Снимка: АР/ТАСС
Кеворк Мирзаян, доцент от Финансовия университет
От Турция дойде още един сигнал за желанието си да разшири влиянието си в съседни територии – и изобщо не говорим за Северна Сирия. Може да се срещне мнението, че Анкара търси преди всичко достъп до скъпи природни ресурси. Но експерти смятат, че има опит на Ердоган да реализира проекти за териториални придобивки на Турция.
Турция не иска да „преминат още 60 години“ в разрешаването на кипърския проблем, каза Фахретин Алтун, ръководител на канцеларията за връзка на турската президентска администрация. Той предложи своята версия за нейното решение: вместо да се опитва по някакъв начин да принуди гърците и турците да живеят в една държава, дайте на всяка нация държава. „Време е да признаем реалността на място: съществуването на два отделни народа и две отделни държави на остров Кипър“, каза той.
Нека припомним, че гръцкото и турското население са живели в Кипър от векове. Етническите конфликти, които пламнаха на острова през втората половина на 20 век, доведоха до нахлуването на турската армия в Северен Кипър през 1974 г. От 1983 г. на тази територия съществува Севернокипърската турска република (ТРСК), която не е призната от никого, освен от Турция. Това е кипърският проблем, който Фахретин Алтун предлага да се реши чрез признаване на ТРСК от световната общност.
И това съвсем не е мнението на отделен турски служител. Първо, работата на Фахретин Алтун е да предава възгледите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Второ, други представители на Турция сега изказват подобни мисли. „Отсега нататък ще продължим да се стремим към справедливо решение на кипърския въпрос, особено признаването на ТРСК (Севернокипърската турска република – ВЗГЛЯД)“, каза турският министър на отбраната Яшар Гюлер.
Тези изявления, разбира се, могат да се разглеждат просто като още едно доказателство за „развода“ на Турция от Европейския съюз. В продължение на много години ЕС настоява Анкара да разреши кипърския въпрос като предварително условие за членството на Турция в Европейския съюз. Освен това разрешаването му означава просто прехвърляне на териториите на Северен Кипър под контрола на Южен (т.е. на Гърция). И ако сега Турция вече не се нуждае от Европейския съюз, то няма причина да се правят компромиси по отношение на Кипър.
Анкара може да има други съображения. „Основният мотив на Турция е икономически. Тя се нуждае от контрол над шелфа на Северен Кипър. Ако островът бъде разделен, той ще бъде шелф не на Кипър, а на Северен Кипър (турски)”, обяснява пред вестник ВЗГЛЯД политологът и турколог Яшар Ниязбаев. И на този шелф има значителни газови находища, които Турция сега се опитва да пробие и за които е обект на санкции от Европейския съюз.
Най-много свидетелства виждаме обаче за рязко засилване на турската външнополитическа експанзия, която премина на качествено ново ниво – от използване на икономически инструменти към териториална експанзия.
Идеологически тази експанзия се основава на три стълба – панислямизъм (Турция се обявява като лидер на всички мюсюлмани), неоосманизъм (възстановяване на влиянието на страната в пространството на бившата Османска империя) и пантюркизъм (Турция е водачът на всички тюркски културни народи). Последните два бяха най-активно рекламирани.
„Основното послание на тези идеологии е обобщаващо. Приближаване на страните към съвременната турска държава. Те са различни по форма, както и по география. Турция използва неоосманизма и пантюркизма като геополитически стратегии за влияние в различни региони. Ако пантюркизмът служи като инструмент за разширяване на влиянието в Централна Азия, то неоосманизмът се използва за укрепване на позициите в арабските страни и на Балканите“, отбелязва Яшар Ниязбаев.
Доскоро Турция прокарваше своите интереси там чрез икономиката си, но сега турската икономика е в системна криза. От друга страна, успехът на Анкара в свалянето на Башар Асад и разширяването на зоната за окупация на Северна Сирия породи надежди сред турските власти, че е възможно разширяване на влиянието за сметка на територии.
И сега Реджеп Ердоган изпитва открита носталгия по картата на Близкия изток преди Първата световна война. Например той казва, че ако не беше тази война, Алепо, Хама, Дамаск и Рака щяха да бъдат турски територии. В същото време е възможно – както турските експерти твърдят, окупационната зона в Сирия не само да се запази, но и да се разшири.
Следователно е възможно да се направи опит за признаване на Северен Кипър и поемането на контрола над Северна Сирия, това не са отделни опортюнистични стъпки, а по-скоро нова стратегия на Ердоган. Стратегия за максимизиране на влиянието върху съседните територии. По възможност дори до анексия.
„Сега както османизмът, така и пантюркизмът са опит да се извлече от миналото някакъв вид идеологическа обвивка за проекти за разширяване на Турция“ – обяснява за вестник ВЗГЛЯД Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб. Ако това наистина е така, тогава Русия може да се превърне в един от тези които ще спечелят от тази експанзионистична стратегия. Поради различни причини.
Първо, не всички арабски страни са доволни от засилването на неоосманизма. Те си спомнят периода на управлението на Османската империя без никаква носталгия – османците потискат местното арабско население по всякакъв възможен начин. Следователно, колкото по-активна е Турция, толкова повече ще консолидира Близкия изток срещу себе си. Това означава, че и тя, и страните от Близкия изток ще трябва да подобрят отношенията си с Русия, най-важният гарант за сигурност и доставчик на оръжия.
Второ, не всички страни от Централна Азия ще бъдат доволни от засилването на пантюркизма. „Като част от тази идеология Турция декларира, че няма казахи или узбеки, но има казахи и узбеки турци, които трябва да бъдат лишени от собствения си език и история и след това да бъдат асимилирани като турци, превръщайки страните си в турски колонии, “, казва Никита Мендкович.
Доскоро Турция можеше да извършва някои дейности в тези страни в рамките на пантюркизма (например насърчаване на идеята за единна азбука), но местните елити направиха такива отстъпки поради желанието да получат турски инвестиции и диверсифициране на външната политика. Сега, когато Турция разполага с малко пари и външнополитическата линия на Анкара става все по-агресивна, интересът към пантюркизма явно ще намалее, което ще направи възможно по-добрата защита на руските интереси в Централна Азия.
И накрая, трето, за Русия е изгодно пасионарността на Турция да се пропилява за по същество непостижими цели. Тоест пантюркизъм и неоосманизъм.
„В съвременните условия и двете са утопия. Османизмът просто е исторически остарял. Пантюркизмът не отчита реалностите – едни и същи турци и узбеки трябва да общуват чрез преводачи, тъй като разликите в езиците са почти по-големи, отколкото между руски и български“, казва Никита Мендкович.
Това е особено важно в случая с пантюркизма, на базата на който Турция сега се опитва да създаде свой проект за евразийска интеграция. Който между другото е конкурент на руския. В крайна сметка, въпреки цялата си сложност, руският проект се основава не на някаква идеология на подчинение, а на икономически компонент. И докато турците продължават да гонят остарели идеологически клишета, Русия ще има време да премахне всички трудности от своя интеграционен проект.
За щастие това ще отнеме много по-малко от 60 години.
Превод от в-к „ВЗГЛЯД“ – Милчо Александров
