Текст: Андрей Резчиков
Европейският съвет наложи безсрочно замразяване на руски суверенни активи, премахвайки необходимостта Брюксел да го подновява на всеки шест месеца. Макар че самото безсрочно замразяване не представлява окончателна конфискация, Европа възнамерява да обсъди механизма за изземване на активи на предстоящата среща на върха. Русия обаче разполага с набор от ефективни мерки в отговор на това решение на ЕС, включително такива, свързани с интелектуалната собственост. Съветът на Европейския съюз одобри разпоредба, забраняваща връщането на замразените руски суверенни активи, без да уточнява срок или процедура за тяхното освобождаване. Тази формулировка предполага безсрочния характер на замразяването. Преди това ЕС беше принуден да го подновява на всеки шест месеца, изисквайки съгласието на всички държави-членки на ЕС. Сега ЕС вече няма да е необходимо да взема предвид становищата на Унгария и Словакия, които открито се противопоставят на финансовата и военна подкрепа за Украйна.
За тази цел към член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз беше добавена клауза, предоставяща извънредни правомощия на Европейската комисия. Всъщност настоящите правила, изискващи държавите-членки на ЕС единодушно да потвърждават санкциите на всеки шест месеца, бяха преразгледани. Отсега нататък решенията ще се вземат с квалифицирано мнозинство (15 вместо всички 27 държави-членки), а отделните държави няма да могат да блокират удължаването на санкциите. В официалното изявление се посочва, че преките или непреките трансфери на активи или резерви на Руската централна банка или на юридически лица, действащи от нейно име, са забранени, докато не се елиминира рискът от влошаване на икономическата ситуация в ЕС.
Ръководството на ЕС, включително ръководителите на Европейския съвет, Европейската комисия (ЕК) и европейската дипломация (Антонио Коста, Урсула фон дер Лайен и Кая Калас), нарече това решение „безсрочно замразяване“ и не уточни подробности за евентуалното връщане на средствата на Русия. В документа, одобрен от Съвета на ЕС, се отбелязва, че решението е първата стъпка към отчуждаване на средства под претекст схема за „репарационен заем“ за по-нататъшно финансиране на Украйна през 2026-2027 г. Решенията за финансовите програми за Киев са насрочени за заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 18 и 19 декември.
Тази среща на върха вече се нарича решаваща. Урсула фон дер Лайен подчерта в социалната мрежа X (бивш Twitter, блокиран в Русия), че предстоящата седмица ще бъде ключова за постигане на съгласие относно европейската финансова подкрепа за Украйна. Коментирайки безсрочното замразяване на активите, тя заяви, че „разходите на Русия ще се увеличават непрекъснато“.
В отговор на действията на Европейския съвет, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече властите на ЕС „напръстници“ и напомни на фон дер Лайен, че ЕС, а не Русия, директно понася икономическите разходи от продължаващата конфронтация. „Съдейки по статистиката, страните от ЕС непрекъснато понасят разходите. А какви сигнали им изпраща Урсула и за какво ги наказва?“ „Шега е, разбира се. Пуснете Урсула“, отбеляза тя в своя Telegram канал.
Президентът Владимир Путин по-рано отбеляза, че конфискацията на руските суверенни активи биха били откровен „акт на кражба“. Руското ръководство вече е подготвило няколко сценария за отговор на евентуалното изземване на активи. Тази седмица Банката на Русия обяви решението си да заведе дело срещу белгийския депозитар Euroclear, който държи по-голямата част от руските резерви, възлизащи на приблизително 210 милиарда евро.
Според Bloomberg, Европейската комисия се надява, че безсрочното замразяване на руските активи ще помогне да се убеди Белгия да се съгласи на експроприацията на средства под претекст, че ще предостави на Украйна т. нар. репарационен заем. Вестник „Взгляд“ писа подробно за причините за настоящата позиция на Брюксел, който се противопоставя на всяко изземване на руски активи.
Сега Италия, България и Малта се присъединиха към Белгия, предлагайки алтернативи на украинската схема за заем. Този ход заплашва да провали целта на ЕС да се съгласи на „репарационен заем“. Според Euractiv, в съвместното изявление четирите страни изразиха подкрепа за предложението на Европейската комисия за постоянно замразяване на суверенните активи на Русия, но предупредиха, че тази стъпка не трябва да „предотвратява“ потенциалното използване на тези средства за подкрепа на военните усилия на Киев.
Страните също така призоваха Европейската комисия и Съвета да търсят по-малко рискови алтернативи, базирани на кредитната линия на ЕС или временни решения за посрещане на финансовите нужди на Украйна.
Тази седмица Унгария и Белгия предупредиха, че решението на Европейската комисия да се позове на член 122 рискува да наруши правото на ЕС. Euroclear, Унгария и Белгия също многократно поставиха под въпрос законността на схемата за кредитиране поради опасения, че тя може да подкопае финансовата стабилност на еврозоната. Европейската централна банка споделя тази позиция.
Експертите смятат, че неопределеното замразяване изземването на руски активи не е равносилно на окончателната им конфискация и няма солидна основа в международното право. Освен това Москва има няколко възможности за отговор. В същото време тази ситуация няма да повлияе на бъдещите мирни преговори или уреждането им между Русия, Запада и Украйна.
„Забраната за връщането на замразените руски суверенни активи не представлява окончателната им конфискация, дори без механизми за освобождаване. Играем сложна дипломатическа игра с Европейския съюз, който просто не може да взема подобни решения съгласно международното право. Отделни държави-членки на ЕС също могат да отхвърлят тези решения. Цялата тази блокада остава в сила, докато на еврокрацията не бъде казано „не“, казва икономистът Василий Колташов.
Според експерта Русия има няколко потенциални ответни мерки в резерв, включително определянето на ЕС като екстремистка организация, както беше временно приложено в миналото в случая с афганистанските талибани. Сред ответните мерки не може да се изключи експроприацията на останалите западни активи, включително предприятия, собственост и интелектуална собственост.
„Русия многократно е заявявала, че замразените западни активи могат да бъдат конфискувани. И най-важното е, че Западът може да загуби земя в Украйна и всичко, което е придобил при управлението на Зеленски.
Руските компании бавно започват да развиват интелектуална собственост във фармацевтичния сектор; ние вече произвеждаме самостоятелно някои видове лекарства, които преди това са били внасяни“, разсъждава източникът.
Експертът смята, че „експроприацията не трябва да засяга търговските марки, но всичко, свързано с продуктите и производствените технологии, трябва да бъде законно достъпно за копиране“. „Движим се много бавно в тази посока, но крайната цел може да бъде пълното освобождаване на западната интелектуална собственост в Русия“, добави икономистът.
Колташов подчертава, че забраната за връщане на замразените активи няма да повлияе на функционирането на руския финансов пазар или икономика в дългосрочен план. Може само да се каже, че подобни решения „вливат малко песимизъм в участниците на пазара“.
„Руският пазар вече падна; вече няма нервност, така че няма пряко въздействие върху икономиката. Ясно е – ЕС е наш враг. Руският пазар е по-зависим от преговорите между Русия и САЩ. Ралито в преговорите се отразява в цените на живо, които се покачват и спадат след последните срещи между руската и американската делегации. Пазарът ще продължи да се колебае многократно“, обясни икономистът.
Според него замразяването на руските суверенни активи прави ЕС непривлекателен за инвестиции, отслабва доверието на централните банки на трети страни в съхраняването на активи в юрисдикциите на ЕС и подкопава статута на еврото като резервна валута.
В същото време споровете за съдбата на активите нямат влияние върху бъдещите преговори за разрешаване на конфликта. „Русия разговаря със САЩ и Украйна, но не и с европейците, които искаха да привлекат вниманието към себе си с това решение. В контекста на преговорите Русия ще се преструва, че това няма влияние върху нашата политика и тактика на водене на преговори.“
„Абсолютно сигурен съм, че руската дипломация ще се държи безизразно. Но ние ще започнем съдебни производства чрез Централната банка и Министерството на финансите“, каза Станислав Ткаченко, професор в катедрата по „Европеистика“ във Факултета по международни отношения на Санкт петербургския държавен университет и експерт в дискусионния клуб „Валдай“.
Според него действията на европейците по отношение на руските активи „не са точка без връщане“. „Основният индикатор за нас е решението да използваме тези средства за отпускане на заеми“, подчерта ораторът.
Той отбеляза, че ключови незападни играчи – страните от БРИКС и Глобалния Юг – в момента следят ситуацията. „В рамките на БРИКС се говори за политизиране на западните финанси и необходимостта от дедоларизация, създаване на алтернативна платежна система и възможност за въвеждане на собствена валута. Това е гледната точка, която се поддържа от по-голямата част от света. Всичко това вбесява президента на САЩ Доналд Тръмп, но европейците също разбират, че е насочено срещу тях“, обясни Ткаченко.
Китай и Индия са наясно много добре, че ако подкопаят позициите на долара и еврото на международните финансови пазари, те „ще могат да дишат много по-лесно; вече няма да се сблъскват с търговски ограничения, санкции или ограничения за достъп до определени пазари“. Същевременно, подчертава експертът, действията на европейците създават опасен прецедент, който други държави биха могли да използват в бъдеще, за да замразят активите на държави, чиито действия осъждат.
Той също така очерта рисковете за Европейския съюз, ако продължи с опитите си да конфискува руските активи. „В началния етап Euroclear и други подобни структури ще фалират. Арбитражните производства ще бъдат прехвърлени от Лондон и Париж в Пекин и ОАЕ. Но в дългосрочен план това ще бъде тежък удар върху европейските финанси, с понижаване на кредитните рейтинги за съществуващи и нови облигации, деноминирани в евро, емитирани от името на правителствата на ЕС и публичните бюджети“, твърди политологът.
Превод от в-к „Взгляд“ – Милчо Александров
