МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Както обещах, предлагам ви моето мнение по Македонския въпрос. От многото информация по него избрах предложените от мен три автентични материали, които представляват организационно-политически документи, а не пропагандни материали т.е. имат историческа стойност. Или иначе казано, те ни дават изобилна представа за същността на историческия период, за състоянието на БРП(к) в него, за критиката и самокритиката в нея и конкретно за истинското отношение на комунистите по въпроса с осъществяването на вековната идея на прогресивните българи за Федерацията на южните славяни.
Упрекват ни, че чрез нея ние сме искали да предадем Пиринския край на Тито. Само, че когато тази идея се ражда Македония е под турско робство, а Йосип Броз не е още роден. На 20 април (2 май) 1885 година Димитър Благоев пише „Балканска федерация и Македония” в нея се казва: „Освобождението на Македония от нейните тирани е необходимо, защото те в течение на 500 години нищо друго не са могли да и́ дадат освен сълзи, страдания, физическо и морално изтощение. Но как да се освободи?.. Само във федерацията е прогресът, щастието и силата на народностите, които населяват Балкански полуостров. Тя могла би да се яви и предвестник на една общочеловеческа федерация, към която человечеството се стреми с всичките си сили на фаталната необходимост…”.
Ще я открием в дейците на ВМОРО (тогава тя е революционна организация, а не партия, каквато е днес) като: Яне Иванов Сандански – според него Македония трябва да се обособи като автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея, т.е. за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането и́; Георги Николов Делчев се бори за автономия на Македония и Одринско по силата на чл.23 от Берлинския договор, като в дългосрочна перспектива предвиждал обединение на автономията с България; Димитър Хаджидимов Хаджииванов – социалдемократ(т.с), споделя идеята за автономия на Македония и Одринско; Никола Янакиев Карев – социалдемократ(т.с.), деец на македоно-одринското националноосвободително движение, се бори за автономия на Македония и Одринско. През 1928 г. Политическите убийства зачестяват, ВМРО се разцепва на два главни клона – „михайловисти“ и „протогеровисти“. Вторите следват лявата идеология и са привърженици на идеята за създаването на федеративна държава в Македония, включваща българската, сръбската и македонската територия. За михайловистите това е неприемливо, тъй като, според тях, така щяло да се засили югославското влияние – нещо, срещу което те яростно се съпротивляват. От тогава датира и злостната им пропаганда срещу всеки, който е против тяхната фашистко-шовинистична представа за решаването на Македонския въпрос.
И защо все пак Балканската федерация не се осъществи?
Моето мнение е, че за това е виновен троцкизмът който по това време е овладял Югославското ръководство начело с Тито и част от българското партийно и държавно ръководство начело с Трайчо Костов. Между тях се установява пряка заговорническа връзка ( за която не се споменава в публикуваните документи), но действията на троцкистите и от двете страни изисква специално отношение.
Троцкизмът винаги е съществувал в югославското ръководство и институции. Спомням си за една среща в Ниш, между част от представители на нашата партия и представители на различни организации от СФРЮ, непосредствено преди бомбардировките на Югославия от силите на НАТО, на която един представител на младежка организация каза, че тя се ръководи от идеите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Троцки. Не знам каква е била моята физиономия, но водещия ме попита искам ли да кажа нещо, на което казах, че слушам внимателно, след което последва бурен смях. Наистина, как може да се слага на една плоскост Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин с Троцки? Такива имаше и в БКП, те дори бяха формени, движеха се с шапки които ние наричахме „ватманки”, понеже ватманите по това време носеха такива шестлъчни фуражки. С увереност може да се твърди, че троцкистите, какъвто беше и Луканов, извършиха контрареволюционния преврат на 10 ноември и обезсмислиха мавзолея на Георги Димитров, след което техните „комсомолци”, намиращи се в СДС го разрушиха. За силите на социализма троцкисткият уклон винаги е представлявал заплаха не само на балканите но и в комунистическия свят. Ето какво казва за него Сталин: „Каква е опасността от „ляво” (троцкисткия) уклон в нашата партия? В това, че надценява силата на нашите врагове, силата на капитализма, той вижда само възможността за възстановяване на капитализма, но не вижда възможността за изграждане на социализъм от силите на нашата страна, изпада в отчаяние и е принуден да се утешава с бърборене за термидоризма в нашата партия.”
Лев Троцки в книгата си „Предадената революция” посвещава цяла глава на „Съветския термидор” т.е. на бюрокрацията в комунистическата партия и отчуждението на масите от правителството по време на „сталинизма”.
Отчуждение на масите, бюрократизиран апарат… и как тогава СССР под ръководството на Сталин печели Отечествената война и изгражда наново великата страна като световна космическа и ядрена сила? За мен пък, например, е много странно как евреинът Троцки е отличен с железен кръст от Хитлер и получава званието „Почетен ариец”? Ние сме зрели хора и не вярваме в чудеса. И понеже е така, по – убедително ни се вижда мнението, че и двамата са били слуги на международния финансов капитал.
От тук и бедата на всички представители в комунистическото и работническото движение на Балканите, които поради някаква причина са попаднали в плен на „лявото сектантство”, което е свързано с Лев Давидович Бронщейн (Троцки), и е известно като „троцкизъм”. То съсипа едно, набиращо сила революционно движение през 1925 година в монархофашистка България. То причини неоправдани страдания на много наши сънародници в Пиринския край след победата на антифашистките сили. То в крайна сметка унищожи една вековна мечта на много прогресивни дейци, която най-накрая имаше всички предпоставки да бъде осъществена.
И така стигаме до въпроса: Има ли бъдеще идеята за Федерация на южните славяни?
Да – ако се извърши от работническите класи на балканските страни от техните политически авангарди – комунистическите партии;
Да – ако се осъществи върху принципа на пролетарския интернационализъм и изграждането на социализма и комунизма;
Не – ако се извърши от силите на империализма.
Не – ако се повери в ръцете на националистични буржоазни партии, които ще превърнат федерацията в „Орел, рак и щука”, които ще доведат до поредния черен флаг на Балканите и вместо обединение ще се получи поредното кърваво разединение.
А Европейският съюз не може ли да наложи траен мир и сътрудничество на Балканите?
Да, ако самият той се превърне в социалистическа федерация, действаща на принципа на пролетарския интернационализъм.
Не, в днешния си вид на конкуриращи се буржоазни държави, действащи на принципа на буржоазния национализъм. Дори ако ръководните евробюрократи наложат на балканските държави да се придържат към мирно съвместно съществуване и взаимно уважение, то не може да бъде трайно, защото както и в самия ЕС в момента, капиталистическото производство е неравномерно, а то поражда вражди.
Кои продължават да сипят небивалици по адрес на БКП?
Всевъзможни апологети на империализма и на местните балкански буржоазии, както и различни екземпляри подвластни на дрънканиците на отломките от михайловистите се опитват да обясняват неправилните ни действия в Пиринския край с „пияницата Георги Димитров”, с решението на Коминтерна и с „диктатора Сталин”, който не се съобразявал с мнението на никой и нареждал дори на Интернационала.
Значи според тях, всички грешки в нашите действия се дължат на „пияницата” Георги Димитров. Само, че по това време той е много болен, както е известно и отдавна доказано, той страда от „гръдна жаба” (стенокардия) и тежка форма на исхемична болест на сърцето, при която употребата на алкохол е абсолютно забранена.
Относно решението на Коминтерна. Те разглеждат тази международна организация твърде абстрактно, без да отчитат, че в нея особено в Балканската секция участват плеяда велики българи, двама от които стават нейни генерални секретари. Да се игнорира мнението на комунистите от Балканския полуостров смятам за дълбоко погрешно.
Дали Йосиф Висарионович Сталин е диктувал на Коминтерна какво да прави? – Не може да се каже. Защото той е бил много добре подготвен марксист-ленинец за да си го позволи. Но тогава, защо във всички документи на всички комунистически организации обръщението към него е вожд (водач)? Защото на който му се е налагало някога да се движи по непозната пътека, винаги е предпочитал до целта на посещението да бъде воден от опитен водач. Има ли някой, освен споменатите кресльовци, който би се отказал от помощта на човек изживял нелегалния период, Октомврийската революция, борбата с контрареволюцията, изграждането на социалистическия обществен строй, който има голям принос в Денят на победата, който демонстрира на всички как се излиза от разрухата на войната и т.н.т. – да не го приеме за водач в изграждането на социализма в собствената му родина? Трябва човек да е кръгъл идиот за да не се възползва от тази възможност. В отношенията между комунистите, откровеността, другарската загриженост и взаимопомощ е задължително условие за съществуването на комунистическото и работническото движение изобщо. В спомените на много негови съвременници от страните с народна демокрация, се вижда с какво внимание и загриженост той се отнася към трудностите на съответните ръководители и водените от тях страни към социализма. А дали е бил диктатор? Всеки трябва да знае, че докато съществува държавата, в зависимост от нейната форма, всеки министър-председател или президент е диктатор. Диктатурата е несподелена с никого власт на господстващата класа. Да не би тези наши „критици” да искат да ми кажат, че след промените, които някои нарекоха „демокрация”, в органите на властта, пряко или косвено участват представители на работническата класа? И да искат, няма да успеят да убедят никого. Властта се осъществява от буржоазните крила и крилца на единната партия на буржоазията, които се грижат за благополучието на българската буржоазия и за все по-голямата експлоатация на трудещите се, за реализирането на по-големи печалби, с помощта на буржоазната диктатура. Затова всички министър-председатели от най-различните буржоазни правителства бяха диктатори, диктатор е и Бойко Борисов, диктатор ще бъде и следващият премиер на българската буржоазия – независимо от това дали е „мъж, жена, или хермафродит”. Диктатурата и диктаторите ще изчезнат с изчезването на държавата. Затова, че комунистите, включително и Сталин, откровено и честно говорят по тези въпроси, съвсем не ги превръща във вероломни тирани, както се опитват да внушават на народа различните нескопосани буржоазни пропагандисти.
И така, идеята за Балканската федерация остава като вариант, на вече по-голямата идея за изграждане на Федерация на европейските социалистически републики, като възможност за освобождението на европейския пролетариат от оковите на световната и европейска буржоазна диктатура. В превръщането и в мощна социалистическа федерация от свободни независими републики. Ръководена от подготвени и изпитани, верни на работническата класа, която представляват и на работниците от федерацията, на съюзът им с тружениците от селата, опирайки се на ума и творчеството на грамадната армия на интелигенцията. Но въпросът не се изчерпва с идеята, а дали европейските комунистически партии са узрели за нея, дали европейският пролетариат е готов да я приеме? Защото, няма какво да се заблуждаваме, десетилетното за едни и стогодишното тровене на съзнанието на пролетариите от балканските и европейските страни с буржоазните митове и легенди за „лошия комунизъм”, моделираха в главите им буржоазния национализъм като „светая светих” – и ги отдалечи много от Балканската федерация на южните славяни, или нещо по-внушително.
