ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е „УДАР В ГЪРБА – 2”?
ИНТЕРВЮ НА ЕКСПЕРТА ОТ КОМИСИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА МГД ДМИТРИЙ ЕФИМОВ С ВОЕННИЯ ЕКСПЕРТ АЛЕКСЕЙ ЛЕОНКОВ
– На 8 декември Младежкото крило на Партията на справедливостта и развитието основана от Реджеп Ердоган на практика прекрати изказването на премиера Ахмет Давутоглу. Депутатите викаха „Бийте ги! Да не ни закачат!” – тоест молеха да продължат атаките срещу руските самолети. Алексей Петрович, това означава ли, че провокациите ще продължат?
– По скоро, да. Разбира се на Ердоган спешно му е необходим външен враг, върху който може да хвърли вината за появата на дупки в икономиката поради липсата на руски туристи и загубите от гешефтите с ДАИШ (ИДИЛ на арабски).
След първата операция „Удар в гърба”, както я нарече Владимир Путин, държавното ръководство на Турция така и не направи никаква стъпка към деескалацията на конфликта с Русия. Всичките и демарши след това, като настаняването на нейни подразделения в територията на Сирия и Ирак подсказват, че ще има и други провокации.
Турция върви по сценария на Украйна, която за да вкара Русия в международен конфликт извърши чудовищния акт в Одеса и извърши геноцид срещу собственото си население на югоизток в Донецка и Луганска области.
– Получава се, че младежкото крило на партията на Ердоган действително вижда в бъдещето: ще се опитат да свалят наши самолети, независимо от разположените вече комплекси С-400, от прикритието на Флота и съпровождането им от много добри изтребители?
– Не, този път е затворен за турските провокатори. Но да си спомним първата провокация: тя стана възможна понеже Турция и НАТО знаеха особеностите на нашия самолет. В частност това, че станцията за предупреждение от радиолокационно засичане СПО-15С е разположена в долната полусфера което и пречи да прикрие самолета в този участък, където и беше извършена непровокираната атака на турския F-16.
В момента Русия предприе мерки за осигуряването на сигурността на групировките от ВКС, разполагайки комплексите С-400 в авиобазата „Хмейним”. Бомбардировачите ни се съпровождат от изтребители въоръжени с ракети „въздух-въздух”. Ракетният крайцер „Москва” пристигна край бреговете на Сирия и със своите ПВО осигури допълнителна защита. Така, че за самолетите на ВКС – това е напълно достатъчно.
– Предполагате, че обектът на следващата провокация ще бъде друг?
– Да, цел на такава провокация може да стане един от корабите на ВМФ на Русия от състава на групировката, разположена край бреговете на Сирия.
– Вие предполагате възможна атака срещу тези кораби от военно-морския спецназ на Турция SAT?
– За какво е необходимо да си усложняват нещата? ВМС на Турция разполагат с 16 фрегати, 8 корвети и 14 подводници. Именно подводниците могат да се превърнат в инструмент на провокацията, особено тези от типа „Гюр” (тип 209). Те са изработени за Турция от Килската корабостроителница Howaldswerke-Deutsche Werft AG.
„Гюр” е идеална за крайбрежни действия чрез позиционен начин. Със слабия си шум и скромните си размери тя е много трудна за засичане в плитки води. Въоръжението и позволява да води бой , както с надводни кораби, така и с подводници. Основа на нейното въоръжение са 14 торпеда DM2A4 произведени от немската компания „Atlas Elektronik”. Това торпедо държи рекорда по далекобойност 140 км и скорост на придвижване 92,6 км/ч (50 възела). Тя е снабдена с най-нова система за навигация и връзка, което и позволява да управлява торпедото през целия път до целта. Масата на бойната глава е 260 килограма взривно вещество, еквивалентно на 460 килограма тротил. Тези характеристики, които превъзхождат ПКР „Екзосет” правят торпедото сериозна заплаха за всяка цел.
– Но разбира се торпедна атака много лесно се засича от руските кораби снабдени със средства за засичане?
– Военният експерт Максим Климов отбеляза неотдавна, че за НАТО е създаден високоточен торпеден комплекс за скрито поразяване на цели. Сравнявайки ефективността на нашите противоподводни торпеда с чуждите аналози, той аналогично ги сравнени като снайперистка пушка с пистолет. Климов каза също, че уповаването само на противокорабните ракети е неправилно, подчертавайки именно ролята на торпедата.
Съвременните торпеда на НАТО със скорост 28 възела са много безшумни (14дб равни на шума на листата) и за хидроакустиката на противоподводните кораби в състава на групировката на ВКС край бреговете на Сирия (СКР „Ладный” , „Пытливый” и „Сметливы”) ще е много трудно да забележат на време заплахата от дълбочина.
– Но как турският кораб-торпедоносец ще стигне далечината на изстрелване? Нали след него той ще се окаже в зоната на поражение, което е колективно самоубийство!
– Сценарият може да бъде такъв. Изстрелване на торпедо DM2A4 от подводница тип „Гюр” от териториалните води на Турция (от акваторията на Северен Кипър или от района на границата със Сирия). Възможно е изстрелване от различни подводници от един тип в различни посоки. За изстрелването им ще се търси разстояние 30-50 километра. Торпедата с вкараните координати ще излязат в района на поразяване на целите с 28 възела и почти без шум, а при откриване на целите те ще преминат в пълен ход с 50 възела от разстояние 1-2 километра. Шансовете на корабите да избегнат поражението са нулеви.
Опасността от такъв сценарий е, че на противоподводните кораби има комплекси за откриване на подводници. Но нямат комплекси за откриване на високоточни торпеда. По тази причина е възможно да бъде повреден голям кораб – крайцер, БДК или транспортен кораб.
– А какъв ще е ответният удар?
– Няма да можем да унищожим агресора. Първо защото подводницата ще бъде в териториалните води в страна на НАТО – Турция. Второ, опитите за откриване на подводницата ще се възприеме като акт на пряка агресия против Турция от ВМС които вече ще бъдат в пълна бойна готовност. Трето, да се определи, откъде е изстреляно торпедото и да се докаже факта на агресия ще бъде невъзможно. Спътниците и БПЛА не могат да помогнат.
– Сайтът „Уикиликс” твърди, че подготовката на атаката срещу Су-24М е започната от турците още през октомври. Излиза, че операцията „Удар в гърба-2” вече може би да се подготвя. Тогава от кои признаци можем да разберем, че тя е започнала?
– Вероятността за такъв сценарий е много голяма. Първата крачка е смяната на дислокацията на самолетоносача на ВМС на Франция „Шарл де Гол”. Това вече беше съобщено, но защо никой не обърна внимание на факта, че да се бомбардира ДАИШ на ВВС на Франция ще е по-удобно да го правят от бреговете на Сирия, а не от акваторията на Персийския залив.
Втората крачка ще бъдат провокации от страна на търговския и пътническия флот на Турция, които ще започнат „случайно” да се доближават до корабите на ВМФ на Русия. Нашата групировка ще започне да контролира корабите на НАТО. Както това сега прави ескадреният миноносец на ВМС на САЩ Carney, намиращ се в неутралните води на Кипър. Не трябва да се забравя за противоподводната авиация която расте в пъти в зоната на действие на ВКС. Тяхната масова поява заедно с групировката е също сериозен разузнавателен признак.
Трета крачка могат да станат отвличащи операции в Крим или на турско-арменската граница.
– Как да се защитим от такава вероятна заплаха? Имали необходимото „хапче” в нашето министерство на отбраната?
– Разбира се, има. Като най-незабавна мярка трябва да се използват подводниците 636.3 от състава на КЧФ за патрулиране, откриване и в случай на агресия, да унищожават подводниците на противника.
До колкото съм запознат, това вече е направено: подводница от проект 636.3 „Ростов на Дон” идваща от Балтика коригира курса си и се присъедини към нашата групировка край бреговете на Сирия. Следва тя да се подмени с подводница от същия клас, а „Ростов на Дон” ще се прибере да домува.
Но все пак основно решение трябва да бъде следното. Съвременните антиторпедни комплекси „Пакет-НК” вече са инсталирани на новите наши фрегати от проект 22 350 и на корветите от проекти 20 380 и 20385. Тези кораби са снабдени с комплекси за откриване на торпеда от голямо разстояние. За да няма поражение, трябва спешно да се реши въпросът за изпращането на тези кораби на мястото за дислокация на нашата групировка край бреговете на Сирия.
– И тогава „Удар в гърба-2” под вода няма да има?
– Всяка провокация може да се предотврати, ако навреме се вземат всички необходими мерки.
Novorus.info превод Милчо Александров
