За овладяване на напрежението между НАТО и РФ по повад на струпването на въоръжения в пограничния район на РФ и Украйна бяха проведени разговори между САЩ и РФ на ниво държвни глави и външни министри, съответно Байдън-Путин и Блинкин-Лавров. На тях руската страна постави обоснованите си искания за гарантиране на своята сигурност. Това предизвика прилив на бясна ярост сред домораслите ни „ястреби”. Неосъзнавайки трагикомизма на изявленията си те се надпреварват да твърдят, че въпросът за разполагането на НАТО-вски войски и въоръжения в България бил сувененно право на страната ни, като принадлежността ни към „отбранителния” съюз уж отдавна бил решен. Те напразно се опитват да представят като суверенно решение на българския народ верноподаническите си метани пред „Големия бял баща” от Вашингтон. БКП твърдо заявява, че страната ни беше натикана в НАТО без никой да пита народа за мнението му против желанието и интересите на преобладаващата му част от шепа родоизменници, използвайки политически, икономически и медиен натиск. С това беше обслужен интересът само на „градската десница”, нарекла се впоследствие „красиво-интелигентна” от жълтите павета и на „турскосините”, давайки израз на атавистичия им страх от митичната „руска заплаха”. Макар и да са глухи за истината, ще им поясним, че Русия никога не е застрашавала Европа. Напротив, в исторически план тя поне три пъти е спасявала Европа: от татарското нашествие, от Наполен и от Хитлер, без да броим освобождаването на балканските народи от тъй нареченото „османско присъствие”. В исканията на РФ няма нищо повече от договореното през 1990 г. край Малта между тогавашните президенти на САЩ и СССР – Джордж Буш старши и Михаил Горбачов – след разпускането на Варшавския договор НАТО да не се разширява на изток към РФ. Обаче противно на твърденията на буржоазната пропаганда НАТО никога не е бил отбранителен, а агресивен терористичен съюз за налагане на интересите на североамериканския империализъм. Той не изпълни поетия ангажимент, а „присъедини” всички бивши източноевропейски страни от Варшавския договор. Освен истеричната русофобия в Прибалтика и в Полша, откровено фашистки режими бяха инсталирани в Грузия и Украйна. Усещайки че губи хегемонното се положение – икономически от Китай и военно от РФ, американската империя засилва агресивния си натиск срещу двамата си конкуренти. Територията на РФ е обградена от три страни от стотици американски военни бази, увеличават мрежата си от послушни марионетни режими, инсталират „защитна” антиракетна система в източна Европа, излязоха едностранно от договора за ограничаване на ракетите със среден радиус на действие, активизират антируския проект „Триморие”, провеждат провокативни военни маневри край границите на РФ и в Черно море, форсират въоръжаването на фашистката хунта в Киев… Целенасочеността на тези действия е пределно ясна. Безспорно САЩ осъзнават технологичното си изоставане във въоръжението от РФ и трудно ще рискуват открит пълномащабен сблъсък с нея, но не могат да изменят на природата си и да се откажат от войната. Затова ще използват икономически и пропаганден натиск, а за военни действия ще жертват „съюзниците” си – както се казва, „ще водят битката с Русия до последния украинец”. Те не могат да очакват една велика сила, притежаваща технологично военно превъзходство да гледа безучастно ескалирането на агресията против нея без да вземе ответни мерки. От своя страна РФ знае, че САЩ са калкулирали нейния отговор на провокациите за целите на пропагандата си, но не може да не се грижи за сигурността си като страната понесла във войните най-големите човешки и материални загуби.
При това положение компрадорските български политици отново ни прикачат към страната на агресорите, правят ни мишена за руските ракети и ни обричат на поредна национална катастрофа като марионетки на губещата страна. На това не се противопоставя и лъзливо представящата се за „лява” БСП. Затова свикват „съвет за национална сигурност”. Безполезно е да очакваме вразумяване от тези политици. Единствено БКП ще води политика отговаряща на интересите и желанията на преобладаващата част от народа ни: премахване на чуждите военни бази от наша територия, напускане на терористичния военен съюз НАТО чрез провеждане на референдум, водене на политика на неутралитет и приятелство с братския руски народ, обявяване на Балканите за зона на мира свободна от ядрено оръжие.
ЦК на БКП
