Христо Ботев е роден на 6 януари нов стил през 1848 година в Калофер в учителско семейство. Учи в Карлово.
През 60-те години се учи в Русия. Тези години в Русия са години на силен революционен кипеж. В основата на революционното движение в Русия през онова време са социалистическите идеи на Н Чернишевски. Социализмът на този знаменит руски философ, икономист и публицист определя утопичния период на социализма в Русия. За Чернишевски западната цивилизация е вече „гнила“ и ще доведе до пролетаризиране на масите, към създаването на пролетарската класа. Последното обстоятелство Н Г Чернишевски смята за язва в живота на западните народи, продукт и признак на гнилост в западната цивилизация. Поради това Н Г Чернишевски смята, че Русия може да избегне тази язва, като мине към една по-висока обществена форма на организация. Тази възможност той вижда в особения социален живот на руския народ. Селската община, с общинното владение на земята, артелите, занаятчийските и работническите сдружения в градовете за общо предприемане на работи и общото им извършване, и трудовото начало, както се изразяват тогава в Русия, легнало в основата на светогледа на руския народ, съставляват според Чернишевски отличителните черти на социалния му живот, каквито у другите народи не съществува.
От 1874 година в убежденията на Ботев надделяват убежденията на Прудон. Прудоновият социализъм е дребно буржоазен социализъм. Прудон пише за „Икономическите противоречия, или философия на мизерията“, доказва, че собствеността е кражба, че тя е ограбен от капиталистическата класа работнически труд, обаче решава „социалния въпрос“, като запазва стоковото обръщение, частната собственост и имотната класа, като иска унищожението само на паричното обращение чрез една „народна разменна банка“, която да служи за развитие на стоките. Неговото разрешение на „социалния въпрос“ съставлява чиста утопия, но която отговаря на копнежите на дребната буржоазия. Прудон се опитва на практика да осъществи своята утопия, като отваря публична подписка за устройството на „народната разменна банка“, която от начало има грамаден успех, но скоро става ясна цялата утопичност на Прудоновото разрешение на „социалния въпрос“. Банката фалира, без да остави каквито и да било преобразователни следи. Но от този дребнобуржоазен социализъм до анархизма има само една крачка. След пропадането на банката Прудон пише теорията на анархизма. Според Прудоновата теория на анархизма, всичкото зло иде от държавата, от правителствата, които заедно с паразитната класа, в която влиза и духовенството, против което, както и против религията Прудон храни най-голяма омраза, съставляват съзаклятие против народите. Разрушаването на държавата и на религията и заместването и с комуната, с общината, основана на равенството и свободата – такава е накратко Прудоновата анархистична теория, която след това в лицето на руския революционер Бакунин намира най-ревностния си апостол. За Ботев идеите на Прудон не са чужди. Прудоновското му отношение към религията и духовенството показва това, а по-нататък Ботев вече проповядва Прудоновските идеи. Ботев започва своята публицистическа и революционна дейност именно в знаменитата 1871 год., в годината на въстанието на пролетариата в Париж, на Комуната. До тази знаменита година в романските народи, особено във Франция, господствуват социалистическите идеи на Прудон. Голяма част от парижките комунари са прудонисти. Изобщо, Марксовите идеи на научния социализъм са били усвоени от малко революционери. Ботев се учи в Русия, където наред с идеите на Н Чернишевски усърдно се разпространяват от последователите на Бакунин и идеите на Прудон. След напускането на Русия Ботев живееше в Румъния, където името и идеите на Прудон също са известни.
Такива са социалистическите възгледи на множеството социалисти по онова време, когато Христо Ботев се учи, а след това и действа. Те са твърде далеч от идеите на Маркс-Енгелсовия, на научния социализъм. Социализмът, който Ботев е застъпвал в България, не е в състояние да обясни причините на социалното неравенство, на разделението на народите на „привилегировани“ и „робе“, на „паразити“ и „сиромаси“. Той обяснява това със самия факт на класовото разделение и с невежеството, неразумността на „робовете“ и изобщо на хората, а също и със злата воля на „тираните и паразитния клас“, факти, които именно е трябвало да бъдат обяснени. Социализмът не е историческа необходимост, която се налага от историческото развитие на „человеческото общество“, а искане на човешкия „разум“. С други думи, социализмът, който Христо Ботев застъпва, е утопическият или дребнобуржоазният социализъм.
Независимо от всичко Идеите на Ботев за комунизма дълго време упражняват своето влияние върху поколения българи след освобождението на страната, за която той положи костите си на Врачанския балкан.
Минава време, постепенно науката за комунизма на Маркс, Енгелс и Ленин поправи залитанията и дребнобуржоазните възгледи за него. Днес ние разполагаме не само със знанията, но и с практиката за изграждането на комунистическото общество, чиято негова държавна, начална форма е социализма. Но трябва да се знае, че без българската работническа класа нищо сериозно не може да се случи. Трябва да и помогнем тя да се превърне „от класа в себе си – в класа за себе си“.
За нас комунистите в България, независимо от всички увлечения, Ботев си остава първопроходецът към необятните върхове на комунизма.
МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
