мирни преговори в Минск.
С това можеше да се обяснят и някои непонятни действия в зоната на конфликта,обявяването на тази борба като революция,което в дадените условия би било,в най-добрия случай, определено като „романтичен” проект.Още повече,ако борбата би трябвало да се води без Русия и против нея.
В ситуация на въоръжено стълкновение с неонацистките сили,поддържани от империалистите,трябваше да се съсредоточат усилията за създаване на Единен народен фронт и за запазване на подкрепата не само на руско-съветския народ,но и на всички,които са заинтересовани в предотвратяването на оставане на власт на фашистите в Украина и проникването в региона на Североатлантическия алианс.
Така наречения Мински протокол,който предвиждаше реинтеграцията на Донбас в Украина,със „специален статут”на местна автономия,очевидно не предполага социалистическо решение на конфликта,но в случай на неговото осъществяване щеше да бъде крачка в позитивно направление.
Саботажът на САЩ и техните марионетки,срещу политиката на диалог и преговори,провеждана от руското правителство,в опит да се разреши по мирен път конфликта,провокиран от империалистите,ето кое в крайна сметка направи легитимно признаването на Донецката и Луганската народни републики и „специалната военна операция”,целта на която е,както заявиха руските власти,не нещо друго,а денацификация и демилитаризация на Украина.
Укронацистите още от отдавна се занимават с декомунизацията на контролираните от тях територии,извършват многобройни зверства срещу мирното население и срещу всеки,който не споделя тяхната фашистка и расистка идеология.Нека сега им се наложи да отговарят за своите престъпления.Този въпрос е пределно ясен за нас.
Руският Бонапартистки режим
Но и другият въпрос,що се отнася до- участието на руската монополистическа буржоазия в пиршеството,за сметка на добавената стойност,ограбена от пролетариата на Русия и другите страни-не може да има ни най-малко съмнение.Не може да има никакво съмнение и в това,че отношението на експлоатация не може да бъде премахнато в реформистка/мирна и парламентарна/,т.е. нереволюционна форма.Но тези и много други истини не бива да ни водят към кампании за разпространяване на лъжи и фалшификации,изобразяващи президента Путин като „бездушен организатор на геноцид”, „деспот” , „диктатор”и т.н.Чрез такива кампании империалистите и техните лакеи се опитват да утвърдят новата антипутинска парадигма имаща за цел демонизирането на руския режим.
Класовият характер на руската държава възглавявана от Путин-държава на диктатурата на буржоазията,обезпечаваща експлоатацията на работническата класа-едва ли може да се намери човек със здрав разум,който би отрекъл този факт.Също не може да се отрече и появата на базата на дългогодишното разграбване на съветския народ,каста от паразити и корумпирани олигарси,които са оказвали и продължават да оказват услуги на властта.Но трябва да се отбележи,че тези олигарси не образуват олигархия от онзи тип,която вече над столетие господства в капиталистическите страни.Иначе казано-това са кланове,които не държат в ръцете си политическата власт,и не осъществяват икономическо,финансово,културна и информационно господство над цялото общество-тук може да се дискутира.
В руската федерация,по силата на превратностите на историята,които тук няма да разясняваме,се установи режим от бонапартистки тип,с неустойчиво равновесие между силите на пролетариата,отслабени в продължение на десетилетия от дейността на предателите ревизионисти и новата буржоазия,също много слаба и потопена в икономическите и социални катастрофи предизвикани от ултралиберализма и геостратегическата катакомба на елцинския етап.Тази ситуация не позволява в този момент работническата класа да вземе в свои ръце политическата власт,но в същото време принуждава буржоазията,в името на запазването на властта си да прави известни отстъпки на широки слоеве от населението.
Излишно е да се говори,че тези отстъпки не предполагат открит път към социализма.Руската буржоазия няма да отстъпи политическата власт,която е узурпирала чрез измами и насилие и няма да върне доброволно средствата за производство,които тя е похитила от трудовия народ.Тя няма да направи такива отстъпки,които да поставят под угроза нейното политическо и икономическо господство и нейните привилегии.Следователно те трябва да се отнемат от нея със сила,когато се създадат необходимите условия за това.За целта трябва да се използват всички тези отстъпки,които тя е принудена да направи.
За революционната промяна,в значителна степен ще допринесе и дълбоката криза,в която се намира световната капиталистическа система,но и военния натиск и многочислените санкции от икономически и друг характер,които западните империалистически страни,в своето отчаяние налагат на непокорна Русия.В действителност,както вече отбелязахме,именно тази слабост на буржоазна,бонапартистка Русия, в лицето на нейните конкуренти и врагове, я поставя пред необходимостта от избор-или да направи отстъпки на трудещите се маси/които те трябва да използват за продължаване на борбата за възстановяване на социализма/или да капитулира по най-срамен и унизителен начин пред натиска,шантажа и непрестанните атаки на западния империализъм.Това би превърнало в скоро време територията на Русия в огромно бойно поле.
Путин обвинява за украинската криза Ленин
В телевизионно обръщение към страната ,Путин обвини за украинската криза Ленин и конкретно неговото,както се изрази Путин „право на самоопределение”.Според Путин ленинските принципи за строеж на държавата са били не само погрешни,нещо повече,те са били нещо по-лошо от погрешни.Путин се опита да обоснове това обвинение,от позициите на закоравял антикомунист.В своите исторически съображения той се проявява и като привърженик на имперската концепция за царската държава.
Естествено за това му се налага да скрива пряката отговорност на своите политически кръстници от елцинската банда,за контрареволюцията довела до разрушаването на Съветския съюз/въпреки волята на съветския народ изразена на референдум/,а също за разграбването на обществената собственост и всички икономически,социални и геостратегически катастрофи,като следствие от предателството.
След тези обвинения срещу Ленин и другите глупости,които наговори Путин,не може да не цитираме „Заявлението на Съюза на Съветските офицери за ситуацията в Украина”,от 22 февруари,2022 година,където може да се прочете следното,в защита на Ленин и правото на нациите на самоопределение:
„Ленин,в своето „Писмо до работниците и селяните на Украина по повод победата над Деникин”подчертава желанието на руските и украинските трудещи се да образуват доброволен Съюз на нациите,основан „на пълното доверие,ясното съзнание за братство и единство,на основата на доброволно съгласие.Решението на тази голяма задача ,плюс необходимостта от разширение на социалната база на революцията в републиките”диктуват необходимостта от някои отстъпки в тяхна полза.В противен случай задачата за обединение на републиките в единна държава,създаването на предпоставки за успешна защита от нападението на западните империалисти би останала нерешена./Аренас се намира в затвора вече 22 години и естествено има големи затруднения при получаването на информация.В случая той се опира на „Заявление на РУСО,ДПА и Съюза на съветските офицери за ситуацията в Донбас и Украина”,приета на 22.02.2022 г.след признаването от страна на Русия на ДНР и ЛНР.По –нататък голяма част от обема на статията е посветена на привеждането на много доказателства и факти,че между Ленин и Сталин не е имало никакви различия по въпросите за самоопределението на нациите.В различните моменти от революционния процес и двамата напълно последователно се борят за работническо-селската власт,против буржоазията и за социализъм.Изменението на ситуацията или съотношението на силите ги заставя понякога да променят тактиката и да „интерпретират”този принцип за самоопределение,за да отстъпват планомерно,правейки отстъпки на буржоазията/например Финландия/ или да настъпват и възвръщат територии в непрекъснатата борба за социализъм/.
Бъдещето принадлежи на социализма!
-реалността,обаче трябва да ни отведе до резонните основания,които има Руската федерация-независимо от социално-икономическата система и брътвежите на Путин-за вземането на „превантивни” мерки както в Украина и Крим,така и на други места,пред надвисващата за нея опасност.
И никак не е случайно,че този конфликт се изостри в този момент,когато Сащ и техните съюзници от НАТО протегнаха своите мръсни кървави ръчички към болшинството от страните в Източна Европа и разрушиха държавите,които им оказваха съпротива на Балканите и в Близкия Изток.Всичко това не е случайно и съвпада с встъпването на световната капиталистическа система в нова фаза на предсмъртна криза,в която империалистическите страни трябва да полагат още веднъж и за последен път,усилия за оцеляване,чрез милитаризация и грабителски войни.
И в този смисъл днес идва редът на Руската федерация-и не само защото тя представлява крупна плячка,която старите империалистически акули са набелязали да поделят,но и затова,че тя ,заедно с Китай, нарушава хегемонията на САЩ.Така че най-вероятно е,както виждаме,че се случва,империалистите ще се задавят с плячката,поради започналата съпротива на великия руски народ.
Но ние трябва да знаем,че тази борба няма как да бъде доведена до победен край от капиталистическия режим,който сега господства в Русия.
За Русия и за човечеството сега има само един път,който води към победата,и той е възстановяване на социализма,към който сега тласкат обществото историческите събития.
Бъдещето принадлежи на социализма! Мануел Мартинес
