Имаше време, когато много комунисти четяха в. „Нова зора”. Не може да се отрече, че вестникът е грамотно списван и в него можеха да се намерят не малък брой смислени, актуални и правдиви статии. Смяташе се даже, че принадлежи към левия политически спектър у нас. Но постоянната топла коалиционна прегръдка между партията, чийто печатен орган е въпросният вестник и БСП, разколеба много от четящите го комунисти и те вече не го четат. Та нали БСП е една от най-десните партии на „прехода”, с голяма вина за съсипването на страната. Как може хем да си ляв, хем да си в постоянна коалиция с дясна партия, и то не каква да е дясна партия, а едва ли не най-опасната, която освен всичко друго си служи и с лява фразеология?
Преди няколко дни мой приятел-руснак, женен за българка и често посещаващ своята родина, ми донесе бр.39 на в-к „Нова зора”, от 18 октомври тази /2016/ година, тикна го пред очите ми и направо изстреля в упор думите: „Как може да се пишат такива глупости? Ти навремето си ми казвал, че това е ляв вестник и аз си го купих за да го чета по време на пътуването, когато си ходих за 7-ми ноември в Русия.” Думите му ме жегнаха право в сърцето. Наистина, навремето когато четях този вестник, му бях казвал, че е ляв, но не бях му казвал, че сега думите и делата на партията, носеща същото име като вестника, не се покриват. И започнах да чета статията от последната страница със заглавие „Русия не е капиталистическа държава”. В нея двама учени – не поставям думата учени в кавички от уважение към науката – излагат своята теза, че Русия не е капиталистическа държава. За да разберем дали това е така, нека се обърнем към фактите! Това, което се случи преди 25 г. в Съветския Съюз, какво беше? Не беше ли буржоазна контрареволюция, в резултат на която бе унищожен съветският обществен строй и първата в света социалистическа държава, а всички национални богатства на страната, създадени от ръцете на трудовия народ, преминаха в частна собственост. Какви са тогава Березовски, Ходорковски, Абрамович, Дерипаска, Ахметов, Порошенко ако не олигарси, едри капиталисти – не само в Русия, но и на цялата територия на бившия Съветски съюз. Обществото се раздели на богато капиталистическо малцинство и бедно експлоатирано мнозинство. Изчезна социалното равенство, завърна се нищетата. Каква е държавата, където господства частнокапиталистическата форма на собственост, а трудещите се са принудени да продават своята работна сила, т.е. да бъдат наемни работници за да живеят? Каква е държавата, в която е налице класовата борба между наемния труд и капитала? Само в последните месеци имаше протести на лекарите от Ижевск, които за своята 10-12 часова работа в денонощието получават по 12 х.рубли – обидно малко на фона например на депутатските заплати. Стачка на транспортните работници от г. Ломоносов, които не са получавали заплати от месеци, стачка на строителите на стадиона в Калининград, стачка в Оренбургска област, където хората не са получавали заплати от половин година, стачка и митинг на докерите от Владивосток против съкращението на 59 техни другари, стачка на миньорите от въгледобивните предприятия в Ростовска област, където работодателите дължат заплати в размер на 288 милиона рубли, стачки във Волгоград с лозунги: „Обещахте демокрация, а докарахте дивия капитализъм!”, стачка на трактористите от Краснодарския край, като част от машините дефилираха по московските улици, митинг на работниците и служителите от московското метро, стачки в Амурска област, блокирани пътища от държавно значение от протестиращи работници в град Толиати, работниците от г. Уляновск искат национализация на фабриките и заводите, протестни акции във Воронеж, в Омска област, в Хабаровския край, на учените от Руската академия на науките…
Нека видим сега какви са доходите на „народните избранници” от руския буржоазен парламент! Трябва да се има предвид, че повече от две трети от работещите руснаци живеят с по-малко от 15 х.рубли на месец. За 2015 г. доходите на депутатите са следните:
Сергей Наришкин, лидер на фракцията „Единна Русия”. Годишен доход над 9 мил. рубли, месечно над 750 хиляди.
Генадий Зюганов-КПРФ-годишно над 6 милиона,месечно около 550 хиляди.
Владимир Жириновски от ЛДПР – годишно над 5 милиона, месечно 450 хиляди.
Сергей Миронов – лидер на „Справедлива Русия”- годишно над 4,5 милиона, месечно по близо 400 хиляди рубли.
Заедно с най-различни други екстри годишният доход на един депутат е средно не по-малко от 18 милиона рубли. Тук не влизат имотите и колите, с които разполагат, нито привилегиите, които имат.
Но тези доходи са направо нищожни в сравнение с доходите на депутатите-богаташи от така наречената топ листа. Тя се води от депутата от „Единна Русия” Леонид Симановски с годишен доход за 2015 г. над 907 мил.рубли. Следват Николай Барцов от „Единна Русия” – 800 мил.рубли, Александър Скоробогатко – 745 мил.рубли, Григорий Аникеев – „Единна Русия” – 600 мил.рубли, Валерий Язев – „Единна Русия” – 446 мил.рубли, Сергей Муравленко от КПРФ – 402 мил.рубли и т.н.
Такива са икономическите условия в Русия сега. Имаме частна собственост върху средствата за производство, класово разслоение на обществото. От едната страна са капиталистите-паразити, които благодарение на заграбената от народа собственост го експлоатират безмилостно, а от другата страна е трудовият народ, пролетариите, лишени от собственост и продаващи своя труд за да живеят. Налице е и основното противоречие при капитализма: между обществения характер на производството и частно-капиталистическата форма на присвояване на материалните блага. Налице е и засилваща се класова борба като израз на това противоречие. Казвам всичко това, защото буди недоумение тезата на интервюирания академик Фурсов, че цитирам: „Русия със своите икономически условия и с психологията на населението не е капиталистическа държава.” Първо, точно икономическите условия определят сега Русия като капиталистическа държава. Та каква е сега Русия, ако не капиталистическа? Робовладелска, феодална, социалистическа или някаква друга, неизвестна до днес на науката? Що се отнася до психологията на населението, не тя е определяща какъв е съществуващият обществен строй. Решаващ тук е начинът на производство, т.е. икономическите условия.
Ето защо като комунисти не може да се съгласим с тази теза на академика, нито с дълбоко невярното заглавие от вестник „Нова зора”, че „Русия не е капиталистическа държава”.
На нас като комунисти най-много ни се иска Русия да не е капиталистическа държава, а да е онзи стожер на мира, надежда за онеправданите и ядро на съюза между работниците и селяните, на народите от различните националности върху една шеста от земното кълбо. За съжаление нашите най-близки братя – руснаците, поради измяната на ревизионистичното ръководство на КПСС в края на миналия век отново са принудени да водят борба на два фронта – срещу заплахата от външна агресия и срещу своя вътрешен враг – руската национална буржоазия. Нашето място е именно там, редом до братския руски народ, а не да го приспиваме с мантрата, че „Русия не е капиталистическа държава”.
Вл. Цеков
