
Сайтът VKPB.ru публикува статията от списание La Voce („Глас“) на Италианската комунистическа партия (нова) [(n)PCI] в превод на руски (с малки съкращения).
Много е писано и казано за естеството, причините и произхода на конфликта, започнал на 24 февруари 2022 г. между Руската федерация (РФ) и Украйна. Някои от тези писания са достоверни и богати на полезна информация, но тяхната дълбочина (доколко са изчерпателни) зависи от степента, в която описват конфликта в реалния исторически процес, от който са част, и следователно от авторовото разбиране на този процес. Що се отнася до точността – ако не е само академична реч или писане – трябва да се провери от автора и читателя.
Руската военна интервенция в Украйна е отговор на посегателството от страна на Съединените щати, далеч най-важната империалистическа сила през последните 75 години. САЩ предприемат действия срещу Русия, както директно, така и чрез 30-те страни от НАТО, откакто Путин сложи край на свободата им да се намесват в Русия и повечето от бившите съветски страни. Посегателствата на Съединените щати срещу Руската федерация са част от борбата, която империалистическите групи разгръщат, за да получат свободен достъп до териториите на Руската федерация и други страни, възникнали около 1989-1991 г. след разрушаването на СССР – първата социалистическа държава, чиято стогодишнина отбелязахме на 30 декември 1922 г.
Съветската държава, основана през 1917 г. под ръководството на Комунистическата партия на Ленин и след това на Сталин, устоя успешно на три последователни агресии от страна на империалистическите сили: първа военна (1918-1921 г.); след това, при втория опит, чрез санкции, бойкоти, заговори и убийства на съветски служители; и накрая отново чрез военната инвазия (1941-1945), водена от Третия райх на Хитлер.
Четвъртият опит, наречен Студена война, започнат от Чърчил през 1946 г. и воден от Съединените щати, завърши с унищожаването на СССР през 1991 г. Тезата обаче, че унищожаването на СССР е причинено от агресия, мощ на САЩ и НАТО , както и дейността на империалистически групи и сили в света, изкривява реалния ход на събитията в полза на буржоазията. Повтаря се във всички анализи на автори, които са лишени от комунистически светоглед, които не използват диалектическия материализъм, за да анализират хода на събитията под влиянието на буржоазията, включително и тези, които се наричат комунисти. Унищожението е резултат от предишен дълъг период на отслабване на революционния импулс и свързания с това икономически, социален и политически упадък, провокиран в съветското общество от обрата, причинен от идването през 1956 г. начело на КПСС на съвременните ревизионисти, а именно Хрушчов, а след това и Брежнев.
Правителството на САЩ обеща на правителството на СССР (Горбачов) да не разширява НАТО на изток отвъд границите от 1989 г., но в действителност, благодарение на унищожаването на СССР, на империалистическите групи в САЩ и Европа бяха развързани ръцете в страните създадени след разпадането на Варшавския договор и СССР. Това беше ужасна епоха за масите в Русия и другите съветски народи. Икономиката беше приватизирана и поета от шепа капиталисти, състоящи се от: 1) висшите ръководители на икономическия и политически апарат („апаратчици”), които през предходните десетилетия се придържаха към капиталистическите методи, стъпка по стъпка, установени в СССР; 2) водещи фигури в престъпната и сивата икономика („черен пазар“), които се развиват по това време в периферията и в дупките на формалната икономика (въпросът за корупцията беше натрапчиво и безсмислено повдигнат от много съветски служители от ерата на Брежнев ); 3) потомци на аристократични и буржоазни семейства, намерили убежище в чужбина след падането на царската империя. Това са онези, които манипулативната и опияняваща система на общественото мнение в империалистическите страни нарича „олигарси“, тези, които са политически представени от групата Путин. Положението на масите рязко се влоши на всички фронтове, както се вижда от рязкото намаляване на средната продължителност на живота, увеличаването на общата смъртност (жертвите на разпадането на СССР се оценяват на няколко десетки милиона, а според някои доклади – 50 милиона или повече, т.е. два пъти повече от съветските жертви, причинени от Втората световна война) и повишена детска смъртност. Свалянето на Елцин и идването на власт на Путин в Русия през 1999 г. бележи края на тази фаза на приватизация и бруталното разграбване на руската икономическа и социална система. Оттогава е установен по-стабилен икономически, социален и политически режим с донякъде равнопоставени отношения със страните и групите от империалистическата световна система. Руската федерация наследи от брежневския СССР по-голямата част от територията, населението и природните ресурси, както и военна мощ и икономически, технологичен и научен апарат. Под ръководството на политическата фракция, ръководена от Путин, Руската федерация се превърна в държава, провеждаща национална и международна политика, относително независима от Съединените щати и „международната общност“ (IC), състояща се от американски, ционистки и европейски империалистически групи. Освен това Руската федерация се намеси за запазването на суверенитета: 1) в съпротивата, оказана от няколко държави (като Иран, Сирия, Палестина и все по-голям брой южноамерикански и африкански държави), които не искат да бъдат нагло ограбени от империалистическите групи на държавите-членки и 2) в продължаващ конфликт между Съединените щати и Китайската народна република (КНР), страна, която сама по себе си е в средата на втората от трите фази на първите социалистически страни във време, когато борбата между двете класи, двата пътя и двете линии, поради обстоятелствата, ще предприемат обрат, който определя бъдещето на КНР и нейната роля в историята.
Що се отнася до посегателствата на САЩ и НАТО срещу Руската федерация и другите бивши съветски страни, това е израз на по-общ опит на конгломерат от американски империалистически групи да спрат упадъка на своето глобално господство, постигнато през 1945 г. и достигнало своя връх през 70-те години (когато доларът стана международна резервна валута). За да спре техния упадък, „военно-промишленият-финансов комплекс“ – истинското федерално правителство на Съединените щати – безмилостно използва: 1) тяхната огромна военна мощ, разположена по целия свят в стотици бази и агенции; 2) техните изпитани инструменти за проникване, саботаж, експлоатация на социални контрасти от всякакво естество, политическа дестабилизация и „смяна на режима“ – не винаги с благоприятни резултати, какъвто беше случаят в Афганистан и Либия; и 3) паричната система на долара, въведена от 1971 г. като международна резервна валута, в открито нарушение на международните споразумения от Бретън Уудс от 1944 г. (паричните и финансови санкции се умножават, но все повече се обръщат срещу американските империалистически групи: те намаляват ролята на долара в световната валутна система). Нарушаването на международни споразумения и подзаконови актове се превърна в обичайна практика за американските власти много преди Доналд Тръмп.
Пацифистката пропаганда, възпитанието в дух на ненасилие е абсолютно правилна, когато е насочена срещу политиката на разпалване на война в буржоазните страни, когато е насочено към хора, които буржоазията се стреми да спечели на своя страна.
Напротив, погрешна е, ако е насочена към разоръжаване и лишаване на потиснатите класи и народи от техния боен дух, в ситуация, в която буржоазията може да вербува колкото иска наемници и професионалисти, благодарение на своите пари, политически и военни сътресения в буржоазните общества, благодарение на нарастването на производителността на труда и след изключването на милиони хора от производствения процес.
Не е нужно да привикваме към ненасилие. Трябва да се научим да се борим. Бийте се не в името на смъртна присъда, било то офицер със служебния пистолет, взвод за разстрел или идеологическо и йерархично подчинение на управляващата класа. Трябва да се научим да се борим за това, което е правилно.
Това е същността на нашия пацифизъм: да се борим и пак да се бием само за справедлива кауза. Защото само от тази борба може да възникне общност от хора без подчиняването на безсилните маси на техните господари и безропотното участие във военните предприятия, които те провокират. Общност, която няма нужда да се бие, за да отнеме прехраната на другите, и следователно не се нуждае повече от войни.
***
Развитието на събитията, наложено на света от господството на буржоазията, кара Руската федерация да се обърне. Русия оцеля след разширяването на НАТО до нейните граници. През 2014 г. Руската федерация пое основната тежест и пострада от установяването на антируско правителство в Украйна, оставяйки привържениците на Янукович да се оправят сами. Едва на 24 февруари 2022 г. Руската федерация започна военна намеса срещу продължаването на този процес. Но военните действия, които капиталистите от Руската федерация – дебелите котки от разпадането на СССР, политически представени от кликата на Путин – започнаха на 24 февруари, също ще изиграят своята роля в класовата борба в Русия: по начини, които в момента не можем да предвидим. Това ще помогне или за: 1) пълна интеграция (подчинение) на руските „олигарси“ в „международната общност“ на Съединените щати, ционистки и европейски империалистически групи (по-лошо подчинение от това, което се случи преди десетилетия с империалистическите групи на Япония , Южна Корея, Сингапур, Австралия и други страни); или 2) връщането на социализма в постсъветските територии. Комунистическите партии и сдружения са широко разпространени там, както и в бившите народни демокрации в Източна Европа. Те са разделени помежду си и относително слаби, главно защото все още нямат достатъчно развито разбиране за грешките и рамките, довели СССР до упадък и разпад. Липсва им и конкретното развитие и усвояване на комунистическата концепция за света: но това е лесно преодолим застой. Войната ги тласка да преодолеят това.
***
Напротив, империалистическите групировки на САЩ и останалия свят са разделени от неразрешими противоречия. Следователно сблъсъците между тях ще нарастват във всички области – в крайна сметка всяка империалистическа групировка трябва да увеличи капитала си и за тази цел да установи господство в света срещу страната, която отстоява своите интереси. Освен това запазването на господството над света би довело цялото човечество до всеобщо унищожение и следователно предизвиква спонтанна и все по-широка съпротива на народните маси и потиснатите страни.
Във всички страни има нарастващо безпокойство и бунт на масите към хода на нещата, наложен от империалистическата буржоазия, дори в САЩ (както показа Тръмп) и в други империалистически страни: виждаме това ясно в Италия. Но масите, предвид тяхната история и условията, в които са били морално и интелектуално формирани от управляващата класа, могат да творят история само под правилно ръководство. В днешното общество лидерството може да дойде само от: 1) групи от управляващата класа, експлоатиращи бунтарството на масите като нарастват противоречията, като настройват части от тях една срещу друга – Доналд Тръмп ни показа колко силни са те сред населението на САЩ и как те могат да се използват за тяхното мобилизиране; или 2) комунистите, мобилизиращи и организиращи народните маси, използвайки общото противоречие, което съществува между всички фракции на народните маси срещу управляващата класа. Диалектическият материализъм е комунистическият метод на ръководство. Тяхното лидерство е ефективно, ако го използват за своите действия. За тази цел те трябва да го използват като метод на познание, тъй като свободата на действие (т.е. способността да се действа) е осъзнаването на необходимостта, присъща на това, което човек иска да трансформира. Ако храниш кокошка, един ден тя ще снесе яйца. Вие обаче безплодно ще храните бебето, надявайки се да го насърчите да снася яйца.
Изграждането на социализма е възможно: това ни казва науката за буржоазното общество, обяснена от Маркс в „Капиталът“. Във всяка страна комунистите трябва да измислят как да го направят. Ние, италианските комунисти, трябва да разберем условията на класовата борба в нашата страна и да насърчаваме революцията, която ще направи Италия социалистическа. Постигането на успех в това е и основният начин за подпомагане на комунистите от други страни и допринасяне за развитието на пролетарския интернационализъм.
Тоня Н превод от руски Милчо Александров