РЕЗОЛЮЦИЯ

НА XVI ПЛЕНУМ

НА  ЦК НА БРП(к)

Вземайки повод от критиката, направена от съвещанието на Информбюро срещу антимарксистките и антисъветски позиции на ръководството на ЮКП по редица основни въпроси на вътрешната и външна политика, а така също от ценните разяснения, които се дават в резолюцията на Информбюро по въпроса за ролята на партията и пътищата за изграждането на социализма в страните с нова демокрация.

XVI пленум на ЦК, заседавал на 12 и13 юли, констатира:

1. За нашата партия и нейния ЦК ръководната роля на СССР и ВКП(б) в борбата против фашизма за мир, демокрация и социализъм е била винаги безспорна истина. У нас не е имало никакво съмнение и никакво колебание по единния фронт на България със СССР, страните с народна демокрация и демократичните движения в империалистическите страни.
2. Ръководната роля на работническата класа и нейния комунистически авангард за нас също така е била несъмнена истина и затова ние сме работили да се укрепи тая роля и да бъде тя днес общопризната в редовете на Отечествения фронт и на трудещите се маси в нашата страна.
3. В партията и в нейното ръководство не е имало опити за ревизия на основните положения на марксизмо-ленинизма, но е имало отделни теоретически формулировки, които не са били достатъчно издържани и съдържат грешки от гледна точка на правилното положение на марксистко-ленинското учение в условията на нашата страна.
4. БРП(к) се е отнасяла най-сериозно към критиката и братските съвети на ЦК на ВКП(б) и искрено се е старала да ги използува за изправянето на допуснатите грешки и слабости, което винаги е било от огромна полза както за нашата партия, така и за нашата страна.

Но пленумът на ЦК счита за необходимо в светлината на поуките от кризата в Югославската компартия и на резолюцията на съвещанието на Информбюро да подложи на преценка работата на партията и нейното ръководство и чрез смела болшевишка критика и самокритика да посочи допуснатите грешки и слабости и да препоръча мерки за тяхното отстранение.

ПО ПОЛОЖЕНИЕТО В ПАРТИЯТА

Констатирайки, че вътрешнопартийната демокрация у нас още не се намира на нужната висота; че критиката и самокритиката, без оглед на лицата, още не е станала напълно основна движеща сила в партийната работа отгоре до долу; че колективността в работата на партийните ръководства, в това число и на ЦК, все още страда; че ние още не сме се простили окончателно с методите на командуване и не всякога умеем да се вслушваме в колективния ум и опит на партията и че именно с това подценяване на партията като колективно цяло и самодейна организация се обяснява фактът, че и досега – четири години след излизането от нелегалност – ние не намерихме време да свикаме партиен конгрес, ограничавайки се със свикване на разширени пленуми на ЦК и партийни конференции –

Пленумът на ЦК решава:

1. Да се насрочи партиен конгрес за 31 октомври, 1 и 2 ноември 1948 год. със следния дневен ред:

а) Отчет на ЦК и предстоящите задачи на партията;

б) Отчет на Централната контролна комисия;

в) Петгодишният държавен народностопански план;

г) Марксистко-ленинската просвета и борбата на идеологическия фронт;

д) Предложение за изработване програма на партията;

е) Изменение на устава и други организационни въпроси;

ж)Избор на ЦК.

2. Да се развие пълна вътрешнопартийна демокрация, като се даде възможност на партийните организации да заживеят пълнокръвен живот върху основата на широка болшевишка критика и самокритика; да се води решителна борба срещу опитите за задушаване на критиката в нашата партия и да се ликвидират напълно всички остатъци от методите на командуване. В-к „Работническо дело” да участвува активно в разгръщането на критиката и самокритиката над дейността на отделните организации и дейци, и да отразява живота на партията и партийните организации.
3. Всички партийни ръководства, като се почне от ЦК и се свърши с ръководствата на първичните партийни организации, да изградят своята работа върху основата на колективността, привличайки всички свои членове към активно участие в обсъждането и решаването на стоящите пред партията въпроси и опирайки се в своята ръководна и друга дейност на широкия партиен актив.
4. Да се укрепи ръководната роля на партията като цяло, като се издига авторитетът на нейното колективно ръководство – Централния комитет, начело с др. Г. Димитров – и като се обезпечи възможността на партията да показва своето лице пред масите като основна, ръководна и най-активна сила на Отечествения фронт и народната демокрация.

Партийните органи не бива в никакъв случай да подменят органите на властта, като се помни, че партията ръководи чрез своите членове и своите организации но тя непосредствено не управлява държавата, държавата се управлява от правителството на Отечествения фронт и неговите органи.

ПО СЪСТАВА НА ПАРТИЯТА

Констатирайки, че при огромното нарастване на партията след 9 септември 1944 година (резултат на масовия стремеж на трудещите се да влязат в партията, която спечели симпатиите на българския народ със своята дългогодишна героична борба за събарянето на фашистката диктатура и изграждането на новата народна власт) в нейния състав влязоха и хора, които не отговарят напълно на изискванията на марксизмо-ленинизма за авангардната роля на комунистическата партия и които в най-добрия случай биха могли да бъдат само кандидати за партийни членове; че наред с честните преданите хора в партията навлязоха и някои случайни, гнили, кариеристични елементи, които се стремят да използуват партията за лични и користни цели; че поради всичко това има не малко партийни членове и дори първични организации, които по същество не изпълняват своята роля на авангард, влачат се в опашката на събитията, стават изразители на назадничави настроения и не само не се борят срещу трудностите, но по някой път сами подкопават трудовата и държавна дисциплина; че все още има отделни боледуващи организации, раздирани от ежби и лични безпринципни борби; че въпреки взетите мерки (разширяване мрежата от партийни школи и курсове, просветни събрания, кръжоци, лекции, беседи), идейно-политическото равнище на голяма част от партийните членове е все още под нарасналите нужди за осъществяване ръководната роля на партията, особено по места –

Пленумът решава:

1. Потвърждава решението на ПБ на ЦК да се преустанови приемането на нови членове в партията до партийния конгрес, на който да се предложи въвеждане на кандидатски стаж и да се вземат решения по регулиране социалния състав на партията.
2. Да се продължи прочистването на партията от чужди ней, случайни, гнили, кариеристични елементи и да се вземат твърди мерки за излекуване на боледуващите първични партийни организации.

ПО МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Изхождайки от убеждението, че колкото по-високо идейно-политически са издигнати членовете на партията в духа на марксизмо-ленинизма и колкото по-добре усвоят основните положения на марксистко-ленинското учение, толкова по-успешно ще могат да изпълняват своята роля на авангард –

Пленумът постановява:

1. Да се разшири мрежата на партийната марксистко-ленинска просвета, като се открият нови партийни школи и курсове и се разширят сега съществуващите.
2. Да се засили с всички средства работата за издигане идеологическото равнище на партийните членове чрез системно изучаване основите на марксизмо-ленинизма, основното им запознаване с ролята и характера на партията, с нейната история, с нейния устав и програма, с основните закономерности на преходния период от капитализма към социализма в нашата страна.
3. Да се ликвидира с изоставането на партията на теоретическия фронт, ЦК възлага на ПБ да организира системно изучаване на нашата действителност от гледището на марксизмо-ленинизма, за да имаме във всеки момент ясна представа за съотношението на класовите сили и за пътищата на изграждане на социализма при нашите условия през преходния период от капитализма към социализма.
4. Да се вземат също така мерки за съставянето и издаването на учебник по историята на нашата партия.

ПО ТАКТИКАТА НА ПАРТИЯТА

Преценявайки линията на партията от 9 септември 1944 година насам, провеждана от ЦК начело с др. Георги Димитров, като правилна в основите си, и констатирайки, че въз основа на тая линия се постигнаха сериозни успехи по сплотяването на демократическите сили под знамето на Отечествения фронт, по утвърждаването на ръководната роля на работническата класа и на партията в Отечествения фронт, по укрепването на народната демокрация и по изграждането основите на социалистическата икономика в Народна република България.

Отбелязвайки в същото време, че бяха допуснати някои грешки, които вървят главно по линията на подценяване неизбежността от изостряне на класовата борба в преходния период от капитализма към социализма, по линията на илюзията за възможността да се смекчи тая борба при нашите условия, по линията на надценяване силите на реакцията и подценяване силите на работническата класа и трудещите се, което водеше до известно притъпяване на бдителността и до забавяне при вземането на мерки за разгромяване на злостните вътрешни врагове и за отнемане на тяхната икономическа база – и че в партията нямаше достатъчна ясност по отношение перспективите и темповете на нашето движение към социализма –

Пленумът решава:

1. Обръща вниманието на партията, че в преходния период от капитализма към социализма е неизбежно изострянето на класовата борба, тъй като враговете на народната демокрация и социализма, вътрешни и външни, не ще се спрат пред никакви средства, за да спъват развитието и да се опитват да възстановят у нас властта на капитализма и реакцията.
2. Във връзка с това призовава партията към непримиримост и най-зорка бдителност спрямо класовите врагове – саботьорите, вредителите, шпионите, предателите, спекулантите и дезорганизаторите на народното стопанство, и към решителна борба за тяхното пълно обезвредяване.
3. Като единствено правилен път за изграждането на социализма в село Пленумът препоръчва:

а) Укрепване с всички сили съюза на работническата класа с бедните и средни селяни;

б)Провеждане на политика, стимулираща развитието на селскостопанското производство, като се остави на селските производители свободно да разполагат със своите излишъци, след като изпълнят задълженията си към държавата;

в) Продължаване политиката на ограничаване на капиталистическо-експлоататорските елементи в село – кулаците;

г) Насърчаване и подпомагане сдружаването на трудещите се селяни в кооперации и на първо място в трудово-кооперативни земеделски стопанства върху началата на пълната доброволност, чрез разясняване и доказване с положителните резултати на тия стопанства предимствата на колективното обработване на земята;

д) Изграждане достатъчен брой машино-тракторни станции с модерна селскостопанска техника за обслужване на селското стопанство;

е) Изграждане и укрепване на държавните земеделски стопанства като образцови едри машинизирани стопанства, отговарящи на всички изисквания на модерната земеделска наука и техника;

ж) Развиване на индустрията за производство на селскостопански машини, химически торове и за преработка на селскостопанските произведения.

4.За улесняване прехода на голямата маса трудещи се занаятчии към социализма необходима е всестранна помощ при организирането на занаятчийски производителни кооперации, за модернизиране на занаятчийското производство и за ограничаване на капиталистическо-експлоататорските елементи в средата на занаятчийството.

ПО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СССР И ВКП(б)

Вземайки под внимание неоценимата и своевременна помощ, оказана на нашата страна и на нашия народ от правителството на СССР и от славната ВКП(б) за освобождаване на България от фашизма, за запазване нейната свобода и независимост от посегателствата на чуждите империалисти, за по-скорошното възстановяване и по-нататъшното развитие на нашето народно стопанство – за индустриализацията, електрификацията на страната и за изграждане на модерно едро машинизирано земеделие; и извличайки поука от югославския случай –

Пленумът постановява:

1. С още по-голяма енергия да се възпитават всички партийни членове, всички отечественофронтовци, младежта и целият народ в непоколебима вярност към единния фронт на България със СССР, другите страни с народна демокрация и демократическите движения в капиталистическите страни, като единствена най-мощна гаранция за свободата и независимостта на нашата страна и нейното развитие по пътя на народната демокрация и социализма.
2. Укрепвайки с всички средства здравия народен патриотизъм, да водим борба за изкореняването на каквито и да било проявления на тесен национализъм и великобългарски шовинизъм като вредни за развитието на нова България и несъвместими с пролетарския интернационализъм и социализма.
3. Да изучаваме и най-широко използуваме опита на ВКП(б), като го приспособяваме към нашите условия, и да се вслушаме, както досега, в мъдрите съвети на великия учител и вожд на работниците и трудещите се в целия свят – Иосиф Висарионович Сталин.

ПО УКРЕПВАНЕ КОЛЕКТИВНОСТТА В РАБОТАТА НА ЦК И НА ПБ

Констатирайки, че с привличането на секретарите на партията към участие в правителството работата на ЦК отслабна; че колективността в работата на ЦК сериозно куца, тъй като членовете на ЦК се викат рядко на заседание и не се държат в течение на решенията на ПБ; че колективността в работата на ПБ също страда, тъй като важни решения продължават да се вземат в съвещания с отделни членове на ПБ без участието на другите членове на ПБ, че Секретариатът на ПБ като колектив недостатъчно изпълнява своята пряка задача да подготвя въпросите за решение в ПБ и да обезпечава провеждането на партийните решения; че поради неправилните методи на работа често се е засенчвало и е оставало на втори план колективното ръководство на партията – нейният ЦК; че се правят от отделни ръководни другари изявления и се вземат становища, понякога по важни въпроси, без тяхното предварително обсъждане в ПБ, поради което се допускат грешки и неправилни формулировки, накърняващи авторитета на партията и на тия ръководни другари; че ръководството на партията трябва да се гради, съгласно теорията на марксизмо-ленинизма и опита на ВКП(б), като крепко сплотен, единомислещ и единодействуващ колектив; че и в средите на наши ръководни другари, в центъра и по места, започват да се забелязват елементи на нескромност, възгордяване и стремеж към разкош, несъответствуващ на нашите условия и възможности и на традициите на нашата партия –

Пленумът решава:

1. Да се укрепи ръководството на партията. Секретарите на ЦК да отделят повече време за работа в партийното ръководство; да се укрепи и подсили апаратът на ЦК с нови, добре подготвени и опитни работници. Възлага се на ПБ в най-близко време да проведе необходимите мероприятия в това отношение.
2. Да се обезпечи колективността в работата на ЦК и неговата ръководна роля в партията, като ЦК се вика на заседание, съгласно устава, най малко веднъж в три месеца и на извънредни заседания по важни въпроси, а членовете се държат постоянно в течение на решенията на ПБ.
3. Да се обезпечи колективността в работата на ПБ, като вика ПБ редовно на заседание за разглеждане на всички важни въпроси на партията и държавното управление, като тия заседания се добре подготвят от секретарите.
4. Да се укрепва авторитетът на колективното ръководство на партията, нейният ЦК, начело с др. Георги Димитров.
5. ЦК да информира чрез нарочни писма партийните организации за по-важните решения.
6. Укрепвайки колективния метод в работата на ЦК, едновременно да се засили личната отговорност на отделните му членове за поверената им работа.
7. Обезпечавайки на нашите ръководни другари необходимите условия, за да се запази тяхното здраве и работоспособност, да се поведе в същото време решителна борба срещу елементите на възгордяване, нескромност и ненужен разкош като пакостни, особено в настоящия момент, когато се изискват усилия и жертви от целия български народ за изграждане на социализма в страната.
8. Всички изявления на ръководни другари, ангажиращи партията, особено по важни въпроси, и които подлежат на публикуване, да бъдат предварително съгласувани с ПБ.

ПО ПОЛОЖЕНИЕТО В ПИРИНСКИЯ КРАЙ

Изхождайки от констатацията: че на конференцията в Блед бе постигнато споразумение между другаря Георги Димитров и Тито в смисъл, че присъединяването на Пиринския край към Народна република Македония и връщането на Западните покрайнини към Народна република България ще бъде извършено само в рамките на една обща федерация на южните славяни и че до тогава Пиринският край (респективно Западните покрайнини) остават изцяло под суверенитета на съответната държава, като на населението се даде културна автономия, и че това споразумение беше систематически нарушавано от югославските ръководители и особено от ръководителите на Народната република Македония; че югославските ръководители, провеждайки своето тяснонационалистическо становище, фактически се стремяха само към присъединяване на Пиринския край, отлагайки под различни предлози създаването на федерацията на южните славяни, и по този начин показаха своето неискрено отношение към въпроса за федерацията; че поради тая политика на югославските ръководители и ръководителите на Македонската компартия в Пиринския край се създаде фактически недопустимото положение на държава в държава, като разни негласни емисари на Народна република Македония са си позволявали да се разпореждат безконтролно в Пиринския край и раздухват вражда към българския народ, българската държава и БРП(к), а нашето безкритично отношение към тая политика попречи да се пресече овреме тая агитация; че тая вражда и македонският тесногръд национализъм намериха ярко изражение в неоправданото с нищо недопущане на наши вестници и наша литература в Народна република Македония, въпреки многократните наши протести, както и във враждебната и клеветническа пропаганда против нашата партия и българския народ, която се води системно от Колишевски и други ръководители на Македонската комунистическа партия при явното или мълчаливо одобрение на ЦК на Югославската комунистическа партия; че провежданата от Колишевски и други скопски ръководители политика на преследване каквато и да било проява на българско национално съзнание сред населението на народна република Македония и на отричане правото на национално малцинство на българския елемент в Народна република Македония е ярко отрицание на ленинско-сталинското разбиране – по националния въпрос и на правото на населението да определя само своята национална принадлежност; че тая неправилна национална политика на ръководителите на Народната република Македония само налива вода във воденицата на империалистите и на техните агенти иванмихайловци, които се стремят към създаването на „автономна” Македония под ръководството на американските империалисти –

Пленумът постановява:

1. Решително осъжда антимарксистката и тяснонационалистическа политика на югославските ръководители и ръководителите на Македонската компартия, която раздухва вражда към българския народ и налива вода във воденицата на империалистите.
2. Предвид новосъздаденото положение във Федеративната народна република Югославия да се подчертае, че федерация на южните славяни и евентуално присъединяване на Пиринския край към Народната република Македония са възможни само при една Югославия, която ще остане вярна на общия социалистически и демократически международен фронт.
3. Да не се допущат в бъдеще никакви нарушения на суверенитета на българската държава в Пиринския край; да се преустанови всякакво безконтролно минаване на границата от Народната република Македония в Пиринския край и обратно; да се тури край на враждебната агитация на разните емисари (учители, книжари и пр.) и да се премахне практиката на принудително изучаване на официалния македонски език от чиновниците, принудителното абониране на населението за македонски вестници и пр. в Пиринския край.
4. Да се продължи с неотслабваща енергия политиката на културна автономия за македонското население в Пиринския край, като се изучава в училищата историята на македонското освободително движение и се популяризират неговите дейци; да се създават македонски самодейни художествени колективи и пр.; да се въведе факултативното изучаване на македонския литературен език в училищата, което да се води от местни македонски учители; да се нарекат училища и други обществени и културни учреждения, организации и дружества с имената на видни прогресивни македонски революционери и пр.
5. Да продължи системно грижата за подобряване на материалното, културно и здравно положение на населението от Пиринския край.
6. Да се остави на населението в Пиринския край само свободно да определя своята националност.
7. Да се засили борбата срещу михайловистите и великобългарските шовинисти, агенти на англоамериканския империализъм, които биха се опитали да използуват сегашното положение за възкресяване на своите архиреакционни и служещи на империализма планове по македонския въпрос.

Пленумът възлага на Политбюро да вземе всички необходими мерки за разясняване на тази резолюция във всички партийни организации, за провеждането на необходимата критика и самокритика за укрепване на вътрешнопартийната демокрация в цялата партия, така че в резултат цялата тая работа партията да се яви на партийния конгрес още по-крепка и идейно-политически още по-сплотена около Централния комитет начело с др. Георги Димитров.

ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ (КОМУНИСТИ)

 подготви за печат Милчо Александров