Някои от нашите работници смятат, че бизнесменът, предприемачът не е толкова лош, че той също работи, понякога дори повече от своите подчинени, че работата му е важна и полезна, защото дава възможност на работниците да печелят пари. И за това, че организира работа, се предполага, че трябва да получава повече от работниците.
Подобно наивно възприемане на предприемаческата дейност от работниците е много далеч от истинската ѝ същност, но е изключително полезно за бизнесмените-работодатели, защото оправдава техните действия, каквито и да са те, излагайки „работата“ на един бизнесмен като полезна за цялото общество и в същото време прикрива истинската същност на съществуването си – подла, хищническа, жестока и безпринципна, т.е. чисто паразитна.
Като човек бизнесменът-работодател може да бъде доста добър – мил и привързан към жена си и децата си, да уважава и да е доброжелателен към приятелите си. Той може искрено да обича животните, да се наслаждава на спорта и да води здравословен начин на живот. Но не това определя същността му като бизнесмен и работодател.
Поради факта, че той се занимава с предприемаческа дейност, управлявайки собствен бизнес, той неизбежно е принуден да се подчинява и да действа в съответствие с икономическите закони на обществото, в което съществува. Основният закон на капитализма е законът за максималната печалба, който определя абсолютно всички обществени отношения в капиталистическото общество и на първо място отношенията между работодател и работник.
Целта на всяка предприемаческа дейност, на всеки бизнес е печалбата. Без да иска да печели, никой няма да отвори „собствен бизнес“. Но печалбата сама по себе си не расте и не пада от небето. Негов източник винаги е бил и ще бъде само човешкият труд. От това следва, че за да забогатее, предприемачът трябва да принуди другите хора да работят за него. При капитализма това става чрез икономическа принуда – ако не искаш да работиш за мен, ще умреш от глад.
Но какво означава „един предприемач принуждава хората да работят за него“? Това означава, че всеки бизнесмен, действащ в съответствие със законите на капиталистическото производство, е длъжен да не заплаща напълно труда на своите служители. Само в този случай той ще има същата печалба, за която е започнал „собствен бизнес“. А това означава, че наетите работници работят за всеки собственик-работодател част от времето си безплатно, давайки му труда си безплатно.
Тук не сме казали нищо ново; много от нашите работници сами знаят това, казвайки нещо подобно: „Какво значение има за мен, че част от моя труд отива при работодателя безплатно? Не гледам в чужд джоб. Основното е, че съм доста доволен от заплащането, което получавам за работата си.” Казвайки това, те дори сякаш се гордеят със себе си, считайки липсата на интерес към чуждия, от тяхна гледна точка, „джоб“ за неморално и дори неетично. Въпросът е, че такава етика е фалшива, буржоазна етика, това е етика на роб, активно насърчавана и насаждана в нашето общество по инициатива на онези бизнесмени и предприемачи, на които е напълно неизгодно наемните работници да се интересуват от реалните си доходи. Всъщност всеки крадец се стреми извършената от него кражба да бъде разкрита възможно най-късно. В крайна сметка, колкото по-дълго жертвата не подозира, че е ограбена, толкова по-сигурен е крадецът.
Да, това е крадецът и никой друг, защото точно онзи „чужд джоб“ на бизнесмена-работодател, за чиято тайна се застъпват такива късогледи и наивни наемни работници, е най-общо техният собствен джоб, защото всичко това, което се крие в него, е създадено от техния труд. Това означава, че цялото богатство на този „чужд джоб“ може да се използва за осигуряване на по-висок стандарт на живот на самите наемни работници и техните семейства и на цялото общество като цяло, а не само за задоволяване на нуждите на бизнесмена.
Тази фалшива буржоазна етика не ни позволява да видим нещо друго: фактът, че законите на капитализма са неумолими, че всеки предприемач-работодател, за да оцелее в пазарните условия, просто е длъжен непрекъснато да увеличава печалбата от предприятието, което притежава, защото в противен случай той няма да издържи на конкуренцията от други, такива предприемачи като него. Никой не е отменил конкуренцията в пазарната икономика. Но това означава, че делът на неплатения труд на работника, присвоен от капиталиста (степента на експлоатация на работника) ще нараства все повече и повече. Един служител ще работи все по-голяма част от работното си време безплатно, а за работата си ще получава едни стотинки, с които едва да свързва двата края.
Вече по средни оценки експлоатацията на наемния труд у нас е 90%. Това означава, че руският работник работи само 1/10 от работното си време за собствената си заплата и дава 9/10 от труда си на работодателя. Така при 8-часов работен ден за 48 минути от работното си време работникът изработва сумата, която му плаща руският работодател. От това следва, че ако руските работници получават пълно заплащане за всичко, което правят ще получат много повече, заплатите им се увеличат 10 и повече пъти! Тоест средната заплата на работниците в нашите заводи няма да бъде 10-15 хиляди рубли, а 100-150 хиляди рубли! Вероятно не си струва да говорим за това как ще се повиши стандартът им на живот.
Засега в Русия е обратното – някои хора могат да си купят яхти и острови за себе си, докато други нямат достатъчно пари, за да изпратят децата си на училище. И една от причините за това е същата тази фалшива етика, за която говорихме, и която е най-активно пропагандирана от руските буржоазни медии в руското общество.
Между другото, самите работодатели – руските капиталисти и руското правителство, което защитава техните интереси – не се притесняват от тази фалшива етика и редовно бъркат в джобовете на работниците, като постоянно измислят нови начини да ги изпразнят. Същото постоянно повишаване на цените на продуктите от първа необходимост, жилищно-комуналните услуги и т.н. е един от най-ефективните методи за ограбване на работниците и намаляване на реалните им заплати. Безкрайни плащания и данъци, принудителни ненужни услуги (публични и частни), всякакви глоби – това са всички начини да се отнемат пари от руското население, почти една четвърт от които вече живеят под прага на бедността.
Да, бизнесменът също обикновено не седи със скръстени ръце, въпреки че имаме и такива, които не правят нищо, а само печелят от факта, че притежават значителен капитал, но ние не говорим за тях. Но дали един бизнесмен, който работи за собствения си бизнес, работи 10 пъти повече от своя служител? Не, разбира се, защото работата по управление на собственото ви предприятие е много по-лесна и многократно по-удобна от работата на служител, а работният ден на мениджъра обикновено е по-кратък, да не говорим за пълната свобода да си почива, когато пожелае. И ако този бизнесмен има 10 работници, дали той работи 100 пъти повече от тях? Също така физически не може да работи толкова.
Тогава защо работата по управлението на едно предприятие трябва да се заплаща десетки, стотици и хиляди пъти повече от работата на един работник? Няма такава причина и не може да има. Мениджърът на каквото и да било не изразходва повече труд за работата си от средния работник, това е научно доказано. Това означава, че той трябва да получава точно толкова, колкото получава средният работник, и не повече.
Огромните печалби на нашите руски бизнесмени не могат да бъдат оправдани с аргумента, с който буржоазните демагози често разоръжават работниците на Запад – че, според тях, бизнесмените са организирали и създали предприятията, в които сега работят работниците, и следователно имат право да получават печалби от тях. Но дори и за западните работници този аргумент не издържа на критика, освен ако човек не е мързелив и не вникне в същината на въпроса. Да, идеята за създаване на предприятие наистина можеше да хрумне на самия бизнесмен, но кой точно я осъществява? Самият той построил ли е фабричните сгради, обзавел ли ги е, инсталирал ли е оборудване в цеховете, отстранявал ли е грешки, пускал ли е в действие и т.н.? Не, той не си мръдва пръста, всичко това го правят вместо него работниците, които е наел. Това означава, че бизнесменът няма право да казва, че той е създал и организирал предприятието – предприятието, което притежава, е създадено от труда на наемни работници, които той е присвоил, принуждавайки ги да работят за жълти стотинки. И това, че те самите са се „съгласили“ да работят за такава заплата, няма значение – икономическата принуда при капитализма е така структурирана, че не могат да не се съгласят. Сделка, сключена по принуда, се счита за нищожна дори в буржоазното право. А заплахата от глад е натиск, и то много мощен.
Още по-ярка картина на откровеното и нагло ограбване на трудещите се появи в Русия по време на перестройката. Абсолютно всичко, върху което сега съществуват нашите капиталисти и олигарси, е създадено не от тях (тогава нямаше и следа от тях, много от тях дори не бяха родени!), а от героичния труд на съветските работници, които са истинските организатори и творци на огромното мнозинство предприятия, съществуващи днес в Русия. За 25 години постперестроечен капитализъм в Русия нашите руски бизнесмени не са създали нищо ново в сферата на материалното производство!
Нещо повече, те се оказаха неспособни дори да запазят това, което откраднаха от съветските трудещи се – в Русия се унищожава и деградира всичко, което е възможно, от индустрията и селското стопанство до науката и образованието. Последното показва, че дори образователното ниво и нивото на професионализъм на руските бизнесмени не могат да оправдаят по-високите им доходи. Нашите руски работници са не по-малко образовани от руските чиновници и бизнесмени, ако не и повече. Често във фабриките в Русия работят хора с висше образование и дори повече от едно, често с уникални специалности (персонал от съветската епоха). Те знаят и могат 1000 пъти повече от техния собственик-предприемач, който дори не може да завърши професионално училище, но стана работодател, защото е брат, сватовник или приятел на някой високопоставен големец. Подобни Има много такива примери в съвременна Русия. Един от най-очевидните и показателни е нашият премиер Медведев, на когото само мързеливите не се смеят. От същата опера е – бившият министър на отбраната Сердюков, който очевидно няма значителен брой гънки в мозъка на главата си. Същите руски олигарси, които някак внезапно станаха олигарси веднага, за една нощ (това е въпросът за „спечелените с пот на челото“), не са по-умни от своите съученици и състуденти, с които са учили заедно в съветските училища, технически училища и университети. Те обаче не изпитват никакви материални проблеми и откровено полудяват от излишните пари, с които разполагат, купуват си футболни клубове и безумно скъпи яхти, докато доста по-способните им и умни съученици едва свързват двата края.
Очевидно бизнесмените не са по-добри от обикновения работник, не са по-умни, не са по-образовани, не са по-професионалисти, работят по-малко от работниците, но по някаква причина получават десетки, стотици и хиляди пъти повече. Защо е така?
Така е, защото нивото на дохода при капитализма се определя изобщо не от количеството труд, изразходван от човека, а от това дали той притежава фабрики, заводи, земя, недра, сгради и т.н. – това, което се нарича средства за производство. Тези, които притежават средствата за производство, имат възможност да присвоят труда на другите – на тези, които не ги притежават. Тоест основният фактор за паразитизма на едни и експлоатацията на други е самата частна собственост върху средствата за производство, която всяко капиталистическо общество пази като зеницата на окото си, защото при нейното отсъствие капитализмът приключва.
Необходимостта и значението на предприемачите в съвременното производство е буржоазен мит, чиято задача е да скрие от обществото паразитния характер на цялата буржоазна класа. При сегашното ниво на развитие на производството, науката, техниката и технологиите бизнесмените са излишни хора, паразити, които са напълно ненужни за осъществяването на успешно обществено производство и задоволяване на нуждите на всеки член на нашето общество. Опитът на Съветския съюз е доказал това перфектно. Но докато имаме частна собственост върху средствата за производство, ще има и несправедливо разпределение на общественото богатство, което означава, че ще има бедни и богати, добре нахранени и гладни, просяци и олигарси.
Г Гагин -превод от в-к „Рабочий путь“ Милчо Александров
