Днес в нашето общество битуват две коренно противоположни мнения. Привържениците на едното са на мнение, че съществуващият ред няма да се промени още много дълго, докато други, както в края на всяка година и приближаването на новата, предричат големи промени, често на базата на някакви свръхестествени сили и прочие. Няма какво да се говори, че и двете мнения не почиват на здрава основа, на основата на научния марксистко-ленински анализ.
За всички трезво мислещи хора е пределно ясно, че днешният български политически „елит” не се кани да променя нищо, нито да премахне партийните субсидии за парламентарните партии, нито да отмени „плоския” данък, нито да създаде нормални условия за живот за народа, увеличавайки в необходимата степен заплати и пенсии, да не говорим за враждебното отношение към Русия. Напротив, този „елит” до последно и с всички сили и средства ще се стреми да запази съществуващия ред.
Но в света нищо не е застинало и неподвижно. Това са го знаели още древните, открили формулата „всичко тече, всичко се променя”. Това се отнася и за системата на управление на обществото. И въпреки това, ако някой през деветдесетте години на миналия век би отговорил на въпроса какво ще се случи към 2017 г., а именно, че страната ни по индекс на обществено развитие от 29 място ще се срине извън стотицата, че ще намалеем с над два милиона, че корупция ще обхване всички области от живота, че ще се появи масова наркомания, битова и друга криминална престъпност и властта ще се срасне с нея, че сами ще разрушим стотици фабрики и заводи, че хиляди декари плодородна земя ще пустеят, а други ще бъдат продадени на чужденци, то с право бихме го смятали за абсолютно побъркан. И това независимо, че в страната в края на осемдесетте и началото на деветдесетте се извърши гигантска трагична промяна – реставрацията на капитализма. А капитализмът означава заграбване на общественото богатство и вливането му в дълбоките джобове на новите чорбаджии и превръщането на болшинството трудещи се в експлоатирана маса от хора, чийто труд обогатява новите капиталисти /работодатели/. С други думи казано, забогатяването на едните е за сметка на абсолютното обедняване на другите. А за запазване на ограбеното от трудовия народ, в него се стимулира враждебност /у нас беше направено предварително със смяната на имената на българите мюсюлмани/, реанимира се фашизма, поощрява се религиозното мракобесие, разпалват се войни. В капитализма липсва какъвто и да е творчески потенциал, той означава регрес и упадък във всички сфери. Капитализмът е носител на реакция по всички направления.
Пътят към тази промяна беше трасиран още на времето от хрушчовските ревизионисти и техните последователи у нас, някои от които, все още живи, се спотайват в БСП и в някои от така наречените комунистически партии, с техния отказ от диктатурата на пролетариата. А в класовото общество отказът от диктатура на една класа представлява преход към диктатура на друга класа. В нашия случай диктатура на буржоазията. Тук имаме потвърждение на един обществен закон, открит от марксизма. Само стоящият на здравите позиции на марксизма-ленинизма може да види пътя към действителната, предизвикана от обществената необходимост промяна.
У нас има не малко общественици, журналисти, политолози, социолози и пр., които виждайки тъпотата, алчността, разточителството, грабежа и жаждата за власт на управляващите, предлагат да ги заменим като вкараме в парламента честни и кадърни хора, неопетнени и некорумпирани. За истинска промяна това е крайно недостатъчно. Нима ще изчезне експлоатацията на хората, нима ще изчезне насилието и крещящото социално неравенство? Та нали капиталът ще си остане в ръцете на буржоазията. Имайки в свои ръце средствата за производство /фабрики, заводи, машини, транспорт/, тя ще продължи да експлоатира трудещите се. За да се сложи край на всичко това трябва да се отнеме собствеността на буржоазията /частната собственост/ и да се предаде на тези, които произвеждат /трудещите се/. С други думи от буржоазията трябва да се отнеме икономическата власт /сила/. Но това може да стане само, ако й се отнеме политическата власт, т.е. ако се смени управляващата буржоазна класа. Това разбира се не може да стане чрез буржоазните парламентарни избори, като заменим една група заседаващи в парламента с друга. Само повърхностно мислещи хора могат да смятат, че чрез парламентарни избори може да се осъществи истинска промяна. Е, и такива, които имат за цел да отвличат народните маси от истинската борба, за истинска промяна.
Истинските комунисти виждат същността на истинската промяна в смяната на управляващата класа – чрез революция, в смяната на формата на собственост от частна в обществена /народна/ – чрез отнемането й от буржоазията – национализация. А това означава власт на трудещите се и социалистически обществен строй.
Вл. Цеков
