През тази година се навършиха 70 години от проведеното в Москва Международно икономическо съвещание.В него участват всички страни от Съвета за икономическа взаимопомощ,а също и представители на деловите кръгове от редица капиталистически страни,включително и САЩ.Но за да се разберат задачите и ролята на това съвещание,трябва да се запознаем със ситуацията в световната икономика и в частност,с икономиката на социалистическите страни по това време-1952 година.
Навярно много пъти ни се е налагало да слушаме,че в съветско време Съветския Съюз е вървял в икономиката по свой път,отделно ат останалия свят.Независимо от популярността на този мит сред определени кръгове,трудно е да се измисли такова нелепо и лесно опровержимо твърдение.Защото на всички е известно,че след победата във Великата отечествена война възникна съюз за сътрудничество между социалистическите страни,включващо в себе си значителна част от световното население.И сред развиващите се страни /бившите колонии получили независимост не без помощта на Съветския Съюз/ много избраха социалистическия път на развитие.
Впрочем,важно е не само количеството,но и качеството.Това,че дълги години СССР е единствената социалистическа държава и върви самостоятелно по своя път,не само че не е недостатък,но напротив,прави й чест,че това е първата страна,създаваща общество от нов тип,високо развита и без експлоатация на човек от човека.От друга страна,за съжаление,световната социалистическа система не можа да предотврати контрареволюционните преврати в болшинството от социалистическите страни,през втората половина на 80-те години на ХХ век,включително и в СССР;
Това,обаче, е тема на друг разговор.Нас тук ни интересува въпросът за икономическото сътрудничество между социалистическите страни и интеграционните процеси,протичащи в социалистическия лагер.
През януари 1949 година е създаден Съветът за икономическа взаимопомощ /СИВ/-организация за икономическо сътрудничество между социалистическите страни.При основаването в СИВ влизат СССР и социалистическите страни от Източна Европа,а по-късно Монголия,Куба и Виетнам,а и много други страни,участващи в работата на съвета в качеството си на наблюдатели.
Причини за създаването на СИВ и неговите задачи
Важен белег на социалистическата икономика е нейната плановост.Разбираемо е,че след излизането на социализма от пределите на една страна и образуването на световната социалистическа система,възниква въпросът за планиране на икономиката на всички социалистически страни.Но тъй като става въпрос за независими държави,то строгото изпълнение на принципа за централизирано планиране е невъзможно и така се създава международна организация за икономическата политика и взаимопомощ между социалистическите страни Задачите на СИВ са следните:
1.Съгласуване на икономическите планове между страните участнички.
2.Развитие на разделението на труда между страните.
3.Организация на търговията между страните членки.
Една от най-важните цели на СИВ е да се издигне нивото на изостаналите страни до това на индустриално развитите.Първоначално индустриално развити в СИВ са само СССР,ГДР и Чехословакия,но към 70-те години на ХХ век,благодарение на дейността на СИВ,и останалите страни,в това число и нашата вече са на едно средноевропейско нива.В това отношение политиката на СИВ се явява продължение на политиката,която водят болшевиките вътре в Съветския Съюз за издигане равнището на съюзните републики,без което е невъзможно тяхното действително, а не формално равноправие.
Днес ние виждаме едно от коренните различия между СИВ и Европейския съюз.Докато в СИВ стремежа е да се издигне икономическото равнище на изостаналите страни до това на развитите,то в ЕС ярко се открояват три категории/групи/ страни.Първата група-най-високо развитите,като Германия и Франция,които експлоатират останалите участнички в съюза,втора група страни,по-малко развити и трета група,страни почти на равнището на колонии,като Гърция например и някои бивши социалистически страни от Източна Европа,като нашата например,чиято собствена промишленост е разрушена по указание на ръководните органи на ЕС и на които е отредена ролята на доставчици на евтина работна ръка и източници на суровини , а в най-добрия случай курорти за богатите метрополии.И политиката на ЕС е насочена не към намаляване,а към съхранение и увеличаване на тези различия.
Преводната рубла-международната валута на СИВ
При изучаване на икономическата политика и дейност на СИВ голям интерес представлява историята на „клиринговата” ,а след това и на преводната рубла,,предназначена като валута за разплащане между социалистическите страни.Тогава,както знаем,основната международна валута е американския долар.Но за социалистическите страни е неприемливо да използват помежду си американския долар,а това означава да попаднат в зависимост от враждебния капиталистически лагер.Затова отначало се използват бартерни /клирингови/схеми.Обемът на стокообмена първо се изчислява в рубли,а образувалото се салдо /остатък/ се погасява с допълнителна доставка на стоки.Но тази схема не може да се прилага в търговията с трети страни.Това поставя на дневен ред създаването на своя международна валута на СИВ.Така първоначално се преминава към схеми за тристранен и многостранен клиринг с многостранен взаимен разчет.За да се разбере по-лесно от читателите,от които не всички имат икономическо образование,давам следния пример:България дължи на Полша 100 милиона рубли,Полша дължи на ГДР 100 милиона рубли,а ГДР дължи 100 милиона рубли на България.Провежда се тристранно взаимозачитане и никой на никого нищо не плаща.Тези схеми се осъществяват в рубли, на сметките на страните участнички в специално създадената сметна палата и тези рубли получават названието „клирингови рубли”.От 1964 г.в замяна на клиринговата рубла е въведена преводната рубла,като пълноценна международна валута вътре в рамките на СИВ.В преводни рубли става възможно да се заплащат стоки и услуги ,да се определят цени,да се дават кредити.Отпадат взаимните разчети,вече може излишъкът от рубли да се натрупва и да се използва за покупка на стоки по желание на съответната страна.Тази валута се използва само между страните ,участнички в СИВ,не се използва от населението,нито в разчетите с капиталистическите страни.Но в пределите на СИВ,а по това време това е една трета от световната икономика,може смело да се каже,че това е една истинска пълноценна международна валута..За обслужване на операциите в преводни рубли се създава международна банка за икономическо сътрудничество /МБИС/.През1970 година е създадена Международна инвестиционна банка,която раздава кредити на страните за реализиране на техни инвестиционни проекти.И така постепенно се появява възможност,страните от СИВ напълно да се откажат от използването на долара в търговията помежду си.Именно затова се провежда Международното икономическо съвещание през 1952година.Пътьом на него се обсъждат и решават и други важни въпроси на международните икономически отношения.Но най-важното е,че самата възможност да се излезе от икономическия,а следователно и политически диктат на най-силните империалистически страни става реално осъществима за социалистическите страни ,именно и само по пътя на икономическата интеграция.
Организация на СИВ
Системата от ръководни органи на СИВ включва в себе си:
-Съвет на СИВ,който се събира ежегодно.Делегациите на отделните страни се възглавяват или от министър-председателите или от лидерите на комунистическите партии на страните участнички.
-Изпълнителен комитет-главен изпълнителен орган на СИВ,състоящ се от представители на страните-членки, на равнище заместник министър-председатели,по един от всяка страна.
-Секретариат на СИВ,водещ ежедневната икономическа и административна дейност на СИВ.Ръководи го секретар,който се счита за главно длъжностно лице в организацията.
-различни комитети и комисии,занимаващи се с отправени към тях въпроси.
Секретариатът на СИВ се намира в Москва.
В СИВ няма правило за задължително подчинение на страните участнички на взети от организацията решения.Всяка страна сама решава в какви програми да участва и в какви не.С други думи СИВ е мека форма на обединение,при която взетите от ръководните органи на организацията решения не са задължителни за всички.
Всичко възможно ли беше направено?
Може би е трябвало да се задълбочи интеграцията на страните от социалистическия лагер,не само в рамките на СИВ и Варшавския договор /военната организация на социалистическите страни/, в посока на създаване на единна социалистическа държава.В крайна сметка би било възможно да се разгледа въпросът за въвеждане на обща валута,единни въоръжени сили и общо директивно икономическо планиране по стратегически направления.Само за справка трябва да се отбележи,че още през1922 г. при образуването на СССР е заявено,че СССР в тогавашните му граници е само първата крачка към създаването на Световен Съюз на обединените Социалистически републики.
Един от доводите за по-тясно икономическо обединение е това,че описаната по-горе схема с използването на преводните рубли,при всичките нейни несъмнено положителни различия от обмяната с долари,все пак представлява типичен инструмент на стоково-паричните отношения,от които в хода на развитието на социализма трябва да се премине към планов продутообмен и разпределение.А при запазването на отделните национални икономики, със своите отделни собственици на средствата за производство,макар и да не са капиталисти,а народите на отделните страни и своите независими органи на управление, е неизбежно и запазването на стоково-паричните отношения между тях.
Разбира се,че след победата на народните демокрации в страните от Източна Европа, да се премине към такива радикални интеграционни процеси би било преждевременно и би било възприето като поглъщане на тези страни от Съветска Русия и използвано от буржоазните националисти против комунистите.Но през седемдесетте години на ХХ век вероятно е било възможно да се отиде на по-тясна интеграция и въоръжени с научната марксистко-ленинска теория,смело да се провеждат прогресивните реформи.
При всички случаи опитът на СИВ ще бъде полезен за бъдещото обединение на социалистическите страни. А Шметирев,кандидат на икономическите науки
